Р Е Ш Е Н И Е № 189 гр. София, 19 март 2014 г В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, І НО, в публично заседание на седемнадесети март през две хиляди и четиринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА ВЕЛИЧКОВА ЧЛЕНОВЕ: БЛАГА ИВАНОВА РУМЕН ПЕТРОВ при секретаря Даниела Околийска и в присъствието на прокурора Димитър Генчев изслуша докладваното от съдия ИВАНОВА касационно дело № 274 по описа за 2014 г Касационното производство е образувано по протест на Софийска градска прокуратура срещу нова въззивна присъда на Софийски градски съд № 333 от 6.11.13 г, по ВНОХД № 1850/13, с която е отменена осъдителната част / наказателната и гражданската / на първоинстанционна присъда на Софийски районен съд от 29.09.12 г, по НОХД № 16997/10, и подсъдимият И. Т. П. е признат за невиновен в това, че на неустановена дата през месец април 2008 г, в [населено място], се е заканил на М. А. П.-Н. с убийство и това заканване би могло да възбуди основателен страх от осъществяването му, с оглед на което и на основание чл. 304 НПК, е оправдан по чл. 144, ал. 3 вр. ал. 1 НК, а присъдата е потвърдена в останалата й част. С първоинстанционната присъда подсъдимият И. Т. П. е признат за виновен в това, че на неустановена дата през месец април 2008 г, в [населено място], се е заканил на М. А. П.-Н. с убийство и това заканване би могло да възбуди основателен страх от осъществяването му, с оглед на което и на основание чл. 144, ал. 3 вр. ал. 1 и чл. 54 НК, е осъден на „пробация”, включваща мерките: „задължителна регистрация по настоящ адрес”, за срок от две години, с периодичност два пъти седмично, „задължителни периодични срещи с пробационен служител”, за срок от две години, и „включване в програми за обществено въздействие”, за срок от две години, както и да заплати на пострадалата обезщетение за неимуществени вреди, в размер на 2 500 лв. Със същата присъда, подсъдимият е признат за невиновен в това, че на 16.11.2008 г в [населено място], се е заканил с убийство на К. И. Б. и на М. Х. И., и това заканване би могло да възбуди основателен страх от осъществяването му, с оглед на което и на основание чл. 304 НПК, е оправдан по обвинението по чл. 144, ал. 3 вр. ал. 1 НК. С протеста се релевират основанията по чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 НПК. Сочи се, че е опорочено вътрешното убеждение на въззивния съд по релевантните факти, касаещи обвинението, с пострадал св. П.-Н., че невярно са интерпретирани приобщените показания на посочената свидетелка относно отправената й закана в края на месец април 2008 г, че не са съобразени създадените влошени отношения между нея и подсъдимия, че не са взети предвид изречените спрямо нея множество подобни закани, че не е отчетена последователността в показанията на пострадалата и наличието на съответствие между нейните твърдения и казаното от св. Б. и св. И., че неправилно е интерпретирана СПЕ, отговорила на въпроса дали процесната закана е възбудила у пострадалата основателен страх, че материалният закон е приложен неправилно. В съдебно заседание на настоящата инстанция представителят на ВКП пледира за уважаване на протеста. Повереникът на частния обвинител и граждански ищец П.-Н. счита, че протестът е основателен. Подсъдимият моли да бъде оставена в сила оправдателната присъда. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на своята компетентност, намери следното: Релевираното основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК е налице. Въззивният съд е формирал вътрешното си убеждение по релевантните факти в отклонение от принципа на чл. 14 НПК. Невярно са интерпретирани показанията на пострадалата П.-Н., които са последователни и еднозначни в насока на това, че подсъдимият й е отправял многократно закани с убийство и е извършвал и други неправомерни действия спрямо нея. Цялостното му поведение към пострадалата е обусловило налагане на забрана за доближаване до нея, датираща от 4.04.2008 г. Вярно е, че в съдебно заседание на първата инстанция свидетелката е казала, че не би могла да си спомни точната дата, когато й е отправена инкриминираната закана / като съдържание на заканата обаче си е спомнила и го е посочила /. Липсата на спомен е обяснима с факта, че към свидетелката са били отправени множество подобни закани. След прочитане на показанията й от досъдебното производство, където е уточнила, че деянието е осъществено в края на месец април 2008 г / който факт свидетелката е свързала с момента, от който е постановена забраната за доближаване до нея /, пострадалата е заявила, че поддържа тези показания. Твърденията й по релевантните факти са в синхрон с показанията на св. Б. и св. И., които на 16.11.2008 г са й се притекли на помощ, знаейки, че св. П.-Н. е във влошени отношения с подсъдимия. На следващо място, следва да се има предвид, че преценката за това дали заканването би могло да възбуди основателен страх от осъществяване е правен въпрос, който следва да се реши от съда / изслушването на експертиза по такъв въпрос е недопустимо /. При преценката дали процесната закана би могла да възбуди основателен страх от осъществяване не могат да бъдат игнорирани силно влошените отношения между страните, наличието на осъдителна присъда срещу подсъдимия, с пострадал св. П.-Н. / за съвкупност от престъпления: причиняване на лека телесна повреда, незаконно влизане в чуждо жилище и унищожаване на чужди движими вещи /, СПЕ, посочила, че при освидетелстваната е констатирано стресово преживяване, придружено с вегетативни симптоми, СПЕ, установила, че подсъдимият страда от психопатия. Допуснатият порок във формираното вътрешно убеждение по релевантните факти е довело и до неправилно приложение на материалния закон / при наличието на престъпление по чл. 144, ал. 3 вр. ал. 1 НК, с пострадал св. П.-Н., подсъдимият е оправдан по предявеното му обвинение, касаещо посочената пострадала /. При това положение, атакуваната нова въззивна присъда на Софийски градски съд следва да бъде отменена и делото следва да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд, от стадия на съдебното заседание. По изложените съображения, ВКС намери, че протестът е основателен и следва да бъде уважен. Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 4 НПК, ВКС, І НО, Р Е Ш И: ОТМЕНЯ нова въззивна присъда на Софийски градски съд № 333 от 6.11.2013 г, по ВНОХД № 1850/13, относно произнасянето по обвинението по чл. 144, ал. 3 вр. ал. 1, касаещо пострадалата М. А. П.-Н., и ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд, от стадия на съдебното заседание. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: