Р
Е Ш Е Н И Е
№ 320
гр.
София, 06.07.2010 год.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВНИЯТ
КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ІІ гражданско отделение, в открито
заседание на седми юни две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
при участието на секретаря Т.
Иванова, като разгледа докладваното от съдията Николова гр. д. № 1314 по описа
на Върховния касационен съд за 2009 година на ІІ г. о. и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по чл. 290 ГПК.
С решение № 556 от 27.07.2009 год. по гр. д. № 446/2009 год. Врачанският окръжен съд, като въззивна инстанция при повторно разглеждане на делото след отмяната на предходното му решение, е обезсилил първоинстанционното решение от 21.07.2006 год. и допълнителното решение от 2.02.2007 год., постановени по гр. д. № 1199/2005 год. на Врачанския районен съд и върнал делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд.
Въззивното решение се обжалва с касационна жалба в срок от съделителката Д. А. Й. от гр. В. и пълномощникът й адвокат Д. В. , с оплаквания за неговата неправилност поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на процесуалните правила и необоснованост. Иска се неговата отмяна и връщане за ново разглеждане от друг въззивен състав, респ. постановяване на ново решение по същество, с което се допусне съдебна делба на наследствения имот.
С определението от 4.03.2010 год. е допуснато касационно обжалване на въззивното решение, на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК – противоречие с представеното решение № 632 по гр. д. № 313/2003 год. на І г. о. на ВКС по въпроса за задължителното другарство в делбеното производство и процедирането за конституиране на всички съсобственици в него.
Другата съделителка не е взела становище по жалбата.
Върховният касационен съд, като взе предвид доводите на касаторката и данните по делото, намира следното:
Предявен е иск за делба на останал в наследство от А. М. недвижим имот в гр. В., представляващ УПИ * – 3767 в кв. 243, с построените в него жилищна сграда, паянтова жилищна сграда и стопанска постройка и имот № 1* с площ 1.2 дка в м. „Л”, по плана на Врачанските лозя, с построена в него жилищна сграда.
Въззивният съд се е произнесъл с решение при повторното разглеждане на делото, след частичната отмяна на предходното му решение при първата касация – с решението от 26.03.2009 год. по гр. д. № 5624/2007 год. на ВКС. С него е обезсилено първото въззивно решение в частта му относно двуетажната жилищна сграда в УПИ * – 3767 в кв. 243 по плана на гр. В., откъм ул. „Р” и производството по отношение на тази сграда е прекратено. Подадената от ответницата Т касационна жалба относно делбата на същата сграда е оставена без разглеждане при първата касация и това определение е влязло в сила, като необжалвано. Следователно, по отношение делбата на двуетажната жилищна сграда в имота в гр. В. откъм ул. „Р”, решението, с което искът на ответницата за включването и на тази сграда в делбената маса, е отхвърлен, е влязло в сила.
Влязло в сила е и решението в частта, с която е допусната делба на имота във Врачанските лозя – първоинстанционното решение в тази му част не е обжалвано.
Следователно, висящо е съдебното производство относно имота в гр. В., представляващ УПИ * – 3767 в кв. 243, с построените в него двуетажна жилищна сграда /стара/, откъм ул. „П”, паянтова жилищна сграда и стопанска сграда.
Ищцата се е позовала на оставено от наследодателя в нейна полза завещание, а ответницата – на две разпоредителни сделки от Н. Г. М. , майка на страните и ответник по иска за делба, починала в хода на производството – на 23.03.2009 год. Тези разпоредителни сделки са оспорени от ищцата с предявените инцидентни установителни искове.
За да обезсили първоинстанционното решение, въззивният съд при повторното разглеждане на делото след отменителното решение на касационната инстанция е приел, че в производството не са конституирани всички съсобственици на спорния имот. Проследен е произходът му, датиращ от делбата по протокола от 19.04.1957 год., разпоредителните сделки с идеалните части на Ц. Ц. в полза на Н. Ц. /от 1958 год. и 1991 год./, учредяване правото на строеж в полза на наследодателя А, по време на брака му с Н. Ц. , за построяване на къща за живеене, като съдът е приел, че съсобствениците на имота са лицата, посочени в протокола от 1957 год., респ. техните наследници. Тъй като за конституирането на всички съсобственици в делбата съдът следи служебно, а въпросът за законните наследници на Т. и В. Ц. не бил изследван по делото, то след обезсилване на решението въззивният съд върнал делото на районния съд за ново разглеждане.
Произнасянето на въззивния съд по този въпрос е в противоречие на съдебната практика – решение № 632 по гр. д. № 313/2003 год. на ВКС, І г. о., която настоящата инстанция намира за правилната. Както е посочено и в това решение, а и с оглед дадените в ТР № 1/2001 год. на ОСГК на ВКС разяснения относно правомощията на въззивния съд, след като е констатирал, че в производството за делба на процесния имот не участвуват всички съсобственици, е следвало да даде указания за конституирането им, като задължителни необходими другари в делбата. Без да изложи съображенията, въз основа на които е приел, че в съсобствеността участвуват и други лица, и на какво основание е възникнала тази съсобственост межу тях с оглед установените от събраните доказателства данни по делото, въззивният съд е допуснал процесуално нарушение, още повече, че такива указания са дадени в отменителното решение при първата касация – констатирана е неяснота в мотивите на решението относно квотите, при които въззивният съд при първоначалното разглеждане на делото е допуснал делбата на дворното място и на сградите в него /без изключената от делбата откъм ул. „Р”/, както и не са обсъдени доводите и съображенията на страните. Вместо да изпълни указанията при повторното разглеждане на делото, въззивният съд в нарушение на процесуалните правила за излагане на съображения приема, че в съсобствеността участвуват и други лица, които не са конституирани, и още – при тази констатация, вместо да отстрани нередовностите, според приетото от него, обезсилва първоинстанционното решение и връща делото за ново разглеждане. Решението е неправилно поради допуснати съществени процесуални нарушения, поради което и следва да се отмени и върне на въззивния съд, който да се произнесе по същество по предявените искове. При положение, че приеме наличие на съсобственост в имота и с други лица, да изясни на какво основание е възникнала съсобствеността, като в тази връзка следва да се укаже и на ищцата да уточни твърденията си по отношение на основанията за съсобственост на спорния имот, с оглед преценката на участниците в имуществената общност.
Тъй като решаването на спора налага извършване на нови съдопроизводствени действия – конкретизиране на основанията за твърдяната съсобственост, с оглед участието на страните в производството, както и излагане на мотиви за наличието на съсобственост и нейното прекратяване или липсата на такава по отношение на имота в гр. В. жилищната сграда от към ул. „Р”/, произнасянето по инцидентните установителни искове против разпоредителните сделки на Н. М. в полза на ответницата, след отмяна на въззивното решение делото следва да се върне на въззивния съд за ново разглеждане. При него следва да се има предвид и обстоятелството, че по отношение двуетажната жилищна сграда в имота в гр. В., откъм ул. „Р”, както и по отношение на вилния имот във Врачанските лозя е налице влязло в сила решение, препятствуващо повторното решаване на този спор.
При новото разглеждане на делото въззивният съд следва да се произнесе и по разноските за водене на делото във ВКС, съгласно чл. 294, ал. 2 ГПК.
Водим от горното и на основание чл. 293, ал. 3 ГПК, настоящият състав на ВКС, ІІ гражданско отделение
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯВА въззивното решение № 556 от 27.07.2009 год. по гр. д. № 446/2009 год. по описа на Врачанския окръжен съд и ВРЪЩА ДЕЛОТО за ново разглеждане от друг състав на същия въззивен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: