Р Е Ш Е Н И Е № 552 гр. София, 13.01.2012 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на дванадесети декември през две хиляди и единадесетата година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА ЧЛЕНОВЕ: СТОИЛ СОТИРОВ МИМИ ФУРНАДЖИЕВА при секретаря Цветанка Найденова, като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 1780 по описа на четвърто гражданско отделение на ВКС за 2010 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл. 290 и сл. ГПК. Образувано е по касационната жалба на Р. А. Р. и Д. И. Р. – двамата от [населено място], приподписана от адв. И. Ш., против въззивното решение № 57 от 19 май 2010 г., постановено по в.гр.д. № 35 по описа на апелативния съд в гр. Варна за 2010 г., с което е потвърдено решение № 279 от 20 ноември 2009 г., постановено по гр.д. № 108 по описа на окръжния съд в гр. Шумен за 2008 г., за отнемане в полза на държавата на недвижими имоти и движими вещи. Касационното обжалване е допуснато с определение № 1108 от 5 август 2011 г. поради вероятността предявеният иск да е недопустим предвид висяща процедура по ЗСГ (отм.). По поставения проблем касаторите сочат, че съдът е извършил неправилна преценка на процесуалния закон в частта на разпоредбата на § 11, ал. 2 ЗОПДИППД, като е приел, че разпоредбата има предвид производството по ЗСГ (отм.) във фазата на действия на прокурора след получаване на преписката – чл. 42 ЗСГ или на съдебната фаза и неправилно е приел, че не касае производството по ЗСГ пред комисията по чл. 38 ЗСГ (отм.); цитираната разпоредба визира неприключилите производства по ЗСГ в тяхната цялост, включващи административната и съдебната фаза; неприключването на производството със съответния акт прави недопустимо разглеждането на същото искане срещу същото лице по действащия закон; дори ЗСГ да е бил отменен и комисията по този закон да не съществува, това не е основание да се състави фактически и правен извод, че това производство е приключило към настоящия момент, а и не е основание да се приеме, че липсват предпоставките същото да продължи в следваща фаза по досегашния ред. Ответникът К., сочи, че не са налице основания за прекратяване на производството, тъй като § 11, ал. 2 ПЗР ЗОПДИППД има предвид производствата по отменения ЗСГ висящи във фазата на действия на прокурора след приключване на преписката или на съдебната фаза; след отменянето на закона липсва компетентен орган, който да обезпечи с нужните доказателства неприключилите по ЗСГ (отм.) преписки, а и проверката, извършвана от комисията, е само възможна, но не и задължителна предпоставка за производството по отнемане на нетрудови доходи; производството по двата закона е с различно основание за образуване, различен предмет и цел на установяване и предмет на отнемане, липсва пълно тъждество между предмета и страните от една страна в производството по чл. 28 ЗОПДИППД и в производството по ЗСГ, а и липсва сила на пресъдено нещо. П. чрез прокурор Стаменова сочи, че искът е допустим, защото липсва друго висящо съдебно производство за разглеждане на същото искане между същите страни; § 11, ал. 2 от закона има предвид започнало до март 2005 г., но неприключило съдебно производство, каквото в случая не е налице; след посочената дата е недопустимо да се внесе искова молба на отпаднало посредством законодателна промяна основание и компетентност на прокуратурата да предяви вземането на държавата, произтичащо от незаконни доходи. К. съд приема предявения иск за допустим. Съдебното производство по иск по чл. 28 ЗОПДИППД би следвало да бъде прекратено в случай, че е налице друго висящо съдебно производство по същия закон, по отношение на същия ответник, на същото основание и за същото искане или в случай, че е налице влязло в сила съдебно решение при същите условия. В случая се твърди, че е налице производство по реда на ЗСГ (отм.), което препятства разглеждането на настоящата претенция. Предмет на отнемане в полза на държавата по ЗСГ (отм.) са нетрудови доходи, получени от граждани. Незаконните и нетрудови доходи по смисъла на чл. 31 и 33 ЗСГ (отм.) като имуществена облага са били преценявани на основата на стойността на имуществото на гражданина, съответно направените от него и членовете на домакинството му разходи, съпоставени с неговите и на членовете на домакинството му законни доходи и приноса им от личен труд и държавата е събирала вземането си при успешно провеждане на иска чрез отнемане на недвижим или движим имот. Явно е, че предметът на изследване и доказване по ЗСГ (отм.) е съвсем различен от този по ЗОПДИППД, по силата на който се отнема имущество, придобито пряко или косвено от престъпна дейност – чл. 1 от закона. Целта на § 11, ал. 2 ПЗР ЗОПДИППД е след отмяната на ЗСГ изцяло, да бъдат доведени до край онези производства по Глава ІІІ ЗСГ (отм.), които са във фазата изпратено до прокуратурата мотивирано предложение от комисията по чл. 38 ЗСГ (отм.) или предявен иск от прокуратурата при условията на чл. 42, ал. 1, т. 3 и 4 или ал. 3 ЗСГ (отм.), а не наличието на производство по ЗСГ (отм.) да препятства разглеждането на претенция за отнемане в полза на държавата на имущество, придобито от престъпна дейност. Касационната жалба е неоснователна. Установени са всички предпоставки на чл. 4 ЗОПДИППД. Нито едно от твърденията на касаторите не е подкрепено със съответните доказателства, които да дадат основание на съда да приеме за опровергани съответните законови презумпции. Както се възприема в задължителната съдебна практика по чл. 290 и сл. ГПК, дори връзката между конкретното престъпление и конкретното придобиване да не е установена, ако тя може да се предположи, то предположението е основателно и достатъчно за целите на закона, щом не е установен законен източник. Правилно и в съответствие със задължителната съдебна практика е прието от съда, че придобитото имущество е на значителна стойност предвид съответната реална пазарна цена към момента на придобиване на съответния актив. Правилно съдът не е ценил доказателства, съдържащи се в преписката пред комисията по ЗОПДИППД, след като доводи по тях не са навеждани от заинтересованата страна в производството. Изводите на съда предвид периода на придобиване на съответното имущество, са съобразени с относимата съдебна практика – например решение № 1 по гр.д. № 697 за 2010 г. на ІV ГО. Не може да се сподели тезата на касаторите, че върху комисията лежи тежестта за доказване на липса на принос от страна касаторката за придобиването на съответното имущество. Всяка от страните в производството съобразно правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК, е длъжна да установи фактите, на които основава своите искания и възражения. Върху касаторката в случая е възложено доказването на наличие на принос за придобиване на имуществото, съпружеска имуществена общност. К. не е осъществила и пълно доказване на твърдяното обстоятелство за извършена пълна трансформация на лични средства при придобиване на съответния недвижим имот. Ответникът К. претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение, което касационният съд определя на 1500 лева. Мотивиран от изложеното, състав на четвърто гражданско отделение на ВКС Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА въззивното решение № 57 от 19 май 2010 г., постановено по в.гр.д. № 35 по описа на апелативния съд в гр. Варна за 2010 г. ОСЪЖДА Р. А. Р., ЕГН [ЕГН] и Д. И. Р., ЕГН [ЕГН], двамата с адрес в [населено място], [улица], ет. 5, ап. 24, да заплатят на К. с адрес в [населено място], [улица], № 112, сумата от 1500,00 (хиляда и петстотин) лева сторени разноски по делото. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: