Р Е Ш Е Н И Е № 303 Гр.София, 26.06.2013 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в съдебно заседание на деветнадесети юни, две хиляди и тринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛИЛЯНА МЕТОДИЕВА ЧЛЕНОВЕ: БИЛЯНА ЧОЧЕВА ТЕОДОРА СТАМБОЛОВА При участието на секретаря ПАВЛОВА В присъствието на прокурора КАРАГОГОВ Изслуша докладваното от съдия СТАМБОЛОВА К.Н.Д. 940/13 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл.422,ал.1,т.5 НПК. С присъда № 206/ 18.05.12 г.,постановена от ОС-Пловдив /ПОС/, НО, 14 състав по Н.О.Х.Д.2509/12 г., подсъдимият Е. Ф. Ф. е признат за виновен и осъден за извършено от него престъпление по чл.234,ал.1 НК и вр. чл.54 вр.чл.58 А,ал.1 и ал.5 НК му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от една година и четири месеца, чието изтърпяване е отложено с изпитателен срок от три години. Другите наложени спрямо него наказания са глоба в размер на 459,90 лв. и лишаване от право да упражнява търговска дейност, свързана с търговия с акцизни стоки за срок от едно година и четири месеца. Отнети са вещите, предмет на престъпно посегателство. С решение №308/22.10.12г,постановено от ОС-Пловдив по В.Н.О.Х.Д. 929/ 12 г., постановената присъда е изменена,к ато е намалено наложеното наказание лишаване от свобода във връзка с чл.55,ал.1 НК на лишаване от свобода за срок от шест месеца, както и е намалено лишаването от права за същия период от време. В останалата част присъдата е потвърдена. С предявено в предвидения в процесуалния закон искане в шестмесечен срок от влизане на присъдата в сила, на 19.04.13 г.е постъпило искане от осъдения за възобновяване на наказателното производство, с въздигнати аргументи по всички основания по чл.348,ал.1,т1-3 НПК. Иска се възобновяване на делото и оправдаване на осъдения поради наличие на предпоставките по чл.9,ал.2 НК или отмяна на наказанията глоба и право на упражняване н търговска дейност,свързана с търговия на акцизни стоки. В съдебно заседание пред ВКС осъденият и неговият защитник поддържат искането с отразените в него доводи, настоявайки основно на приложението на чл.9,ал.2 НК. Представителят на ВКП не намира същото за основателно. Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение, като взе предвид искането и изложените в него доводи, като съобрази становищата на страните в съдебно заседание и след като сам се запозна с материалите по делото в рамките на компетенциите си по настоящата процедура, намира за установено следното: Като цяло не може да се твърди че пред тази инстанция са предложени аргументи, различни от изтъкнатите пред ПОС, на които последният е дал своите отговорил. Очевидно осъденият и неговият защитник не са съгласни с тези отговори, но преимуществената залегнала в искането част, облечена като основания по чл.348,ал.1,т.1` и 2 НПК, се отнася до необоснованост /неправилност според съответната страна на доказателствената преценка и приетата на нейна основа фактическа обстановка/, която не е касационно основание. Няма данни изложената аргументация по фактологията на намерената за установена престъпна дейност и приложението на правото по повод нея да не бъдат възприети. Последното казано е естествено, предвид обстоятелството, че производството спрямо осъдения е преминало по правилата на съкратено съдебно следствие по чл.371, т.2 и сл. НПК. Ф. е признал фактическите обстоятелства, отразени несъмнено в обстоятелствената част на изготвения срещу му обвинителен акт-държане и продажба на съответните инкриминирани акцизни стоки без бандерол, и се е съгласил да не бъдат събирани доказателства за тяхното установяване в съдебно заседание пред ПРС. Основателно е изведено заключение за осъществено престъпление по чл.234, ал.1 НК с посочените две реализирани изпълнителни деяния. Не е състоятелен в тази връзка спорът, релевиран от страна на защитата, че не се явява доказана продажбата на вменените акцизни стоки без бандерол. В посочената насока ВКС може да засегне две обстоятелства. Първото е относимо в строга степен към процесуалната страна на въпроса в смисъл, че с признаване на фактологията по инкриминираната престъпна дейност, осъденият е ангажирал себе си, защитата, държавното обвинение и в конкретния случай, доколкото липсват акцесорни страни, но не на крайно място, преценяващия доказателствената съвкупност орган-съда. Последният от своя страна е оценил показанията на свидетелката Ю. в контекста на повдигнатото на Ф. обвинение и законосъобразно е намерил за налична активираната форма на престъпно деяние „продажба”. Тук идва вторият момент,който този съд желае да отбележи- ако молителят не е бил съгласен с набраните срещу му доказателства и е желаел да ги оспорва всичките или поне част от тях, то не би следвало нито да изисква, нито да се съгласява при приканване да се премине към разглеждане на делото по видимия в това съдебно производство процесуален ред. Все в светлината на обсъжданото дотук, е нужно да се отбележи, че според протокола от съдебно заседание на 18.05.12 г.,преди приключване на съкратеното съдебно следствие веществените доказателства не са предявени на страните по реда на чл.284 НПК и този пропуск, отбелязан от защитата в искането за възобновяване, не може да бъде преодолян. Въпреки това обаче, не следва да се твърди,че констатираният порок до такава степен е ограничил участието на осъдения в процеса,че флагрантно да е нарушено правото му на защита. Никога не е имало съмнение за какви вещи иде реч, нито пък че тези вещи са акцизни стоки без бандерол и че именно те са иззети по производството и са веществени доказателства по него. Извън ясното служебно задължение на съда да направи казаното освен това, осъденият или неговата защита не са реагирали в насока на ограничаване на процесуалните им права най-малко пред въззивната инстанция, която би могла, ако счете искането за основателно, да се произнесе по него. Разбира се, тактика на защитата е кога ще отправи възражението си, но тази тактика не лишава ВКС от възможността да може да я прецени и да оцени довода на собствено основание, в светлината на цялостния съдебен процес. Относно подхвърлена в третираната връзка непълнота на доказателствата в сезиращия настоящата инстанция документ, въобще няма да се взима отношение, тъй като това също не е касационно основание. По-нататък стои въпросът дали извършеното е маловажен случай и ако не е такъв, дали не са налице предпоставки за преценка на наличие на чл.9,ал.2 НК- иначе казано, допуснато ли е нарушение на материалния закон с осъждане на Ф.. Не може да се отрече,че в акта на въззивната инстанция разграничението между двата вида не е прокарано успешно. Защитата е забелязала този недъг и състоятелно му е обърнала внимание в искането за възобновяване. Въпреки това е ясно, че не е решена липса на маловажен случай, когато поради конструкцията на диспозицията на престъплението по чл.234,ал.1 НК не би бил изпълнен обективният състав на същото; нито пък,че той е налице, но присъстват някои от спецификите на чл.9,ал.2 НК, които да водят до подвеждане на престъпното поведение под тази норма и в крайна сметка да се стигне до оправдаване на дееца. На практика атакуването на неприетото присъствие на коя да е от тези хипотези се корени в принципното оспорване на продажбата като форма на реализирано изпълнително деяние, в каквато връзка настоящата инстанция взе отношение по-горе и го отхвърли. Поначало е вярно казаното в искането за възобновяване, че разпоредбата на чл.9,ал.2 НК не се влияе от обстоятелството за кой престъпен състав, визиран в особената част на материалния наказателен закон става дума, доколкото тя е ситуирана в общата част на НК и няма конкретни ограничителни постулати за нея. Макар и да се възприема казаното, липсват ярки конкретни аргументи, споделими на фона на процесната фактическа обстановка, водещи до извод за присъствие на условията за малозначителност. Имайки предвид основанията, непозволили на съдилищата по фактите да възприемат обсъжданото по повод маловажност /първата инстанция е обсъдила този въпрос, като очевидно не е приела,че само стойността на предмета на престъпно посегателство може да реши присъствието на предпоставките по чл.93,т.9 НК/ или малозначителност, при липса на допълнителни съображения, изложени пред върховната съдебна инстанция по наказателни дела, ВКС не счита,че е нарушен материалният закон по силата на чл.348,ал.1,т.1 НПК. На последно място, не са изтъкнати никакви аргументи, без значение за тяхната разумност, които да дадат повод на този съд да обсъжда възобновяване на наказателното производство и определяне на дължимото наказание при приложен чл.55 НК, чрез неналагане на наказанията глоба и лишаване от право на упражняване на търговска дейност във връзка с ал.3 на цитирания законов текст. Водим от изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за възобновяване на Н.О.Х.Д. 2509/ 12г. по описа на РС-Пловдив, НО, 14 състав, В.Н.О.Х.Д.929/12 г.по описа на ОС-Пловдив. РЕШЕНИЕТО е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1/ 2/