4 Р Е Ш Е Н И Е № 176 гр. София, 21.05.2013 год. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в открито заседание на тринадесети май две хиляди и тринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бойка Стоилова ЧЛЕНОВЕ: 1. Мими Фурнаджиева 2. Велислав Павков при секретаря Цветанка Найденова в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков гр.д.№ 1667 по описа за 2013 год. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл.307, ал.2 от ГПК. Образувано е по молба на П. Г. Т. за отмяна на влязло в сила съдебно решение № ІІ-117/30.10.2012 г., постановено по гр.д.№ 1151/2012 г. от състав на Окръжен съд – Бургас. Ответникът по молбата за отмяна на влязлото в сила решение [фирма] я оспорва, с писмен отговор от 28.01.2013 г. По основателността на молбата за отмяна на влязло в сила решение, съдът приема на основание чл.307, ал.1 от ГПК следното: Представените писмени доказателства не са приложени към делото, по което е постановено решението, чиято отмяна се цели по реда на извънредния способ за отмяна на неправилни съдебни решения и не са приобщени към доказателствения материал. Твърди се, че същите са новооткрити, като се излагат съображения, че същите са релевантни за спора, но не са били известни на страната. В случаите, в които молбата за отмяна на влязлото в сила решение се основава на разпоредбата на чл.303, ал.1, т.1 ГПК, в хипотезата на нови писмени доказателства, предпоставка за основателност на молбата е, страната да не е могла да се снабди своевременно с тези доказателства, предвид възможността и да ги представи като такива при разглеждането на делото, при спазването на съответните законови срокове за това. В случая се представят писмени доказателства – заповед № 86/01.02.2011 г. и заповед № 5/03.01.2011 г., издадени от ответника по молбата [фирма], копие от трудова книжка, удостоверение УП-2, фишове за получени заплати и предложение за прекратяване на трудово правоотношение /последните касаещи трето за спора лице/ издадени и датирани от 2010 г. Всички тези писмени доказателства са се съхранявали при ответника по молбата, посочен по-горе, по твърдения на молителя. С тези доказателства се цели установяването на обстоятелството, че дейността по превоз на товари на същото юридически лице е продължила да се осъществява и след датата 21.06.2010 г., което обстоятелство е било спорно по делото и молителят е носил тежестта от неговото доказване в процеса. Настоящия състав счита, че страната е разполагала с възможност, в т.ч. и с процесуални способи по установяването на съществуването на тези писмени доказателства, както и на обстоятелствата, които удостоверяват, в хода на производството по реда на разглеждането на спора и по реда на инстанционния контрол, както и да се снабди с тях своевременно, съответно да ги представи като доказателства по делото. Обстоятелствата, както и писмените доказателства, които се представят и които удостоверяват тези обстоятелства, са от период преди завеждането на исковата молба – 01.04.2011 г. Изискването на разпоредбата на чл.303, ал.1, т.1 от ГПК е, страната да не е могла да се снабди с представените писмени доказателства своевременно, като предвид изложеното по-горе, състава на ВКС приема, че страната е разполагала с възможност и процесуални средства на първо място да узнае за съществуването на новопредставените писмени доказателства и на следващо място, да се снабди с тях, съответно да ги представи като доказателства по делото, при разглеждането му. Страната е разполагала и с процесуалната възможност да удостовери пред съда наличието на обстоятелствата, установяващи се с представените доказателства, чрез други предвидени в процесуалния закон способи, напр. свидетелски показания и съдебни експертизи, като неизползуването на тези процесуални възможности от страна на молителя се дължи изцяло на процесуалното поведение на страната. На това основание, съдът приема, че представените доказателства и удостоверените с тях обстоятелства са могли да бъдат известни на страната и да бъдат представени или събрани доказателства за тяхното съществуване в хода на производството по делото, в т.ч. и по реда на инстанционния контрол. Тази възможност е основание за неоснователност на молбата за отмяна на влязлото в сила решение. Предвид изложеното, молбата за отмяна на влязлото в сила решение, подадена на основание чл.303, ал.1, т.1 от ГПК, е неоснователна и следва да се остави без уважение. В молбата се излагат съображения, че въззивният съд се е произнесъл по „необжалван пред него въпрос”, като по този начин е лишил страната от процесуалното право да участвувам в обсъждането на този правен въпрос. На това основание се твърди, че са налице процесуални нарушения, във връзка с лишаването от право на молителя да участвува в обсъждането на изключено от процеса писмено доказателство и се претендира отмяната на влязлото в сила решение. Изложените твърдения, във връзка с горното, представляват по своята същност оплакване от молителя за неправилност на съдебното решение, поради допуснати /по твърдения на молителя/ нарушения на процесуалния закон. Разпоредбата на чл.303 от ГПК не предвижда основание за отмяна на влязло в сила решение, основаващо се на твърдения за неправилност на съдебния акт, поради допуснати нарушения на съдопроизводствените правила. Основанието по чл.303, ал.1, т.5 от ГПК предвижда допустимост на молбата за отмяна, но само когато основанието за искането се основава на твърдения за процесуални нарушения, лишили страната от възможността да участвува в делото или да бъде надлежно представлявана. Такива основания не се съдържат в молбата за отмяна, поради което и така соченото основание за отмяна на влязлото в сила решение води до извод за недопустимост. Предвид изложеното, молбата за отмяна на влязлото в сила решение следва да се остави без разглеждане, като процесуално недопустима. Водим от горното, състав на ВКС, четвърто отделение на гражданската колегия Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба на П. Г. Т. съдебен адрес [населено място], [улица], ет., адв. дружество „К., С. и Ко” за отмяна на влязло в сила съдебно решение № ІІ-117/30.10.2012 г., постановено по гр.д.№ 1151/2012 г. от състав на Окръжен съд – Бургас. Решението е окончателно. Председател: Членове: 1. 2.