Р Е Ш Е Н И Е № 466 Гр.София, 11 номеври 2011 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и осми октомври, две хиляди и единадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: САВКА СТОЯНОВА ЧЛЕНОВЕ: БИЛЯНА ЧОЧЕВА ТЕОДОРА СТАМБОЛОВА При участието на секретаря ПАВЛОВА В присъствието на прокурора БУМБАЛОВА Изслуша докладваното от съдия СТАМБОЛОВА К.Н.Д. 2194/11 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл.422,ал.1,т.5 НПК. С присъда № 24/25.02.11 г., постановена от РС-Оряхово /ОрРС/ по Н.О.Х.Д.70/09 г., подсъдимите Т. П. Н. и С. Е. М. са признати за виновни и осъдени за извършени от тях престъпления по чл.143,ал.1 вр.чл.20,ал.2 НК, по чл.142 А,ал.3 вр.ал.1 вр. чл.20,ал.2 НК и по чл.128 вр.чл.20,ал.2 НК, като вр.чл.55,ал.1,т.1 и т.2,б.Б вр.чл.2,ал.2 НК са им наложени наказания глоба в размер на по 100 лв.и за двамата по първото престъпление; лишаване от свобода съответно за срок от две години и шест месеца и една година и шест месеца по второто престъпление и същото наказание като последното за всеки от двамата осъдени по третото престъпление, като е определян изпитателен срок от три години. Приложена е разпоредбата на чл.23,ал.1 НК и е наложено по-тежкото измежду определените наказания- две години и шест месеца лишаване от свобода за Н. и една година и шест месеца за М., чието изтърпяване на основание чл.66,ал.1 НК е отложено за срок от три години. На основание чл.23,ал.3 НК и за двамата е присъединено наказанието глоба в размер на по 100 лв. Дейците са осъдени да заплатят на конституирания като граждански ищец И. М. Д. /Кончовски/ обезщетение за неимуществени вреди в размер на 20 000 лв., считано от деня на увреждането-01.04.99 г., като в останалата част до пълния претендиран размер от 50 000 лв. искът е отхвърлен като неоснователен. Осъдените са осъдени да заплатят и обезщетение за неимуществени вреди на конституирания като граждански ищец С. П. Н., в размер на 10 000 лв.,считано от 01.04.99 г., като в останалата част до пълния претендиран размер от 20 000 лв.искът е отхвърлен като неоснователен. Н. и М. са осъдени да заплатят солидарно направени по делото разноски. С решение № 71/09.06.11 г.,постановено от ОС-Враца /ВрОС/ по В.Н.О.Х.Д.226/11 г.,цитираната присъда е изменена,като е постановено осъдените да заплатят поотделно разноски в определен размер, а не солидарно по-голям такъв. Присъдата е потвърдена в останалата част. В законния шестмесечен срок от влизане на присъдата в сила /09.06.11 г.- 08.07.11 г./ е постъпило искане от осъдените чрез техния защитник, с оплаквания по всички касационни основания по чл.348,ал.1,т.1-3 НПК. Иска се възобновяване на наказателното производство, отмяна на акта на първостепенния съд /очевидно и след отмяна на решението на ВрОС/ и или оправдаване на искателите, или връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на съда, или с прилагане собствени правомощия на ВКС да бъде намален размерът на наложените наказания и сумите по отмерените граждански искове. В съдебно заседание пред ВКС самите осъдени и техният защитник настояват искането да бъде уважено с изтъкнатите в него аргументи. Представителят на ВКП намира същото за неоснователно. Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение, като взе предвид искането и изложените в него доводи, като изслуша становищата на страните в съдебно заседание и след като сам се запозна с материалите по делото в рамките на компетенциите си по настоящата процедура, намира за установено следното: Искането за възобновяване на наказателното производство е обосновано по начин, че почти всички негови аргументи са изтъкнати и пред въззивната инстанция. Последната е дала отговори по тях. На следващо място трябва да се подчертае, че в настоящата процедура по възобновяване върховната инстанция по наказателни дела може да пристъпи към оправдаване на осъден след възобновяване на наказателното производство и отмяна на съответните постановени актове, единствено в случаите на чл.24,ал.1,т.1 НПК. Такива са правомощията й, заложени в разпоредбата на чл.425, ал.1,т.2, пр.2 НПК, при това само в рамките на фактическите положения по влязлата в сила присъда. В конкретния случай, дори и да стигне до извод за незаконосъобразен анализ на доказателствата, въз основа на които е приета съответната фактология, същата несъмнено води до заключение за извършени престъпления и не би могло да се подходи към пряко оправдаване по нея от страна на ВКС на РБ. ПО ДОВОДИТЕ ЗА НАРУШЕНИЯ НА чл.348,ал.1,т.2 НПК. 1/ Още при първостепенното разглеждане на делото защитата на искателите е направила възражения за допуснати в хода на досъдебното производство нарушения на процесуалните правила, водещи до накърняване на правото на защита на Н. и М.. По някои от тях е взето отношение в мотивите към присъдата на ОрРС, по други- не. Това от своя страна дава право на защитата да настоява за наличие на касационното основание по чл.348,ал.1,т.2 НПК, поради която причина се иска отмяна на съдебния акт на ОрРС и връщане на делото за ново разглеждане от друг негов състав. Съгласно разпоредбата на чл.305,ал.2 НПК, в мотивите към присъдата на първоинстанционния съд се посочват установените обстоятелства, въз основа на кои доказателствени материали те са констатирани и какви са правните съображения за взетото решение, а при противоречия в доказателствените източници се излагат съображения защо едни от тях се приемат, а други се отхвърлят. Т.е., първата инстанция е първият поред съдебен орган, пред който се разглежда делото. И тъй като все още не е ясно какво ще бъде възприето от съда, изтъкваните от страните обстоятелства по фактите, доказателствата и правото касаят съдържанието на обвинението по обвинителен акт, разбор по събраните в открито съдебно заседание доказателства със съответен техен анализ, както и анализ по правото. Затова, при възприемане от страна на първостепенния съд на задължителните за него факти и ценими обстоятелства, както и тяхната интерпретация, той не е длъжен да отговаря на всички оповестени съображения на страните за и срещу обвинението, щом като е ясно кои са подкрепящите неговото решение фактори. Съгласно разпоредбата на чл.339,ал.1 НПК второинстанционният съдебен състав, доколкото има за предмет на ревизия постановена вече присъда на първа инстанция, е длъжен да отрази кратко съдържание на доводите, изложени от страните в съдебно заседание, наред с останалите необходими реквизити на съдебния му акт. Според нормата на чл.339,ал.2 НПК, когато потвърди присъдата, въззивният съд посочва основанията, поради които не приема доводите, изложени в подкрепа на жалбата или протеста-свързани с недоволство точно от атакувания съдебен акт. Обсъжданото по принцип, пренесено към конкретния казус, установява, че първостепенният съд е дал отговор на дължимите в текста на чл.305 НПК въпроси по начин, че категорично може да бъде съзряна неговата воля и аргументите, въз основа на които тя е формулирана. Второ-инстанционният съд е приел анализа на ОрРС, като го е доразработил, на фона на отправените пред него възражения от защитата. Въпреки това пред ВКС са отправени няколко оплаквания за водене на досъдебното производство, които той се счита задължен да засегне. Първо, спори се за опорочени разпознавания на осъдените в хода на досъдебното производство. Това е вярно и долустепенните съдилища са взели отношение по въпроса, споделяно и от ВКС. В крайна сметка разпознавателните протоколи като писмено доказателствено средство са изключени от годната за ценене доказателствена маса и виновността на дейците е приета на база други доказателствени източници. Второ, спори се, че по време на изключените като доказателствени способи разпознавания, не са присъствали защитници на Н. и М.. Същите обаче по време на провеждане на тези процеусално-следствени действия на 02.04.99 г. не са били привлечени в качеството си на обвиняеми, за да могат да се ползват от непременното право на защитник. Отделно от това, именно разпознаванията, осъществени от две от пострадалите момчета, са дали основния материал на органите на досъдебното производство /предварително следствие към 1999 г./ да счетат, че има събрани достатъчно доказателства, за да повдигнат обвинения на дейците- както се изисква и по актуалната разпоредба на чл.219 НПК, и по стария НПК-чл.207. Ето защо, макар и да е без практическо значение за конкретния случай поради принципното изключване на разпознавателните протоколи от досъдебното производство, коментираното искане се възприема като несъстоятелно. Трето, спори се за негодност на огледните протоколи, приложени към досъдебното производство, тъй като те са изготвени от оперативен работник,а не от следовател, който към съответния момент е бил разследващ орган и комуто е било разпоредено от представител на наблюдаващата прокуратура да извърши огледите- с постановление за образуване на предварително следствие от 02.04.99 г. Поначало казаното е вярно,тъй като става дума за процеусално-следствено действие, което е трябвало да бъде осъществено от надлежен орган-следовател, доколкото не става дума за неотложни следствени действия преди образуване на предварителното следствие по смисъла на чл.191 на отм. НПК, редакция до бр.70 на Д.в-к от 1999 г. Дори и при изключване на протоколите за тези процесуално-следствени действия обаче /на л.127 и 129 от ДП-на кола и местопроизшествие/, виновността на осъдените е установена по друг доказателствен път, описан от инстанциите по същество. Поради това не се е налагало подробно обсъждане на процесното възражение /включително че по време на огледа на местопроизшествие е присъствал бащата на едно от битите деца/, което на практика се уважава чрез решаване на делото без набавените чрез огледните протоколи доказателства. Казаното в най-голяма степен се отнася за кола, с който са били бити момчетата, обстоятелство, възприето чрез техните показания и вторично-чрез признанията им пред техни близки. 2/ Както вече бе споменато, разпознавателните протоколи за осъдените от досъдебното производство са изключени като годни писмени доказателствени средства. Въпреки това, съдилищата по фактите са приели за достоверни показанията на потърпевшите за това кои са извършителите на процесните деяния. Към момента на извършване на последните те са били непълнолетни момчета, при това толкова уплашени от стореното,че Н. от страх /споделен от него по-късно/ е отказал да разпознае Н.. Същевременно в съдебно заседание пред ОрРС младежите безсъмнено удостоверяват, че подсъдимите са дейците, осъществили вменената престъпна дейност. Точно това посочване на лицата пред съда се атакува от защитата с мотив, че не е достатъчно да се възприеме разпознаване на осъдените. Трябва да се отбележи, че в хода на дълготрайното наказателно производство в неголям град като Козлодуй потърпевшите многократно са засичали искателите и са споделяли с придружаващите ги, че онези са извършителите. Смелостта да ги разпознаят неотклонно пред съда се корени не във факта,че те имат мотив да навредят на Н. и М., а в обстоятелството, че стореното се е запечатало в съзнанието им, както и образите на извършителите, а момчетата вече са и достатъчно големи мъже, за да не се страхуват от отмъщение. 3/ В контекста на последното казано трябва да се обърне специално внимание на свидетеля Д.-., по няколко причини. Първо, за него в качеството му на потърпевш е повдигнато обвинение за осъществено престъпление по чл.128 НК-тежка телесна повреда с отключена шизофрения след нанесения му от дейците побой- продължително разстройство на съзнанието. Както са приели съдилищата по фактите и подробно са описали в мотивите си, макар и боят да е нанесен на 01.04.99 г., е разкрита причинна връзка с настъпилото по-късно увреждане. Затова законосъобразно на искателите е ангажирана наказателна отговорност за последвалия по-тежък съставомерен резултат. В тази насока са изразени подробни съображения, с които ВКС се солидаризира и не намира за нужно да ги повтаря. Второ, в хода на досъдебното и съдебното производство, предмет на разглеждане по настоящото дело, са приети няколко експертни заключения по отношение на причинената вследствие на побоя увреда на Д.К.Те не се схождат помежду си в крайния извод дали този бой е отключил безспорно шизофренното състояние на лицето /и следователно причинно-следствената връзка е пряка/, което съответно представлява тежка телесна повреда по смисъла на чл.128 НК. Съдилищата по фактите са взели пространно отношение защо кредитират по-ранните експертни изводи, което е тяхно суверенно право. В тази насока върховната съдебна инстанция по наказателни дела изразява пълно съгласие, особено съпоставяйки заключенията на направените по-близо до деянието изследвания с гласните доказателствени средства за първоначалните прояви на особено състояние у Д., станало скоро след побоя. Отделен е въпросът, че обществото не приема благосклонно различията, появяващи се у негови представители, свързани с болестна промяна на съзнанието, поради която причина близките на такива хора не пристъпват веднага към обгрижване от специалист. Затова в крайна сметка медицински данни за шизофренни прояви у момчето са налични едва две години след побоя, осъществен от дейците. Трето, по искането се възразява на непредприемане от страна на ОрРС на назначаване на петорна експертиза, която да установи състоянието на обсъждания свидетел. Като оставим настрана, че самите осъдени и защитата им не са отправили подобно доказателствено искане към съда, очевидно разчитайки на възприемане на устройващата ги последна психиатрична експертиза за Д.-К., ВКС не счита,че е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, рефлектирало върху адекватно упражняване на правото на защита на осъдените. Експертните различни становища са ясни и съдебните изводи по тях са мотивирани и законосъобразно формирани. Четвърто, Д.-К. е конституиран в настоящото производство като частен обвинител и граждански ищец. Вярно е,че за него има налично експертно заключение за липса на свидетелска годност. Но също така е вярно, че няма данни той да е поставен под някаква форма на попечителство във връзка със здравословното му състояние. При това положение съдът е имал процедурно право да конституира лицето като частен обвинител и граждански ищец и да разгледа предявения от него граждански иск, както е и направено. К. категорично е отказал назначаването на служебен повереник, поради което основателно не са намерени предпоставките на чл.100 НПК за назначаване на такъв, въпреки настояването на представител на прокуратурата. Ето защо възражението за конституиране на недееспособно лице и респективно уважаване на граждански иск, предявен от него, следва да бъде отхвърлено. Не може да не се признае обаче, че то е отправено и до въззивния съд,който не му е дал отговор. Допуснато е нарушение, но то не е от такъв съществен характер, че да доведе до възобновяване на производството и отмяна на второстепепнния акт на това основание. По-нататък е изложен довод, че гражданският иск за Д.-К. е поддържан от прокурора, като не са налице условията на чл.51 НПК за това. По процесуалната действителност се установява, че лицето само е предявило приетия за съвместно разглеждане граждански иск. Един от прокурорите от РП-Оряхово, поддържащи обвинението в ход на съдебни прения, имайки предвид че Д.-К.не може да ръководи постъпките си и сам да защитава правата си, е поддържал иска за него. Вторият държавен обвинител е уточнил да бъдат уважени гражданските искове. Казаното не е равносилно на предявяване на граждански иск, допустимо за прокурор по силата на чл.51 НПК, което е възможно вместо лицето, което има физически или психически недостатъци или е непълнолетно и не може да защити своите права и законни интереси. В случая иде реч за поддържане на иска не вместо, а заедно с гражданския ищец, което от своя страна следва да бъде счетено като желание да се подкрепи тезата му за необходимост от уважаване на претенцията. Ето защо третираният довод по искането на осъдените се явява неоснователен. Все в този ред на мисли е нужно да се отбележи, че първо-инстанционният съд е бил суверенен да се увери в годността на лицето да възпроизвежда факти от обективната действителност, относими към предмета на доказване. Правейки точно това, ОрРС е разпитал Д.-К. и е констатирал, че той разказва последователно стореното с него и с другите, което безусловно се потвърждава и от останалите две момчета. С оглед недопускане на процесуална негодност на действията си, първостепенният съдебен състав е приобщил към годния за ценене доказателствен материал и показанията на момчето от досъдебното производство, дадени непосредствено след извършване на престъпленията и преди да има данни за влошаване на състоянието на неговото съзнание. Поради липса на конкретна аргументация за нарушения на материалния закон, а и предвид гореказаното, е ненужно обсъждане на такова касационно оплакване. Същото се отнася и досежно декларативното искане за намаляване на наложените на осъдените наказания. Последните и без това са доста снизходителни, въпреки високата степен на обществена опасност на деянията и дейците. Казаното е обяснимо най-малко предвид дълготрайността на процеса-повече от 12 години, в рамките на които Н. и М. не са демонстрирали недобросъвестно процесуално поведение. Това от своя страна е смекчаващо отговорността обстоятелство, осмислено на плоскостта на чл.6 от ЕКЗПЧОС относно разумната продължителност на едно наказателно производство. Няма изложени аргументи и за намаляване на присъдените обезщетения за неимуществени вреди, поради което ВКС не намира основания да ги обсъжда. Само в сферата на пълнотата на съдебното изследване, върховната съдебна инстанция по наказателни дела желае да отбележи забелязано от нея неблагополучие по съдебните актове на ОрРС и ВрОС, което обаче не води до необходимост от различно третиране на искателите и не налага възобновяване на производството. Видно от съдебния акт на първата инстанция, след налагане на наказание за всяко престъпление с определено наказание лишаване от свобода, съдът се е произнасял по начина на изтърпяването му, след това е наложил общо наказание и отново е оповестил начина на изтърпяване на лишаването от свобода. Присъдата в тази част е потвърдена от ВрОС. Стореното не се схожда с процесуалния закон. Според разпоредбите на чл.305 вр.чл.301,ал.1,т.1,2,3, 5 и 6 НПК за първостепенния съд, респективно чл.317 вр.чл.339 вр.чл.305 вр.чл.301 НПК за второстепенния, едва след определяне на единно наказание, когато са налице предпоставките на чл.23-25 и 27 НК, се осмисля дали подсъдимият да се освободи от изтърпяване на наказанието и какъв да бъде срокът на условното осъждане; или какъв първоначален режим и тип затворническо заведение за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода следва да се определи. Водим от изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Т. Н. и С. М. за възобновяване на Н.О.Х.Д.70/09 г.по описа на РС-Оряхово, В.Н.О.Х.Д.226/11 г.по описа на ОС-Враца. РЕШЕНИЕТО е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1/ 2/