Р Е Ш Е Н И Е № 538/2010 г. София, 17.01.2011 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, състав на второ отделение на гражданска колегия, в ОТКРИТО съдебно заседание на шести декември две хиляди и десета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емануела Балевска ЧЛЕНОВЕ: Снежанка Николова Велислав Павков при участието на секретар Теодора Иванова изслуша докладваното от съдията БАЛЕВСКА гр.дело № 960 /2009 година,и за да се произнесе, взе предвид: Производството е по чл.290-293 ГПК. Т. А. С. и З. А. П., и двамата от гр.В. обжалват и искат да се отмени Решение Nо 296 от 11.03.2009 год. по гр.възз.д. Nо 778/ 2009 година на Варненския окръжен съд, с което е отменено решение на първата инстанция и е постановено ново, с което заявеният срещу тях отрицателен установителен иск по чл. 97 ал.1 ГПК /отм./ иск , да бъде признато че същите не са собственици на реална част от 605 кв.м. ПИ Nо 451 по ПНИ на м.”М.” кв.”Вл.В.”, целият с площ от 643 кв.м., е уважен изцяло. С касационната жалба се поддържа , че обжалваното решение е неправилно поради допуснати нарушения на материалния закон , основание за отмяна по см. на чл. 281 т. 3 ГПК. Касационното обжалване е допуснато е приложното поле на чл. 280 ал.1 т.2 ГПК по въпроса за зачитане на Протокол Nо 13/19.07.1978 година на ИК на Г. и приложения към него списък на лицата , на които са раздадени земи за ползване от 0.6 дка, като годно доказателствено средство за установяване надлежното раздаване на земите за ползване поради неопределеност на местност и границите и за доказателственото значение на „Препис –извлечение Nо 1252/1978 година, описващ имота с две граници и квадратура” като годно доказателство за индивидуализацията на дадения за ползване имот и идентичността с ползвания процесен имот , разрешени в противоречие на Решение Nо 30/ 30.01.2009 година по гр.д. Nо 5601/2007 година на ВКС-II отд./ , Решение Nо 1593/ 02.10.2003 година по гр.д. Nо 1632/ 2002 година на ВКС-IV отд., Решение Nо 2295/ 26.01.2004 година по гр.д. Nо 2367/2002 година на ВКС-IV отд.. В срока по чл. 287 ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от ответниците М. К. и Д. Д., който оспорват само основателността на релевираните доводи за незаконосъобразност на въззивното решение. Състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия, след преценка на изложените с касационната жалба основания за отмяна и в правомощията на чл. 291 ГПК и чл. 293 ГПК , намира : С обжалваното въззивно решение, окръжният съд в правомощията на чл. 196 и сл. ГПК / отм./ е отменил решението на районния съд , в частта , с която е отхвърлен отрицателния установителен иск за собственост на реална част от част от 605 кв.м. на ПИ Nо 451 по ПНИ на м.”М.” кв.”Вл. В.”, целият с площ от 643 кв.м., заявен от М. К. и Д. Д. срещу Т. С. и З. П. , и по реда на чл. 208 ГПК / отм./ е постановил ново, с което правата на последните , легитимирани като собственици по §4а от ПЗР на ЗСПЗЗ, са отречени. Прието е , че в рамките на заявения отрицателен установителен иск , в тежест на ответниците е да докажат собствеността на процесния имот на твърдяното придобивно основание- трансформация на правото на ползване в право на собственост / надлежно предоставено право на ползване върху имот идентичен с процесния, наличие на сграда в имота, изградена до 1.03.1991 година , заплатена стойност на земята чрез обината по цени , определение от МС съгласно чл. 36 ал.2 ......в 3-месечен срок от влизане в сила на оценката. Въпреки безспорните доказателства за доказана идентичност на имота, възстановен с решение на П. в полза на ищците и този, владян от ответниците, с оглед на успешно проведеното оспорване по реда на чл. 154 ГПК / отм./ на Преписа-извлечение Nо 1252/1978 година за предоставяне право на ползване на основание ПМС 76 и Решение 12/13 от 19.07.1978 година на ИК на ГНС В. като неистински, неверен документ, решаващият съд е приел, че поради лисва на годни писмени доказателства, установяващи преотстъпване в полза на ответниците право на ползване, същите не могат да се ползват от възможността да трансформират при условията на §4 от ЗСПЗЗ правото на ползване в право на собственост. С Решение Nо 1593/ 02.10.2003 година по гр.д. Nо 1632/ 2002 година на ВКС-IV отд., е прието, че когато върху земеделска земя , предоставена по силата на актове на П. на Н. събрание, на държавния съвет или на М. съвет е имало построена сграда до 1.03.1991 година, без значение е дали строителството е законно,за трансформиране правото на ползване в право на собственост ,не е необхоД. друго , освен земята да е заплатена н предишния собственик чрез Общината. По делото не е бил спорен въпроса за надлежното предоставяне на правото на ползване. С Решение Nо 2295/ 26.01.2004 година по гр.д. Nо 2367/2002 година на ВКС-IV отд., въззивният съд е приел необходимите предпоставки за трансформиране право на ползване в право на собственост , но без да е бил налице спор по въпроса за валидността на решението на ИК на ОбНС за одобряване на списъка на лицата на които се предоставяне правото на ползване. Прието е , че „Протоколът на ОбНС” е официален свидетелстващ документ , съставен от орган, снабден с държавна удостоверителна власт и е съставен в кръга на предоставената държавна удостоверителна компетентност. Анализирайки посочените решение, настоящият състав възприема за правилна тезата , че „протоколът от заседание на ИК на ОбНС” ,е официален диспозитивен документ, съдържащ волеизявление /решение/ на орган с правопораждащо действие досежно предоставеното право на ползване на лицата по придружаващия го „Списък” .Удостоверението, издавано на бенефициента , също е официален,но свидетелстващ документ и при разминаване на данните по съдържанието на двата документа, меродавено е това на първия / в тази насока Решение Nо 350/29.06.2009 г. на ВКС-IIотд. Постановено по реда на чл. 290 и сл. ГПК/. Ако официалният свидетелстващ или дипозитивен документ е непълен , от гл.т. на индивидуализацията на имота, по отношение на които е предоставено право на ползване, то документът не е неистински, но действие и възможността да се зачетат правните последици на разпореждането на органа, материализирано с документа, в случая от гл.т. на индивидуализацията на имота , ще бъде обусловено от събраните други доказателства и доказателствени средства, позволени от закона. В контекста на изложеното и на основание чл. 293 ал.1 ГПК, настоящият състав на ВКС , намира касационната жалба за основателна. В рамките на заявения отрицателен установителен иск, в тежест на ответниците е да установят , че правото на собственост, което ищците искат да бъде отречено със силата на присъдено нещо, е надлежно възникнало в патримониума на техния наследодател А. П. Т. като право на ползване по силата на 76 ПМС и трансформирано е при наличие предпоставките на закона в право на собственост по § 4а ПЗР на ЗСПЗЗ . За да уважи иска на К. Д. С., М. К. К. и Д. К. Д. , легитимиращи се ката наследници на Р. С. С. и собственици по реституция- Решение Nо 772/ 07.02.2001 година на ПК –В. на земеделски имот –нива от 5 дка кв. В., м.”М. , чиято собственост е възстановена в стри реални граници, попадащи в терен по § 4 ЗСПЗЗ, решаващият съд е приел, че въз основа на представените „Препис-извлечение Nо 1252/1978 година за предоставено право на ползване в полза на А. П. Т. по 76 ПМС” и Решение Nо 13/12 от 19.07.1978 година на ИК на ГНС В. на следния имот: „харва от 0.6 дка , находяща се в землището на гр.В. м. В. при граници : ползувател К. Ст. Д. и Д.”, Списък на лицата и др. касаещи оценката и заплащането на имота, за предоставено право на ползване, не може да се приеме , че ответниците са собственици на процесния имот. Решаващ за крайния извод мотив на съда е този, че „Извлечението” е официален свидетелстващ документ, който не е правопораждащ правото на ползване акт. Същият има удостоверителна сила, че такова право е било предоставено по силата на Протокол 13/12 от 19.07.1978 година на ИК на ГНС В., но само в рамките на посочената „хавра от 600 кв.м. в землището на гр.В., м.”В.”при граници: ползувател К. Ст. Д. и Д.”. Прието е , че преписа извлечение Nо 1252/1978 година е неистински, неверен документ, както и че начина на индивидуализация на имота с две граници, не е достатъчно за надлежната индивидуализация . Решението на въззивния съд е неправилно, постановено в нарушение на процесуалните правила, касаещи преценката на доказателствата по делото и тяхната материална доказателствена сила , както и на материалния закон - §4а от ПЗР на ЗСПЗЗ, които пороци налагат неговата отмяна. Както бе изложено по-горе в мотивите по чл. 291 ГПК, процесните доказателства – Протокол на ИК на ГНС В., със съпътстващият го Списък на лицата / Nо 579 и извлечение , неправилно са квалифицирани като неистински , неверен документ. Официалният дипозитивен документ, материализиращ държавно-правното волеизявление – решение 13/12 от 19.07.1978 година на ИК на ГНС В. , удостоверява правопораждащия факт на предоставяне на правото на ползване по силата на 76 ПМС в полза на наследодателя на ответниците А. П. Т. на „хавра от 0.6оо дка в м. В.- В.. Този документ , поради естеството на материализираното волеизявление/ орган на държавна власт в кръга на неговите правомощия / не може да бъде верен или неверен , а само валиден или невалиден, доколкото е нарушена процедурата по вземане на решението и компетентността на органа. Официалния свидетелстващ документ се издава в упражняване на удостоверителната компетентност на държавния орган и е израз на държавната удостоверителна власт, поради което се ползва с материална доказателствена сила на удостоверените факти- в случая , че е взето решение от ИК на ГНС В. за предоставяне право на ползване в полза на А. П. Т.. Неистински, неверен документ е този, който не е автентичен. В случая , ако се приеме за правилна квалификацията на въззивния съд, следва , че материализираното волеизявление/ решение на ИК на Г. / в Протокол 12/13 от 19.07.1878 г. , не е взето. Такъв извод от гл.т. на доказателствата по делото и доводите на страните по спора не може да бъде направен, такъв извод е необоснован. Тази необоснованост предопределя и необосноваността на останалите изводи на решаващия съд- за индивидуализацията на имота, за наличие на останалите предпоставки на закона за зачитане трансформацията на предоставеното право на ползване в право на собственост при условията на §4а от ПЗР на ЗСПЗЗ. НеобхоД.стта от нова преценка на всички събрани доказателствата по делото , в контекста на изложените съображения по приложение на процесуалния закон относно преценката на писмените доказателства- Протокол 13/12 от 19.07.1978 година и Удостоверение Nо 1252/1978 година , относно предпоставките за трансформиране на правото на ползване в право на собственост, налагат връщане на делото за ново разглеждане от въззивния съд . По изложените съображения и на основание чл. 293 ал.1 и ал.2 ГПК, състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия Р Е Ш И : ОТМЕНЯВА Решение Nо 296 от 11.03.2009 год. по гр.възз.д. Nо 778/ 2009 година на Варненския окръжен съд, с което е отменено решение на първата инстанция и е постановено ново, с което заявеният срещу Т. А. С. и З. А. П., и двамата от гр.В. отрицателен установителен иск по чл. 97 ал.1 ГПК /отм./ иск , да бъде признато че същите не са собственици на реална част от 605 кв.м. ПИ Nо 451 по ПНИ на м.”М.” кв.”Вл.В.”, целият с площ от 643 кв.м., е уважен изцяло И ВРЪЩА делото на въззивния съд за ново разглеждане , друг състав. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :