Р  Е   Ш  Е  Н  И  Е   № 983 гр.София 03.05.2010г.   в   името      на     народа     Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, четвърто отделение, в открито съдебно заседание на девети  декември през две хиляди и девета година в състав:                         ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНЕТА НАЙДЕНОВА  ЧЛЕНОВЕ:           СВЕТЛА ЦАЧЕВА АЛБЕНА БОНЕВА                                                     при секретаря Стефка Тодорова, като изслуша докладвано от съдията Албена Бонева  гр.дело № 3257/2008 г., за да се произнесе, взе предвид следното:   Производството е по чл. 290 ГПК Образувано е по касационна жалба, подадена от Д. П. Ч. чрез адв. Н от АК - Смолян против решение № 268/13.05.2008 г. на Смолянския окръжен съд по въззивно гр.д. № 213/2008 г. Излага съображения за неправилност поради необоснованост и нарушение на материалния закон. Иска отмяна на въззивния съдебен акт и уважаване на иска. О. с. Земеделие и гори, Чепеларе, Д. лесничейство, с. Х. и Р. у. на горите, Смолян не са отговорили на касационната жалба, включително и в открито съдебно заседание. С обжалваното решение въззивната инстанция, като е потвърдила решението на първостепенния Районен съд - Чепеларе е отхвърлила иск с правно основание чл. 13, ал. 2 ЗВСВГЗГФ за гора в м. „С” с площ от ½ ид.ч. от 7 дка, ревир „Орехово”, землището на с. О.. С определение № 173/30.12.2008 г. касационното обжалване е допуснато при условията по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК по въпроса дали в производството по чл. 13, ал. 2 ЗВСВГЗГФ правото на собственост на кооперативния член може да бъде установено само въз основа на Дневник на идеални имуществени дялове на горовладелската потребителната кооперация или записванията по него са само индиция за притежаваните вещни права, както и необходимостта от представяне на крепостен /нотариален/ акт за установяване на покупко-продажбата според Закона за продаване на някои държавни гори в Станимашка околия. В решение № 129/17.03.2004 г. по гр.д. № 84/2003 г. състав на Чепеларския районен съд е приел, че извлечението от дневника на идеалните имуществени дялове е допустимо писмено доказателство по смисъла на чл. 134, ал. 3 ЗВСГЗГФ. Изложил е съображения, че идеален имуществен дял е вещноправно понятие, установено като легален термин в Закона за продаване на някои държавни гори в Станимашката околия от 1911 г. /ДВ бр. 274/1923 г./. В същия смисъл се възприема и в Закона за задружно стопанисване на частните гори от 1942 г. Направено е и разграничение между идеален имещуствен дял от основния или дружествен дял от кооперация, поради което аргументите, относими към второто понятие не са приложими към първото, което удостоверява притежаването на идеална част от недвижим имот – гора. В решение № 187/15.12.2007 г. друг състав на Чепеларския районен съд по гр.д. № 104/2007 г. също е зачел доказателствената сила на записванията в дневника на идеалните имуществени дялове за правото на собственост върху идеални части от горски имоти, въпреки, че не е изложил конкретни съображения по приложимостта на чл. 13, ал. 3 ЗВСГЗГФВ. С обжалваното въззивно решение № 268/13.05.2008 г. Смолянският окръжен съд е приел обратното. Посочил е, че само записванията по дневника на идеалните имуществени дялове за членовете на Горовладелска потребителна кооперация „Орехово”, без други доказателства за собственост на П. Д. К. върху претендираните гори. Съдът е приел, че след като горите в ревир „Орехово” са били предмет на продажба по Закона за продаване на някои държавни гори в Станимашка околия, то условие за валидност на сделката /продажба/ е извършването й в писмена нотариална форма, какъвто акт не е представен по делото. Съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение намира това разбиране, възприето в обжалваното решение за неправилно. Съгласно Закона за задружно стопанисване на частни гори, внесените реални дялове от член кооператорите се трансформират в идеални имуществени дялове от комисия, чийто състав и правомощия са уредени в чл. 16 от същия закон. Решенията на тези комисии относно оценката и размера са подлежали и на съдебно обжалване. Дневниците, в които са записани идеалните имуществени дялове, доколкото са редовно водени, свидетелстват за решението на комисията по чл. 16 от закона, следователно и за това, че посочения член кооператор е притежавал в собственост гори, внесени в кооперацията, както и за тях какъв имуществен дял се следва. От друга страна, Законът за задружното стопанисване на частни гори не е допускал физическите лица да внасят гори, които не са тяхна собственост. От всичко изложено следва, че и без нотариален акт, в който да е оформена покупко-продажбата на горския имот, внесен от членовете на горовладелските кооперации, дневниците за дялово участие, съответно извлеченията от тях попадат сред писмените доказателства, които законодателят е имал предвид в разпоредбата на чл. 13, ал. 3 ЗВСГЗФ. Следва да бъде изяснено, че става реч за специален закон, в който има и специални правила, свързани с доказването на собствеността върху имотите, чиято реституция се претендира. При тълкуването на вложения от законодателя трябва да се има предвид принудителния характер на отнемането на имотите от техните бивши собственици; продължителният период от време, през който последните не са могли ефективно нито да упражняват някакви правомощия върху земите и горите, нито да търсят защита на правата си; действията на държавата спрямо тези имоти, както и липсата на перспектива за възстановяване на отнетите права. В много случаи документите за собственост не са съхранени, включително в публичните архиви, а и наследниците на бившите собственици не винаги имат информация за начина, по който техните наследодатели са придобили собственост върху заявените за реституция имоти. Ето защо, доказването на собствеността в реституционна процедура /административна – пред административен орган и съдебно обжалване, както и исково производство по чл. 13, ал. 2 ЗВСГЗГФ/ е допустимо с помощта на писмени доказателства, които само удостоверяват по някакъв начин, че дадено лице е било собственик на гори и земи от горския фонд. Този принцип в по-голяма или по-малка степен е прокаран в цялостната идеология на реституционните закони. Поради изложеното, неправилно e прието от въззивния съд, че записванията в дневниците за идеалните имуществени дялове на горовладелската кооперация следва да бъде подкрепено с нотариален акт. Не е съобразено със Закона за продажба на някои държавни гори в Станимашка околия от 1911 г. и изводът, че по този закон изкупуването на държавни гори от физически лица следва да се оформи в нотариален акт. Съставянето на такъв е предвидено, но той е констативен. В него не се съдържат волеизявленията на страните по договора, а същият се изготвя от мировия съдия въз основа на удостоверение от надлежния лесничей, че е изплатена цената, по която е извършена продажбата, като се прилага и скица. Следователно, нотариалната форма не уредена като условие за валидност на сделката, а само установява осъществяването й. По касационните оплаквания: Те са основателни. Въззивното решение е необосновано и постановено в нарушение на материалния закон. Ищцата Д. П. Ч. е от кръга на наследниците на П. Д. К. , бивш жител на с. О., община Ч., починал на 13.10.1948 г. Той фигурира в Дневника на имуществените дялове в Горовладелска потребителна кооперация „Орехово” от 1941 г. Обосновано въззивният съд е приел за установено, че целият ревир „Орехово” е бил предмет на продажба по Закона за продаване на някои държавни гори в Станимшака околия. В нарушение на материалния закон, обаче е заключил, че формата за валидност на продажбата се определя от чл. 219 ЗЗД /отм./, вместо от специалните правила на Закона за продаване на някои държавни гори в Станимшака околия, по които крепостният акт само констатира придобитите вещни права. Дневникът за имуществени дялове на членовете на горовладелска потребителна кооперация „Орехово” е писмено доказателство, което установява право на собственост по смисъла на чл. 13, ал. 3 ЗВСГЗГФ на П. Д. К. върху 3,5 дка в м. „С”. Като е приел обратното, въззивният съд е нарушил материалния закон. В заключение обжалваното решение следва да бъде касирано и спора разрешен от състава на Върховния касационен съд. Видно от заключението на лесотехническата експертиза, обективно и компетентно дадена, неоспорена от страните, съгласно стопански план от 1938 г. площта на ревир „Орехово”, определен за предмет на горско стопанство е 12 449,2 дка. Гора от 3,5 дка в местност „С” представляват 0,0281 ид.ч. от ревира „Орехово”. Площта, определена за предмет на горско стопанство през 2000 г. е 13058,367 дка., което означи, че 0,0281 ид.ч. представляват 3,669 ид.декара гора. Наследниците на П. Д. К. , между които е и ищцата Д имат право да възстановят собствеността си върху посочения горски имот, на основание чл. 13, ал. 2 ЗВСГЗГФ. Искът следва да бъде уважен. МОТИВИРАН от горното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение   Р Е Ш И:       ОТМЕНЯ решение № 268/13.05.2008 г. на Смолянския окръжен съд по въззивно гр.д. № 213/2008 г. и вместо него ПОСТАНОВИ: ПРИЗНАВА на наследниците на П. Д. К. , бивш жител на с. О., община Ч., починал на 13.10.1948 г. , че имат право да възстановят собствеността си върху 3,5 дка гора в м. „С” в ревир „Орехово”, които представляват 0,0281 ид.ч. от ревира преди национализацията и 3,669 идеални части от ревира по инструментално измерване от 2000 г., на основание чл. 13, ал. 2 ЗВСГЗГФ по иска, предявен от Д. П. Ч. против О. с. Земеделие и гори – Чепеларе. Решението е постановено при участието по чл. 15, ал. 2 ЗВСГЗГФ на Д. лесничейство – с. Х. и Р. у. на горите, гр. С.. РЕШЕНИЕТО е окончателно.       ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ЧЛЕНОВЕ: