О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 217
гр. София, 02.04.2020 г.

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, I отделение, в закрито заседание на двадесет и трети март през две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Тотка Калчева
ЧЛЕНОВЕ: Вероника Николова
Кристияна Генковска

при секретаря ......................................, след като изслуша докладваното от съдия Калчева, т.д. № 2217 по описа за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „Инвестмънт енд консултинг“ ООД, гр. София, срещу решение № 984/22.04.2019г., постановено по т.д.№ 863/2019г. от Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 2454/11.12.2018г. по т.д.№ 69/2018г. на Софийски градски съд в частта за отмяна на основание чл.74 ТЗ на решенията по т.3, т.4 и т.5 от дневния ред на Общото събрание на съдружниците на „Инвестмънт енд консултинг“ ООД от 10.01.2018г., по иск, предявен от Силвано Урчиуоли, гражданин на Република Италия със съдебен адрес в гр. София.
Касаторът поддържа, че решението е неправилно, а допускането на касационното обжалване основава на наличието на предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
Ответникът Силвано Урчиуоли оспорва касационната жалба като недопустима съгласно чл.280, ал.3, т.1 ГПК и неоснователна.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, I отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК. Неоснователно е възражението на ответника за недопустимост на касационното обжалване предвид ограниченията в нормата на чл.280, ал.3, т.1 ГПК. Въззивното решение е постановено по търговско дело по неоценяем иск, докато на касационно обжалване не подлежат решенията по искове с цена под 20000 лв., а изброените изключения (искове за собственост и други) се отнасят до искове, които са оценяеми и са с цена под посочения размер.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че ищецът е легитимиран да предяви иск за отмяна на решенията от 10.01.2018г. на общото събрание на съдружниците на дружеството – настоящ касатор, тъй като е имал качеството съдружник към датата на вземане на решенията, които атакува. Съображенията на съда са основани на влязло в сила решение по т.д.№ 1935/2017г. на СГС, с което е обявено за нищожно предходно решение на общото събрание на съдружниците от 29.05.2017г. за изключване на ищеца като съдружник. С предявения иск се иска отмяна на решенията на Общото събрание на съдружниците от 10.01.2018г. за изключване на ищеца като съдружник – т.3; за освобождаването му като управител – т.4 и за търсене на имуществена отговорност по чл.145 ТЗ за действията му като управител на дружеството – т.5. Решаващият състав е изразил становище, че ответникът по иска носи доказателствена тежест за юридическите факти, от които следва законосъобразността на взетите решения от общото събрание на съдружниците, а проверката на съда е ограничена до посочените от ищеца основания за отмяна. Въззивният съд е разгледал направените в жалбата оплаквания относно приетите от СГС факти, представляващи основание за изключването на ищеца като съдружник. Според апелативния съд ищецът е изтеглил твърдяната от дружеството сума в размер на 20512,82 евро в качеството си на управител, като по делото не е доказано той да я е изразходвал за лични нужди. По отношение на останалите основания, които са били обсъдени от първоинстанционния съд, въззивната инстанция е посочила, че същите са били въведени с исковата молба в срока по чл.74, ал.1 ТЗ. Първоинстанционното решение, с което са отхвърлени исковете за обявяване за нищожни на решенията по т.3, т.4 и т.5 на общото събрание от 10.01.2018г. поради липса на форма, е влязло в сила като необжалвано.
Настоящият състав на ВКС намира, че е налице основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът поставя три правни въпроса за допускане на касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
Първият въпрос: „При предявен иск по чл.74 ТЗ притежава ли ищецът активна процесуална легитимация, когато той е изключен като съдружник на предходно Общо събрание?“, е мотивиран с противоречие на въззивното решение с ТР № 1/06.12.2002г. на ОСГК на ВКС и Решение № 86/01.09.2017г. по т.д.№ 1068/2016г. на ВКС, II т.о. Според касатора изводът на въззивния съд по този въпрос е направен в противоречие с приетото разрешение в ТР № 1/2002г., че при установяване по исков ред на нищожност на подлежащо на вписване решение на ОС, за периода от вземане на решението и до установяване на неговата нищожност, това съществуващо решение ще е задължително за членовете на дружеството, в който смисъл е и цитираното решение на II т.о. за незабавното действие във вътрешните отношения на подлежащите на вписване решения на ОС. В Тълкувателно решение № 1 от 6.12.2002г. на ВКС по тълк. д. № 1/2002г., ОСГК е приело, че Търговският закон изрично квалифицира като нищожни само решенията на ОС, посочени в чл.75, ал.2, вр. ал.1 ТЗ, както и че нищожно е и липсващото (невзето) решение на ОС, което, обаче, е отразено като съществуващо в протокола на ОС или в протоколната книга на дружеството, а също така и ако е вписано в търговския регистър. ОСГК на ВКС посочва, че несъществуващо обстоятелство по смисъла на чл.498 ГПК /отм./ е налице в хипотеза на вписване на обстоятелство, което е съществувало, но по-късно по исков ред е установена нищожността му, като за периода от вземане на решението от съответния орган и до установяване на неговата нищожност, това съществуващо решение (което има конститутивно действие) ще е задължително за членовете на дружеството, а от вписването и до заличаването му ще има действие и по отношение на третите добросъвестни лица - чл. 493 ГПК /отм./.
След постановяване на ТР № 1/2002г. е направено законодателно изменение в разпоредбата на чл.137 ТЗ /ДВ бр.105/2016г./, като с ал.5 са обявени за нищожни решенията на общото събрание, приети в нарушение на ал.4 относно изискването за нотариално удостоверяване на подписите и съдържанието на протокола от заседанието на общото събрание за определени категории решения, включително за изключване на съдружници.
По изложените съображения поставеният от касатора правен въпрос, който е от значение за спора по делото, и предвид законодателната промяна след приемане на ТР № 1/2002г. на ОСГК на ВКС, обуславя допускане на касационно обжалване на основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. ВКС конкретизира въпроса с оглед на релевантните за спора факти, а именно: „Притежава ли легитимация да предяви иск по чл.74 ТЗ лице, което е било изключено като съдружник от дружество с ограничена отговорност с решение от заседание на предходно общо събрание, но това решение впоследствие е било обявено по исков ред за нищожно на основание чл.137, ал.5 ТЗ ?“
Вторият въпрос: „Длъжен ли е въззивният съд, при проверка законосъобразността на атакувани решения на общо събрание, да обсъди всички съображения, наложили изключването на съдружник?“, основан на противоречие с Решение № 126/08.07.2013г. по т.д.№ 943/2013г. на II т.о. и Решение №171/14.03.2012г. по т.д.№860/2010г. на II т.о. и третият: „Допустимо ли е при постановяване на решението си съдът да изведе правните си изводи от доказателства, които не са допуснати и събрани от първоинстанционния съд и които не са част от доказателствения материал по делото?“, мотивиран с противоречие с Решение № 15/05.03.2015г. по т.д.№ 151/2014г. на II т.о., Решение № 5/05.02.2016г. по т.д.№ 3583/2014г. на II т.о. и Решение № 251/06.03.2018г. по т.д.№ 593/2017г. на II т.о., са от значение за правилността на въззивното решение. Тези въпроси, представляващи основания за отмяна на решението по чл.281 ГПК, са обусловени от разрешаването на първия въпрос, поради което по тях съставът на ВКС ще се произнесе с решението по същество на касационната жалба.
На основание чл.18, ал.2, т.2 от Тарифата за ДТССГПК касаторът следва да заплати по сметка на ВКС държавна такса в размер на 40 лв. за разглеждане на касационната жалба.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд

О П Р Е Д Е Л И :

ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №984/22.04.2019г., постановено по т.д.№ 863/2019г. от Софийски апелативен съд.
УКАЗВА на касатора „Инвестмънт енд консултинг“ ООД, гр. София, в едноседмичен срок от съобщението да представи по делото документ за платена по сметка на ВКС държавна такса за разглеждане на касационната жалба в размер на 40 лв., като при неизпълнение на това указание производството по делото ще бъде прекратено.
След изтичане на срока и изпълнение на указанието относно представяне на документ за платена държавна такса делото да се докладва на Председателя на I т.о. на ВКС за насрочване на делото в открито съдебно заседание, а при неизпълнение на указанията – да се докладва за прекратяването му.
Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.