Р Е Ш Е Н И Е № 291 София, 15 юли 2013 година Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и осми май две хиляди и тринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПАВЛИНА ПАНОВА ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА при участието на секретаря Иванка Илиева и в присъствието на прокурора Димитър Генчев изслуша докладваното от съдията Красимир Харалампиев н. дело № 794/2013 година. Производството е образувано по искане от защитника на осъдения С. И. Х. за отмяна по реда на възобновяването на решение от 08.10.2012год. по внохд № 171/2012 год. на Софийския окръжен съд, с което е потвърдена присъда № 9 от 21.01.2011год., постановена от РС-Ихтиман и връщане на делото за ново разглеждане. В искането са въведени основанията за възобновяване по чл. 422, ал. 1, т. 5, във вр. чл. 348, ал. 1, т.т. 1 и 2 от НПК като се твърди, че на досъдебното и съдебното производство са допуснати съществени процесуални нарушения, с които са били ограничени правата на осъдения като страна в процеса. В резултат на неправилно изграденото вътрешно убеждение на съда е допуснато и нарушение на закона, защото неоснователно е ангажирана наказателната му отговорност. Пред настоящия съдебен състав осъденият и защитникът му поддържат искането по изложените в него и в представените писмени бележки основания и доводи. Представителят на прокуратурата изразява становище, че искането на осъдения е неоснователно и поради това, следва да се остави без уважение. Върховният касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното: С присъда № 9 от 21.01.2011год. по нохд № 57/2010 год. на Ихтиманския районен съд С. И. Х. е признат за виновен в това, че на 09.11.2009 год. около 09.40часа на второкласен път ІІ-82, на 13 километър над разклона за [населено място], е управлявал моторно превозно средство-л.а. „марка”, с ДК №, с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2%о, а именно- 2,60%о, установено по надлежния ред, поради което на основание чл. 343б, ал. 1 и чл. 55, ал. 1, т. 2,б.”б” от НК, предвиденото за престъплението наказание лишаване от свобода до една година е заменено с пробация, като на Х. са наложени пробационните мерки по чл. 42а, ал. 2, т.1 и т. 2-задължителна регистрация по настоящ адрес с периодичност на явяване пред пробационен служител два пъти седмично за срок от десет месеца и задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от десет месеца. На основание чл. 343г от НК Х. е лишен от право да управлява МПС за срок от две години, считано от датата, от която е лишен от това право по административен ред-09.11.2009 год. С решение от 08.10.2012год. по внохд № 171/2012год. на Софийския окръжен съд присъдата е потвърдена. Искането на осъдения за възобновяване на производството по делото е допустимо, защото е подадено на основание чл. 420, ал. 2 НПК, в срока по чл. 421, ал. 3 НПК спрямо влязъл в сила подлежащ на възобновяване по чл. 419 НПК съдебен акт, но по същество е неоснователно. По повод на сигнал за станало ПТП на 09.11.2009 год. свид. К.Л. Ц.-автоконтрольор при „Пътна полиция” РУ МВР-Костенец посетил местопроизшествие и след като установил фактическата обстановка, съставил АУАН № К-891/2009 год. на С. И. Х., с констатации за извършени нарушения по чл. 5, ал. 2, т. 3 и чл. 20 от ЗДвП. На място Х. бил изследван с техническо средство, което показало, че е управлявал автомобила си след употреба на алкохол и концентрация в кръвта-3,05%о, като след това на Х. бил издаден талон за медицинско изследване и бил съпроводен от полицейски служител до ФСМП-К., където му била взета кръвна проба за изследване. Бързо производство № ЗМ 211/2009 год. по описа на РУ МВР-Костенец е започнато срещу С. И. Х. на основание чл. 356, ал. 2 от НПК за това, че на 09.11.2009 год., около 9.40часа, на второкласен път ІІ-82, след разклона за [населено място], управлявал МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 1,2%о, а именно 3,05%о, установено с „Алкотест Дрегер 7410”-престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК. Назначената по делото химическа експертиза установила наличие на етилов алкохол в кръвната проба взета от С. Х. в количество 2,6%о. Очертаната по делото фактическа сложност е мотивирала наблюдаващият прокурор с постановление от 13.11.2009 год. да удължи срока на разследването по реда на чл. 357, ал. 1, т. 5 от НПК до 22.11.2009 год. В този период от време са извършени процесуално-следствени действия, като Х. е привлечен и разпитан като обвиняем и са разпитани свидетели, с чиито показания са събрани правнозначими факти. В обясненията си от 22.11.2009 год. Х. заявил, че друго лице, а не той е управлявал автомобила му и е предизвикал пътнотранспортното произшествие. С постановление от 23.11.2009 год., поради необходимостта за събиране на нови доказателства по искане на обвиняемия-разпит на сочената от него свидетелка Е. Н., разследващият полицай е съставил заключително постановление с мнение за преобразуване на производството в дознание и това искане е уважено от прокурора при РП-Ихтиман, който с постановление от 25.11.2009 год. на основание чл. 357, ал. 2 от НПК/л. 64 от дознанието/ преобразувал производството и се разпоредил то да продължи по общия ред. Действително, след постановлението на прокурора на л. 66 и сл. от дознанието са приложени протоколи за разпит на свидетелите Е. Ж. Н., К. Г. Й. и протокол за следствен експеримент с дата на провеждане на тези следствени действия преди преобразуване на производството в дознание- 23.11.2009 год., но от този факт не може да се приеме, че доказателствените средства са негодни, защото обсъжданите следствени действия са извършени в общия двумесечен срок по разследването на дознанието. Обстоятелството, че обсъжданите процесуално-следствени действия са извършени след изпращането на делото на прокурора с оглед функциите му по чл. 46, ал. 2, т.т. 1 и 2 НПК и при осъществяване на дейността му по ръководство и надзор върху разследващия орган, не се отразява в негативен план върху процесуалната им годност. Аргумент за това е чл. 234, ал. 7 от НПК, който сочи кога действията по разследването, извършени извън сроковете по ал. 1-3 от същата норма на НПК не пораждат правни последици и събраните доказателства не могат да се ползват от съда при постановяване на присъдата, каквато хипотеза, в случая не е налице. В подкрепа на този извод може да се посочи и разпоредбата на чл. 203, ал. 5 от НПК, съгласно която разследващия орган извършва действия по разследването и други процесуални дийствия и по времето, когато делото е изпратено в съда във връзка с мярка за процесуална принуда. Неоснователно е възражението на защитата, че на досъдебното производство обвиняемият не е бил редовно призоваван, за да присъства на проведените пред съдия разпити на свидетели. На л. 107 от дознанието е приложено съобщение до С. Х. чрез адв. Й. З. от АК-София, получено на 30.11.2009год. и подписано от последния, че на 02.12.2009 год. от 11.00часа в РС-Ихтиман ще бъде проведен разпит на свидетел на основание чл. 223, ал. 1 от НПК. На посочената дата е проведен разпит пред съдия на свид. К. Г. Й. в присъствието на обвиняемия и защитника му. На л. 117 от дознанието е приложено второ съобщение, адресирано до обвиняемия Х., получено и подписано от защитника му адв. З. на 06.01.2010год., че на 07.01.2010год. от 09.30часа в РС-Ихтиман ще се проведе разпит на свидетели, на която дата адв. З. се явил и присъствал на проведения разпит пред съдия на свидетелите С. К. Б., К. Л. Ц. и С. К. Д.. Защитникът не е оспорил заявлението на разследващия орган, че Х. е уведомен за провеждането на разпита, но не желае да присъства, не е посочил причините за неявяването на обвиняемия и дали те са уважителни и не е поискал отлагане на проведените разпити с оглед личното участие на Х.. При това положение и по начина на призоваване на обвиняемия-идентичен с този при разпита на свидетеля Й. от 02.12.2009 год. не е съществувала пречка за разпита на явилите се пред съда свидетели, защото правилно е прието, че обвиняемият е редовно призован. На 08.01.2010год. разследващият полицай е предявил разследването на обвиняемия и неговия защитник, като те не са направили искания за събиране на нови доказателства или за повтаряне на някои следствени действия, извършени без участието на Х.. Критиката отправена към съдилищата в дейността им по оценка и анализ на събраните по делото доказателства и доказателствени средства е неоснователна и не може да бъде споделена. При извършена от настоящия съдебен състав проверка се констатира, че в процесуалната дейност на въззивния съд по установяване на обстоятелствата от предмета на доказване, не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила по смисъла, вложен в чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК, към които разпоредби препраща чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК. Постановената първоинстанционна присъда е законосъобразна, като съдът е изпълнил в пълен обем процесуалните си задължения за обективно, всестранно и пълно изследване на обстоятелствата по делото, относими към главния факт от предмета на доказване в процеса, като доказателствата са ценени в съответствие с действителното им съдържание, а не превратно и в разрез с правилата на формалната логика. След като е установено по несъмнен начин, че С. Х. е осъществил състава на инкриминираното с обвинението деяние, правилно е бил осъден за това. Възприемайки констатациите и правните изводи на първоинстанционния съд в тази част, въззивната инстанция не е допуснала нарушение на процесуалния закон. Видно от изложените мотиви към присъдата /л.141-л.145/, съобразно задължението си по чл. 305, ал. 3 от НПК, първоинстанционният съд е направил пълен разбор на противоречивите данни от гласните доказателствени средства и точно е посочил на кои се дава вяра, на кои не, и на кои изгражда изводите за виновността на подсъдимия. От своя страна, след извършената проверка по чл. 313 и чл. 314 от НПК, въззивният съд е изложил съображения /така, както изисква чл. 339, ал. 2 от НПК/ по възраженията на осъдения във въззивната му жалба по доводите за незаконосъобразност и за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Обсъдена е била тезата на Х. и защитата му и са посочени основанията, поради които тя не се възприема, като вътрешното му убеждение е изградено на основата на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото. Посоченото основание - по чл. 422, ал. 1, т. 5, във вр. чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК, също не се подкрепя от данните по делото. В искането като конкретни възражения е посочено, че няма доказателства за извършено от подсъдимия престъпление и че неправилно са кредитирани част от доказателствените материали, като по този начин по същество се оспорва обосноваността на съдебния акт. Достоверността на доказателствените материали, обаче, не подлежи на преобсъждане в настоящото производство, така както не подлежи и в касационното, към които основания препращат разпоредбите на чл. 422, ал. 1, т. 5 и чл. 426 НПК. Не могат да бъдат установявани нови фактически положения, поради което и не се предвижда такова касационно основание в процесуалния закон. В случая същественото е, че в хода на събиране, проверка и оценка на доказателствата е спазен регламентирания процесуален ред. При това инстанциите при установяване на правно - релевантните факти, не са възприели превратно доказателствата в разрез с правилата на формалната логика. При установената фактическа обсдтановка на базата на събраните и проверени доказателства и доказателствени средства и при спазване изискванията на процесуалния закон изводите на съдилищата, че се касае за извършено от обективна и субективна страна престъпление по чл. 343а, ал. 1 от НК от С. И. Х., са напълно законосъобразни. Ето защо, доводите на защитата за допуснати на досъдебното и съдебното производство съществени процесуални нарушения довели до ограничаване правото му на защита, както и за неправилно приложение на материалния закон, не намират подкрепа в данните по делото и са неоснователни, поради което искането за възобновяване на наказателното дело следва да се остави без уважение. Водим от горното и с аргумент на обратното на чл. 425 от НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането от осъдения С. И. Х. за отмяна по реда на възобновяването на решение от 08.10.2012год. по внохд № 171/2012 год. на Софийския окръжен съд. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: