О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 81 София, 12.05.2020 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в закрито заседание на седми май две хиляди и двадесета година в състав:
Председател:Маргарита Соколова
Членове:Светлана Калинова
Гълъбина Генчева
като изслуша докладваното от съдията Соколова ч. гр. д. № 632/2020 г., и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба вх. № 946/17.02.2020 г., подадена от М. Д. И., чрез адв. И. М., против определение № 135/10.02.2020 г. по в. ч. гр. д. № 17/2020 г. на Пернишкия окръжен съд, с което е потвърдено определение № 102/29.11.2019 г. на съдия по вписванията при Пернишкия районен съд.
В частната касационна жалба са изложени доводи за неправилност на обжалваното определение. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК на основанията за допускане на касационно обжалване жалбоподателката посочва основанията по чл. 280, ал. 1, т.т. 1 и 3 ГПК, което според нея обосновава достъп до касационен контрол. Твърдяното противоречие е с ТР № 1/10.07.2018 г. по тълк. д. № 1/2015 г. на ОСГТК на ВКС; определение № 117/ 08.07.2019 г. по ч. гр.д. № 1034/2019 г. на ВКС, І-во г. о.; определение № 141/17.07.2018 г. по ч. гр. д. № 3974/2015 г. на ВКС, ІІ-ро г. о.; определение № 14197/11.06.2019 г. по в. ч. гр. д. № 6107/2019 г. на ГО на СГС; определение № 26843/ 06.11.2019 г. по в. ч. гр. д. № 13756/2019 г. на ГО на СГС; определение № 3325/08.02.2019 г. по в. ч. гр. д № 16401/ 2018 г. на ГО на СГС; определение № 27029/18.11.2019 г. по в. ч. гр. д. № 13397/2019 г. на ГО на СГС; определение № 9084/11.04.2019 г. по в. ч. гр. д № 4635/2019 г. на ГО на СГС; определение № 13125/30.05.2019 г. по в. ч. гр. д. № 4964/2019 г. на ГО на СГС; определение № 13787/06.06.2019 г. по в. ч. гр. д. № 7050/2019 г. на ГО на СГС; определение № 15324/21.06.2019 г. по в. ч. гр. д № 5523/2019 г. на ГО на СГС.
Поставени са следните въпроси:
1. Ако купувачът по публичната продан и взискателят по изпълнителното дело не желаят да се възползват от защитата, която им е осигурена от вписването на възбраната, то след извършване на публичната продан следва ли тази възбрана да бъде вдигната;
2. Необходимо условие ли е изпълнителното дело да е приключило/прекратено, за да бъде уважено направеното искане от купувача по публичната продан и от взискателя по изпълнителното дело за заличаване на вписаната възбрана;
3. Съдебният изпълнител ли е единствената правна фигура оправомощена да издаде документ, удостоверяващ, че възбраната не е противопоставима на купувача и не брани права.
Върховният касационен съд на РБ, състав на І-во г. о., при произнасяне по частната касационна жалба намира следното:
Частната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, срещу определение, подлежащо на обжалване пред ВКС.
Данните по делото сочат, по че изпълнително дело № 20177520400058 е проведена публична продан и по силата на постановление за възлагане, влязло сила на 21.08.2018 г., жалбоподателката е придобила правото на собственост върху недвижим имот, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор ............, находяща се в сграда № 1, разположена в поземлен имот с идентификатор .............. в [населено място], [улица], блок 4, етаж 1, с площ от 66 кв. м. Върху същия имот в хода на изпълнителното дело по молба на първоначалния взискател „ОББ“ АД е наложена и вписана възбрана в службата по вписванията [населено място]. По това изпълнително дело към 23.10.2019 г. не е налице постановление за прекратяване или разпореждане за приключване, тъй като производството е висящо и задължението по него не е погасено. От представеното удостоверение № 5436/27.11.2019 г. е установено единствено, че е депозирана молба на новоконституирания взискател, с която е направил искане за вдигане на наложената възбрана, но не се установява дали това искане е уважено от ЧСИ С. Д.. С определение № 102/29.11.2019 г. съдията по вписвания се е позовал на чл. 31 от ПВ, според който вписването на възбраните се заличава по писмено нареждане на учреждението или длъжностното лице, което е наложило възбраната или пред което е представена гаранцията или обезпечението, съответно по искане на заинтересования със заявление, към което се прилага удостоверение от надлежното учреждение, че вписването може да се заличи. Приел е, че в разглеждания пред него случай не е представено постановление за вдигане на наложената възбрана от ЧСИ и не е представено удостоверение, издадено от надлежното учреждение, в уверение на обстоятелството, че вписването на конкретната възбрана може да се заличи.
За да постанови обжалваното определение, Пернишкият окръжен съд приел, че възбраната върху процесния имот е вписана по искане на ЧСИ С. Д. и макар с постановление за възлагане жалбоподателят да е обявен за купувач, не били налице основанията за заличаване на възбраната на основание чл. 31 ПВ и т. 3 от ТР № 1/10.07.2018 г. по тълк.д. 1/2015 г. на ОСГТК на ВКС. За да достигне до този решаващ извод, съдът установил, че искането не е отправено от наложилия възбраната съдебен изпълнител и липсва удостоверение от същия, че вписването може да бъде заличено. С тези мотиви окръжният съд потвърдил определението на съдията по вписванията.
Предвид мотивите, съдържащи се в обжалваното определение, поставените от жалбоподателката въпроси не са обусловили решаващите правни изводи на въззивният съд, поради което не е налице общата предпоставка за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК. Пернишкият окръжен съд е изложил съдържанието на чл. 31 ПВ и т. 3 от ТР № 1/10.07.2018 г. по тълк. д. № 1/2015 г. на ОСГТК на ВКС, като въз основа на тях е приел, че възбраната може да бъде заличена само в изрично предвидените от закона хипотези. Решаващият извод на съда се състои в това, че не са налице нито предпоставките по чл. 31, ал. 1 ПВ, понеже искането не е направено от ЧСИ, наложил възбраната, нито е налице предпоставката по ал. 2 от същата разпоредба, тъй като заинтересованата страна не е представила съответния удостоверителен документ. В обжалваното определение не се съдържат решаващи изводи относно възможността възбраната автоматично да бъде заличена, след като взискателят и купувачът по публична продан не желаят да се ползват от нейното защитно действие. Не са изложени изводи и относно това дали прекратяването на изпълнителното дело е предпоставка за уважаване на искането на купувача на публичната продан за заличаване на вписаната възбрана, както и дали само съдебният изпълнител може да издаде съответния удостоверителен документ. Заключението на въззивния съд се състои само в това, че заинтересованата страна не е представила удостоверителен документ, а не, че само съдебен изпълнител може да издаде такъв.
От наведените от жалбоподателката доводи за неправилност на обжалваното определение настоящият състав констатира, че е налице основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, предл. последно ГПК. Очевидна неправилност е налице, когато законът е приложен в обратен смисъл, приложена е отменена или несъществуваща правна норма, въззивният съдебен акт е явно необоснован като постановен в нарушение на научни и/или опитни правила или правилата на формалната логика. В случая въззивният съд е постановил своя съдебен акт, без да отчете новата разпоредба на чл. 433, ал. 4 ГПК /Нова - ДВ, бр. 100 от 20.12.2019 г./, съгласно която вдигането на запорите и заличаването на възбраните по отношение на имущества, продадени в хода на изпълнителното производство, има действие занапред. Пропускайки да отчете тази промяна, въззивният съд е приложил закона в неговия обратен смисъл, а именно, че не може да бъде заличена възбраната, освен в изброените от закона случаи.
Предвид изложеното и на основание чл. 280, ал. 2, предл. последно ГПК обжалваното определение следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
Обжалваното определение е съобразено с ТР № 1/10.07.2018 г. по тълк. д. № 1/2015 г. на ОСГТК на ВКС, в което е прието, че купувачът от публична продан може да иска заличаване на възбраната, но само ако тя не му е противопоставима и не брани права. При постановяване на тълкувателния акт ВКС е изхождал от това, че заличаването има обратно действие, т. е. все едно, че възбраната не е била вписана, поради което заинтересованите лица не биха могли да получат защитата по чл. 452, чл. 453 и чл. 496, ал. 2, предл. 2 ГПК.
След приемане на новата разпоредба на чл. 433, ал. 4 ГПК е формирана съдебна практика по приложението й - определение № 65/10.04.2020 г. по ч. гр. д. № 596/2020 г. на ВКС, І-во г. о., и определение № 72/28.04.2020 г. по ч. гр. д. № 532/2020 г. на ВКС, І-во г. о. Според тази практика новото законодателно решение запазва действието на възбраните в периода от вписването им до тяхното заличаване, което означава, че се запазва поредността на вписванията и съответно - противопоставимостта на правата, произтичащи от по-рано вписаните актове през този период. Това изменение е в пълно съответствие с целта на възбраната, обезпечена с разпоредбите на чл. 451, чл. 452, чл. 453 и чл. 496, ал. 2, предл. 2 ГПК, а именно да се запази възбраненият имот от изменение, повреждане и унищожение или разпоредителни сделки до изнасянето му на публична продан и удовлетворяване на паричното вземане на взискателя и присъединените кредитори от цената на продадения имот. Целта е постигната едва когато влезе в сила постановлението за възлагане и е платена цената или част от нея на взискателя или е извършено разпределение между взискатели на тази цена. С постигането на тази цел и съобразно новата разпоредба на чл. 433, ал. 4 ГПК запазването на възбраната след публична продан не е оправдано, тъй като тя е изпълнила функциите си. В случай, че настъпят нови факти /прогласяване на недействителност на публичната продан по реда на чл. 496, ал. 3 ГПК или последващо придобиване на същия имот от длъжника след заличаване на възбраната/, налагащи защита на правата на кредитора, то за него ще е налице възможност да впише нова възбрана или да предприеме други средства за защита на своите права /напр. предявяване на иск по чл. 135 ЗЗД за отмяна на увреждащите действия на длъжника, в случай, че такива бъдат извършени след заличаване на възбраната/.
След влизане в сила на новата разпоредба на чл. 433, ал. 4 ГПК /Нова - ДВ, бр. 100 от 20.12.2019 г./, вписаните възбрани по изпълнително дело, по което възбраненият имот е изнесен на публична продан и проданта е извършена /с влязло в сила постановление за възлагане/, следва да бъдат заличавани по искане на купувача от публичната продан.
В случая е безспорно установено, че е наложена възбрана върху процесния имот по изпълнителното дело № 20177520400058 от ЧСИ С. Д. по молба на първоначалния взискател „ОББ“ АД. Изпълнителното дело не е приключило, но по него е осъществена публична продан върху процесния имот и с влязло в сила постановление за възлагане за купувач е обявена настоящата жалбоподателка. Предвид гореизложеното, искането на жалбоподателката е основателно, поради което обжалваното определение следва да бъде отменено и да се разпореди заличаване на възбраната.
Воден от горното, Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.
ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 135/10.02.2020 г. по в. ч. гр. д. № 17/2020 г. на Пернишкия окръжен съд.
ОТМЕНЯ определение № 135/10.02.2020 г. по в. ч. гр. д. № 17/2020 г. на Пернишкия окръжен съд и потвърденото с него определение № 102/29.11.2019 г. на съдия по вписванията при Пернишкия районен съд, с което е отказано заличаване на възбрана, вписана в Службата по вписванията [населено място] под вх. рег. № .../07.06.2017 г., дв. вх. рег. №..., акт № ..., том...., дело № ..../2017 г.
ДА СЕ ИЗВЪРШИ заличаване на възбраната, наложена от ЧСИ С. Д. по изп. д. № 20177520400058 върху недвижим имот, представляващ самостоятен обект в сграда с идентификатор .............., находяща се в сграда № 1, разположена в поземлен имот с идентификатор ............., находящ се в [населено място], [община], област П., [улица], блок 4, етаж 1, с площ от 66 кв. м.
РАЗПОРЕЖДА на съдията по вписванията при Пернишкия районен съд да извърши необходимите действия по заличаване на възбраната.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: