Р Е Ш Е Н И Е № 242 София, 09.12.2013 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в съдебно заседание на шести ноември, две хиляди и тринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА ЗДРАВКА П. при секретаря Тодорка Кьосева и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията Здравка Първанова гр. дело № 5238/2013г. Производството е по чл.307,ал.2 ГПК. Образувано е по молба на [община] за отмяна на влязло в сила решение №383 от 06.04.2010г., постановено по гр.д.№1176/2009г. на Пловдивския апелативен съд, с което е отхвърлен предявеният от нея положителен установителен иск за собственост. Ответниците по молбата В. Л. В., В. Г. П., И. Л. В., Е. С. С., В. Г. П. и Г. Х. П. я оспорват като неоснователна в писмени становища. Молителят счита, че е налице основанието на чл.303,ал.1,т.1 ГПК. Сочи като нови обстоятелства и новооткрити писмени доказателства – решение по адм.д.№2767/2012г. на Административен съд – Пловдив и решение по гр.д.№23859/2011г. на Районен съд – Пловдив. Твърди, че те имат значение за изхода на делото. С решенията е обявена нищожността на решение №3077/26.06.1995г. на ПК-П., с което на ответниците е възстановена собствеността върху процесния имот. Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. констатира следното : С решение №383 от 06.04.2010г., постановенао по гр.д.№1176/2009г. на Пловдивския апелативен съд е оставено в сила решение от 11.04.2003г. по гр.д.5309/1997г. на Пловдивския окръжен съд. С последното е отхвърлен предявеният от [община] срещу М. С., Р. П., Е. С., В. В. и И. В. иск с правно основание чл.97,ал.1 ГПК /отм./ за установяване, че ищецът е собственик на имот №3 по плана на ж.р. «Т.»-А-12, [населено място] с площ 200 дка, предмет на нот.акт №34,т.23,н.д.№14769/1996г. Въззивният съд е приел, че ищецът е основал правото си на собственост на разпоредбите на чл.2,ал.1,т.6 ЗОС вр.§7 ПЗР ЗМСМА като е съставил два акта за общинска собственост, без в тях да е посочено основание за съставянето им. Не е доказано в процеса общината да е придобила имота на валидно правно основание. Имотът е изоставена зелена площ, в него липсва каквото и да било застрояване или други мероприятия от категорията на посочените в §7 ПЗР ЗМСМА, поради което в полза на ищеца не е възникнало право на собственост на това основание. Не е доказано и въведеното в хода на процеса твърдение, че общината е придобила имота чрез предоставянето му от държавата за изграждане на П. летище, респ. за разширяване на неговия терен, тъй като липсва идентичност между терена на летището, включително след разширяването му и процесния имот. Относно доводите, че имотът, подлежащ на възстановяване в полза на ответниците по реда на ЗСПЗЗ, се е намирал на място различно от това, на което е възстановен в[жк], е прието, че на наследодателя на ответниците е възстановен с решение на ПК-Р. имот № 018019, в.м. «Е.-Б.», който е «огледален» на процесния, възстановен в полза на наследодателя на ответниците с друго решение – на ПК-П.-Първенец. Касае се за два различни недвижими имота, възстановени от съответните поземлени комисии, материално компетентни за различните землища. Съгласно разпоредбата чл.303,ал.1, т.1 ГПК отмяна на влязло в сила решение страната може да иска, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да бъдат известни при разрешаването му, или с които страната не е могла да се снабди своевременно. Посочените от молителите обстоятелства не са нови по смисъла на чл.303, ал.1 т.1 ГПК. Новите обстоятелства като факти от действителността със значение за спорното правоотношение трябва да са нови, т.е. да не са били включени във фактическия материал на делото, докато то е било висящо. Те не трябва да са новосъздадени, възникнали след приключване на устните състезания, завършили с влязлото в сила решение. Посочените решения на административния съд, с които се обявява нищожността на решение № 3077/26.06.1995г. на ПК-П. по преписка № 3053/1992г. не са нови обстоятелства по посочените критерии на чл.303,т.1 ГПК и не са от съществено значение за делото. Те не са относими към титула за собственост на общината – ищец по положителния установителен иск за правото на собственост. Въззивният съд е отхвърлил иска за собственост на общината поради това, че тя не е доказала да е придобила процесния имот на твърдяното от нея основание при установените факти, че теренът не попада в разширението за летището, че представлява изоставена зелена площ, върху която липсва изградена инфраструктура- сгради, паркове, алеи. Търсената от общината защита в случая е установяване със сила на пресъдено нещо на нейното право на собственост, т.е. предметът на делото е претендираното от ищеца абсолютно право на собственост. Ответната страна не е предявила насрещен иск за установяване на своето право на собственост. Затова и влязлото в сила решение формира СПН относно правото на собственост на общината, а не относно правото на собственост на ответниците, в т.ч. дали е налице валидно извършена в тяхна полза реституция на имотите по реда на ЗСПЗЗ. Титулът за собственост на ответниците е от значение за преценката за наличие на правен интерес от водения срещу тях установителния иск за собственост. В тази връзка е извършена и инцидентна проверка на валидността на административния акт на ПК-П.-Първенец в исковото производство като гражданският съд е приел, че актът е валидно постановен от компетентен орган. Последващото му обявяване за нищожен по реда на АПК не е от съществено значение за приключилия правен спор относно правото на собственост на общината. Всички останали доводи в молбата са за неправилност на влязлото в сила съдебно решение и могат да се направят само по реда на инстанционния контрол, тъй като се отнасят до приетото по съществото на спора от решаващия съд. Те са неотносими в производството по отмяна по чл.303 ГПК. Производството за отмяна на влезли в сила съдебни актове е средство за защита срещу неправилни решения, но само въз основа на основания, изчерпателно изброени в чл.303ГПК. Отмяната е самостоятелно съдебно производство, но не е съдебна инстанция на исковия процес. След като не са налице основанията за отмяна по чл.303, ал.1, т.1 ГПК, то молбата следва да бъде оставена без уважение. Разноски за настоящото производство следва да се присъдят на ответниците по молбата В. Л. В., В. Г. П., И. Л. В., Е. С. С., В. Г. П. и Г. Х. П. - по 200 лева за адвокатско възнаграждение, съгласно направеното искане и приложените договори за правна защита и съдействие. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на [община] за отмяна на влязло в сила решение №383 от 06.04.2010г., постановенао по гр.д.№1176/2009г. на Пловдивския апелативен съд. ОСЪЖДА [община] да заплати на В. Л. В., В. Г. П., И. Л. В., Е. С. С., В. Г. П. и Г. Х. П. - по 200 лева на всеки един от тях – разноски за адвокатско възнаграждение за настоящото производство. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: