Р Е Ш Е Н И Е № 36 София, 05 май 2020 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и седми февруари две хиляди и двадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мая Цонева ЧЛЕНОВЕ: Красимира Медарова Даниел Луков при участието на секретар Ил. Петкова и в присъствието на прокурора от ВКП Ст. Атанасова, като изслуша докладваното от съдията Даниел Луков наказателно дело № 13/2020 година по описа на Върховния касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на глава тридесет и трета от НПК, образувано по искане на Главния прокурор на РБ, за възобновяване на наказателното производство, отмяна на определение № 364/30.09.2019г., постановено по вчнд № 883/2019г. по описа на Апелативен съд – София и и връщане на делото за ново разглеждане от въззивния съд. В искането са развити доводи в подкрепа на основанието по чл. 422, ал. 1, т.5 от НПК за възобновяване поради нарушения на материалния и процесуалния закон по смисъла на чл.348, ал.1, т. 1 и т. 2 от НПК. В съдебно заседание осъденият М. М., заедно със своя защитник адв. Кр. Ч., претендират искането да се остави без уважение. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура счита искането за основателно по изложените в същото съображения. Върховният касационен съд, след като обсъди искането, развитите в съдебно заседание съображения и извърши проверка в рамките на касационните основания за възобновяване, намира следното: Искането на Главния прокурор на РБ е допустимо, подадено е в преклузивния шестмесечен срок по чл. 421, ал.1 от НПК, но същото се явява неоснователно. Атакуваният от прокурора съдебен акт попада в приложното поле на разпоредбата на чл. 419, ал. 1 от НПК. С определение № 2341/10.07.2019г., постановено по чнд № 140/2019г. по описа на Софийски градски съд, е било извършено групиране на наказанията на осъдения М. М., наложени му по нохд 995/2017г. по описа на СГС и по присъда, постановена от Основен съд – Пирот, Р. Сърбия по дело № 2-К-208/2017г., като му е било наложено едно общо най-тежко наказание в размер на две години лишаване от свобода, при първоначален общ режим за изтърпяване на същото. Бил е приложен чл. 25, ал.2 от НК и съдът е приспаднал от това наказание изтърпяното до момента от осъдения наказание лишаване от свобода по посочените две дела. С определение № 364/30.09.2019г., постановено по вчнд № 883/2019г. по описа на Апелативен съд – София, първоинстанционното определение е било изцяло потвърдено. От данните по делото се установява, че от значение за настоящото искане са осъжданията на М. по следните дела: По нохд № 995/2017г. по описа на СГС, с влязла в сила на 01.08.2017г. присъда за извършено на 16.09.2015г. престъпление по чл. 244, ал.1 от НК е наложено наказание две години лишаване от свобода, при първоначален общ режим за изтърпяване на същото. С влязла в сила на 30.11.2017г. присъда на Основен съд – Пирот, Р.Сърбия, за деяние, извършено на 07.03.2017г., представляващо престъпление по чл.223, ал.2 вр. чл. 33 от НК на Р. Сърбия, намиращо аналог в разпоредбата на чл.244 от българския НК, е било наложено наказание в размер на една година лишаване от свобода, като е било приспаднато времето, през което М. е бил задържан под стража. По делото е установено, че присъдата на чуждия съд е била изтърпяна от М. на 17.08.2018г., считано от която дата пък е започнал да търпи наказанието по нохд № 997/2017г. на СГС. Във връзка с изтърпяването на това наказание, сръбските съдебни власти, след проведено екстрадиционно производство, са предали М. под отлагателно условие-да бъде предаден след изтърпяване на наказанието си от една година лишаване от свобода, наложено му по присъдата на Основен съд – Пирот. Присъдата на сръбския съд не е призната по реда, предвиден в чл. 463 и сл. от НПК. Съдилищата са съобразили, че Европейската конвенция за международно признаване на присъди /ЕКМПП/ е ратифицирана от Р. България и Р. Сърбия, както и че между двете страни има сключен договор за взаимна правна помощ, ратифициран с Указ № 167 на Президиума на Народното събрание от 08.06.1956г. В разпоредбите на чл. 62 и чл. 63 от договора за взаимна правна помощ между Р. България и Р. Сърбия се уреждат въпроси, свързани със съобщаването на присъди, които се отнасят до техни граждани, изпращане на преписи от присъдите, бюлетини за съдимост, сведения за вписване в тези бюлетини и др. Съгласно чл. 56 от ЕКМПП – „ Всяка договаряща държава предприема необходимите законодателни мерки,за да даде възможност на нейните съдилища при постановяването на своите решения да вземат под внимание всяко предишно европейско съдебно решение по наказателно дело, произнесено за друго деяние в състезателен съдебен процес, с оглед присъединяване към тази присъда на всички или на някои от последиците, произтичащи съгласно нейното законодателство от съдебните решения, постановени на нейна територия. Тя определя условията, при които това съдебно решение се взема под внимание.“ България е определила тези условия с нормата на чл.8, ал.1 от НК-присъдата на чужд съд за престъпление, за което се прилага българският НК, се взема предвид в случаите, установени с международно съглашение, в което участва Р. България. Така с конвенцията се въвежда принципа за равностойност на присъдите, постановени от държави-членки на Съвета на Европа. За държавите –членки на Европейския съюз е прието Рамково решение 2008/675/ПВР на Съвета от 24.07.2008г. за вземане предвид на присъдите, постановени в държавите –членки на ЕС в хода на новообразувани наказателни производства. С това рамково решение се заменя само за държавите-членки на ЕС разпоредбата на чл. 56 от ЕКМПП. От своя страна това рамково решение е транспонирано в българското законодателство посредством разпоредбата на чл. 8, ал. 2 от НК. В международното право се прави разлика между признаването и изпълнението на присъда, постановена от чуждестранен съд, и вземането предвид на последиците на такава присъда. Тази разлика произтича от това, че изпълнението на наказанието е елемент от съдържанието на присъдата, а чуждото предходно осъждане е вторична нейна правна последица, която следва да се взема предвид при всяко новообразувано наказателно производство. Затова съгласно чл. 4, ал.2 от НПК влязлата в сила присъда, издадена от съд на друга държава и непризната по реда на българското законодателство, не подлежи на изпълнение от органите на Р. България, а това ще рече, че се забранява изпълнението на присъдата, ако не е призната по съответния ред, но не и зачитането на нейните вторични правни последици. Признаването и изпълняването на присъдите на чуждестранните съдилища пък е уредено в чл.463 и сл. от НПК и се осъществява в съответствие с чл. 4, ал.3 от НПК. Това ще рече-присъдата на чуждестранен съд може да се признае и приеме за изпълнение по реда на чл. 463 от НПК само при наличието на международен договор, по който Р. България е страна, в конкретния случай това е ЕКМПП. Важно е да се подчертае, че признаването на присъдите по този ред се прави само с цел да бъдат те изпълнени от нашата страна. Затова, когато не се касае до изпълнение на чуждестранна присъда, а за зачитане на нейните правни последици, редът по чл.463 от НПК е неприложим. Поради тази причина неправилно се твърди в искането, че нормата на чл. 8, ал. 1 от НК е неприложима преди признаването на чуждестранната присъда по реда на чл. 463 от НПК, тъй като, както вече се каза, тази процедура има за своя основна цел не само признаването на присъда на чуждестранен съд, а нейното изпълнение. Действително, в НПК няма уредена изрична процедура как следва да се прилага чл. 8 от НК, но такава няма и за присъдите, постановени от българските съдилища. Затова последиците от присъдите на чуждестранните съдилища следва да се вземат предвид по същия начин, както се вземат предвид предходни присъди на българските съдилища. В конкретния казус при съвкупност от престъпления и наказания, определени с отделни присъди, съдът следва да наложи най-тежкото от тях. Изтърпяването на наказанието, както вече се каза по-горе, е елемент от самото съдържание на присъдата, а не е въпрос на вторични нейни правни последици. Затова, ако наказанието, определено с присъдата на чуждестранния съд, не е било изпълнено, е недопустимо приложението на чл. 25 от НК, без преди това да се е преминало през процедурата по чл.463 от НПК. Но когато това наказание е изтърпяно, както се вижда в конкретния случай от материалите по делото, няма никаква пречка за извършване на групиране на наказанието по чуждестранната присъда и присъдата на българския съд по смисъла на чл. 25 от НК, независимо от обстоятелството, че присъдата на чуждестранния съд не е преминала през производство по чл.463 от НПК, и ако са налице и останалите изискуеми по чл. 23-25 от НК предпоставки. С оглед казаното, като е групирал наказанията по нохд № 995/2017г. по описа на СГС и по присъда, постановена от Основен съд – Пирот, Р. Сърбия по дело № 2-К-208/2017г, съставът на първоинстанционния съд не е нарушил чл. 25, ал.1 вр. чл. 23, ал.1 от НК и е приложил правилно материалния закон. Така, като е потвърдил протестираното пред него определение, Апелативен съд – София не е допуснал претендираните в искането нарушения на чл. 56 и чл. 57 от ЕКМПП и чл. 8, ал.1 от НК. Цитираната в искането съдебна практика касае различни от настоящата хипотези, поради което и е неотносима към разгледаната проблематика. Предвид изложеното, съдът прие, че решаващите съдилища не са допуснали съществени нарушения на процесуални правила и правилно са приложили материалния закон, като няма основание приключилото наказателно производство да бъде възобновено, а атакувания съдебен акт отменен или изменен. Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, водим от горното Р Е Ш И: ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Главния прокурор на РБ, за възобновяване на наказателното производство, отмяна на определение № 364/30.09.2019г., постановено по вчнд № 883/2019г. по описа на Апелативен съд – София и и връщане на делото за ново разглеждане от въззивния съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: