4 Р Е Ш Е Н И Е №197/31.10.2017г. [населено място] В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на Първо търговско отделение в публичното заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди и седемнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА с участието на секретаря Ангел Йорданов, като изслуша докладваното от съдията Цолова т.д. №1436 по описа за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.48 във вр. с чл.47 ЗМТА. Образувано е по предявен от К. С. Д. срещу [фирма] иск за отмяна на арбитражно решение от 28.03.2016г. по арбитражно дело № 261/2015г. на Арбитражен съд при Стопанска асоциация – [населено място],с което ищцата е осъдена да заплати в полза на [фирма] сумата 488,80 лв.,ведно със законната лихва и разноски. В исковата молба се сочи,че ищцата не е била уведомявана за извършени цесии между [фирма] и [фирма],нито между [фирма] /който е взискател по образуваното срещу нея изпълнително дело/. Като основания за иска по чл.47 ЗМТА ищцата се позовава на наличието на предпоставките по т.4 – не е била уведомена по надлежния ред за воденото срещу нея арбитражно производство,била е лишена от възможност да вземе участие в него последното ,както и по т.2 – липса на сключено арбитражно споразумение,нито изрично писмено такова,нито признато в условията на уредената в чл.7 ал.3 ЗМТА фикция. Оспорена е и валидността на арбитражното решение с позоваване на разпоредбата на чл.47 ал.2 ЗМТА /нова – ДВ бр.8/17г./.Ищцата претендира направените в производството разноски. Ответникът [фирма] е оспорил исковата молба с доводи, относими единствено към основанието на чл.47 т.2 ЗМТА,твърдейки,че са налице предпоставки за приложимост на разпоредбата на чл.32 ал.2 ЗМТА и чл.12 от Правилника на АССА- Пловдив. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение констатира,че е валидно сезиран с искова молба по чл.47 ЗМТА,която следва да се счита подадена в предвидения в чл.48 ЗМТА тримесечен преклузивен срок,доколкото липсват данни за връчването на ищцата на арбитражното решение. По направеното в нея оспорване валидността на арбитражното решение намира следното: Производството по арбитражно дело е образувано по искова молба на „ [фирма] срещу К. С. Д. за присъждане на вземане,произтичащо от сключен между физическото лице и [фирма] договор за заем,което вземане се твърди да е цедирано на ищеца в арбитражното производство. След постановяването на арбитражното решение е извършено от законодателя допълване на разпоредбата на чл.19 ал.1 ГПК /със ЗИД на ГПК - ДВ бр.8/24.01.2017г./,като забраната за уговаряне на арбитражни клаузи е разширена и спрямо споровете,по които едната от страните е потребител по смисъла на §13 т.1 от ДР на ЗЗП.Със същия закон е въведена и нова ал.4 на чл.3 от ЗЗП,с която се приема,че всяка клауза в договор, сключен между търговец и потребител, с която страните възлагат на арбитражен съд решаване на спор между тях, е недействителна.Пак със ЗИД на ГПК изрично е въведена и нова ал.2 на чл.47 ЗМТА, постановяваща,че арбитражните решения,постановени по спорове, предметът на които не подлежи на решаване от арбитраж , са нищожни. Понятието „потребител“ е дефинирано в разпоредбата на §13 т.1 от ДР на ЗЗП,където се приема,че потребител е всяко физическо лице,което придобива стоки или ползва услуги,които не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност и всяко физическо лице,което, като страна по договор по този закон действа извън рамките на своята търговска или професионална дейност. С §6 ал.2 на ПЗР на ЗИД на ГПК е предвидено изрично,че започналите към момента на влизане в сила на закона арбитражни производства по потребителски спорове,чиято неарбитрируемост се въвежда с него,не могат да приключат с решения по същество и подлежат на прекратяване. Посочените изменения са приложими и към към висящите съдебни производства за отмяна по реда на чл.47 ЗМТА на вече постановени арбитражни решения по такива спорове. При съобразяване мотивите към т.3 на решение №9/24.10.02г. по к.д.№15/2002г. на КС на РБ,възприемащи тези производства като втори стадий на защита при арбитражните спорове,следва да се приеме,че, независимо от това,че арбитражното производство е приключило преди въвеждането на посочените изменения,при образувано съдебно производство за отмяна, арбитражното решение подлежи на проверка и за валидност с оглед въведената законодателна забрана за арбитрируемост по отношение на определена категория спорове.Това произтича преди всичко от систематичното място на новата разпоредба на ал.2 – в чл.47 ЗМТА – непосредствено след визираните в първата алинея основания за отмяна,по които се произнася ВКС . Новата алинея втора лишава от правно действие всяко арбитражно решение, постановено по спор, който вече законодателно е изключен от компетентността на арбитража.Нормата има действие занапред,а това означава,че при иницииран пред ВКС втори стадий на защита срещу арбитражно решение,което е постановено по спор,определен към момента на произнасянето на ВКС от законодателя като неарбитрируем, произтичащата от това негова нищожност следва, като се констатира /включително и служебно/, да бъде прогласена със съдебното решение.Допълнителен аргумент в тази насока е и новата разпоредба на чл.405 ал.5 ГПК /въведена със същия ЗИД на ГПК/,според която проверката за нищожност на арбитражното решение по чл.47 ал.2 ЗМТА инцидентно е възложена и на съда в производството по искане за издаване на изпълнителен лист въз основа на такова решение. В настоящия случай ищцата Д.,като страна по договор за заем,какъвто тя не оспорва да е сключила с [фирма] /последният цедирал вземането си към нея на [фирма]/, е потребител по смисъла на определението в §13 т.1 от ДР на ЗЗП – същата е физическо лице,сключило договор за заем за задоволяване на личните му потребности /т.е. действайки извън рамките на своята търговска или професионална дейност/. Спорът между нея и ищеца в арбитражното производство е неарбитрируем по смисъла на чл.19 ал.1 ГПК /доп./, а постановеното по този спор арбитражно решение,чиято отмяна се иска по реда на чл.47 ал.1 ЗМТА, следва в това производство да бъде прогласено за нищожно на основание чл.47 ал.2 ЗМТА. При този изход на делото останалите доводи,наведени в исковата молба, не следва да се разглеждат,а в полза на ищцата следва да бъдат присъдени разноски за производството пред ВКС в размер на 400 лв.,представляващи платено адвокатско възнаграждение. По изложените съображения ВКС, ТК, състав на Първо т.о. Р Е Ш И : ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖНО арбитражно решение от 28.03.16г. по арб.д.№261/15г. на Арбитражен съд при Стопанска асоциация [населено място]. ОСЪЖДА [фирма] с ЕИК[ЕИК], седалище и адрес на управление [населено място][жк]бул.“Д-р П. Д.“№. офис-сграда Лабиринт ет. офис. да заплати на К. С. Д. с ЕГН [ЕГН] и адрес [населено място][жк]бл.. вх.. ет.. ап.. сумата 400 лв. деловодни разноски за производството пред ВКС. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.