Р Е Ш Е Н И Е     № 527   София, 20 януари 2010 г.   В ИМЕТО НА НАРОДА   Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение в съдебно заседание на четвърти декември две хиляди и девета година в състав :                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН НЕДЕВ                                                  ЧЛЕНОВЕ: ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА                                                                      РУЖЕНА КЕРАНОВА при секретар: Румяна Виденова и в присъствието на прокурора Искра Чобанова изслуша докладваното от съдията Ружена Керанова н. дело № 577/2009 година Върховният касационен съд е трета инстанция по делото, образувано по жалба на подсъдимия Д. Д. В. против въззивно решение № 222/30.06.2009г., постановено по ВНОХД № 263/09 г. от Софийски апелативен съд, с което е изменена частично осъдителната присъда на Софийски градски съд. С пръвоинстнационната присъда от 12.02.2009 г. по НОХД № 2572/07 год., подсъдимият В е признат за виновен, както следва : - в това, че на 27.02.2004 г. си служил с подправени парични знаци (неистински) – 59 броя банкноти с номинал 50 евро, емисия 2002 г., за които знаел, че са подправени – престъпление по чл. 244, ал.1 във вр. с чл. 243, ал.1 от НК. Наложеното наказание е три години лишаване от свобода, изпълнението на което е отложено на основание чл. 66, ал.1 от НК за срок от четири години; - в това, че на същата дата с цел да набави за себе си имотна облага възбудил заблуждение у А. Д. В., като дал подправени парични знаци – 59 броя банкноти с номинал 50 евро, емисия 2002 г. (във връзка с продажба на имот) и с това му причинил имотна вреда в размер на 5 769,70 лева – престъпление по чл. 209, ал.1 от НК. Наложеното наказание е три години лишаване от свобода, изпълнението на което е отложено на основание чл. 66, ал.1 от НК за срок от четири години; - на основание чл. 23 от НК е определено общо наказание - три години лишаване от свобода, изпълнението на което е отложено на основание чл. 66, ал.1 от НК за срок от четири години; - ангажирана е гражданската отговорност на подсъдимия В, като същият е осъден да заплати на граждански ищец А. В. сумата от 5 769,70 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди в резултат на престъплението по чл. 209, ал.1 от НК. Въззивното решение, предмет на касационен контрол, е постановено по жалба на подсъдимия Д със същото присъдата е изменена, като изпитателният срок на определеното общо наказание е намален от четири години на три години. В касационната жалба се сочи, че решението е незаконосъобразно, неправилно, а наложеното наказание е явно несправедливо. Правят се алтернативни искания за оправдаване на подсъдимия В при условията на чл. 354, ал.1, т. 2 от НПК или отмяна и връщане на делото за ново разглеждане. В съдебното заседание пред касационната инстанция подсъдимият В неговият процесуален представител не се явяват, редовно призовани. Гражданският ищец А. В. и неговият повереник също не се явяват, редовно призовани. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите по чл. 347, ал.1 от НПК, установи следното : Доводите, изложени в жалбата, очертават присъствието на касационното основание по чл. 348, ал.1, т. 2 от НПК и се мотивират с това, че предходните инстанции непълно и едностранчиво са изследвали обстоятелствата по делото; допуснато е превратно и избирателно обсъждане на доказателствения материал; игнорирани са съществуващи противоречия в доказателствата; претендира се още, нарушение на чл. 303 от НПК, респективно на чл. 314 от НПК. Възраженията са неоснователни. Всички доказателства по делото са подложени на внимателна проверка, съобразена с процесуалните изисквания и не съдържа елементи на превратност, едностранчивост и игнориране. Въззъвният съд е констатирал поляризацията на данните, изводими от гласните доказателствени източници, като е изложил съображения защо кредитира показанията на гражданския ищец В. , свидетелите Н. В. и Ел. Т. , а отхвърля обясненията на подсъдимия В.твърдената достоверност на всеки от кредитираните гласни доказателствени източници, е резултат от оценката на съда, направен с оглед неговата вътрешна последователност и убедителност, както и на подкрепата, която намира в контекста на доказателствения материал, съобразени са и личните фактори при възпроизвеждане на значимите факти. С оглед на това, неоснователно е твърдението, че съдът е дал вяра на показанията на посочените свидетели, без да оцени тяхната заинтересованост от изхода на делото. Тезата, поддържана от подсъдимия В, с която отрича плащането да е станало и с фалшиви банкноти, използвани и за създаване на неверните представи у пострадалия, е обсъдена от предходните инстанции, като основателно е отхвърлена с убедителни аргументи, основани на доказателствената информация, съдържащи се в доказателствените източници. В тази връзка, с основание въззивният съд е коментирал наличието на дактилоскопна следа, идентична с отпечатъка от палец на подсъдимия В, върху една от фалшивите банкноти, времето през което е могла да бъде оставена тази следа, преди предаването на парите (истински и неистински банкноти), съхранението на последните от В. до момента на предоставянето им във финансовата институция. Изследвана е и тезата на подсъдимия, че следата би могла да е оставена от него в по – късен момент, след опита на пострадалия да внесе паричната сума в банка, която теза правилно е приета за напълно опровергана от показанията на свидетелите – банкови служители, изяснили процедурата, която се извършва при констатиране на фалшиви банкноти и незабавното им изземване. Неоснователно е твърдението за недоказаност на субективната страна на престъплението по чл. 244 от НК.становено е по делото (виж съдебно-техническата експертиза, както и разясненията на вещото лице в съдебното заседание), че фалшивите банкноти не са с високо качество. Обективните характеристики на същите са били достъпни за подсъдимия В, не само с оглед отбелязаното от първата инстанция за познанието на подсъдимия за белезите на конкретната валута (виж мотиви л. 203 от мотивите), но и с оглед факта, че у подсъдимия са били в наличност и истински банкноти, което изключва неустановяването на физическите им различия. Обобщено, не са нарушени правилата за събиране и оценка на доказателствата, поради което фактическите изводи на съда не подлежат на преразглеждане от касационната инстанция. В касационната жалба не са посочени конкретни доводи в защита на твърдението за незаконосъобразност. Не е налице и явна несправедливост на наложените наказания. Отмереният срок на лишаването от свобода (определен и като общо наказание), корекцията, направена от въззивният съд по отношение на размера на изпитателния срок на общото наказание (макар първата инстанция да е нарушила поредността на въпросите, които подлежат на разрешаване с присъдата – чл. 301, ал.1, т. 3 и т. 5 от НПК), удовлетворяват в пълна мяра постигането на целите, визирани в чл. 36 от НК. В предвид на горните съображения и на основание чл. 354, ал.1, т. 1 от НК от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение,   Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 222/30.06.2009г., постановено по ВНОХД № 263/09 г. от Софийски апелативен съд.   ПРЕДСЕДАТЕЛ :   ЧЛЕНОВЕ : 1.   2.