Р Е Ш Е Н И Е № 440 София, 07.01.2013 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в открито заседание на осми ноември две хиляди и дванадесета година, в състав: Председател: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА Членове: МАРГАРИТА СОКОЛОВА ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА при секретаря Емилия Петрова, като разгледа докладваното от съдия Генчева гр.д.№355 по описа за 2012г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.295 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на А. В. И. срещу решение №394 от 09.11.11г. по гр.д.№682/11г. на Великотърновския окръжен съд. Жалбоподателката поддържа оплаквания за допуснати от въззивния съд нарушения при преценката на доказателствения материал, довело до погрешни фактически изводи относно правата на съдружниците в бившето [фирма], а оттам – неправилен извод за дяловете на съсобственост в спорния имот. Ответниците в производството О. Б. С., М. П. Б., Б. П. Б., Л. П. Б., П. Й. С. и Ю. В. С. не вземат становище по жалбата. С определение №586 от 17.07.2012г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на въззивното решение поради противоречието му с практиката на ВКС по въпроса за доказателствената сила на частните документи. За да се произнесе по поставения въпрос и по съществото на касационната жалба, настоящият състав приема следното: С обжалваното решение състав на Великотърновския окръжен съд е отменил решение №240 от 08.08.06г. по гр.д.№1405/05г. на Горнооряховския районен съд и е отхвърлил предявения от А. В. Илиева против О. Б. С., М. П. Б., Б. П. Б., Л. П. Б., П. Й. С. и Ю. В. С. иск по чл.97, ал.1 от ГПК /отм./ за установяване на правото на собственост на ищцата А. И., в качеството и на наследник на В. С. П., съдружник в бившето [фирма], върху 4/5 ид.части от УПИ ХХ-6012 – за производствена дейност и търговия, в кв.246 по ПУП на ИПЗ на [населено място], бивша дървообработваща фабрика, както и 4/5 ид.части от построените в имота сгради. Въззивният съд е приел, че страните по делото са наследници на съдружниците на бившето [фирма], вписано в търговския регистър при В. областен съд с определение №444 от 23.06.1943г. Ищцата е наследник на съдружника В. С. П., чиято собственост в придобития от дружеството имот е била отнета по реда на ЗНЧИМП/отм./ и възстановена по реда на чл.2, ал.1 от ЗВСОНИ, а ответниците са наследници на съдружника Ж. С. Д., чиято собственост е била конфискувана с присъда от 02.02.1945г. по н.д.№2/45г. на Н. съд, отменена по реда на надзора с решение №734/10.02.1997г. на Върховния съд на РБ. При съществуването си дружеството е станало собственик на нива с площ от 10 дка, върху която са били построени сгради на производствено предприятие и сега целият имот е предмет на спора по настоящото дело. Този спор се свежда до това какво е било участието на съдружниците в капитала на [фирма]. При разрешаване на спорния въпрос по делото съдът е взел предвид следните данни: Съгласно т.7 от дружествения договор, основният капитал на дружеството е 2 000 000лв., от които В. П. внася 1500000лв., а Ж. С. – 500 000лв., като Ж. С. следва да внесе и инвентар – каруци и коне, който се записва на дяловата му вноска. В т.10 на същия договор е посочено, че в края на всяка календарна година се установява печалба на дружеството, която се разпределя между съдружниците при равни части. Частта от печалбата, следваща се на Ж. С., се записва на капиталовата сметка за увеличаване на капиталовата му вноска до размера на капиталовата вноска на В. П., а от своя страна В. П. има правото да тегли своята част от следващата му се печалба до изравняване на капиталовите сметки на двамата съдружници. По въпроса за действителния размер на дяловото участие на съдружниците в капитала на дружеството са обсъдени две групи писмени доказателства – 13 бр. протоколи, изготвени и подписани от двамата съдружници през периода 15.06.1943г. – 24.04.1944г., както и множество документи от периода 1946г. – 1956г., съставени след смъртта на единия от съдружниците – Ж. С., починал на 28.09.1944г., в които се сочи, че участието им е 4/5 за В. П. и 1/5 за Ж. С.. За първата група доказателства съдът е приел, че те се ползват с обвързваща съда материална доказателствена сила, а за втората група – че са съставени след смъртта на единия от съдружниците, не носят негов подпис, представляват вторични счетоводни документи, които не се ползват с обвързваща съда доказателствена сила. Като е акцентирал върху уговореното от съдружниците в т.7 и т.10 от дружествения договор, съдът е приел, че тяхното дяловото участие е равно – по ½ ид.част от капитала на дружеството, затова е отхвърлил предявения установителен иск за собственост, който почива на твърдения за неравенство в дружествените дялове. Така постановеното решение е неправилно. На първо място – решението противоречи на практиката на ВКС по въпроса за доказателствената сила на частните свидетелстващи документи. Приема се, че тези документи не се ползват с обвързваща съда материална доказателствена сила. Те установяват единствено, че изявленията в тях са направени от лицата, които са ги подписали. Тяхната вярност се преценява при съвкупната преценка на всички доказателства по делото. В настоящия случай въззивният съд не е извършил такава съвкупна преценка на частните документи, сочещи размера на дяловото участие на бившите съдружници в [фирма]. На първо място – в дружествения договор са уговорени равни дялове на двамата съдружници, но е посочено също, че към момента на учредяването на дружеството В. П. следва да внесе 1 500 000лв., а Ж. С. – 500 000лв., т.е. ¾ към ¼. Уговорено е бъдещо изравняване на дяловете, което ще се постигне постепенно чрез внасяне на припадащата се на Ж. С. част от печалбата на дружеството. Тази уговорка е направена на 02.06.1943г., когато е сключен дружественият договор, а участието на Ж. С. в дружеството е прекратено със смъртта му на 28.09.1944г. Няма данни към този момент дяловото участие на съдружниците да е било изравнено. Напротив, в двустранно подписаният на 01.01.1944г. протокол е установено между съдружниците, че Ж. С. е изразходвал за нуждите на дружеството 5 817 115 лв., от които 5 680 970лв. са на В. П., а 136 145лв. – на Ж. С.. Взето е решение в счетоводството 2 000 000 лв. да се отнесат към капитала на В. П., а 500 000 – към капитала на Ж. С. – т.е. дяловото участие в капитала е 4/5 към 1/5. Прието е, че В. П. има вземане от дружеството в размер на 2080970лв., както и в лични лихвени сметки 1 600 000лв., а Ж. С. има да довнася в дружеството реално още 363 855лв. Тези документи следва да се свържат и с баланса на дружеството от 1946г., при съставянето на който Ж. С. не е бил жив. В него е посочено, че в капитала на дружеството В. П. участва с 1 376 745лв., а Ж. С. /МЗДИ – министерство на земеделието и държавните имоти/ - 344 186лв. – т.е. отново участието е 4/5 спрямо 1/5. Същото съотношение е посочено във встъпителния инвентар на дружеството от 24.12.1947г.; в баланса на дружеството от 1974г.; нарочния баланс на държавна амбалажна фабрика „Б.”; акт за производствена ревизия на Изравнителен фонд на цените към Главна дирекция на цените – 26.11.1948г.; писмо от 16.06.1956г. на Околийския народен съвет [населено място]; писмо от директора на държавна амбалажна фабрика „Б.” до В. П. от 10.01.1949г., в което изрично е посочено, че дяловото участие на П. в национализираното предприятие е 4/5. От съвкупната преценка на всички изброени по-горе писмени доказателства следва, че дяловото участие на В. П. и Ж. С. в бившето [фирма] към момента на национализацията на дела на В.П. е било съответно 4/5 към 1/5, каквато е била и уговорката между самите съдружници, направена в двустранно подписания от тях протокол №9 от 01.01.1944г. Този извод не може да бъде опроверган от документите, в които се сочи, че делът на Ж. С. е бил ½. На първо място – това е писмо №4411 от 26.04.1946г. на кмета на Горнооряховското общинско управление до наследниците на Ж. С., че техният дял от конфискуваното имущество на наследодателя им включва ½ от фабрика „Б.”. Писмото е издадено въз основа на присъда №2 от 02.03.1945г. на Н. съд, с която Ж. С. е бил осъден на смърт и заплащане на глоба от 5 000 000. В самата присъда обаче няма постановяване на конфискация на имуществото на Ж. С., още по-малко пък е уточнено дяловото му участие в дружеството. Писмото не е съобразено и с данните по посочения по-горе протокол №9, както и другите данни за неравенство в дяловете на съдружниците. Въпреки че писмото е издадено от длъжностно лице, то не представлява официален свидетелстващ документ, тъй като излиза извън удостоверителната компетентност на кмета на общината. Другите подобни документи са протокол от 07.03.1948г. и партидата на Ж.С. към МЗДИ. Те също нямат самостоятелно доказателствено значение, тъй като констатациите им са вторични и произтичат от посочената по-горе присъда на Н. съд, която обаче не е надлежно доказателство за размера на дяловото участие на съдружниците в бившето [фирма]. По изложените съображения следва да се приеме, че национализираният дял на В. П. от бившето [фирма], е бил 4/5. Оттук и реституционните права на наследниците на бившите акционери върху спорния имот са 4/5 към 1/5. Като е приел равенство в дяловете, а оттам – равенство в правата върху възстановения имот, въззивният съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено и спорът да се разреши съобразно изводите на настоящата инстанция. Предявеният установителен иск от наследницата на В. П. за право на собственост върху 4/5 от реституирания имот е основателен и следва да бъде уважен, като бъде отменен частично констативният нотариален акт на ответниците, на основание чл.537, ал.2 ГПК. С оглед изхода на делото, на жалбоподателката следва да бъдат присъдени разноските за всички инстанции, възлизащи на 1964лв. Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение №394 от 09.11.11г. по гр.д.№682/11г. на Великотърновския окръжен съд и вместо него постановява: ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответниците О. Б. С., М. П. Б.; Б. П. Б. и Л. П. Б., всички от [населено място],[жк], [жилищен адрес]; П. Й. С. от [населено място], [улица], №128, вх.А, ет.4, ап.14 и Ю. В. С. от [населено място], [улица], че ищцата А. В. И. от [населено място], ул.”В. Г. №11А, ет.2, офис 4, е собственик на 4/5 ид.части от следния недвижим имот: УПИ ХХ-.. – за производствена дейност и търговия, в кв.246 по ПУП на ИПЗ на [населено място], бивша дървообработваща фабрика, както и 4/5 ид.части от построените в имота сгради. ОТМЕНЯ на основание чл.537, ал.2 ГПК нотариален акт №1241, т.VІІ, рег.№8390, дело №870/2005г. на нотариус К. Б. с рег.№296 на Нотариалната камара, за разликата от 1/2 до 1/5 ид.част от описания в него имот ОСЪЖДА О. Б. С., М. П. Б.; Б. П. Б.; Л. П. Б.; П. Й. С. и Ю. В. С. да заплатят на А. В. И. сумата от 1964лв., представляваща разноски за всички инстанции. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: