Р
Е Ш Е Н И Е
№ 182
София, 02 юни 2009
година
Върховният
касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно
заседание на четиринадесети април две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ
ЧЛЕНОВЕ:
ПАВЛИНА ПАНОВА
СЕВДАЛИН МАВРОВ
при участието на секретаря Лилия Гаврилова
и в присъствието на прокурора Искра Чобанова
изслуша докладваното от съдията Красимир
Харалампиев
н. дело № 165/2009 година.
Производството е образувано по касационна жалба от подсъдимия В. А. Г. против решение № 238 от 29.12.2008 год. по внохд № 287/2008 год. по описа на Великотърновския апелативен съд.
В жалбата като основания за проверка на въззивното решение са посочени допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, неправилно приложение на закона и явна несправедливост на наказанието.
По първото от основанията се излага довода, че първоинстанционният съд е ограничил процесуалните права на подсъдимия, като е отказал да уважи искането от защитника му за провеждане на съкратено съдебно следствие по диференцираната процедура по гл. 27 НПК. Предявеното ново обвинение по реда на чл. 279 НПК не е мотивирано от прокурора и отделно, подсъдимият е признат за виновен и осъден по правна квалификация на деянието, която не му е била предявена. Неоснователно съдът е отказал да уважи и искането на защитата за събиране на доказателства чрез назначаването на нови оценителна и автотехническа експертизи. Процесуалните нарушения са съществени, тъй като с тях е било ограничено правото на защита на подсъдимия. В резултат на това, двете, решаващи по фактите делото съдилища са стигнали до неправилния извод за доказаност на обвинението и авторството на Г. в инкриминираното деяние, с което е нарушен закона. В жалбата се акцентира и на оплакването за фактическа необоснованост.
При твърдяната от защитника неизясненост на фактическите обстоятелства по делото за евентуалното съпричиняване на вредоносния резултат от с. на втория участник в пътнотранспортното произшествие се излага довода за явна несправедливост на определеното на подсъдимият по размер и начин на изпълнение наказание. В съответствие с релевираните касационни основания за проверка се прави искане за отмяна на обжалваното въззивно решение и връщане на делото за ново разглеждане или алтернативно-изменяване на обжалвания съдебен акт, намаляване на наказанието с приложение института на “условното осъждане”.
Частните обвинители М. И. А., В. А. И. и В. А. И., чрез законния им представител М. А. , редовно призовани, не се явяват.
Частните обвинители В. И. С. и Н. И. К., редовно призовани, не се явяват. Не се явява и повереникът им адв. К от АК-Плевен, нередовно призован, тъй като не е открит на посочения от него адрес за призоваване.
Частните обвинители И. В. В., В. В. В., чрез законния си представител И. В. и Г. В. В., както и повереникът им, редовно призовани, не се явяват. Не се явяват и частните обвинители С. А. П. и Г. В. П., редовно призовани.
Пред касационната инстанция защитникът на подсъдимия поддържа касационната му жалба по изложените в нея съображения.
Прокурорът даде заключение, че жалбата на подсъдимия е неоснователна, защото не са налице визираните в нея основания за отмяна или изменяване на обжалвания съдебен акт.
Върховният касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:
С присъда № 619 от 26.11.2007 год. по нохд № 250/2006 год. на Плевенския окръжен съд подсъдимият В. А. Г. е признат за виновен в това, че на 31.01.2006 год. на пътя между селата Каменец и Одърне, Плевенска област, при управление на МПС-автобус”Мерцедес”, с рег. № Е* нарушил правилата за движение - чл. 151, ал. 2, т. 2, предл. 2, чл. 5, ал. 1, т. 1,чл. 15, ал. 1, пр. 1, чл. 16, ал. 1, т. 1 и чл. 20 от ЗДвП и по непредпазливост причинил:
-значителни имуществени вреди общо в размер на 70529.00 лв., от тях -19852.00 лв. на свидетеля Р от гр. П. и 50677.00лв. на наследниците на починалия водач на т.а. “МАН”-влекач с рег. № О* А. И. А. ; смъртта на повече от едно лице-на А. И. А. и В. Г. В. ; средни телесни повреди на повече от едно лице, представляващо особено тежък случай-на И. В. В., П. Т. М. , Р. К. М. , Р. Х. И. , Н. И. К. и Н. К. П. , поради което и на основание чл. 343, ал. 3, пр. 3, б.”а”, предл. 2 и б.”б”, предл. 1, във вр. чл. 343, ал. 1, б.”а”, ал. 3, във вр. чл. 342, ал. 1, предл. 3 и чл. 54 НК е осъден на четири години лишаване от свобода, като му е определен първоначален “Лек” режим за изтърпяване на наказанието.
На основание чл. 343г НК, подсъдимият е лишен от право да управлява МПС за срок от пет години.
По реда на чл. 301, ал. 1, т. 12 НПК, съдът се е произнесъл по веществените доказателства и по направените съдебни и деловодни разноски, които присъдил в тежест на подсъдимия.
С обжалваното решение Великотърновският апелативен съд е потвърдил присъдата.
К. прецени доводите на страните и доказателствата по делото, проверявайки решението в пределите на чл. 347, ал. 1 НПК, Върховният касационен съд намира касационната жалба за неоснователна.
По довода за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила
1. Искането от защитника на подсъдимия за провеждане на производство по реда на гл. 27 НПК е направено на съдебното заседание от 19.11.2007 год., след като на 18.07.2006 год. е бил даден ход за разглеждане на делото по общия ред и е проведено съдебно следствие, като са изслушани свидетелите, голяма част от депозиралите заключения експерти и оспорилият по категоричен начин обвинението подсъдим. Съдът е отхвърлил искането като неоснователно и изложил съображения, че уважаването му е недопустимо с оглед стадия, в който то е направено и невъзможността да се пристъпи към предварително изслушване на страните, реда на провеждането на “диференцираната” процедура и съответните последици от този институт.
Тези изводи са правилни и съобразени с вижданията на по-голямата част от съдилищата /към момента на провеждане на първоинстанционното производство/, че преминаването към съкратено съдебно следствие, след като е даден ход за разглеждане на делото по общия ред е недопустимо.
В същия смисъл е и последващо приетото от ОСНК на Върховния касационен съд тълкувателно решение № 1 от 06.04.2009год. по тълк.д. № 1/2008 год., съобразно което:
“Преходът към особените правила на Г. двадесет и седма от НПК след започнало съдебно следствие по общия ред е несъвместим със законодателните идеи, вложени в диференцираната процедура. Нормите на чл. 371 - чл. 373 НПК визират предпоставките за предварителното изслушване, реда за неговото провеждане и произтичащите от това последици - съкратено съдебно следствие пред първата инстанция. Те съдържат императивни предписания, представляващи отклонение от стандартния модел на наказателния процес, с които първостепенният съд е длъжен да се съобрази преди да даде ход на съдебното следствие с прочитането на обвинителния акт. След започване на съдебното следствие по общите правила при първоначалното първоинстанционно производство, инициативите за преминаване към съкратено съдебно следствие по чл. 373, ал. 2 във вр. с чл. 372, ал. 4 НПК са закъснели, съответно несвоевременно е и решението на съда по този въпрос. Да се приеме допустимост на очертаната процесуална ситуация би означавало да се позволи на отделна с. (в случая на подсъдимия) да определя реда за разглеждане на делото вместо органа, осъществяващ процесуалното ръководство в тази фаза на наказателния процес. Такъв подход противоречи и на характера и целите на диференцираната процедура, насочена към обезпечаване икономичност и бързина на съдебното производство”.
2. Неоснователно е оплакването, че процесуалните права на подсъдимия са били ограничени с отказа на съда да назначи нова петорна автотехническа експертиза. Това искане, /а и искането за възлагане на допълнителна задача към експерта изготвил съдебната противопожарна експертиза/ с мотивирано определение Окръжният съд не е уважил, като е изложил съображения, че доказателствените искания на защитника са били удовлетворени чрез назначаването на повторна тройна автотехническа експертиза, която е отговорила на поставените от страните въпроси, включително и на такива, за които процесуалният представител на подсъдимия иска назначаването на петорна автотехническа експертиза.
В правомощията на съда е да прецени изяснено ли е делото от фактическа с. и съответно, при направени искания за събирането на нови доказателства, да изложи мотивирани съображения, дали искането следва да се уважи като основателно или не, което в случая е сторено.
Затова, доводът на защитата по това оплакване е неоснователен. Това е така, защото съдът не е длъжен във всички случаи, когато пред него се правят искания за допускане на нови доказателства, да допусне същите.
На следващо място, неоснователно е и оплакването за допуснато процесуално нарушение свързано с направеното изменение на обвинението по реда на чл. 287, ал. 1 НПК от прокурора / отразено в касационната жалба, като липса на “обстоятелствена част” на обвинението/. Това твърдение, от протоколите на проведеното съдебно следствие /л.279 и л. 397/, очевидно не е вярно. Предявеното ново обвинение срещу подсъдимия, че с деянието квалифицирано по чл. 343, ал. 1, б.”а”, ал. 3, предл. 3,б.”а”, предл. 2 и б.”б”, предл. 1, вр. чл. 342, ал. 1, предл. 3 от НК той е причинил средна телесна повреда и на пострадалата Н. К. П. е прието от съда в хода на съдебното следствие от 03.10.2006 год. и е дадена възможност на подсъдимия да организира защитата си, като делото е било отложено за разглеждане за друга дата. Доколкото на 12.11.2007 год. първоинстанционният съд по искане на прокурора и съгласието на останалите страни в процеса, включително и защитникът на Г. е приел уточняване на обвинението по квалификацията на деянието по чл. 343, ал. 3, предл. 3, б.”а”, предл. 2, б.”б”, предл. 1, във вр. чл. 343, ал. 1,б.”а”, във вр. чл. 342, ал. 1, предл. 3 НК, то това не представлява същинско изменение на обвинението по реда на чл. 287, ал. 1 НПК, за да е необходимо неговото конкретизиране и текстово изписване на елементите от фактическия състав на престъплението.
По релевираното от подсъдимия основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК за отмяна на обжалваното решение:
По своята същност доводът за незаконосъобразност в касационната жалба на подсъдимия В се свежда до оспорване обосноваността на второинстанционното решение във връзка с приетата фактическа обстановка. Това оплакване не подлежи на преобсъждане в касационното производство, защото касационната инстанция следи само за правилно приложение на закона и не може да установява нови фактически положения. Процесуалният закон не предвижда необосноваността като касационно основание. В хода на събиране и проверка на доказателствата е спазен установеният процесуален ред, като при установяване на правно значимите факти, въззивната инстанция не е възприела превратно доказателствата в разрез с правилата на формалната логика.
К. втора решаваща по фактите инстанция, в рамките на обвинението, Апелативният съд е допълнил мотивите на първоинстанционната присъда по квалификацията “особено тежък случай”, свързан с причинените от деянието на пострадалите шест лица средни телесни повреди. В решението /стр.17-18/ е отправена основателна критика към Прокуратура за пропуски и технически грешки, съдържащи се в обвинителния акт, които не са били отстранени от първоинстанционния съд, а са пренесени в мотивите на присъдата, но втората съдебна инстанция е стигнала до заключението, че тези нарушения не са съществени, тъй като не са се отразили на възможността на подсъдимия да разбере обвинението от фактическа с. и правната му формулировка и в съответствие с това да организира защитата си.
В същата насока въззивната инстанция е констатирала, че правилната квалификация на инкриминираното деяние следва да бъде по чл. 343, ал. 4, във вр. ал. 3, предл. 3, б.”б”, пр. 1 НК, с оглед на принципа на поглъщането на по-лекия от по-тежкия престъпен резултат, а не по чл. 343, ал. 3, предл. 3, б.”а”, предл. 2 и б.”б”, предл. 1, във вр. чл. 343, ал. 1, б.”а”, ал. 3, във вр. чл. 342, ал. 1, предл. 3 НК. Допуснатото нарушение на закона, обаче, тя е приела за несъществено, като е изложила виждането, че в случая нормата на ал. 4 от чл. 343 НК е препращаща към санкцията на тази по ал. 3, б.”б” от същия наказателен състав и по който фактически подсъдимият е признат за виновен и наказан. Тези изводи се споделят и от настоящия касационен състав.
Фактическите и правните изводи на двете решаващи по фактите съдилища, относно допуснатите от Г. нарушения на правилата за движение по ЗДвП като водач на МПС, за настъпилия вредоносен резултат, както и за съществуващата между тях причинно-следствена връзка, не противоречат на правилата на формалната логика, не се разминават с данните от кредитираните по делото доказателства и доказателствени средства и се явяват правилни и законосъобразни. С тях по същество развитите пред настоящата инстанция доводи от защитата на подсъдимия за недоказаност на обвинението са получили отрицателен отговор, които касационният състав споделя.
Изграденото вътрешно убеждение на въззивния съд, намерило проявление в постановения съдебен акт, предмет на касационната проверка се основава на обективното, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото, съобразно изискванията на чл. 14 от НПК и затова, доводът за незаконосъобразност, като функция от допуснато нарушение по чл. 303, ал. 1 от НПК се явява неоснователен.
Неоснователен е и доводът за явна несправедливост на наказанието.
За престъплението, по което подсъдимият е признат за виновен е предвидено наказание от три до десет години лишаване от свобода и спрямо Г. то е индивидуализирано, при правилното отчитане на съотношението на обстоятелствата за определянето му по чл. 54 НК и при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства. Съдът е отчел като отегчаващо обстоятелство допуснатите от Г. множество груби нарушения на правилата за движение, очертаващи го като водач на МПС и деец с висока степен на обществена опасност, а от друга с. , и висока степен на обществена опасност на конкретното деяние. Определеното по размер наказание /изключващо възможността от приложение института на “условното осъждане”/ не е явно несправедливо, защото то е съобразено с разпоредбата на чл. 35, ал. 3 НК и е съответно на извършеното престъпление, като с него ще се постигнат предвидените в чл. 36 НК цели.
Ето защо, касационната жалба на подсъдимия се явява неоснователна и следва да бъде оставена без уважение, а въззивното решение като правилно и законосъобразно се остави в сила.
По изложените съображения и на основание чл. 354, ал. 1 т. 1 от НПК, Върховният касационен съд на РБ, ІІІ н.о.
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 238 от 29.12.2008 год. по внохд № 287/2008 год. по описа на Великотърновския апелативен съд.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: