Р Е Ш Е Н И Е № 37 София, 26 март 2013 година Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на осемнадесети януари две хиляди и тринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: САША РАДАНОВА ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ КРАСИМИР ШЕКЕРДЖИЕВ при участието на секретаря Иванка Илиева и в присъствието на прокурора Антони Лаков изслуша докладваното от съдията Красимир Харалампиев н. дело № 2138/2012 година. Производството е образувано по касационна жалба с бланкетно съдържание от защитника на подсъдимия А. И. Д. срещу присъда № 129 от 09.10.2012 год. по внохд № 212/2012 год. по описа на Окръжен съд-Видин, в която се твърди за незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт, за допуснати съществени процесуални нарушения на процесуалните правила. В допълнението към жалбата са изложени подробни доводи по поддържаните основания и изводимо от тях може да приеме, че защитникът иска отмяна на присъдата на въззивния съд и връщане на делото за ново разглеждане. Пред касационната инстанция, редовно призован, подсъдимият не се явява и не изпраща представител. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава становище за неоснователност на жалбата. За да се произнесе, Върховния касационен съд, съобрази следното: Производството пред първоинстанционният съд е протекло при диференцираната процедура по гл. ХХVІІ от НПК и при хипотезата на чл. 371, ал. 1 от НПК-със съгласие на подсъдимия да не се провежда разпит на свидетелите и вещото лице, а при постановяване на присъдата да се ползват протоколите за проведените следствени действия и заключението на експерта от досъдебното производство. В хода на съдебното следствие подсъдимият е заявил, че не се признава за виновен по предявеното му обвинение, а в последната си дума е поискал да бъде оправдан, което Кулският районен съд сторил с присъдата си от 05.06.2012 год. по нохд № 49/2012год., като приел, че обвинението от обективна и субективна страна е недоказано. По протест на прокурора във Видинския окръжен съд е образувано внохд № 212/2012 год., като на основание чл. 336, ал. 1, т. 2, във вр. чл. 334, т.2 от НПК присъда № 6/05.06.2012 год. по нохд № 49/2012 год. на РС-Кула е отменена и вместо нея е постановена нова, с която А. И. Д. е признат за виновен в това, че на 15.02.2012 год. в района на ГКПП ”Връшка чука”, в л.а.м.”Фолксваген-Д.” с рег. № ВН 2461 ВА държал укрити в тайник акцизни стоки без бандерол, какъвто се изисква по чл. 25, ал. 1 от ЗТТИ и чл. 64 от Закона за акцизите и данъчните стоки, а именно-168бр. кутии цигари /общо 3360 къса/ м.”LD”, на обща стойност 705, 60лв., като случаят не е маловажен, поради което и на основание чл. 234, ал. 1, пр. 2 и чл. 54 от НК е осъден на една година лишаване от свобода. На основание чл. 66, ал. 1 от НК изпълнение на наказанието е отложено за срок от три години. На основание чл. 234, ал. 3 от НК съдът се е произнесъл по предмета на престъплението като го отнел в полза на държавата и е възложил в тежест на подсъдимия направените по делото разноски. Като прецени доводите на страните и доказателствата по делото, проверявайки обжалваната присъда в пределите на чл. 347, ал. 1 НПК, Върховният касационен съд намира жалбата на подсъдимия за неоснователна. В нея от защитника на подсъдимия се навеждат допуснати от Окръжния съд съществени нарушения на процесуални правила при събирането, при проверката на доказателствените материали и при техния анализ и незаконосъобразното приложение на материалния закон. Настоящият касационен състав намира, че при събиране, проверка и оценка на доказателствения материал, въззивният съд не е допуснал нарушения по чл. 13, чл. 14 и чл. 107, ал. 3 и ал. 5 от НПК, а при постановяване на присъдата е изпълнил и задълженията си по чл. 339, ал. 3, във вр. чл. 305, ал. 3 от НПК. Спазени са изискванията за обективно, всестранно и пълно изследване на обстоятелствата по делото относими към главния факт от предмета на доказване в процеса. При това инстанцията не е възприела превратно доказателствата, в разрез с правилата на формалната логика. При установяване на решаващите факти свързани с въпроса, извършено ли е или не престъпление от подсъдимия Д., втората инстанция е анализирала подробно доказателствената съвкупност, в която с решаващо значение са данните от гласните доказателствени средства-показанията на свидетеля Поаков, на които е дал вяра, приложените писмени и веществени доказателства, експертното заключение, чрез които е установила точно инкриминираната деятелност на подсъдимия. Приемайки установените от нея фактическите констатации и направените въз основа на тях правни изводи, въззивната инстанция не е допуснала нарушение на процесуалния закон. Основното възражение свързано с основанието за отмяна по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК е, че на досъдебното производство не са съставени надлежните протоколи /било за доброволно предаване или за претърсване и изземване/, от които да е видно, че са проведени процесуално-следствени действия, които да установят изземването на държани от подсъдимия акцизни стоки без бандерол, който се изисква по закон. Възражението е неоснователно. Вярно е, че приложеният на л. 3 от дознанието протокол от 15.02.2012 год. за оглед на местопроизшествие, приложен към дознанието, не може да замести протокола за извършено претърсване и изземване по чл. 161 от НПК. За това следствено действие законодателят е установил определени изисквания и условия на съставяне и одобрението му от съдия, който ред представлява гаранция за спазване правото на неприкосновеност на гражданите и тяхното имущество, както и на правото им на защита срещу необосновани обвинения. Същевременно, обсъжданият протокол и приложеният към него фотоалбум по същество не представлява писмено доказателство за претърсване и изземване, а удостоверява извършения от разследващия митнически служител оглед на управлявания от подсъдимия лек автомобил, както и на количеството и вида на поставените в близост до него върху метална маса цигари със сръбски бандерол, с целта по чл. 155, ал. 1 от НПК-да се разкрият, непосредствено да се изследват и запазят следи от престъплението и други данни, необходими за изясняване на обстоятелствата по делото. Изследваният протокол не е достатъчен, за да се направи извода за неправомерно държане от подсъдимия на акцизни стоки без бандерол, защото той установява само факта за времево и пространствено наличие на тези стоки. Произходът и причината за местонахождението на същите тези акцизни стоки обаче, въззивният съд е установил от показанията на разпитания митнически служител-свидетелят И. Г. П., който пояснил, че ги е открил при изпълнение на служебните си задължения-извършена от него митническа проверка, при която в автомобила на подсъдимия са били открити недекларираните укрити кутии цигари без бандерол, а оттам съдът е направил и законосъобразните изводи за доказаност на обвинението по чл. 234, ал. 1 от НК от обективна и субективна страна. Претендираната несъставомерност на деянието се свързва с позицията на защитника на подсъдимия изложена пред въззивния съд, че с оглед стойността на предмета по чл. 234 от НК, случаят е маловажен и с виждането, че ако се приеме за доказано пренасянето на цигарите без обявяването им през митническите служби при установения техен размер, то тогава става въпрос за нарушение на Закона за митниците, което се санкционира по административен ред, а не за деяние изпълващо състава на чл. 234 от НК. Пред настоящата инстанция с твърдението, че деянието е несъставомерно, се излага и довода, че откритите цигари без бандерол са за лично ползване от подсъдимия и от съпругата му. Тези оплаквания също са неоснователни. На първо място, следва да се посочи, че подсъдимият е бил обвинен и спрямо него е постановено осъждане за престъпление по чл. 234, ал. 1, пр. 2 от НК, чийто обект на защита са обществените отношения, свързани с определен отрасъл на стопанството на страната - държането и търговията с акцизни стоки. Друг е въпросът, че по същото време и на същото място в идеална съвкупност, той би могъл да осъществи и състав на друго по вид престъпление - това по чл. 242 от НК /каквото обвинение не е било повдигнато/, което обаче има за обект на защита и други обществени отношения - митническия режим на страната и по него /с оглед размера на пренесените контрабандно стоки/ подсъдимият би могъл евентуално да понесе административна санкция по реда на чл. 233 от Закона за митниците. На следващо място, доводът, че противозаконно държаните акцизни стоки са за лични нужди на подсъдимия и съпругата му не прави деянието несъставомерно или с по-ниска степен на обществена опасност, защото изключване на наказателната отговорност по това основание, законът не предвижда. В рамките на приетото от въззивната инстанция за установено от фактическа страна, законът правилно е приложен. Налице са признаците на престъпния състав по чл. 234, ал. 1, пр. 2 НК, както от обективна, така и от субективна страна. Държаните от подсъдимия цигари са били без бандерол, какъвто се изисква от Закона за акцизите и данъчните складове и от Закона за тютюна и тютюневите изделия. В мотивите на въззивната присъда /на стр. 3/ са изложени съображенията на съда за отказа му да приеме извършеното престъпление за "маловажен случай" по смисъла на чл. 93, т. 9 от НК. В тази насока е налице обилна и непротиворечива практика на съдилищата и указанията по приложението на закона в тълкувателната дейност на ОСНК на Върховния касационен съд /ППВС № 6/1984 год. т. 6 и ТР № 62/1978г. на ОСНК/ и на решения на съдебни състави от наказателните му отделения. Паричната равностойност на предмета на престъплението е само един от критериите при оценката на конкретно престъпление като "маловажен случай", при това съвсем не е определящ и доминиращ. Оценката на степента на обществена опасност на деянието и дееца следва да се съобразява с характера на конкретните общественоопасни деяния и тяхното отрицателно значение на даден етап на развитие на обществото, както и с личността на дееца. В случая, държаните от подсъдимия 168 кутии цигари на обща стойност 705,60лв., не биха могли да бъдат преценени като пренебрежително малко в сравнение с останалите случаи от този вид. Това обстоятелство е преценявано като смекчаващо наред с останалите такива при индивидуализацията на наложеното наказание, но само по себе си и наред с останалите смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства, не дават основание за правна оценка за маловажност на деянието през призмата на чл. 93, т. 9 от НК. Посочените факти преценени в съвкупност с установеното по делото относно мястото, където са открити цигарите - укрити на тайно място във фабричните кухини на автомобила, от една страна, характеризират деянието, а чрез него и дееца, не дават основание да се приеме, че конкретно извършеното има значително по ниска степен на обществена опасност в сравнение с типичната за престъпления от този вид и поведението му е толкова незначително укорително, че да правят деянието маловажен случай. С оглед на всичко гореизложено, доводите в жалбата за допуснато нарушение на процесуалния и материалния закон и искането за отмяна на въззивния съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане се явяват неоснователни, а обжалваната присъда като правилна и законосъобразна се остави в сила. Ето защо и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА присъда № 129 от 09.10.2012 год. по внохд № 212/2012 год. по описа на Окръжен съд-Видин. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: