Р Е Ш Е Н И Е № 700 София, 02.11.2010 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в съдебно заседание на 12 октомври две хиляди и десета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА БОНКА ДЕЧЕВА при участието на секретаря Даниела Никова и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА гр.дело 1603 /2009 година Производството е по чл. 290 от ГПК С определение № 314/10 от 15.04.2010г. по касационни жалби № 37372/14.07.2009г., подадена от Е. Й. Н.-Г. и № 42242/11.08.2009г. на Х. Г. Г. е допуснато касационно обжалване на решение от 24.06.2009г., постановено по гр.д.№ 4518/2004г. на СГС, с което е оставено в сила решението по гр.д.№ 935/2000г. на С. РС, с което е уважен против касаторите иска по чл. 108 от ЗС, предявен от Л. Д. Ц. за отстъпване на собствеността и предаване на владението на пространството на таванското помещение с площ 9,20 кв.м. с граници: В. С., “В. и сие” коридор и ул.”С.”, което е придадено към собствения й апартамент от 76,35 кв.м., разположен на петия надпартерен етаж от сградата, находяща се в[населено място], [улица]. Касационното обжалване е допуснато в хипотезата на чл. 280, ал.1 т.2 от ГПК по въпроса “може ли да се реституира в повече от съществуващото от една вещ и може ли съдът да постановява ревандикация на несъществуваща част от имот, или в този случай се произнася плюс петитум”. В касационната жалба се навеждат доводи за недопустимост на решението поради това, че искът е предявен против един ответник, който е бил заменен с друг, а в последствие във възивното производство е била конституирана и касаторката Е. Й. Н.-Г. и за неправилност на решението поради това, че.е прието, че процесния таван съществува реално и може да бъде реституиран по З. и че не са уважени възраженията им за придобивна давност и за признаване право на задържане до изплащане на направените от тях подобрения. Тези въпроси са били формулирани и в изложението към касационната жалба. С определението по чл. 288 от ГПК, съдът не е допуснал касационно обжалване по тези въпроси, като е намерил, че по тях не са налице предпоставките на чл. 280, ал.1 от ГПК. Ответницата по касация признава, че в резултат на изграждане на фасадната страна по на вътре от всички тавански помещения е отнета част, в резултат на което тавана към собственото й жилище от 9,20 кв.м. сега е 8,12 кв.м. Върховен касационен съд, първо гр.о., като обсъди заявените в касационната жалба основания и данните по делото, приема следното: Касационната жалба е подадена против подлежащо на обжалване въззивно решение на С. градски съд, изхожда от процесуално легитимирана страна, постъпила е в срок, поради което съдът я преценява като допустима Разгледана по същество, жалбата, в частта, по която е допуснато касационно обжалване по формулирания въпрос е основателна. По делото е установено следното: ищцата Л. Д. Ц.-Б. се легитимира като собственик на основание наследство и реституция по З. за ½ ид.ч. и по договор за покупко-продажба със С. община от 18.11.1998г. за другата ½ ид.ч. на апартамент с площ 76,35 кв.м., разположен на петия надпартерен етаж от сградата, находяща се в[населено място], [улица], ведно с придадения към него таван. От баща й Д. Ц. М., починал на 16.03.1970г. е отчуждена по реда на ЗОЕГПНС собствената му ½ ид.ч. от апартамента и тавана към него, придобита по н.а. № 138,т.ХІХ/31.12.1945г. Собственик на другата ½ ид.ч. е бил И. Ц. В., която заменя през 1954г. с държавата. През периода докато държавата е ползвала този и други апартаменти в сградата, таван № 4 е обединен с таван № 5, купен от ответниците с н.а. № 125 от 30.09.1994г. от наследника на С. /описан като съсед на тавана/. Намалена е и дълбочината на всички тавани от към ул. “С.” с изграждане на успоредна стена на фасадната. Съдът е приел, че това е вътрешно преустройство, което не е пречка за реституция, съгласно ТР № 1/1995г., коментирал е намалената площ на двата тавана със стената от към фасадата, при което таван № 4 от 9,20 кв.м. намалява площта си на 8,12 кв.м., а таван № 5 на ответниците от 9 кв.м. /реално 8,36 кв.м./ са останали 7,38 кв.м., но в диспозитива е постановил ревандикация на таван с площ 9,20 кв.м., каквато е квадратурата на тавана по нот. акт от 1945г. Правният въпрос, по който е допуснато касационно обжалване в хипотезата на ч. 280, ал.1 т.2 от ГПК е “може ли да се реституира в повече от съществуващото от една вещ и може ли съдът да постановява ревандикация на несъществуваща част от имот, или в този случай се произнася плюс петитум”. С обжалваното решение, съдът не се е произнесъл в повече от претендираното, защото иска по чл. 108 от ЗС е предявен за таван от 9,20 кв.м. поради което по тази част от въпроса не е налице противоречива практика. Съдилищата по същество обаче са приели, че за процесното таванско помещение следва да се постанови ревандикация за първоначалната площ. Съдебната практика последователно и непротиворечиво приема, че искът по чл. 108 от ЗС следва да се постанови по актуалното състояние на имота. Това е така, защото при уважаване на този осъдителен иск, решението може да бъде изпълнено само по отношение на актуалното състояние на имота. СТЕ, приета от РС установява, че, таванските помещения 4 и 5 са с намалена площ след изграждането на стената, успоредна на фасадната стена на сградата, в резултат на което площта на таван № 4 от 9,20 кв.м. намалява на 8,12 кв.м., а таван № 5 на ответниците от 9 кв.м. /реално 8,36 кв.м./ са останали 7,38 кв.м. Съобразно това, решението на въззивния съд, в частта, с която е оставено в сила решението на РС, с което е уважен иска по чл. 108 от ЗС за площта от тавана над 8,12 кв.м. до 9,20 кв.м. следва да се отмени и вместо това, за тази площ искът да се отхвърли. В останалата част решението е съобразено със закона и с процесуалните правила, поради което следва да се остави в сила. Предвид частичното уважаване на касационната жалба и по компенсация, съдът не присъжда деловодни разноски. Водим от горното, Върховният касационен съд, първо гражданско отделение Р Е Ш И: ОТМЕНЯ решение от 24.06.2009г., постановено по гр.д.№ 4518/2004г. на С. градски съд само в частта, с която е оставено в сила решението по гр.д.№ 935/2000г. на С. РС, н частта му, с която е уважен иска по чл. 108 от ЗС за площ на пространството на таванското помещение над 8,12 кв.м. до 9,20 кв.м. с граници: В. С., “В. и сие” коридор и ул. С., което е придадено към собствения й апартамент от 76,35 кв.м., разположен на петия надпартерен етаж от сградата, находяща се в[населено място], ел. “С.” № 14. ОСТАВЯ В СИЛА решение от 24.06.2009г., постановено по гр.д.№ 4518/2004г. на С. градски съд в останалата обжалвана част. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: