Ключови фрази
Отклонение от военна служба * висока степен на обществена опасност на деянието и/или на дееца * разумен срок на наказателния процес

Р Е Ш Е Н И Е

№ 153

гр. София, 23 март 2012г.


В ИМЕТО НА НАРОДА


Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на тринадесети март, две хиляди и дванадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: САША РАДАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА
ПАВЛИНА ПАНОВА

при секретар ИВАНКА ИЛИЕВА
и в присъствието на прокурора СТЕФКА БУМБАЛОВА
изслуша докладваното от съдията ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА
н. д. № 153/ 2012 година

Касационното производство е инициирано по жалба на подсъдимия Д. Б. срещу решение №69 от 13.12.2011г. на Военно-апелативния съд на Република България, постановено по внохд №63/2011г., с което е потвърдена първоинстанционната присъда на Сливенския военен съд.
В депозираната жалба се релевират оплаквания за допуснато от съдебните инстанции нарушение на материалния закон, изразяващо се в неправилна интерпретация на разпоредбата на чл.9, ал.2 от НК и довело до несправедливост на наложената на подсъдимото лице наказателна санкция. Поставя се акцент на ниската степен на обществена опасност на инкриминираното престъпно посегателство и на неговия извършител, които предпоставят прилагане на института - малозначителност на деянието. Предлага се упражняване на касационните правомощия по чл.354, ал.1, т.2, вр.чл.348, ал.1, т.1 от НПК, чрез отмяна на въззивния акт и оправдаване на Д. Б. по повдигнатото обвинение по чл.385, пр.2 от НК
В съдебно заседание на 13.03.2012г., подсъдимият Б. и упълномощеният му защитник, редовно призовани не се явяват пред ВКС.
Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на подадената жалба.
Върховният касационен съд, при осъществената инстанционна проверка по чл.347 от НПК, за да се произнесе взе предвид следното:
С присъда №30/28.09.2011г., по нохд 213/2011г., Сливенски военен съд е признал ефрейтор Д. И. Б. за виновен в това, че за периода от 21.01.2009г. до 24.04.2009г., във военно формирование 22 270-Сливен, систематически се отклонявал от изпълнението на задълженията си по служба, поради което и на основание чл.385, пр.2, вр.чл.58а, ал.4, вр. чл.55, ал.1, т.2, б.”Б” от НК, го осъдил на ПРОБАЦИЯ, при мерки за контрол и въздействие по чл.42а, ал.2,т.т.1, 2 и 5 от НК: задължителна регистрация по настоящ адрес и задължителни периодични срещи с пробационен служител, за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА; и ТРИ МЕСЕЦА поправителен труд по месторабота на осъдения, при 10% удръжки от възнаграждението му.
С обжалваното въззивно решение №69 от 13.12.2011г., по внохд №63/2011г. Военно-апелативният съд, в производство, инициирано от подсъдимото лице, е потвърдил изцяло първоинстанционната присъда.
Жалбата на подсъдимия Б. за НЕОСНОВАТЕЛНА.
В рамките на описаната в обвинителния акт и призната от подсъдимото лице при диференцираната процедура по чл.371-чл.374 от НПК фактология, контролираният съдебен състав правилно е приел, че инкриминираното поведение на Д. Б. се субсумира от обективна и субективна страна от правната норма на чл.385, пр.2 от НК. Подсъдимото лице, в качеството си на военнослужещ /механик-водач на танк/ не се явил на работа в поделение 22 270 - Сливен на 21.01.2009г., 04.02.2009г., 18.02.2009г. и 24.04.2009г., без да посочи уважителни причини и да уведоми ръководството. По описания начин Д. Б. консумирал състава на престъплението на системно извършване по чл.385, пр.2 от НК, при изискуемите се интелектуални и волеви параметри на умисъла като форма на вина.
Очертаните фактически констатации и предпоставените от тях правни изводи, словно материализирани в атакувания съдебен акт на Военно-апелативния съд, интерпретирани при съблюдаване на обществената опасност на инкриминираното престъпно деяние и на данните за личността на неговия автор, не обосновават правоприлагане на чл.9, ал.2 от НК.
Логическото и семантическо тълкуване на нормата на чл.9, ал.2 от НК мотивира приложимостта й спрямо всички престъпни деяния, включително за тези в обсега на военните престъпления /Глава тринадесета, Раздел ІІ/. Високата степен на обществена опасност, типична за определен вид посегателства, предпоставя тяхната криминализация и дава основание на законодателя да ги обяви за престъпления и обособи в основни, привилегировани и квалифицирани престъпни състави. Същата е и едно от съществените обстоятелства за тежестта, вида, и размера на наказанието. Тези две характеристики на обществената опасност като иманентно присъщо качество на престъплението са оценени при лимитиране очертанията на престъпната съставомерност на деянието по чл.385 от НК и обективирани в предвидената от закона наказателна санкция - ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок до ПЕТ ГОДИНИ.
Степента на обществена опасност на конкретно извършеното деяние е от значение да се реши дали то представлява престъпление, или макар формално съставомерно, но неразкривайки или изключвайки изискуемата се обществена опасност е малозначително във визираните форми. Конкретиката по разглежданото дело, коментирана в аспекта на характера и особеностите на непосредствения обект на посегателство; обсъдена с насоченост - облик, специфика, времеви параметри на неправомерната дейност и създадена възможност за засягане на охраняваните обществени отношения; и анализирана в корелация с личностните данни за подсъдимия, не мотивира малозначителност по смисъла на чл.9, ал.2 от НК.
Подробна и изчерпателна е предложената от съда аргументация, че военната служба е пряко свързана с отбранителната способност на страната, с произтичащите от това повишена самодисциплина и строга отговорност при изпълнение на възложените на военните лица задължения. Безпричинното и системно отклоняване от работа се явява грубо нарушаване на установената чрез специален регламент военна дисциплина, сочи на демонстрирана безотговорност при носене на служба във въоръжените сили на Р България и влияе върху бойната готовност на военните формирования.
Не са пренебрегнати фактите, очертаващи броя, честотата на противоправните прояви и тяхната продължителност /обхващаща целия работен ден/, обуславящи съставомерност на деянието по чл.385, пр.2 от НК; и индициращи на неизвестно за командването местонахождение на Д. Б., поради отказа му да отговаря на обажданията на ръководещите поделението; на липса на извинителни поводи за неявяване на работното място; и на пренебрежително отношение към извършеното, илюстрирано в последващите алогични обяснения, в отсъствието на критичност и разкаяние.
Убедителни са и съображенията в атакувания съдебен акт досежно специфичния характер на заеманата от подсъдимия длъжност /механик-водач на танк/, препятстващи възможността на членовете на целия екипаж да осъществява възложените им задачи, при неговото отклонение от служба. Не са игнорирани и надлежно доказаните фактически положения за констатирани предходни нарушения на караулната служба и при изпълнение на военните задължения, извън обсега на безпричинното неявяване на работа, санкционирани по дисциплинарен ред със заповеди №77/05.02.2008г. и №316/11.04.2008г., с наказания - „строго мъмрене”и „предупреждение за уволнение за срок от шест месеца”, без необходимото предупредително, поправително и възпитателно въздействие спрямо подсъдимия Б..
Инкриминираното от представителя на обвинителната власт деяние очертава типичната за този вид посегателства обществена опасност и налага приемливост на използването на санкционните средства на наказателното право, поради което то следва да бъде определено като престъпно.
Съмнения в изведеното заключение не внасят акцентираните в жалбата обстоятелства, сочещи на налични дисциплинарни наказания за регистрираните четири случая на отклонение от военна служба, на направените от Б. самопризнания и оказано процесуално съдействие за разкриване на обекивната истина, на възрастта и чистото му съдебно минало.
Дисциплинарната отговорност за неправомерните прояви по служба не изключва предписаната със закон наказателна отговорност на извършителя. Промяна в аргументираната позиция не предпоставя и процесуалното поведение на подсъдимия, обективирано в признаване на фактите, изложени в обвинителния акт пред Военен съд-Сливен, на което се обръща внимание. То е обосновало приложение на диференцираната процедура по Глава Двадесет и седма на НПК /Съкратено съдебно следствие в производството пред първата инстанция/, с императивно произтичащите от това благоприятни за подсъдимия санкционни последици по чл.58а от НК.
Що се отнася до установените данни за младежката възраст и липсата на осъждания за извършени от Д. Б. престъпления, те са професионално ценени от контролираните съдебни инстанции при определяне на вида и при лимитиране параметрите на наложеното наказание.
По справедливост, при съблюдаване тежестта на инкриминираното престъпление, личната опасност на дееца и изтеклия период от време, правилно интерпретиран на плоскостта на предявените от чл.6, т.1 на Коненцията за защита правата на човека и основните свободи /КЗПЧОС/, изисквания за провеждане и финализиране на съдебния процес в разумен срок е отмерена изключително смекчената наказателна отговорност на Б..
Индивидуализираната, при условията на чл.58а, ал.4, вр.чл.55, ал.1, т.2, б.”Б” от НК санкция на подсъдимия - ПРОБАЦИЯ, при мерки за контрол и въздействие по чл.42а, ал.2, т.т.1, 2 и 5 от НК, е съответна на визираните в чл.36 от НК цели на специалната и генерална превенция.
По предложените съображения, ВКС счита, че в пределите на възложената компетентност и упражнявайки правомощията си в настоящото производство, образувано по жалба на подсъдимия Д. Б., следва да остави в сила атакувания съдебен акт на въззивната инстанция.
Мотивиран от горното и на основание чл.354, ал.1, т.1 НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение №69 от 13.12.2011г., постановено по внохд №63/2011г., по описа на Военно-апелативния съд на Р България.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.