Р Е Ш Е Н И Е № 126/2020 г. София., 11.01.2021 год. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в публично съдебно заседание на петнадесети декември през две хиляди и двадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА ЧЛЕНОВЕ: ВЕСЕЛКА МАРЕВА ЕМИЛИЯ ДОНКОВА при секретаря Даниела Цветкова, като изслуша докладваното от съдия Камелия Маринова гр.д. № 812 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.290 – чл.293 от ГПК. Образувано е по касационни жалби от И. С. В. чрез пълномощника й адвокат Ю. Д., на Д. К. Н. чрез адвокат М. Н., преупълномощена от особения представител адвокат И. Р. и на М. А. А. и С. А. А. чрез пълномощника им адвокат С. М. против решение № 1877 от 12.11.2018 г., поправено и допълнено с решение № 137 от 6.02.2019 г. и поправено с решение № 399 от 29.03.2019 г. и отказано да бъде допълнено с решение № 622 от 21.05.2019 г., постановени по гр.д. № 1190 по описа за 2018 г. на Окръжен съд-Варна. С решение № 1877 от 12. 11.2018 г., поправено с решение № 137 от 6.02.2019 г. и решение № 399 от 29.03.2019 г., Окръжен съд-Варна е отменил решение № 2674 от 30.06.2017 г. по гр.д. № 6681/2014 г. на Районен съд-Варна, 31-ви състав в частта, с която е допусната съдебна делба на магазин в [населено място], ул.“ Д-р П.“ № * със застроена площ 27.25 кв.м. със съответните идеални части от общите части на сградата, както и 100.44 кв.м. ид.ч., равни на 25.11 % ид.ч. от поземлен имот № * в кв.383 на 10-ти микрорайон на [населено място] между М. А. А., С. А. А., И. С. В., Д. К. Н., Ж. Н. С.-Б., С. Н. С., Л. К. Д., Д. А. П. и Н. С. А., като е отхвърлен предявения от М. А. А. и С. А. А. срещу И. С. В. иск за намаляване на дарение, обективирано в нотариален акт № 177, том II, рег. 8770, н.д. № 377 от 1.12.2011 г. и възстановяване на запазената й част от наследството на А. А., поч.13.03.2013 г. и вместо него е постановено друго, с което дарственото разпореждане е намалено до сумата 11849.60 лв. и е възстановена запазената част на всеки от наследниците М. А. А. и С. А. А. от наследството в размер на 3975.20 лв., допуснато е извършването на съдебна делба на магазина между съделителите и при права в съсобствеността: М. А. А. – 13875.20/118800 ид.ч., С. А. А. - 13875.20/118800 ид.ч., И. С. В. – 31649.60/118800 ид.ч., Ж. Н. С.-Б. - 29700/118800 ид.ч. и С. Н. С. - 29700/118800 ид.ч., като са изключени от делбата Л. К. Д., Д. А. П., Д. К. Н. и Н. С. А.. Със същото въззивно решение първоинстанционното решение и допълнителното решение за изменението му, е отменено в частта за разноските и И. С. В. е осъдена да заплати държавна такса по иска по чл.30 ЗН в размер на 477.02 лв., М. А. А. – държавна такса в производството за двете инстанции по иска с правно основание чл.26, ал.2 ЗЗД в размер на 329.29 лв. и С. А. А. - държавна такса в производството за двете инстанции по иска с правно основание чл.26, ал.2 ЗЗД в размер на 329.29 лв. Със същото решение първоинстанционното решение е потвърдено в останалата му част за отхвърляне на предявения от М. А. А. и С. А. А. против И. С. В. иск за прогласяване нищожност поради липса на съгласие на дарението по нотариален акт № 177, том II, рег. 8770, н.д. № 377 от 1.12.2011 г. на А. Х. А. в полза на И. С. В.. С решение № 137 от 6.02.2019 г. Окръжен съд-Варна е допълнил решение № 1877 от 12. 11.2018 г. в частта за разноските, като е осъдил М. А. А. и С. А. А. да заплатят по сметка на Окръжен съд-Варна сумата 600 лв. за възнаграждението на адвокат М. П., назначена за особен представител на Д. Н. за производството пред въззивната инстанция. С решение № 622 от 21.05.2019 г. Окръжен съд-Варна е оставил без уважение искането на М. А. А. и С. А. А. за изменение и допълване на решение № 1877 от 12.11.2018 г. и решение № 137 от 6.02.2019 г. с описание на делбения имот съгласно кадастралната карта и кадастралните регистри и поправка и на мотивите на решение 1877 от 12.11.2018 г., тъй като след поправка на диспозитива е налице противоречие между мотиви и диспозитив. И. С. В. атакува решение 1877 от 12.11.2018 г. и решение за поправката му № 137 от 6.02.2019 г. в частта, с която съдът се е произнесъл по исковете по чл.30 ЗН и е определил правата в съсобствеността на допуснатия до делба магазин. М. А. А. и С. А. А. са подали писмен отговор, с който оспорват жалбата на И. С. В.. Д. К. Н. атакува въззивното решение в частта, с която е отхвърлен иска за делба спрямо нея. И. С. В. и М. А. А. и С. А. А. са подали писмен отговор, с който оспорват жалбата на Д. Н. М. А. А. и С. А. А. атакуват решение 1877 от 12.11.2018 г. в частта, с която съдът при липса на въззивна жалба се е произнесъл по иска с правно основание чл.26 ЗЗД и решение № № 622 от 21.05.2019 г. Касационното обжалване е допуснато и по всички касационни жалби с определение № 336 от 24.06.2020 г. на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК с цел преценка съответствието на въззивното решение № 1877 от 12. 11.2018 г., поправено с решение № 137 от 6.02.2019 г. и решение № 399 от 29.03.2019 г. по поставения от И. В. въпрос следва ли стойността на свободното имущество, което не е предмет на общи или частни завещателни разпореждания или дарения и от което наследниците получават части съобразно права им по закон, да бъде взета предвид, за да се прецени дали е налице накърняване на запазената част по чл.29 ЗН и ако се установи такова накърняване, то тогава, то тогава разликата в стойността до пълния размер на запазената част да бъде допълнена чрез намаляване на дарението с практиката на ВКС по решение № 38 от 9.05.2016 г. по гр.д. № 3559/2015 г., II г.о. и решение № 34 от 12.05.2014 г. по гр.д. № 3542/2013 г., I г.о.; на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК с цел преценка съответствието на въззивното решение № 1877 от 12. 11.2018 г., поправено с решение № 137 от 6.02.2019 г. и решение № 399 от 29.03.2019 г. по поставения от Д. Н. въпрос в случаите, при които един от съсобствениците е започнал да упражнява фактическа власт върху вещна на основание, което изключва владението на останалите, намерението му за своене предполага ли се и е ли достатъчно да докаже, че е упражнявал фактическа власт върху целия имот в срока по чл.79 ЗС с практиката на ВКС по Тълкувателно решение № 1 от 6.08.2012 г. по т.д. № 1/2012 г. на ОСГК на ВКС; на основание чл.280, ал.2, предл.второ ГПК с цел преценка допустимостта на произнасянето на съда по иск за нищожност на дарение с решение № 1877 от 12. 11.2018 г., поправено с решение № 137 от 6.02.2019 г. и решение № 399 от 29.03.2019 г. с оглед поставения от М. А. и С. А. въпрос допустимо ли е въззивно решение в частта, с която въззивният съд е направил проверка на първоинстанционното решение без да е сезиран с въззивна жалба от страна в производството, както и на основание чл.280, ал.2, предл.трето ГПК с цел преценка дали единствените изложени от съда мотиви в решение № 622 от 21.05.2019 г. /че доколкото вече на два пъти с решение №137/06.02.2019 г. и решение № 399/29.03.2019 г. е поправял, допълвал и изменял по искане на страните първоначалното решение № 1877/12.11.2018 г. за делба, то не е допустимо и целесъобразно отново да изменя или допълва решенията си, тъй като вместо яснота ще се настъпи по-голямо объркване, поради което искането е неоснователно/ не са очевидно неправилни с оглед посочените в чл.247, чл.248 и чл.250 ГПК предпоставки за поправка на очевидна фактическа грешка, за изменение на решението в частта за разноските и за допълване на съдебно решение. При постановяване на решение № 1877 от 12.11.2018 г. Окръжен съд-Варна е констатирал, че М. А. А. и С. А. А. обжалват произнасянето на първоинстанционния съд в частта, с която са отхвърлени предявените от тях искове по чл.30 ЗН и допълнителното решение, тъй като не става ясно по какви мотиви съдът е определил размерът на дължимата държавна такса, а Ж. Н. С. и С. Н. С., както и И. С. В. – в частта, с която като съделители са включени Л. К. Д., Д. А. П., Д. К. Н. и Н. С. А. и съответно са определени правата в съсобствеността. Приел е за установено, че нотариален акт № 65, том Х, дело № 3887/1993 г. за възстановяване право на собственост по силата на ЗВСНМРСА, установява, че на 5.05.1993 г. на наследници на Н. А. П. /а именно С. Н. А./, наследници на И. Н. А. и наследници на С. Н. А. е признато придобито право на собственост върху процесния имот. С нотариален акт № 36, том III, рег. № 5943, н.д. № 436/28.06.2005 г. за собственици на имота въз основа на давностно владение са признати Н. К. С. – 3/6 ид.ч., А. Х. А. – 1/6 ид.ч., И. С. В. – 1/6 ид.ч. и А. С. А. – 1/6 ид.ч. С договор за дарение по нотариален акт № 176, том II, рег. № 8769, н.д. № 376/1.12.2011 г. Н. К. С. е дарил правата си от 3/6 ид.ч. на дъщерите си Ж. Н. С.-Б. и С. Н. С.. С нотариален акт № 177, том II, рег. 8770, н.д. № 377 от 1.12.2011 г. А. Х. А. е дарила правата си от 1/6 ид.ч. на дъщеря си И. С. В., която към този момент вече е била съсобственик с права 1/6 ид.ч. въз основа на придобивна давност. С. Н. А. е починал на 22.10.1999 г. и е бил наследен от съпругата си А. Х. А., дъщеря си И. С. В. и сина си А. С. А.. А. Х. А. е починала на 13.03.2013 г. и е наследена от дъщеря си И. С. В. и С. А. А. и М. А. А., деца на починалия на 5.01.2011 г. неин син А. С. А.. И. В., Ж. С.-Б. и С. С. са навели твърдение, че през 1993 г. имотът е бил възстановен на всички наследници на Н. А. П., но е би придобит само от Н. С., А. А., И. В. и А. А. въз основа на давностно владение, осъществявано от 18.02.1992 г. Въззивният съд е обсъдил свидетелските показания /че С. Н. А. в процеса на реституция уведомил другите наследници Л. и Н., но те отказали да поемат разноските, които държавата искала да бъдат заплатени, за да се възстанови имотът и му казали, че не се интересуват от този имот; след реституцията С. и Н. имали съзнанието, че имотът е техен и го отдавали под наем, като никой от другите наследници не се интересувал/ и е приел, че към 2005 г., посочените в нотариален акт № 36, том III, рег. № 5943, н.д. № 436/28.06.2005 г. лица са придобили по давност правата на Л. К. Д., Д. А. П., Д. К. Н. и Н. С. А. и само те са се легитимирали като съсобственици при посочените в нотариалния акт права. Разглеждайки исковете на С. А. А. и М. А. А. за възстановяване запазената част на баща им А. С. А. от наследството на майка му А. Х. А., накърнена чрез извършеното в полза на И. С. В. дарение на 1/6 ид.ч. от процесния имот, въззивният съд е приел, че следва да се формира наследствена маса, в която се включват 4/6 ид.ч. от нива в землището на [населено място] на стойност 4051.20 лв. /4/6 от стойността на нивата от 6067.80 лв./ и стойността на дарението от 19800 лв. /1/6 от пазарната стойност на магазина и идеалните части от дворното място в размер на 118 880 лв./ или общо стойността на наследствената маса е 23 851.20 лв. Запазената част на А. С. А. от наследството на майка му е 1/3 или 7950.40 лв. или по 3975.20 за М. А. А. и С. А. А.. Разполагаемата част на А. Х. А. е също 1/3 или 7950.40 лв. и извършвайки дарение на стойност 19800 лв. тя се е разпоредила с част по-голяма от разполагаемата й, поради което дарението следва да бъде намалено до 11849.60 лв., т.е. със 7950.40 лв. Въззивното решение в частта, с която съдът е разгледал иск за нищожност на извършеното от А. Х. А. в полза на И. С. В. дарение по нотариален акт № 177, том II, рег. 8770, н.д. № 377 от 1.12.2011 г., е процесуално недопустимо. В тази част първоинстанционното решение не е било обжалвано /окръжният съд е констатирал, че се атакува само произнасянето по исковете по чл.30 ЗН и относно лицата, явяващи се съсобственици на допуснатия до делба магазин/ и е влязло в сила. Изводът на въззивния съд, че Н. С., А. А., И. В. и А. А. са придобили правата на Д. К. Н. въз основа на давностно владение, осъществявано от 18.02.1992 г., е направен в противоречие с Тълкувателно решение № 1 от 6.08.2012 г. по т.д. № 1/2012 г. на ОСГК на ВКС, доколкото съдът не е формирал мотиви дали съсобствениците, които са се снабдили с констативния нотариален акт от 2005 г. е следвало да демонстрират завладяването на правата на другите съсобственици. Според посоченото тълкувателно решение независимо от какъв юридически факт произтича съсобствеността, е възможно този от съсобствениците, който упражнява фактическа власт върху чуждите идеални части, да превърне с едностранни действия държането им във владение. Ако се позовава на придобивна давност за чуждата идеална част, той трябва да докаже при спор за собственост, че е извършил действия, с които е обективирал спрямо останалите съсобственици намерението да владее техните идеални части за себе си. В практиката на ВКС /например решение № 635 от 25.10.2010 г. по гр.д.№ 1405 от 2009 г. на ВКС, Първо г.о., решение № 6 от 22.01.2010 г. по гр.д.№ 2760 от 2008 г. на ВКС, Второ г.о. и др./ е дадено тълкуване, че действията, с които се демонстрира промяната на държането във владение, респ. промяната на намерението на съсобственика или сънаследника да владее целия имот, следва да бъдат конкретни по отричане правата на останалите съсобственици или сънаследници. В случая гласните доказателства установяват, че след реституирането на магазина владението върху него е осъществявано от част от съсобствениците – С. Н. А., а след смъртта му през 1999 г. от неговите наследници и от Н. К. С., а след разпоредителната сделка от 2011 г. от приобретателите Ж. Н. С.-Б. и С. Н. С.. С. А. и Н. С. са установили владението, признавайки правата на останалите наследници, което се установява от обстоятелството, че през 1993 г. е издаден констативен нотариален акт на всички съсобственици. Доколкото Л. К. Д., Д. А. П. и Н. С. А. не са обжалвали въззивното решение, с което е прието, че техните права са придобити по давност и същите не се легитимират като съсобственици, то следва да се приеме, че спрямо тях е демонстрирано завладяването на правата им. По делото липсват доказателства упражняващите фактическата власт съсобственици да са демонстрирали завладяване правата на Д. К. Н. От показанията на свидетеля Г. Б. се установява, че същата е била в страната през 90-те години на двадесети век, както и че Н. К. С. я е посетил в Германия, т.е. не може да се приеме, че е било невъзможно демонстрирането на завладяването. Следователно като съсобственик по наследяване се легитимира и Д. К. Н. с права от 1/9 /3/27/ ид.ч. Правата на останалите наследници са придобити по давност от Н. С. от една страна и А. А., И. В. и А. А. при условията на съвладение. Към момента на издаване на констативния нотариален акт № 36, том III, рег. № 5943, н.д. № 436/28.06.2005 г. Н. С. се е легитимирал като собственик на 4/9 /12/27/ ид.ч., А. А., И. В. и А. А. на по 4/27 ид.ч. всеки. Договорът по нотариален акт № 176, том II, рег. № 8769, н.д. № 376/1.12.2011 г., с който Н. С. е дарил правата си на дъщерите си е произвел вещно-прехвърлителен ефект за 12/27 ид.ч., поради което Ж. С.-Б. и С. С. се легитимират като собственици на по 6/27 ид.ч. всяка. Договорът по нотариален акт № 177, том II, рег. 8770, н.д. № 377 от 1.12.2011 г., с който А. А. е дарила правата си на дъщеря си И. В. е произвел вещно-прехвърлителен ефект за 4/27 ид.ч. Правата на И. В., С. А. и М. А. в съсобствеността зависят от изхода на спора по чл.30 ЗН. Произнасянето на въззивния съд в тази част противоречи на практиката на ВКС по решение № 38 от 9.05.2016 г. по гр.д. № 3559/2015 г., II г.о. и решение № 34 от 12.05.2014 г. по гр.д. № 3542/2013 г., I г.о. /според която от стойността на свободното имущество, което не е предмет на дарения, което наследниците получават по закон, следва да се определи тяхната част, като тази сума следва да се съпостави със запазената част и така да се определи дали е накърнена/, тъй като въззивният съд е намалил дарението със сумата, съставляваща запазена част на ищците, без да отчете, че същите са получили по 1 012.80 лв. от чистия актив на наследството, съставляващ нивата в [населено място]. Не се спори, че в наследствената маса се включват притежаваните от А. А. към момента на смъртта й 4/6 ид.ч. от нива в [населено място] на стойност 4051.20 лв. и стойността на дарените права /които с оглед посоченото по-горе са 4/27 ид.ч./ в размер на 17 600 лв. или стойността на наследствената маса е 21 651.20 лв., а размера на запазената част на А. А. /наследодател на ищците/ е 7 217.07 лв. и на същата стойност е разполагаемата част на А. А.. С. А. и М. А. по заместване на баща си А. А. са получили по наследство от А. А. 2 025.6 или по 1 012.80 лв. всеки. Следователно запазената част на А. А. е накърнена с 5 191.47, с колкото следва да бъде намалено извършеното от А. А. в полза на И. В. дарение, произвело вещно-прехвърлителен ефект за 4/27 ид.ч. вместо за 1/6 ид.ч., като се възстанови запазената част наследниците му С. А. и М. А. с по 2 595.73 лв. С оглед изхода на спора по чл.30 ЗН правата в съсобствеността следва да бъдат определени с оглед стойността на делбения имот от 118 800 лв., както следва: за С. А. А. и за М. А. А. – по 11395.73/118800 ид.ч. /от които по 8000/118800 ид.ч., равни на 2/27 ид.ч., са придобити по наследство от А. С. А. и по 2 595.73/118800 ид.ч. с оглед възстановената запазена част/; за И. С. В. – 47 608.53/118800 ид.ч. /от които 35 200/118800 ид.ч., равни на 4/27 ид.ч., са придобити по наследство и давност, а 12 408.53/118800 ид.ч. по дарение от А. А. и след възстановяване на запазената част по искането на С. А. и М. А./; за Ж. Н. С.-Б. и С. Н. С. – по 26 400/118800 ид.ч. /равни на по 6/27 ид.ч., придобити по дарение от Н. К. С./ и за Д. С. Н. – 13200/118800 ид.ч. /равни на 3/27 ид.ч., придобити по наследство/. Относно решението решение № 622 от 21.05.2019 г.: Очевидно неправилни са мотивите на съда, с които е отхвърлил исканията на М. А. и С. А. по молби от 1.04.2019 г. и 11.04.2019 г. за изменение и допълване на решение № 1877/12.11.2018 г., а именно, че доколкото вече на два пъти с решение №137/06.02.2019 г. и решение № 399/29.03.2019 г. е поправял, допълвал и изменял по искане на страните първоначалното решение № 1877/12.11.2018г. за делба, то не е допустимо и целесъобразно отново да изменя или допълва решенията си, тъй като вместо яснота ще се настъпи по-голямо объркване. Съдът дължи, постановявайки решението си да изрази ясно и точно волята си по предмета на спора, а когато спорът касае притежание на вещни права – да индивидуализара точно имота според настоящия му статут – градоустройствен и по кадастрална карта, както и да се произнесе по всички искове и претенциите за разноски. Чл.247, чл.248 и чл.250 ГПК установяват предпоставките, при които постановеното решение може да бъде поправено при допусната очевидна фактическа грешка, да бъде изменено или допълнено в частта за разноските или допълнено, ако съдът не се е произнесъл по някой от кумулативно съединените искове. В нито една от посочените норми няма ограничение на броя актове, които съдът може да постанови, за да отстрани всички допуснати очевидни фактически грешки. С оглед изложеното въззивното решение № 1877 от 12.11.2018 г., поправено и допълнено с решение № 137 от 6.02.2019 г. и поправено с решение № 399 от 29.03.2019 г. и отказано да бъде допълнено с решение № 622 от 21.05.2019 г., следва да бъде отменено като неправилно в частта, с която е допусната делбата на процесния имот /тъй като същия не е надлежно индивидуализиран съобразно данните по кадастралната карта/, с която е отхвърлен иска за делба по отношение на Д. К. Н. и в частта по исковете по чл.30 ЗН, като вместо него се постанови друго съобразно горните мотиви на настоящото решение. В частта, в която искът за делба е отхвърлен по отношение на Л. К. Д., Д. А. П. и Н. С. А. въззивното решение не е обжалвано и е влязло в сила. Въззивното решение следва да бъде отменено и в частта, с която М. А. и С. А. са осъдени да заплатят държавна такса по иска с правно основание чл.26, ал.2 ЗЗД в размер на по 329.29 лв.., както и в частта, с която И. В. е осъдена да заплати държавна такса върху основателната част на исковете по чл.30 ЗН в размер на 318.02 лв. за първата инстанция и 159.00 лв. за въззивната инстанция. М. и С. А. не са атакували първоинстанционното решение по иска за прогласяване нищожност на дарението и същото е влязло в сила като необжалвано, поради което въззивният съд не е бил компетентен да преценява дали са изпълнили задължението си за авансово внасяне на държавната такса по този иск. След като не са изпълнили задължението за предварително внасяне на държавната такса, то М. и С. А. не могат да искат възстановяването й от И. В., нито съдът може да осъди последната да я заплати. Задължението е останало за М. и С. А. и същите следва да бъдат осъдени да платят държавната такса по исковете по чл.30 ЗН, които са неоценяеми, в размер на по 25.00 лв. за въззивното производство и по 50.00 лв. за първоинстанционното производство, общо 75.00 лв. Тъй като всички касационни жалби се явяват основателни, то страните не си дължат възстановяване на направените в настоящото производство разноски, поради което такива не следва да се присъждат. По изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение Р Е Ш И : ОБЕЗСИЛВА решение № 1877 от 12. 11.2018 г., постановено по гр.д. № 1190 по описа за 2018 г. на Окръжен съд-Варна в частта, с която съдът при липса на въззивна жалба се е произнесъл по предявените от М. А. А. и С. А. А. против И. С. В. искове за прогласяване за нищожно, поради липса на съгласие на извършеното от А. Х. А. в полза на И. С. В. дарение, обективирано в нотариален акт № 177, том II, рег. 8770, н.д. № 377 от 1.12.2011 г. ОТМЕНЯ решение № 1877 от 12.11.2018 г., поправено и допълнено с решение № 137 от 6.02.2019 г. и поправено с решение № 399 от 29.03.2019 г. и отказано да бъде допълнено с решение № 622 от 21.05.2019 г., постановени по гр.д. № 1190 по описа за 2018 г. на Окръжен съд-Варна в частта по исковете по чл.30 ЗН, за допускане на делбата и за отхвърляне на иска за делба по отношение на Д. К. Нелднер, както и в частта, с която И. С. В. е осъдена да заплати държавна такса по иска по чл.30 ЗН в размер на 477.02 лв., М. А. А. – държавна такса в производството за двете инстанции по иска с правно основание чл.26, ал.2 ЗЗД в размер на 329.29 лв. и С. А. А. - държавна такса в производството за двете инстанции по иска с правно основание чл.26, ал.2 ЗЗД в размер на 329.29 лв. и вместо него ПОСТАНОВЯВА: НАМАЛЯВА на основание чл.30 ЗН извършеното от А. Х. А. в полза на И. С. В. дарение, обективирано в нотариален акт № 177, том II, рег. 8770, н.д. № 377 от 1.12.2011 г. и произвело вещнопрехвърлителен ефект за 4/27 ид.ч. от обект за търговска дейност /магазин/ с идентификатор *****, находящ се в [населено място], ул.“Д-р П.“ /бивша [улица]/ № * с площ 27.25 кв.м., при граници съгласно схема от кадастралната карта: самостоятелни обекти с идентификатори ***** и *****, над обекта – самостоятелен обект с идентификатор *****, ведно със съответните идеални части от общите части на сградата с идентификатор ****, построена в поземлен имот с идентификатор ***, заедно със 100.44 кв.м. идеални части от поземлен имот с идентификатор ***, находящ се в [населено място], ул.“Д-р П.“ /бивша [улица]/ № *, с площ 279 кв.м. по документ за собственост, а по скица от кадастралната карта 290 кв.м., с трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване /до 10 м/, номер по предходен план 8303 по кадастрална карта, а по документ за собственост, представляващ ПИ * в кв.383 по плана на 10-ти микрорайон на [населено място], при граници по кадастрална карта: поземлени имоти с идентификатори ***, ***, ***, *** със сумата 5 191.47 лв., необходима за възстановяване на запазената част на М. А. А. и С. А. А. като наследници на А. С. А., починал на 5.01.2001 г. от наследството на А. Х. А., починала на 13.03.2013 г. и възстановява запазената част на М. А. А. и С. А. А. с по 2 595.73 лв. ДОПУСКА съдебна делба на обект за търговска дейност /магазин/ с идентификатор *****, находящ се в [населено място], ул.“Д-р П.“ /бивша [улица]/ № * с площ 27.25 кв.м., при граници съгласно схема от кадастралната карта: самостоятелни обекти с идентификатори ***** и *****, над обекта – самостоятелен обект с идентификатор *****, ведно със съответните идеални части от общите части на сградата с идентификатор ****, построена в поземлен имот с идентификатор ***, заедно със 100.44 кв.м. идеални части от поземлен имот с идентификатор ***, находящ се в [населено място], ул.“Д-р П.“ /бивша [улица]/ № *, с площ 279 кв.м. по документ за собственост, а по скица от кадастралната карта 290 кв.м., с трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване /до 10 м/, номер по предходен план 8303 по кадастрална карта, а по документ за собственост, представляващ ПИ * в кв.383 по плана на 10-ти микрорайон на [населено място], при граници по кадастрална карта: поземлени имоти с идентификатори ***, ***, ***, *** между съделителите и при права в съсобствеността: М. А. А. - 11395.73/118800 ид.ч., С. А. А. - 11395.73/118800 ид.ч., И. С. В. - 47 608.53/118800 ид.ч., Ж. Н. С.-Б. - 26 400/118800 ид.ч., С. Н. С. - 26 400/118800 ид.ч. и Д. С. Н. - 13 200/118800 ид.ч. ОСЪЖДА М. А. А., ЕГН [ЕГН], [населено място],[жк][жилищен адрес] и С. А. А., ЕГН [ЕГН], [населено място],[жк][жилищен адрес] да заплатят по сметка на Върховния касационен съд на Република България, невнесената авансово държавна такса по исковете им по чл.30 ЗН, в размер на 75.00 лева всеки. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: