Р Е Ш Е Н И Е № 11 гр. София, 24 април 2015 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Наказателна Колегия, трето наказателно отделение, в публичното съдебно заседание на петнадесети януари, две хиляди и петнадесетата година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Севдалин Мавров ЧЛЕНОВЕ: Красимир Шекерджиев Лада Паунова при участието на секретаря Илияна Петкова и прокурора Мария Михайлова, като разгледа докладваното от съдия Шекерджиев КНД №1875 по описа за 2014 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството пред ВКС е образувано по касационна жалба на защитника на подсъдимия К. В. Т. срещу решение №357 от 22.10.2014 г., постановено по ВНОХД №756/2013 г., по описа на Софийски апелативен съд. С въззивния съдебен акт е потвърдена присъда №191, постановена на 03.07.2014 г. по НОХД №5343/2013 г. по описа на СГС, НО, като подсъдимият Т. е признат за виновен в това, че на 14.07.2013 г. в [населено място], на [улица]в близост до кръстовището с [улица]е отнел чужди движими вещи на обща стойност 360 лева от владението на Е. Д. М., с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила и деянието е осъществено при условията на опасен рецидив, като на основание чл.199, ал.1, т.4, във вр. с чл.198, ал.1 НК и чл.54 НК му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от пет години, което да бъде изтърпяно при първоначален „строг“ режим в затвор. С присъдата подсъдимият Т. е признат за виновен в това, че на 25.07.2013 г. в [населено място] държал огнестрелно оръжие- пистолет марка „EKOL Volga“ без да има за това надлежно разрешение, като на основание чл.339, ал.1, във вр. с чл.54 НК му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от две години, което да бъде изтърпяно при първоначален „строг“ режим в затвор. С присъдата по отношение на подсъдимия Т. е определено едно общо най- тежко наказание лишаване от свобода“ за срок от пет години, което да бъде изтърпяно при първоначален „строг“ режим в затвор. С присъдата подсъдимият Т. е осъден да заплати сумата от 770 лева- разноски по водене на делото. В касационната жалба е посочено касационното основание по чл.348, ал.1, т.2 НПК. Поддържа се, че атакуваната първоинстанционна присъда (относно престъплението по чл.199 НК) почива на неправилен доказателствен анализ. Твърди се, че незаконосъобразно не са кредитирани показанията на свидетеля В. (дадени в хода на съдебното следствие), като неправилно те не са възприети в частта им където той твърди, че не е разпознал подсъдимия. Оспорват се и показанията на пострадалата М., като се поддържа, че тя е посочила Т. при извършване на разпознаване, при което той се е отличавал съществено от другите предоставени за разпознаването лица, както и, че в разпита й преди това действие по разследването тя не е посочила конкретни белези, по които може да разпознае подсъдимия. На тези основания се предлага атакуваното въззивно решение да бъде отменено, а Т. да бъде оправдан. В хода на касационното производство защитникът поддържа касационната жалба. Предлага се въззивното решение да бъде отменено, а подсъдимият Т. да бъде оправдан. Представителят на държавното обвинение моли касационната жалба да бъде оставена без уважение, а въззивния съдебен акт да бъде потвърден. Поддържа, че правилно са били ценени показанията на пострадалата и тези на свидетеля В., дадени на досъдебното производство, като твърди, че те доказват по несъмнен и категоричен начин авторството на Т.. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните в производството и извърши проверка на въззивния съдебен акт, намери следното: Касационната жалба е неоснователна. По оплакването за допуснати съществени нарушения на процесуални правила Касационният съдебен състав споделя изяло фактическите и правните изводи, направени от въззивния съдебен състав и прецени, че събраните в хода на производството доказателствени материали са анализирани правилно. Съдът е обсъдил всички доказателствени източници, като правилно е кредитирал показанията на свидетелката М. и протокола за разпознаване на лице, където е отразено, че тя по категоричен начин посочва подсъдимия Т. като извършител на инкриминираното деяние. Не може да бъде възприето оплакването на защитата, че това действие е било опорочено, тъй като пострадалата не е посочила конкретни белези, по които ще разпознае извършителя на престъпното посегателство. В разпита си от 23.07.2013 г. свидетелката описва нападателя подробно като сочи множество индивидуализиращи белези, относими към цвета на кожата му, ръст, форма на лицето, на скулите, дебелина на устните и наличието на специфична хоризонтална черта над горната уста. Проведеното разпознаване е съобразено с изискванията на чл.171 НПК и предоставените лица са били със сходна на подсъдимия външност. Правилно са били кредитирани и показанията на свидетеля В., дадени на досъдебното производство и приобщени към доказателствената съвкупност по реда на чл.181 НПК. В тях той категорично е разпознал Т., като лицето, записано на предоставения му видеозапис, като твърди, че подсъдимият му е познат. Този свидетел е бил категоричен в идентификацията на подсъдимия. Тези показания на В. кореспондират изцяло не само с показанията на пострадалата М., но и с показанията на свидетеля П., който възпроизвежда идентична с тази на В. информация по отношение на направените изявления от страна на последния след като е изгледал записа, на който е документирано инкриминираното деяние. Правилно решаващите съдилища не са кредитирали показанията на свидетеля В., дадени в хода на проведеното съдебно следствие, като са преценили, че те са изолирани от останалите доказателства и съществено им противоречат. Ето защо законосъобразно при конкуренцията на показанията на този свидетел, дадени в различни етапи от наказателното производство са ценени тези, депозирани на фазата на досъдебното производство. Предвид изложеното касационната инстанция прецени, че не са налице предпоставки да бъде отменена атакуваната въззивна присъда поради допуснати съществени нарушения на процесуални правила при оценката на доказателствената съвкупност. В касационната жалба не са направени конкретни оплаквания, относими към касационните основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.3 НПК. В настоящото производство касационният съд не е обвързан със служебно начало (по отношение на тези касационни основания) и съгласно разпоредбата на чл.347 НПК е ограничен в рамките на релевираните с жалбата оплаквания. Доколкото с жалбата не се оспорват постановените съдебни актове по отношение на правилното приложение на материалния закон и справедливостта на наложеното на подсъдимия Т. наказание и касационният съдебен състав не намира за необходимо да ги проверява по отношение на тези касационни основания и намира за необходимо единствено да отбележи, че същите са законосъобразни, с тях правилно е приложен материалния закон и вярно е индивидуализирано наказанието на подсъдимия. Така мотивиран, Върховният касационен съд, Трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение №357 от 22.10.2014 г., постановено по ВНОХД №756/2013 г., по описа на Софийски апелативен съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.