Ключови фрази

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 379
София, 22.06.2022 година

Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на двадесет и трети май две хиляди и двадесет и втора година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ВАСИЛ ХРИСТАКИЕВ

изслуша докладваното от съдията Чаначева т.дело №1910/2021 година.

Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на Национална здравноосигурителна каса против решение №260169 от 19.06.2021г. по т.д. 200/2021г. на Пловдивски апелативен съд.
Ответникът по касационната жалба –МБАЛ „ Медицински комплекс Свети Иван Рилски ”ЕООД, [населено място], чрез пълномощника си –адв. Б. Г. е на становище, че не са налице предпоставки за допускане на решението до касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
С изложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, касаторът, чрез юрк.И. П. – В. е интерпретирал подробно и пространно мотивите на въззивния съд. Поддържал е основание по чл.280,ал.1,т.3 ГПК, като в тази връзка е поставила девет въпроса- 1/ „ Нищожни ли са, поради противоречие с императивни правни норми и с основните принципи на задължителното здравно осигуряване клаузите на сключените през 2017 и 2018г. на основание чл.59,ал.1 ЗЗО договори между НЗОК и лечебното заведение…, с които се ограничава заплащането от НЗОК на извършените и отчетени медицински дейности … до посочените в Приложение № 2 към договорите стойности“ 2/ „ Има или не основание НЗОК да налага лимити при заплащане на извършена през 2017 и 2018 г. на основание чл.59,ал1 ЗЗО дейност“, 3/“ Подлежат ли на заплащане извършени дейности по сключените 2017 и 2018г. на основание чл.59,ал1 ЗЗО договор дейност… чиято стойност е над определената към Приложение № 2…“,4/“ Приложение № 2 към сключените договори за 2017 и 2018г….. определя ли граница за ВЗОК за заплащане на извършените дейности“ 5/“Клаузите на сключените през 2017 и 2018 на основание чл.59,ал.1 ЗЗО договори между НЗОК и лечебното заведение…, водят ли до нарушение правата на здравноосигурените лица, регламентирани в ЗЗО“ , 6/ Предвид обстоятелството, че в договорите сключени пред 2017 и 2018 на основание чл.59,ал.1 ЗЗО няма предвидена възможност след изчерпване на определените стойности в Приложение №2 към същия, лечебното заведение да прекрати извършването на определените дейности, следва ли да се извърши заплащане на реално осъществените„надлимитни дейности“,7/“Неограничено ли е задължението за заплащане на оказана болнична медицинска помощ по договорите сключени пред 2017г. и 2018г. на основание чл.59,ал.1 ЗЗО когато става дума за разходи на лимитирани бюджетни средства“ 8/ „ Каква е правната природа на индивидуалните договори за оказване на болнична помощ… и как следва да се тълкува постигнатото между страните съгласие по всички основни права и задължения, в това число и стойностите, разпределени на отделните изпълнители“ и 9/“Дали преценката във връзка с разходване на бюджета на НЗОК през бюджетната година е по целесъобразност и следва ли тя да остане извън обхвата на съдебния контрол“. Страната общо е заявила, че тези въпроси били от значение за точното прилагане на закона. Изброила е съдебни актове на окръжните и апелативни съдилища, с които било прието разрешение на тези въпроси, аналогично на приетото от възивния съд, но съществували и други актове на съдилищата, с които било прието обратното – т.е.недължимост на плащане за надлимитни медицински дейности.Заявено е лаконично, че предвид липсата на практика на ВКС, тези въпроси попадали в хипотеза на чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Други доводи не са развити.
Касаторът не обосновава довод за допускане на решението до касационно обжалване.
Поставените въпроси, макар и третиращи едно и също оплакване с оглед съдържанието им могат да бъдат възприети като релевантни. Или, налице е общо основание по смисъла на чл.280,ал.1 ГПК. Като допълнителен критерий страната е поддържала основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. С оглед разяснената дефинитивност на основанието с т.4 ТР ОСГТК № 1 /09г., касаторът не е развил съображения. Изброените от него като противоречиви, решения на съдилищата са ирелевантни не само защото не съставляват обосноваване на основание,съобразно чл.280, ал.1,т1-3 ГПК, за допускане на решението до касационно обжалване, но и поради това, че страната не е установила влизането им в сила за да твърди, че това е практика на съответните съдилища – неправилно формирана / такова обосноваване също липсва/, каквото твърдение би имало отношение към поддържаното основание. Освен това, противоречието в практиката на съдилищата / дори и да е установена такава/ е преодоляно с формиране на безпротиворечива константна практика на ВКС по основния въпрос / около който гравитират и деветте въпроса на касатора/, свързан с това дали извършените от лечебните заведения медицински дейности, надхвърлящи определения лимит, подлежат на заплащане / вж. решение №152/02.02.2021г. по т.д.№385/2020г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение №169/16.02.2021г. по т.д. №1916/2019г. на ВКС, II т.о. и др./ Съгласно тези актове здравноосигурените лица не могат да бъдат лишени от предоставяне на медицинска помощ в рамките на гарантирания от закона пакет болнична медицинска дейност и от свободен избор на изпълнител на медицинска помощ поради изчерпване на средствата от разпределените на изпълнителите лимитирани бюджети. Предвидените в договорите между РЗОК и изпълнителите стойности на медицинските дейности са прогнозни и не изключват заплащането на престираните от лечебното заведение медицински дейности по чл.45 от ЗЗО при превишаване на месечния лимит. Здравноосигурените лица, на които е престирана медицинска помощ над стойностите по Приложение №2 за съответния месец, биха я получили през същия месец при избор на друг изпълнител на медицинска помощ, ненадхвърлил лимита на хоспитализация, или в по-късен момент през същата година при включването им в листата на чакащите по чл.21, т. 4 от Методиката. Във всеки от посочените случаи се дължи плащане от бюджета на НЗОК за предоставената медицинска помощ, доколкото извършените дейности са в обхвата на гарантирания пакет здравни дейности, като НС на НЗОК има възможност да приеме решение за изменение и корекция на определените прогнозни бюджетни средства на съответните РЗОК и изпълнителите на медицинска помощ на основание чл.26, ал.2 от ЗЗО. Предоставянето на своевременна и качествена медицинска помощ от страна на избрания от здравноосигуреното лице изпълнител на медицинска помощ в превишение на установената месечна или тримесечна бюджетна рамка за съответната година не представлява неизпълнение на задълженията на изпълнителя на медицинска помощ по сключения между него и РЗОК индивидуален договор с последица отхвърляне от заплащане на извършената дейност.Основание за извода, че предоставената на здравноосигуреното лице медицинска помощ и вложените медицински изделия в обхвата на основния пакет от здравни дейности, гарантиран от бюджета на НЗОК, подлежат на заплащане от НЗОК, съответно РЗОК, независимо, че са в превишение на предвидените в индивидуалния договор месечни лимити /стойности/, са разпоредбите на чл.25 и чл.26, ал.2 от ЗЗО, уреждащи задължителен резерв в бюджета на НЗОК. С решение № 169 от 16.02.2021 г. по т. д. №1916/2019 г. на II т. о., по въпроса съществува ли задължение за НЗОК да заплаща извършени надлимитни дейности и действителни ли са уговорките в индивидуалните договори между НЗОК и изпълнителите на болнична медицинска помощ, с които плащането от НЗОК се ограничава до определени стойности / застъпено в първият въпрос на касатора/ изрично е прието, че уговорената в индивидуалния договор с изпълнителя на медицинска помощ клауза, съгласно която на изпълнителя се заплаща извършената и отчетена дейност по клинични пътеки, само ако е в рамките на лимитираните в приложение № 2 стойности, не е нищожна на основание чл.26, ал.1, т.1 ЗЗД, но тя няма за последица отказ от плащане на медицинската дейност /и вложени медицински изделия/, стига помощта да е в обхвата на гарантирания от бюджета на НЗОК основен пакет здравни дейности; В случай, че общата стойност на извършените от всички изпълнители дейности не надхвърля бюджета на НЗОК за съответната година, включително резерва, предвиден в него, липсва основание да се откаже плащане на надлимитната дейност за съответния месец на конкретния изпълнител, тъй като здравноосигурените лица не могат да бъдат лишени от предоставяне на медицинска помощ в рамките на гарантирания от закона пакет болнична медицинска дейност и от свободен избор на изпълнител поради изчерпване на средствата от разпределените на изпълнителите лимитирани бюджети.
При наличие на посочената еднозначна практика на ВКС, с която е даден отговор на поставените от касатора въпроси и която настоящият състав споделя, не се установява наличие на предпоставки по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
На основание чл.78,ал.3 ГПК на ответника по касация следва да бъдат присъдени надлежно поисканите и установени документално разноски в размер на 1500лв.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение




О П Р Е Д Е Л И:


НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №260169 от 19.06.2021г. по т.д. 200/2021г. на Пловдивски апелативен съд.
ОСЪЖДА Национална здравноосигурителна каса да заплати на МБАЛ „ Медицински комплекс Свети Иван Рилски ”Е ООД, [населено място], направените пред касационната инстанция разноски в размер на 1500лв.
Определението не подлежи на обжалване.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: