Р Е Ш Е Н И Е
№. 105
Гр. София, 23 юни 2021 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение в открито съдебно заседание на двадесет и седми май през две хиляди и двадесета и първа година в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАЯ ЦОНЕВА ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИРА МЕДАРОВА НЕВЕНА ГРОЗЕВА
при участието на секретаря Н. ПЕЛОВА
и след становище на прокурора от ВКП, К. ИВАНОВ, като разгледа докладваното от съдия Медарова наказателно дело № 304/21год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството пред ВКС е по глава XXXІІІ от НПК.
Образувано е по реда на чл.423 ал.1 от НПК, по искане на осъдения С. П. С., чрез упълномощения му защитник адв. М. Т. за възобновяване на н.ч.д № 1817/2016 г., по описа на Софийски градски съд, НО, 26 състав и отмяна на постановеното по същото дело определение от съдебно заседание от 15.06.2016 г., влязло в сила на 13.10.2016 г. / потвърдено с определение на САС № 296/13.10.2016 г., по в.н.ч.д. № 671/2016 г. /, с което по реда на чл.306, ал.1, т.1 от НПК е определено общо най-тежко наказание от седем години лишаване от свбода, увеличено на осн. чл.24 от НК с три години.
В искането за възобновяване се сочи, че С. не е бил уведомен за проведеното производство по чл.306, ал.1, т.1 от НПК, за което се е информирал след задържането му в изпълнение на Европейска заповед за арест, издадена спрямо него. Сочи се, че осъденият не се е укривал от участие в производството, поради липса на информираност за същото, като укриването му по други наказателни производва следва да се счита за ирелевантно към основателността на искането за възобновяване по настоящото дело.
По изложените съображения се иска възобновяване на н.ч.д № 1817/2016 г. на СГС, НО, 26 състав и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на съда с участието на осъденото лице.
В съдебно заседание пред касационната инстанция, осъденият С. и упълномощеният защитник, адв. Т. поддържат искането за възобновяване по изложените в същото съображения.
Защитата застъпва становището, че са налице предпоставките по чл.423, ал.1 от НПК за възобновяване на делото, като сочи, че искането е допустимо като подадено в законовия 6-месечен срок .
Осъденият С. в последната си дума пред ВКС поддържа лично искането да се възобнови производството по делото и моли същото да бъде уважено.
Представителят на Върховна касационна прокуратура, пред ВКС застъпва становището, че искането за възобновяване е неоснователно и следва да се отхвърли, поради липса на предпоставки за уважаването му по смисъла на чл.423, ал.1 от НПК. Счита, че същите не са налице предвид данните по делото, че осъденият се е укривал от изпълнението на влезлите в сила присъди, предмет на производството по чл.306 от НПК, поради което не са налице основания за уважаване на искането му за възобновяване на делото.
Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка за наличието на основанията за възобновяване по чл.423 от НПК, намери следното:
Искането за възобновяване, отправено на основание задочното провеждане на частното наказателно производство, при условията на чл.423, ал.1 от НПК е процесуално допустимо, като подадено от лице, което е активно легитимирано за това, /осъдено задочно с влязло в сила определение по чл.341, ал.1 от НПК, което е акт от категорията на посочените в разпоредбата на чл.419 ал.1 от НПК/. Искането е подадено в срока от шест месеца по чл.423, ал.1 от НПК, тъй като осъденият С. е предаден фактически на Р България в изпълнение на ЕЗА, на 25.02.2021 г, а искането за възобновяване е постъпило във ВКС на 16.03.2021 г., т.е. същото е в подадено в срок.
Разгледано по същество, искането е и основателно по следните съображения:
От материалите по делото се установява, че частното наказателно производство, което е приключило с влязлото в сила определение, предмет на искането за възобновяване, е образувано по предложение на прокурор при Софийска градска прокуратура / СГП / на осн. чл.306, ал.1, т.1 от НПК за групиране на влезли в сила присъди по реда на чл.25, ал.1 от НК, постановени спрямо С., четири на брой, като се определи общо най-тежко наказание измежду наложените по тях и същото се увеличи по реда на чл.24 от НК с една втора.
След образуването на делото пред СГС, осъденият С. не е бил намерен за да бъде призован за производството по чл.306 от НПК /призовката от последния известен адрес, [населено място], ул.Връх М., № 67В, е върната с отбелязване, че осъденият го е напуснал , данни за нов адрес не са установени/ и същото е проведено в негово отсъствие и с участието на служебен защитник. Градският съд е предприел всички мерки за установяване на осъденото лице, като е изискал справки от местата за задържане и лишаване от свобода, където осъденият не е бил установен, след като е бил освободен от затвора по изтърпяване на наказание на 11.03.2014 г., както и справка за задграничните му пътувания, от която е установено последно влизане на територията на Р България на 15.06.2015 г. през ГКПП Калотина шосе и липса на други данни за последващо напускане на страната. По делото е установено, че С. е бил обявен за общодържавно издирване / ОДИ/ с бюл. № 247/2015 г. на СДВР и тел. № 37239/04.09.2015 г. за задържане с цел изпълнение на влязла в сила присъда с наложено наказание лишаване от свобода. Осъденият е бил обявен за издирване и в Интерпол с идетнификационен номер EDBLP21-[ЕГН]:2016/35119, но издирването не е дало резултат.
Съдебното производство пред СГС е проведено при условията на чл.269, ал.3 от НПК, тъй като местоживеенето на лицето в страната не е било известно и проведеното спрямо него щателно издирване не е дало резултат. По делото е участвал служебен защитник. Съдебното заседание от 15.06.2016 г. / пъвото съдебно заседание е отложено за призоваване на осъдения от известния адрес / е приключило с определение, постановено на осн. чл.306, ал.1, т.1 от НПК, с което на С. е определено общо най-тежко наказание от седем години лищаване от свобода по постановени спрямо него осъждания по н.о.х.д. № 154/2014 г., по описа на СГС, н.о.х.д. № 5009/2013 г., по описа на СРС, н.о.х.д. 22288/2011 г., по описа на СРС и по н.о.х.д. № 10245/2011 г. по описа на СРС. На осн. чл.24 от НК общото накзание е увеличено с три години, като на осн. чл.60, ал.1 , вр. чл.61, т.2 от ЗИНЗС е определен първоначален строг режим в затвор или затворническо общежитие от закрит тип. На осн. чл.59, ал.1 и чл.25, ал.2 и 3 от НК е зачетено предварителното му задържане и изтърпяното наказание лишаване от свобода и пробация по влезлите в сила присъди, предмет на постановеното групиране.
По жалба на служебния защитник на осъдения С. е образувано въззивно производство пред Софийски апелативен съд /САС/, в.н.ч.д. № 671/2016 г.Производството по делото е проведено задочно, при условията на чл.269, ал.3 от НПК в отстъствието на подсъдимия и с участието на служебния защитник, адв. Д.. Нови данни за местонахождението на подсъдимия не са били установени, като съдът е изискал аналогични справки от местата за задържане и лишаване от свобода, от МВР- ГД „ГП“, както и е призовал осъдения от известния по делото адрес, поради липса на данни за нов известен адрес, като от получената докладна записка от ОД „Охрана“ е установено,че призовката не може да бъде връчена, поради напускане на адреса от осъденото лице. Въззивното производство е приключило с определение на САС № 296/13.10.2016 г., по в.н.ч.д. № 671/2016 г., с което определението на СГС е потвърдено изцяло. Същото не подлежи на обжалване и е влязло в сила от датата на постановяването му.
По повод изпълнението на определеното общо най-тежко наказание лишаване от свобода е била издадена ЕЗА от българската държава, в изпълнение на която С. е бил задържан на територията на Р Франция на 15.02.2021 г. / задържането на 13.02.2021 г. е било по друг повод, не във връзка с ЕЗА / и предаден на българските власти на 25.02.2021 г. и приведен в Затвора - гр.София за изпълнение на наказанието лишаване от свобода.
Изложеното относно провеждането на производството по чл.306, ал.1,т.1 от НПК сочи на основателност на искането на осъдения за възобновяване, с правно основание чл.423, ал.1 от НПК.
От материалите по делото се изяснява, че причината за неучастието на осъдения С. в съдебното производство е липсата на информираност за образуваното по предложение на прокурора частно производство с правно основание чл.306, ал.1, т.1 от НПК за определяне на общо наказание по влезли в сила присъди, като осъденият не е получавал препис от предложението и не е бил уведомяван за датите на съдебните заседания пред първия и въззивен съд.
Обстоятелството, че осъденото лице е било обявено за издирване във връзка с изпълнение на наказание лишаване от свобода, наложено в рамките на друго наказателно производство, което наказание също е предмет на настоящото групиране, не може да бъде тълкувано във вреда на лицето и да послужи като основание за отказ настоящото частно производство, предмет на искането по чл.423, ал.1 от НПК да бъде възобновено. Осъденият има право на лично участие в производството по чл.306 от НПК и това право не е обвързано от отказа му за участие по други, макар и свързани производства. Правото на лицето да участва лично в наказателно производство, образувано спрямо него е елемент от правото на справедлив съдебен процес, поради което следва да му бъде обезпечено, с изключение на случаите когато лицето самоволно по своя воля се е лишило от това свое право и се е отклонило от участие в производството. При това укриването или неявяването на лицето следва да е обективирано по конкретното производство и поведението му по отказ от участие да е след надлежно информиране за образуването и провеждането на същото производство.
В конкретният случай не се установява осъдения С. да е бил уводомяван за това, че спрямо него е образувано производство по чл.306, ал.1, т.1 от НПК , за да се приеме, че се е отказал да участва по делото и се е укрил като е напуснал пределите на страната. Обявяването му за издирване също няма връзка с провеждането на частното производство, поради което не може да се разглежда като основание за отказ за възобновяване на делото по смисъла на чл.423, ал.1 от НПК. В разпоредбата на чл.423, ал.1 от НПК укриването на лицето е въведено като отрицателна предпоставка за уважаване на искането на възобновяване, само при лично предявено обвинение, в конкретния случай при предявено предложение за определяне на общо наказание, а не при укриване на лицето изобщо от наказателно преследване или от изпълнение на наказание, наложено в друго производство.
В заключение, при установената пълна липса на информираност за провеждането и приключването на частното наказателно производство по чл.306, ал.1, т.1 от НПК, и направения в тази връзка правен извод за нарушено право на лично участие в процеса, от което осъденото лице не се е лишило съзнателно, производството спрямо него следва да бъде възобновено като законова компенсация за нарушените му права в процеса.
С оглед изложеното, налице са предпоставките на чл.423, ал.1 от НПК за възобновяване на н.ч.д № 1817/2016 г., по описа на Софийски градски съд, НО, 26 състав и за отмяна на постановеното по същото дело определение от съдебно заседание от 15.06.2016 г., влязло в сила на 13.10.2016 г., както и на определението на САС № 296/13.10.2016 г. , постановено по в.н.ч.д. № 671/2016 г., като делото се върне за ново разглеждане от стадия на съдебното заседание пред СГС след внасяне на предложението на прокурора по чл.306, ал.1, т.1 от НПК, когато е започнало задочното производство.
По настоящото дело не са налице предпоставките на чл.423, ал.4 от НПК за вземане на мярка за неотклонение по отношение на осъденото лице, тъй като предмет на възобновеното производство по чл.306, ал.1, т.1 от НПК е определяне на общо наказание по влезли в сила присъди с наказание лишаване от свобода и понастоящем осъденият е задържан във връзка с тяхното изпълнение. Последното определя и липсата на необходимост от обезпечаване на участието му по делото чрез вземане на мярка задържане, доколкото осъденото лице е задържано за изпълнение на наказание лишаване от свобода, наложено с окончателни съдебни актове, които не са предмет на искането за възобновяване по същество.
По изложените съображения и на осн. чл.425, ал.1, т.1 и ал.2 от НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение
Р Е Ш И:
ВЪЗОБНОВЯВА н.ч.д № 1817/2016 г., по описа на СГС, НО, 26 състав като ОТМЕНЯ постановеното по същото дело определение от съдебно заседание от 15.06.2016 г., влязло в сила на 13.10.2016 г., и определение № 296/13.10.2016 г. на САС, НК, 3-ти състав, постановено по в.н.ч.д. № 671/2016 г.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане на СГС от стадия на съдебното заседание.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
|