Ключови фрази
Иск за непълноти и грешки в кадастралната карта и кадастралните регистри, свързани със спор за материално право * грешка в кадастрална карта * допустимост на иск * очевидна фактическа грешка


10
Р Е Ш Е Н И Е

№ 216

София, 24.11.2015 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесет и втори октомври през две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:Теодора Нинова
ЧЛЕНОВЕ:С. Калинова
Геника Михайлова

при участието на секретаря Даниела Цветкова
и в присъствието на прокурора
като изслуша докладваното от съдия С. Калинова
гражданско дело № 1277 от 2014 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.290-293 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Ж. З. К. и М. И. К., двамата от [населено място] и по самостоятелна касационна жалба на Н. Й. П. /починал след подаване на касационната жалба и заместен в качеството си на касатор от наследниците си по закон-преживяла съпруга Ф. Т. П., син А. Н. П., внучка Е. С. П. и внук Д. С. П./ срещу въззивното решение на Плевенския окръжен съд, постановено на 11.11.2013г. по в.гр.д.№919/2013г., с което е потвърдено решението на първоинстанционния съд, с което на основание чл.53, ал.2 З. във вр. с чл.124, ал.1 ГПК е прието за установено по отношение на Б. В. Б., Ж. З. К., М. И. К., Н. Й. П. и Ф. Т. П., при участието на третите лица-помагачи на ищеца Е. Х. Н. и В. Б. Н., че към момента на одобряване на кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място], одобрени със заповед № РД-18-58/24.09.2007г. на ИД на АГКК, Б. В. Б. е собственик на 18 кв.м. от източната граница на имот с идентификатор №03366.602.69, придадени към имот с идентификатор №03366.602.68 и на 40кв.м. от източната граница на имот с идинтификатор №03366.602.69, придадени към имот с идентификатор № 03366.602.67. Ж. З. К. и М. И. К. обжалват решението в частта, касаеща имот с идентификатор №03366.602.68, а Н. Й. П.-в частта, касаеща имот с идентификатор №03366.602.67.
С определение №223/15.04.2015г., постановено по настоящето дело, касационното обжалване е допуснато с оглед необходимостта да бъде извършена проверка за допустимостта на въззивното решение.
Постъпила е касационна жалба и от Б. В. Б., както и самостоятелна касационна жалба от В. Б. Н. и Е. Х. Н. срещу въззивното решение на Плевенския окръжен съд, постановено на 30.10.2014г. по в.гр.д.№714/2014г., с което е отменено решението на първоинстанционния съд, с което на основание чл.247 ГПК е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива на решение №97/20.06.2013г., постановено по гр.д.№257/2012г.
С определение №223/15.04.2015г., постановено по настоящето дело, е допуснато касационно обжалване на въззивното решение, постановено на 30.10.2014г. по в.гр.д.№714/2014г. по описа на Плевенския окръжен съд по въпроса налице ли е очевидна фактическа грешка по смисъла на чл.247 ГПК ако в мотивите към решението при изследвано не въпроса за движението на собствеността и основанието, на което ищецът е придобил вещното право, съдът е посочил, че към момента на одобряване на К. правото на собственост е принадлежало на праводателите на предявилото иска лице, но не са изложени правни съображения, че към релеватния за иска по чл.53 З. момент на одобряване на К. собственици на имота са били други лица, различни от лицето, което е предявило иска и в този смисъл е постановения диспозитив.
Касаторите поддържат, че постановеното на 11.11.2013г. по в.гр.д.№919/2013г. въззивно решение е неправилно, тъй като Б. В. Б. е придобил правото на собственост върху претендираните части от имота на 22.11.2011г. и би могъл да има претенции на собственик на съответната площ само за в бъдещ период, като по делото липсва петитум за признаване на конституираните като трети лица-помагачи прехвърлители Е. Х. Н. и В. Б. Н. за собственици на имота. Поддържат, че извън преклузивния срок по чл.214 ГПК е извършено изменение на иска, изразяващо се в едновременно изменение на петитума. Излагат съображения и за неправилност на постановеното от въззивния съд решение.
В писмен отговор в срока по чл.287, ал.1 ГПК В. Б. Н. и Е. Х. Н. изразяват становище, че подадената от Ж. З. К. и М. И. К. касационна жалба е неоснователна по изложените в отговора съображения. В подаден в срока по чл.287, ал.1 ГПК отговор изразяват становище, че подадената от Н. Й. П. касационна жалба е неоснователна по изложените в отговора съображения.
В писмен отговор в срока по чл.287, ал.1 ГПК Б. В. Б. изразява становище, че подадената от Н. Й. П. касационна жалба е неоснователна по изложените в отговора съображения.
По отношение на постановеното на 30.10.2014г. по в.гр.д.№714/2014г. решение, касаещо наличието на очевидна фактическа грешка, касаторите поддържат, че е неправилно. Поддържат, че по гр.д.№257/2012г. по описа на РС-Левски своевременно е депозирана молба с направено уточнение на петитума и със същата е поискано да се признае, че към момента на одобряване на К. на [населено място] праводателите на Б. В. Б., а именно В. Б. Н. и Е. Х. Н. са собственици на описаните в исковата молба имоти, като това уточнение е прието в съдебно заседание. Поддържат, че първоначалното произнасяне на първоинстанционния съд не отчита настъпилите в хода на производството промени, поради което първоинстанционният съд е приел, че е налице очевидна фактическа грешка при това произнасяне. Излагат съображения, че с поправката на очевидна фактическа грешка не се променя направеният по същество извод в първоначалното решение на първоинстанционния съд. Допълнителни съображения излагат в писмена защита, представена при провеждане на открито съдебно заседание по делото. Претендират присъждане на направените по делото разноски по представен в това съдебно заседание списък.
В писмен отговор в срока по чл.287, ал.1 ГПК Ж. З. К. и М. И. К., ответници по така подадената касационна жалба, изразяват становище, че същата е неоснователна по изложените в отговора съображения.
Върховният касационен съд,като обсъди доводите на страните във връзка с изложените касационни основания и като извърши проверка на обжалваните решения по реда на чл.290,ал.1 ГПК и чл.293 ГПК, приема следното:
Б. В. Б. е предявил срещу Ж. З. К., М. И. К., Н. Й. П. и Ф. Т. П. иск за признаване за установено, че към момента на одобряване на К. на [населено място] със заповед № РД-18-58/24.09.2007г. на АГКК Б. В. Б. е собственик на 30кв.м. от източната граница на имот с идентификатор 03366.602.69, придадени към имот с идентификатор 03366.602.68 и на 50кв.м. от източната граница на имот с идентификатор 03366.602.69, придадени към имот с идентификатор 03366.602.67, като в обстоятелствената част на исковата молба се твърди, че е придобил собствеността върху имота през 2011г. Поискал е привличане като трети лица-помагачи на праводателите си Е. Х. Н. и В. Б. Н..
В доклада на първоинстанционния съд от 04.09.2012г. и от 14.11.2012г. е прието, че се претендира признаване, че ищецът е собственик на съответните части от имота към момента на одобряване на К. на основание чл.53, ал.2 З., тъй като имотната граница между имотите не е правилно нанесена. Във връзка с доклада с молба-уточнение от 10.12.2012г. Б. В. Б. е поискала да се признае за установено, че към момента на одобряване на К. праводателите му Е. Х. Н. и В. Б. Н. са били собственици на посочените в исковата молба части; да се признае за установено, че са налице непълноти и грешки към момента на одобряване и влизане в сила на действащия П., като в открито съдебно заседание, проведено на 10.12.2012г. първоинстанционният съд е приел молбата, с която се уточнява петитумът на предявените искове, копие от която е връчено на страните в съдебното заседание.
При така очертания предмет на спора в решението, постановено от Плевенския окръжен съд на 11.11.2013г. по в.гр.д.№919/2013г. е прието, че предявеният иск е допустим, тъй като е налице спор за имуществено право по отношение на процесния имот към момента на изработване на кадастралната основа на [населено място]. Прието е, че по първоначалния кадастрален и регулационен план на [населено място], изработен през 1907г. процесните имоти са били урегулирани в два парцела, посока изток-запад, а по-късно е изменена дворищната регулация и са образувани три парцела-парцел IV, парцел V и парцел I.-28, кв.52, последният закупен от Н. Й. П. с площ от 590кв.м., който е напълно идентичен по форма, площ и размери с имот пл.№263 по новия кадастрален и регулационен план на града, одобрен през 1968г. За процесния имот, закупен през 1998г. /н.а.№170, том II, рег.№882, нд.№308/1998г./ от родителите на ищеца, конституирани като трети лица-помагачи, с пл.№259, е прието, че е образуван самостоятелен парцел I-259, като по одобрения през 1968г. регулационен план дворищнорегулационните линии се припокриват с кадастралните /имотни/ граници, с изключение на границата с имот пл.№263, за който е образуван парцел II-263 в кв.47, собственост на Н. Й. П. и Т. Р. Р.. Прието е, че по ЗРП от 1995г. за процесните имоти са образувани самостоятелни парцели-парцел I-259, парцел Х-261 и парцел IX-263 в кв.16-Б, като регулационните планове от 1968г., 1979г., 1988г. и 1995г. са разработени и одобрени по съответния ред върху кадастралния план на [населено място] от 1968г., кадастралните и регулационни граници са едни и същи и дворищно-регулационната граница между процесните имоти се припокрива изцяло с кадастралната граница. Поради това е прието, че по отношение на последващото изместване на границите с плана от 2000г., вследствие на което на Б. В. Б. се отнемат 58кв.м., като 18 кв.м. преминават от процесния имот, собственост на родителите му, към имот 68-бивш имот пл.№261 и 40 кв.м. преминават към имот 67-бивш имот пл.№263, е налице спор за възстановяване на границите на УПИ I-69 по кадастралния и регулационен план от 1995г. и предявеният иск следва да бъде уважен. Изложени са съображения, че при действието на ЗУТ регулационните линии следват имотните граници и администрацията следва да направи съответните изменения на П. при отстранена грешка в кадастралния план след уважен иск по чл.53, ал.2 З. и да приведе регулационните линии в съответствие с верните имотни граници. Посочено е, че в случая е налице спор за собственост по отношение на процесния имот към един минал момент-заснемане на кадастралната основа, на базата на която е одобрен и действащия план на [населено място], поради което уважаването на иска ще доведе до промяна на регулацията по съответния административен ред.
С решение №59/30.05.2014г., постановено от Районен съд-гр.Л. по гр.д.№257/2012г., на основание чл.247 ГПК е допусната поправка на явна фактическа грешка в диспозитива на решение №97/20.06.2013г. като в същия следва да се чете, че към момента на одобряване на К. на [населено място] собственици на посочените квадратни метри са били праводателите на Б. В. Б.-третите лица-помагачи Е. Х. Н. и В. Б. Н..
В решение №511/30.10.2014г., постановено по в.гр.д.№714/2014г. по описа на Плевенския окръжен съд, с което решение №59/30.05.2014г. по гр.д.№257/2012г. на РС-Левски е отменено, е прието, че съдът е сезиран със субективно съединени искове, с които е повдигнат спор за материално право на основание чл.53, ал.1 З. /преди изменението в ДВ.бр.49/2014г./, предявени от Б. В. Б., с искане да бъде признато за установено спрямо ответниците, че към момента на одобряване на кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място] е бил собственик на конкретно посочени площи от имот с идентификатор 03366.602.69, които са придадени към съседни имоти с посочени идентификатори. Именно в този смисъл е прието, че е постановен и диспозитив в решение №97/20.06.2013г., като не е установено да е налице несъответствие между действително формираната воля на съда и нейното писмено изразяване в диспозитива на съдебното решение в частта относно носителя на субективното право на собственост върху части от ПИ №03366.602.69 към релевантния момент на одобряване на К. на [населено място]. Прието е, че съдът е сезиран с искане да бъде признато право на ищеца Б. Б. и със съдебното решение е уважил исковата претенция. Посочено е, че в съобразителната част на решението съдът е посочил, че третите лица-помагачи Е. Н. и В. Н. са придобили имота през 1998г., след което през 2011г. са го прехвърлили на ищеца, но е прието, че тези факти са посочени при изследване на въпроса за движението на собствеността и основанието, на което ищецът е придобил вещното право. Прието е обаче, че съдебният акт не съдържа фактически и правни съображения, че към релевантния за иска по чл.53 З. момент на одобряване на К. собственици на имота са били други лица, различни от ищеца и при положение, че в предпоследния абзац на мотивите съдът е приел, че предявените искове са основателни и доказани и трябва да бъдат уважени, е прието, че следва да се признае правото на собственост на ищеца, както е заявена исковата претенция, като в случая промяната в диспозитива на решението относно гражданскоправния субект-носител на правото на собственост, без в мотивите на решението да съществува каквато и да е индиция за това, не е поправка на очевидна фактическа грешка, а съставлява недопустимо изменение на постановеното решение.
По въпроса, по който е допуснато касационно обжалване, настоящият състав приема следното:
Ако в производство по предявен по реда на чл.53, ал.2 З. /в редакцията преди изменението, обн.ДВ.бр.49/2014г./ иск в мотивите към решението при изследване на въпроса за движението на собствеността и основанието, на което ищецът е придобил вещното право, съдът е посочил, че към момента на одобряване на К. правото на собственост върху имота е принадлежало на праводателите на предявилото иска лице и е прието, че предявеният иск е основателен, следва да се приеме, че е налице очевидна фактическа грешка по смисъла на чл.247 ГПК, ако в диспозитива на решението е посочено, че към момента на одобряване на К. правото на собственост е принадлежало на предявилото иска лице.
Съображенията за това са следните:
Правните изводи, изразяващи волята на съда по съществото на спора, се основават на фактическите констатации, свързани с обсъждане и преценка на доказателствата и установяване на релевантните за спора факти и обстоятелства. Диспозитива на решението следва да съответства на крайния извод за основателност или неоснователност на предявения иск с оглед правното значение на приетите за установени факти и обстоятелства, имащи значение за спора в рамките на заявения с исковата молба предмет на защита. С предявяването на иск по чл.53, ал.2 З. /в редакцията на закона преди изменението, обн.ДВ.бр.49/2014г./, сега чл.54, ал.2 З., се цели установяване наличието на грешка или непълнота в К. към момента на одобряването им, при отчитане на обстоятелството кому е принадлежало правото на собственост върху спорната част от имота към този момент. Правният извод на съда за основателността на иска обхваща всички елементи на основанието, на което искът е предявен с оглед на така заявения предмет на спора.
По основателността на касационните жалби и с оглед изложеното по-горе становище,настоящият състав приема следното:
По отношение на решение №511/30.10.2014г., постановено по в.гр.д.№714/2014г. по описа на Плевенския окръжен съд:
Обжалваното решение е валидно и процесуално допустимо, но по същество неправилно поради неправилно приложение на чл.247 ГПК.
След като в постановеното по делото решение №583 от 11.11.2013г. по в.гр.д.№919/2013г. по описа на Плевенския окръжен съд е прието, че предявеният от Б. В. Б. по реда на чл.53, ал.2 З. /в редакцията на закона преди изменението, обн.ДВ.бр.49/2014г./ иск е основателен, диспозитивът на решението следва да съответства на заявения с исковата молба предмет, включително с оглед допуснатото от първоинстанционния съд уточнение. В случая при първоначалното предявяване на иска е налице несъответствие между обстоятелствената част /в първоначалната искова молба е посочено, че Б. В. Б. е придобил правото на собственост върху имота през 2011г./ и петитума /съдържащ искане за признаване наличие на грешка в К. с оглед принадлежността на правото на собственост върху имота в определени граници към момента на одобряването им/. Това несъответствие е отстранено с подадената от Б. В. Б. молба-уточнение /с дата 10.12.2012г./, приета от първоинстанционния съд в о.с.з. на 10.12.2012г., копие от която е и връчено на страните в същото съдебно заседание. Съдът е следвало да се произнесе по предявения иск именно с оглед на така направеното уточнение /представляващо по съществото си отстраняване на несъответствието между обстоятелствената част и петитума на предявения иск/ и приемайки, че искът е основателен, да постанови диспозитив, с който да признае за установено наличието на допусната при изработването на К. грешка по отношение на спорните части от имота, правото на собственост върху които към момента на изработването на К. е принадлежало на праводателите на предявилото иска лице. Неправилно въззивният съд е приел в обжалваното решение, че посочването в диспозитива на решението, че към меродавния момент правото на собственост принадлежи на Б. В. Б. съответства на заявената в исковата молба претенция и на извода за нейната основателност. По реда на чл.293, ал.2 ГПК така постановеното въззивно решение следва да бъде отменено и вместо това бъде допусната поправка на очевидна фактическа грешка в постановеното от първоинстанционния съд решение №97/20.06.2013г. по гр.д.№257/2012г. като в диспозитива на същото следва да се чете, че към момента на одобряване на К. на [населено място] собственици на посочените квадратни метри са били праводателите на Б. В. Б.-третите лица-помагачи Е. Х. Н. и В. Б. Н..
С оглед изхода на спора в полза на Б. В. Б. следва да бъде присъдена сумата 653лв., представляваща направените по делото разноски, а в полза на Е. Н. и В. Н.-сумата 82лв., представляваща направените по делото разноски.
По отношение на решението, постановено от Плевенския окръжен съд на 11.11.2013г. по в.гр.д.№919/2013г.:
Обжалваното решение е валидно, процесуално допустимо и правилно.
С оглед извода за наличие на очевидна фактическа грешка, допусната от първоинстанционния съд при посочване в диспозитива на решение №97/20.06.2013г. на лицата, на които е принадлежало правото на собственост върху процесните части от имот към момента на одобряване на К. на [населено място], следва да се приеме, че постановеното на 11.11.2013г. по в.гр.д.№919/2013г. решение е процесуално допустимо като постановено по предявения по реда на чл.53, ал.2 З. /в редакцията на закона преди изменението, обн.ДВ.бр.49/2014г./ иск. Както вече беше отбелязано по-горе, с оглед направеното от предявилото иска лице и допуснато от съда уточнение, съдът е сезиран с искане за установяване на грешка по отношение на границите между съседни имоти /ПИ №№03366.602.69, 03366.602.68 и 03366.602.67/, като към момента на одобряване на К. на [населено място] правото на собственост върху имот, нанесен като ПИ №03366.602.69, е принадлежало на В. Б. Н. и Е. Х. Н., праводатели на ищеца Б. В. Б.. В съответствие с така заявеното искане, правилно съдът е приел, че предявеният иск е основателен, като е основал извода си за наличие на грешка по отношение на границите между съседните имоти на заключението на изслушаната по делото съдебно-техническа експертиза. Правилно е прието, че границите по одобрената по реда на З. кадастрална карта следва да се припокриват с границите по последния регулационен и дворищнорегулационен план, за който по делото е установено, че е бил приложен /в случая плана от 1995г./, като последващото изместване на границите с плана от 2000г. не следва да бъде взето предвид, тъй като този план не е установено да е бил приложен.
Неоснователни са оплакванията на касаторите, че въззивният съд не се е произнесъл по наведените от тях доводи и възражения, касаещи правилността на постановеното от първоинстанционния съд решение.
При постановяване на обжалваното решение въззивният съд е изразил становището си както по отношение валидността на решението на първоинстанционния съд, така и по отношение на неговата допустимост и правилност в рамките на въведените с въззивните жалби оплаквания. В. съд е обсъдил събраните доказателства и е извършил преценка на действията на първоинстанционния съд по отношение на изготвения доклад, включително допуснатото уточнение на предявения иск в рамките на правомощията си според указанията по приложението на процесуалния закон, дадени в ТР №1/2013г. от 09.12.2013г. по тълк.д.№1/2013г. на ОСГТК на ВКС. Правилно е прието, че изводът за наличие на грешка при одобряване на КК е обусловен изцяло от констатацията дали регулационният план от 2000г. е бил приложен и след като отчуждителното действие на този план по отношение на придадените към имотите на касаторите части от имота на ищеца е отпаднало, то следва да се приеме, че към момента на одобряване на КК неговите праводатели се легитимират като собственици на тези части, а към настоящия момент собственик на тези части е именно ищецът Б. Б., което обосновава правния му интерес от предявяването на иск по чл.53, ал.2 З.. И доколкото в подадените от Н. П., Ж. К., Ф. П. отговори на исковата молба не се поддържа спорните части да са били завзети и владяни за срок повече от 10 години след одобряването на плана от 2000г., то правилно въззивният съд е основал извода си за принадлежността на правото на собственост само на събраните по делото писмени доказателства, съобразявайки констатациите на вещото лице за липса на предпоставките за приложението на този план.
По реда на чл.293, ал.1 ГПК въззивното решение следва да бъде оставено в сила, като в полза на Б. В. Б. следва да бъде присъдена сумата 450лв., представляваща направените по делото разноски.
По изложените по-горе съображения, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение
Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ въззивното решение на Плевенския окръжен съд, постановено на 30.10.2014г. по в.гр.д.№714/2014г. и вместо това ПОСТАНОВЯВА :
ДОПУСКА ПОПРАВКА НА ОЧЕВИДНА ФАКТИЧЕСКА ГРЕШКА в диспозитива на решение №97/20.06.2013г., постановено по гр.д.№257/2012г. по описа на Районен съд-Левски, като в същия на ред 29-32 отгоре надолу /страница 6 от решението на първоинстанционния съд/ вместо „към момента на одобряване на кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място]-одобрени със заповед № РД-18-58/24.09.2007г. на ИД на АГКК Б. васков Б. със сочената по-горе самоличност е собственик на:“ се чете „към момента на одобряване на кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място], одобрени със заповед № РД-18-58/24.09.2007г. на изпълнителния директор на АГКК, В. Б. Н. и Е. Х. Н., праводатели на Б. В. Б., са били собственици на:“.
ОСТАВЯ В СИЛА въззивното решение Плевенския окръжен съд, постановено на 11.11.2013г. по в.гр.д.№919/2013г.
ОСЪЖДА Ж. З. К., М. И. К., Ф. Т. П., А. Н. П. от [населено място], [улица], вх.В, ет.1, ап.3, ЕГН [ЕГН], Е. С. П. от [населено място], [улица], ЕГН [ЕГН] и Д. С. П. от [населено място], [улица], ЕГН [ЕГН] на основание чл.78, ал.1 и ал.3 ГПК, вр. чл.81 ГПК да заплатят на Б. В. Б. сумата 1103лв. /хиляда сто и три лева/, представляващи направените по делото разноски, както и на Е. Х. Н. и В. Б. Н. сумата 82лв. /осемдесет и два лева/, представляваща направените по делото разноски.


Председател:

Членове: