Р Е Ш Е Н И Е № 9 София, 01.03.2016г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, състав на Четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на осемнадесети януари две хиляди и шестнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ при участието на секретаря Цветанка Найденова, изслуша докладваното от съдия Б.Стоилова гр. дело № 5464 по описа за 2015г. и приема следното: Производството е по молбата на Г. Н. М. от за отмяна на влязлото в сила решение на СГС от 04.VІІ.2014г. по гр.д. № 6884/2014г. Като основание за отмяна като новооткрито обстоятелство се сочи узнатото на 15.VІ.2015г. /виж изявлението в молба вх. 13198/07.ХІІ.2015г./ от молителя, че ответникът по молбата Е. С. е ходил на работа още на следващия ден след инцидента и не се е налагало лечението му за отшумяване на симптоми на мозъчно сътресение и период на възстановяване от 3 до 5 месеца, каквото било прието в атакуваното решение, обосновало уважаването на предявения иск за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в пълен размер. Изложени са и съображения за несъответствие на обезщетението с интензитета на претърпените болки и страдания, за което обстоятелство съдът не бил събирал доказателства и не изложил мотиви, поради което присъденото обезщетение се явявало несправедливо. Като доказателство за твърденията си молителят е представил удостоверение, издадено от 07 РУ – СДВР, в уверение на това, че за периода 01.ХІ.2011г. – 17.ХІ.2011г. вкл. Е. Мл.С. е бил в платен годишен отпуск, като от 08.ХІ. до 15.ХІ.2011г. вкл. е бил в болнични въз основа на болничен лист от 10.ХІ.2011г. Ответникът по молбата за отмяна Е. М. С. е заел становище чрез процесуалния си представител адв.Т. за нейната недопустимост поради липса на ясни данни за датата на узнаване на твърдяното ново обстоятелство, евентуално за неоснователност. Ответникът М. М. М. чрез пълномощника си адв. Х. е заявил присъединяване към молбата за отмяна. ВКС на РБ, състав на ІV ГО, намира, че молбата за отмяна е подадена в предвидения в чл.305 ал.1 т.1 ГПК преклузивен срок с оглед твърдяната и неопровергана по делото дата на узнаването на наведеното основание за отмяна. Разгледана по същество, обаче, молбата за отмяна е неоснователна, съображенията за което са следните: С атакуваното решение на СГС, касационно обжалване на което не е допуснато с определение на ВКС на РБ от 09.ІІ.2015г. по гр.д. № 6191/2014г., е потвърдено решението на СРС от 15.І.2014г. по гр.д. № 43060/2012г., с което молителят и М. М.М. са осъдени да заплатят на Е. Мл.С. общо 20000лв. обезщетение за неимуществени вреди от причиненото му от тях на 07.ХІ.2011г. непозволено увреждане, в т.ч. 6000лв. за причинени разкъсно-контузна рана в дясната челна област на главата, хематом на клепачите на лявото око, кръвонасядане на лигавицата на очната ябълка, охлузване и подкожен хематом в челно-орбиталната област в дясно, множество кръвонасядания, отоци и охлузвания по лицето, кръвоизлив под конгонктивата на лявото око, 8000лв. за мозъчно сътресение, 3000лв. за остро настъпила хипертонична криза и 3000лв. за изключително унижение пред колеги и близки, болки, отзвучали за период от 3 до 5 седмици, ведно със законната лихва от датата на увреждане до окончателното изплащане. Въззивният съд е възприел мотивите на първоинстанционния и е препратил към тях, приемайки по този начин при преценка относно размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди, че претърпените болки и страдания са отзвучали за период от 3 до 5 седмици съобразно заключение на СМЕ. В исковата си молба Е. С. е посочил, че е бил полицейски служител в 07 РУП – СДВР към момента на увреждането, че е останал седмици в дома си и е усещал унижение и сринато достойнство предвид служебното му положение. Основанието за отмяна по чл.303 ал.1 т.1 ГПК е налице, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за спора по делото, които не са могли да бъдат известни при решаването му или с които страната не е могла да се снабди своевременно. Тези предвидени в закона предпоставки за отмяна не са налице в случая. Твърдяното като ново обстоятелство няма такива характеристики. Тъй като от връчения му препис от исковата молба молителят е узнал за служебното положение на ищеца, сега ответник по молбата за отмяна, не е имало никаква пречка при добро водене на делото да се снабди своевременно /в инстанционното производство/ от полицейското управление с данни дали непосредствено след инцидента и увреждането му С. е продължил да упражнява служебните си задължения. От друга страна, дори да се приеме, че твърдяното обстоятелство е ново по смисъла на посочената разпоредба, то не е от значение за изхода на делото, защото изводът относно периода на възстановяване на увредения от мозъчното сътресение не е основан на данни във връзка с осъществяване или неосъществяване от него на служебните му задължения след инцидента, а само на медицински критерии, включително и с оглед нуждата /и дадените указания/ от спазване на лечебно-охранителен режим /постелен режим за 2-3 дни, прием на обезболяващи при необходимост, забрана за четене, гледане на телевизия и работа на компютър 20-25 дни, неприемане през същия период на кофеин съдържащи питиета, шоколадови изделия и алкохол, избягване на физически и психически напрежения/ съобразно прието заключение на съдебно-медицинска експертиза. На последно място следва да се посочи и че с представеното от молителя удостоверение не се установява нито твърдението му, че С. е ходел на работа още от деня след увреждането му, нито че не се е налагало лечение за отшумяване на причиненото му мозъчно сътресение в приетия период. Останалите релевирани в молбата съображения за несъответствие на присъденото обезщетение за неимуществени вреди на интензитета на причинените на С. болки и страдания представляват оплаквания за процесуално нарушение, необоснованост и незаконосъобразност, които не покриват нито едно от изрично и лимитативно предвидените в чл.303 ал.1 ГПК основания за отмяна и които може да бъдат предмет на проверка само в инстанционното производство, но не и в настоящото отменително такова. С оглед изложените съображения молбата за отмяна следва да бъде оставена без уважение. Следва да се посочи липсата на предвидена в закона процесуална възможност за присъединяване на М. М. М. към молбата за отмяна на Г.М. предвид положението им като страни в инстанционното производство – ответници, обикновени другари. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО, Р Е Ш И: ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Г. Н. М. за отмяна на решението на СГС, ГО, ІV-Г състав, № 4895/04.VІІ.2014г. по гр.д № 6884/2014г. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: