Р Е Ш Е Н И Е
№ 92
София, 14.04.2016 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение в съдебно заседание на десети март две хиляди и шестнадесета година в състав:
Председател: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
Членове: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
при секретаря Стефка Тодорова, изслуша докладваното от съдията Цачева гр.д. № 4515 по описа за 2015 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 290 ГПК.
С определение № 1389 от 03.12.2015 година е допуснато касационно обжалване на решение № 3312 от 18.05.2015 година по гр.д. № 2178/2015 година на Софийски градски съд са уважени обективно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 3 КТ, предявени от Д. С. Д. от [населено място] против [фирма], [населено място] за отмяна на заповед за уволнение № 229 от 15.05.2014 г. и за присъждане на обезщетение по чл. 225, ал.1 КТ в размер на 2932,06 лева.
Касационно обжалване на въззивното решение е допуснато на основание чл. 280, ал.1, т.1 ГПК по процесуалноправните въпроси може ли съдът да основе решението си на факти, които опорочават потестативно право на работодателя да прекрати трудовия договор, но не са посочени от ищеца в исковата молба и следва ли съдът да се произнесе по всички въведени от ответника възражения, в т.ч. по своевременно заявено възражение за прихващане.
Както вече Върховният касационен съд се е произнесъл в поредица свои решения, постановени по реда на чл. 290 ГПК за уеднаквяване практиката на съдилищата, предявеният иск не може да бъде разгледан на основание, което не е посочено от ищеца, а основание на предявения иск са фактите и обстоятелствата, от които произтича претендираното право - решение № 665 от 01.11.2010 г. по гр.д. № 242/2009 г. ІV г.о.; решение № 555 от 09.02.2012 г. по гр.д. № 1224/2010 г. ІV г.о.; решение № 1242 от 03.10.2011 г. ІV г.о.; решение № 149 от 13.06.2012 г. по гр.д. № 475/2011 г. ІV г.о.; решение № 290 от 11.07.2012 г. по гр.д. № 882/2011 г. ІV г.о.; решение № 459 от 27.10.2011 г. по гр.д. № 1532/2010 г. ІV г.о. ВКС.
С иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за признаване на уволнението за незаконно ищецът отрича потестативното право на работодателя да прекрати трудовото правоотношение с едностранно изявление - предмет на делото е съществуването на това потестативно право. Затова ищецът трябва да посочи всички факти, които опорочават, отлагат или погасяват оспорваното потестативно право на работодателя, а ответникът – всички факти, които пораждат това право или имат значение за надлежното му упражняване. Съдът не може да основе решението си на факти, които опорочават, отлагат или погасяват оспорваното потестативно право, но не са посочени от ищеца в исковата молба.
Съдът следва да се произнесе и по всички своевременно въведени от ответника възражения в поредност според естеството им. Когато с отговора на исковата молба ответникът е заявил при условията на евентуалност възражение за прихващане, приемайки, че искът е основателен (че вземането на ищеца съществува), съдът следва да се произнесе и по основателността на това въведено от ответника правопогасяващо възражение.
В обжалваното въззивно решение на Софийски градски съд е прието за установено, че от месец септември 2011 г. ищцата е заемала длъжността „оператор въвеждане данни, касиер” в отдел „Подготовка на данни за регистрация на МПС-София” КАТ Дървеница, Дирекция „Електронна обработка на информацията” при ответника [фирма]. С решение от 18.02.2014 г. на Министъра на вътрешните работи, упражняващ правата на държавата в дружеството работодател с държавно участие на капитала, е било разпоредено наличните движими вещи, обслужващи техническата дейност по регистрация на пътни транспортни средства, да бъдат предадени на С. дирекция на вътрешните работи, което е било изпълнено на 24.02.2014 г. На работещите при ответника служители е било преустановено възлагането на техническа дейност по въвеждане на данни за регистриране на моторни превозни средства и им е бил предоставен платен годишен отпуск при условията на чл. 173, ал. 7 КТ, като през месец март 2014 г. работодателят е обявил престой поради спиране на работата. В периода 10.02.2014 г. – 12.03.2014 г. ищцата е ползвала отпуск поради временна нетрудоспособност. Със заповед № 229 от 15.05.2014 г. работодателят е прекратил трудовото правоотношение с ищцата на основание чл. 328, ал.1, т. 4 КТ поради спиране на работата за повече от петнадесет дни. Прието е, че макар и ищцата да не е въвела довод за липса на основанието за уволнение по чл. 328, ал.1, т.4 КТ, то съдът служебно изследва факта на надлежното възникване и упражняване на правото да се прекрати трудовото правоотношение. Формиран е извод, че към момента на процесното уволнение за ответника това право не е възникнало, тъй като времето, в което ищцата е ползвала отпуск поради нетрудоспособност следва да се изключи от периода на спиране на работата – в този период служителката се е намирала в друго правно положение и работната и сила на е била използвана на друго правно основание. Прието е, че посоченото в заповедта за уволнение основание не се е осъществило и поради това, че след периода на спиране на работата не е било възможно възстановяването и, тъй като работата е била трайно преустановена занапред, поради което работодателят не е имал правото да прекрати трудовия договор на основание чл. 328, ал.1, т.4 КТ. Искът за отмяна на уволнението е уважен като основателен, а предвид обусловения му характер и доказателствата за оставане на ищцата без работа в периода след уволнението, като основателен е уважен и обективно съединеният иск с правно основание чл. 344, ал.1, 3 КТ за присъждане на обезщетение по чл. 225, ал.1 КТ в размер на 2932,06 лева.
В касационната жалба против въззивното решение, постъпила от [фирма], [населено място] се поддържа, че в нарушение на съдопроизводствените правила, съдът се е произнесъл по незаявени от ищцата основания за незаконност на уволнението; формирал е неправилни изводи по приложението на чл. 328, ал.1, т.4 КТ; определил е погрешно размера на обезщетението по чл. 225, ал.1 КТ, без да се произнесе по своевременно въведеното от ответника възражение за прихващане с изплатени обезщетения по чл. 220, ал. 1 КТ и чл. 222, ал.1 КТ.
Ответникът по касационната жалба Д. С. Д. я оспорва като неоснователна.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че касационните оплаквания против обжалваното въззивно решение са основателни.
В нарушение на съдопроизводствените правила съдът е приел, че в производството по иск с правно основание чл. 344, ал.1, т.1 КТ следва да се произнесе служебно по всички предпоставки за упражняване правото на работодателя за уволнение по чл. 328, ал.1, т. 4 КТ; че съдебната проверка не се изчерпва с основанията за незаконност, въведени с исковата молба. Както вече бе посочено, съдът не може да се произнася по доводи за незаконност на уволнението, които не са наведени от ищеца с исковата молба като основания на иска - предявеният иск не може да бъде разгледан на основание, което не е посочено от ищеца, а въззивният съд се произнася само по въпросите във въззивната жалба. Служебно той може да прилага само императивни правни разпоредби и то само доколкото тези разпоредби касаят факти, изрично посочени от въззивника.
Основателно е и оплакването за неправилност на изводите, че правото за уволнение по чл. 328, ал.1, т.4 КТ не е възникнало, тъй като времето, в което ищцата е ползвала отпуск поради нетрудоспособност следва да се изключи от периода на спиране на работата. Спирането на работата по смисъла на чл. 328, ал.1, т. 4 КТ означава пълното преустановяване дейността в съответния цех, поделение или друго обособено звено на предприятието при пълно преустановяване на извършваната дейност за съответния период на предприятието поради вътрешно организационни, технически, икономически и пр. причини. Уредените в чл. 120 КТ, 173, ал. 4 КТ, чл. 160 КТ и чл. 267 КТ възможности за работодателя с оглед социалната функция на трудовото законодателство - закрила на правото на труд при организационно-технически и икономически проблеми на предприятието работодател, нямат отношение към преценката на факта налице ли е спиране на работата за определения в закона срок. Без правно значение е дали работникът е бил задължен да ползва платен или неплатен отпуск по време на спиране на работата, дали поради престоя му е възложено да изпълнява временно друга работа или е получавал обезщетение за престой, както и дали е могъл или не да полага труд по други причини, каквато е временната нетрудоспособност. Единственото основание за прекратяване на трудовото правоотношение с работника по чл. 328, ал.1, т.4 КТ е пълното преустановяване на дейността за определен период, поради което при уволнение на това основание не е предвидено и задължение за подбор по чл. 329 КТ, нито закрила по чл. 333 КТ. В този смисъл и решение № 298 от 28.10.2014 г. по гр. д. № 977/2014 г. на ІV г.о. ВКС.
Неправилен е и изводът, че работодателят не е имал правото да прекрати трудовия договор на основание чл. 328, ал.1, т.4 КТ, тъй като след периода на спиране на работата не е било възможно възстановяването и, тъй като работата е била трайно преустановена занапред. Преценката за законност на уволнение на посоченото основание се извършва въз основа на факта на осъществено спиране на работата за повече от петнадесет дни. Без правно значение за наличието на това основание е дали към момента на прекратяване на трудовото правоотношение работата е била възстановена в пълен или ограничен обем или след прекратяването на трудовият договор работодателят е предприел пълно преустановяване на дейността.
Основателно е и касационното оплакване за липса на произнасяне по въведено от ответника възражение за прихващане. С отговора на исковата молба, работодателят е заявил при условията на евентуалност възражение за прихващане с изплатени на уволнената работничка обезщетения по чл. 220, ал. 1 КТ и чл. 222, ал.1 КТ. В нарушение на съдопроизводствените правила, след като е формирал извод за основателност на претенцията по чл. 344, ал.1, т.3 КТ за обезщетение по чл. 225, ал.1 КТ, въззивният съд не се е произнесъл по основателността на своевременно заявеното от ответника правопогасяващо възражение.
С оглед изложеното, обжалваното въззивно решение следва да бъде отменено като постановено в нарушение на съдопроизводствените правила и на материалния закон на основание чл. 293, ал.2 ГПК и постановено ново решение по съществото на гражданскоправния спор, с което предявеният иск с правно основание чл. 344, ал.1, т.1 КТ се отхвърли като неоснователен по следните съображения:
В исковата молба ищцата е въвела твърдения, че уволнението е незаконно, тъй като не е била надлежно уведомена за обявения от работодателя престой, както и че трудовият и договор е прекратен в нарушение на чл. 333, ал.1, т.1 и т. 3 КТ. Състоянието на престой е обективен факт, за настъпването на който работодателят не дължи изрично и поименно уведомяване на работниците, поради което обстоятелството, че заповедта на представляващия работодателя за спиране на работата за повече от петнадесет дни не е била доведена до знанието на ищцата няма отношение към законността на уволнението. Неоснователен е и доводът, че уволнението е било извършено въпреки, че ищцата е майка на дете до тригодишна възраст и страда от заболяване по Наредба № 5 на М. – уволнението по чл. 328, ал.1, т. 4 КТ е извън обхвата на закрилата по чл. 333, ал.1 КТ.
Предвид обусловения му характер от изхода на спора за законност на уволнението, като неоснователен следва да бъде отхвърлен и обективно съединеният иск по чл. 344, ал.1, т. 3 КТ за присъждане на обезщетение по чл. 225, ал.1 КТ.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал.3 ГПК, на касатора [фирма], [населено място] следва да бъдат присъдени направените по делото разноски общо в размер на 1310 лева.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯВА решение № 3312 от 18.05.2015 година по гр.д. № 2178/2015 година на Софийски градски съд. 12345678
ОТХВЪРЛЯ предявените от Д. С. Д. от [населено място] с ЕГН [ЕГН] против [фирма], [населено място] обективно съединени искове с правно основание чл. 344, ал.1, т.1 и т.3 КТ за отмяна на уволнение, извършено със заповед № 229 от 15.05.2014 г. и за присъждане на обезщетение по чл. 225, ал.1 КТ в размер на 2932,06 лева.
ОСЪЖДА Д. С. Д. от [населено място] с ЕГН [ЕГН] с ЕГН да заплати на [фирма] сумата 1310 (хиляда триста и десет) лева съдебни разноски.
ОСЪЖДА Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: |