Р Е Ш Е Н И Е N 701 София, 20.01.2011г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в открито заседание на единадесети ноември............................. две хиляди и десета година в състав: Председател: ТАНЯ МИТОВА Членове: АНИ САРАЛИЕВА ЕМИЛ ТОМОВ при секретаря Р. И....................….….................................................. в присъствието на прокурора .............……......................................... изслуша докладваното от председателя (съдията) ТАНЯ МИТОВА............................ гр.дело N 171/2010 година. Производството е по чл.290 ГПК. Постъпила е касационна жалба от С. Д. К. от[населено място], област Пловдив, чрез пълномощника му адв. Д. Б. от АК-Пловдив, срещу решение от 24.11.2009г. по гр.д. № 5312/2009г на Софийски градски съд, с което е оставено в сила решение от 9.03.2009г. по гр.д. № 564/2008г. на Софийския районен съд, 54 състав, и са отхвърлени обективно евентуално съединени искове на касатора срещу М. на регионалното развитие и благоустройството /М./, за заплащане на сумата 7099, 40 лева, съставляваща сбор от неполучени възнаграждения за времето от 1.06.2007 г. до 31.12.2007 г. и мораторна лихва върху нея, както и евентуални искове с правно основание чл.49 ЗЗД. Ответникът М. на регионалното развитие и благоустройството, София, не е заявил становище. Жалбата е постъпила в срока по чл.283 ГПК и е процесуално допустима – подадена е от легитимирано лице срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт с обжалваем интерес над 1000 лева. Касационно обжалване е допуснато с определение № 735 от 14.07.2010 г. Формулирани са материалноправни и процесуалноправни въпроси, свързани с пасивната легитимация по предявените искове при наличието на данни, че поделението, в което е работил касаторът по договор за кадрова военна служба, е закрито и след възстановяването му на работа са настъпили промени, които налагат тълкуването на разпоредбите на § 163, ал.3, вр. с ал.1 ПЗР ЗИД ЗОВСРБ /отм./ и чл. 12, ал.1, т.1, във вр. с чл. 2 от Закона за преобразуване на С. войски и В. на К. по пощи и далекосъобщения в държавни предприятия /ДВ, бр.57/2000г./ и чл.8, ал.1, т.1 от Правилника за дейността и структурата на държавното предприятие “С. и възстановяване”. Прието е, че по поставените въпроси липсва съдебна практика, а по гр.д. № 1925/2009г. на ВКС, I. г.о., вече е допуснато касационно обжалване между същите страни по същия въпрос. Това е наложило да се допусне касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК, както и за да не се стигне до различен отговор по спорния въпрос, който е обусловил изхода на делата. Понастоящем е постановено решение по чл.290 ГПК № 750/7.01.2011г. по гр.д. № 1925/2009г., I. г.о., което е задължително за съдилищата. В него е прието, че съгласно § 163, ал.3 ПЗР на ЗИД на ЗОВСРБ /отм./ относно статута на С. войски се прилага ЗОВСРБ /отм./ и чл. 12, ал. 1, т. 1 вр. ал. 2 от Закона за преобразуване на С. войски, В. на министерство на транспорта и В. на К. по пощи и далекосъобщения в държавни предприятия /обн., ДВ, бр. 57/14.07.2000 г., изм. и доп./, по силата на който С. войски са закрити, а по силата на § 2 от ПЗР от същия закон правоприемник на закритите С. войски са Държавни предприятия “С. и възстановяване”. Съгласно § 163, ал.3 ПЗР на ЗИД на ЗОВСРБ /отм./ министърът на регионалното развитие и благоустройството има правата на министъра на отбраната по отношение на военнослужещите от състава на строителни войски, а както и съгласно § 1 от ПЗР на Закона за преобразуване на С. войски, В. на министерство на транспорта и В. на К. по пощи и далекосъобщения. С оглед на това е прието, че надлежен ответник по иска за присъждане на обезщетение за недопускане до работа е посоченият от касатора ответник – М. на регионалното развитие и благоустройството. При този отговор на поставените въпроси въззивното решение е неправилно. В него е прието, че към момента на явяване на ищеца в под. 64710 –[населено място], за да продължи работата си като кадрови военнослужещ, след прогласената нищожност на заповедта за освобождаването му от кадрова военна служба, в Министерството на регионалното развитие и благоустройството няма военни поделения и не може да се изпълнява военна служба. Поради това ответникът не е материалноправно легитимиран да отговоря по искове за съдебно установяване на права на парични вземания, правопораждащият фактически състав на които включва като елемент правоотношение за кадрова военна служба, каквото за процесния период между страните не е налице, поради съществени промени в нормативната уредба. За да реши спора по същество Върховният касационен съд взе предвид още следното: Предявен е иск в размер на 7 000 лева, увеличен на 7 099, 40 лева, която сума представлява неполучено възнаграждение в резултат на недопускане до работа за периода 1.06.2007 г. – 31.12.2007 г. и законна лихва от 267, 80 лева, както и евентуален иск по чл.49 ЗЗД за сумата 7 099, 40 лева, съставляваща пропусната полза от неполучено възнаграждение за същия период. По делото е безспорно установено, че между страните е сключен договор за кадрова военна служба № 703/30.09.1996 г., по силата на който ищецът С. К. е престирал труд като командир на взвод с длъжност “капитан” и място на работа под. 64710[населено място], като част от С. войски. Със заповед № 0536/22.12.1998г. на Министъра на М. правоотношението е прекратено, но заповедта е обявена за нищожна с решение № 555/16.01.2006 г. на Върховния административен съд, което решение е оставено в сила с решение № 6288 от 12.06.2006 г. по адм.д. № 3342/2006 г. на Върховния административен съд – Петчленен състав. С рапорт до министъра на М. и ДП “С. и възстановяване” – клон Пловдив, като правоприемник на под. 64710 –[населено място], ищецът е поискал да бъде възстановен на работа и този рапорт е получен на 22.06.2006 г. Установено е от свидетелско показание, че през м. юни и юли 2006 г. ищецът е правил няколко опита да се върне на работа в поделението, където свидетелят го е придружавал до портала. Накрая вещо лице е депозирало неоспорено заключение, съобразно което възнаграждението, което С. К. е трябвало да получи за процесния период възлиза на 7 099 лева, а лихвата – на 267, 80 лева. За база на обезщетението е взето предвид възнаграждението, което кадровите военнослужещи на неговата длъжност са получили за същия период. При тези фактически данни следва да се приеме, че основният иск за присъждане на обезщетение за недопускане до работа, което се съизмерява с неполучено възнаграждение по договор за кадрова военна служба, е основателен в претендирания размер. Той трябва да се квалифицира по чл. 135, т.2 ЗОВСРБ /отм., ДВ, бр.35/12.05.2009 г./, а не по чл.224 с.з., както е приел въззивният съд. В двуседмичния срок по чл.134, ал.2 ЗОВСРБ - от влизане на съдебното решение в сила, касаторът се е явил, за да бъде възстановен на работа в държавното предприятие - правоприемник на закритото поделение, но не е бил допуснат да я изпълнява. Ответикът е бил длъжен да съобрази това законово задължение, независимо от факта, че при него вече не се изпълняват договори за кадрова военна служба. Последното обстоятелство е правопораждащо основание за последващо прекратяване на правоотношението, но при съблюдаване на изискванията за законното му упражняване. В случая това не е направено, поради което на касатора се дължи обезщетение в размера, установен в неоспореното заключение на съдебно-счетоводната експертиза и съобразно направеното увеличение на иска с молба от 3.12.2008 г. Брутното месечно възнаграждение е базата за изчисляване на обезщетенията на кадровите военнослужещи съгласно чл.230, ал.2 от ЗОВСРБ. В тази насока следва да се имат предвид и съображенията, изложени от Върховния касационен съд в посоченото предходно решение между същите страни, постановено на същото основание за друг период. Разноските ще бъдат присъдени в пълен размер съобразно данните по делото. При този изход на делото евентуално предявения иск на основание чл.49 ЗЗД не следва да се разглежда. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ТРЕТО г.о. Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение от 24.11.2009г. по гр.д. № 5312/2009г на Софийски градски съд и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОСЪЖДА М. на регионалното развитие и благоустройството, София, ул. “Св.св. К. и М.” № 17-19 ДА ЗАПЛАТИ на С. Д. К. от[населено място], сумата 7 099, 40 лева /седем хиляди и деветдесет и девет лева и 40 ст./, съставляваща обезщетение за недопускане до работа за времето от 1.06.2007 г. до 31.12.2007 г., както и законна лихва в общ размер от 267, 80 лева, както и направените по делото разноски за всички съдебни инстанции в размер на 140 лева. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.