Р Е Ш Е Н И Е № 224 гр. София, 14.11.2017 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в публично заседание на двадесет и девети септември през две хиляди и седемнадесета година в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: Татяна Кънчева ЧЛЕНОВЕ: 1. Жанина Начева 2. Галина Тонева при секретаря Кр. Павлова в присъствието на прокурора Симов изслуша докладваното от съдия Ж. Начева наказателно дело № 725 по описа за 2017 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия К. М. М., чрез защитника, против решение № 132 от 26.05.2017 г. на Варненския апелативен съд по в. н. о. х. д. № 22/2017 г. В жалбата са отбелязани всички касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1-3 НПК. Твърди се, че подсъдимият не е извършил престъплението; че съдът превратно е ценил и е изопачил събрания доказателствен материал по делото; че въпреки неточностите се е предоверил на показанията на пострадалата; че правната квалификация е неправилна, тъй като липсва особено тежък случай на престъпление по чл.149 НК; че наложеното наказание е явно несправедливо. Направени са искания – за отмяна на решението и оправдаване на подсъдимия; за преквалификация на деянието в по-леко наказуемия състав на престъпление по чл. 149, ал. 2, т. 1 и т. 4 НК и за намаляване на наказанието. В съдебно заседание служебният защитник (адв. П.) поддържа жалбата и акцентира върху искането за преквалификация на престъплението. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава заключение, че жалбата е неоснователна и решението следва да бъде оставено в сила. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите в жалбата, устно развитите съображения в открито съдебно заседание и извърши проверка на атакувания съдебен акт в пределите по чл. 347, ал. 1 от НПК, намери следното: С присъда № 14 от 17.11.2016 г. на Търговищкия окръжен съд по н. о. х. д. № 176/2016 г. подсъдимият К. М. М. е признат за виновен в това, за времето от неустановен ден на 2014 г. до 25.06.2016 г. в [населено място], обл. Т., при условията на продължавано престъпление, чрез употреба на заплашване и чрез използване на положение на зависимост и надзор да е извършил действия с цел да възбуди и удовлетвори полово желание без съвкупление по отношение на ненавършилата 14-годишна възраст И. К. М., като случаят е особено тежък, поради което и на основание чл. 149, ал. 5, т. 4 вр. ал. 2, т. 1 и т. 4 вр. ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 НК е наложено наказание от девет години лишаване от свобода. Със същата присъда подсъдимият е признат за виновен и в това, на неустановен ден през периода 2014 г. до 25.06.2016 г., в [населено място], [община], при условията на продължавано престъпление и чрез използване на положение на зависимост и надзор да е склонил ненавършилата 14-годишна възраст И. К. М. да наблюдава виртуални полови сношения между лица от различен пол и похотливо показване на човешки полови органи, поради което и на основание чл. 155б, ал. 2, т. 2 вр. ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 НК и чл. 54 НК е наложено наказание от пет години и три месеца лишаване от свобода. Подсъдимият М. е признат за виновен и в това, на неустановен ден през периода 2014 г. – 2016 г. в [населено място], [община], да е склонил ненавършилия К. К. М. да наблюдава виртуални полови сношения между лица от различен пол и похотливо показване на човешки полови органи, поради което и на основание чл. 155б НК (ред., ДВ, бр. 26/2010 г.) и чл. 54 НК е наложено наказание от една година и шест месеца лишаване от свобода. На основание чл. 23, ал. 1 НК съдът е наложил на подсъдимия общо, най-тежкото от определените наказания от девет години и шест месеца лишаване от свобода, което на основние чл. 24 НК е увеличил с една година. Разпоредил се е с веществените доказателства и в тежест на подсъдимия е възложил разноските по делото. С решение № 132 от 26.05.2017 г. по в. н. о. х. д. № 22/2017 г. Варненският апелативен съд е изменил присъдата, като е намалил наложеното наказание за престъплението по чл. 149, ал. 5, т. 4 вр. ал. 2, т. 1 и т. 4 вр. чл. 26, ал. 1 НК на осем години лишаване от свобода, а за престъплението по чл. 155б, ал. 2, т. 2 вр. ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 НК - на три години лишаване от свобода, както общото наказание по съвкупност - на осем години лишаване от свобода, по отношение на което е определил първоначален строг режим на изтърпяване. Въззивният съд е отменил приложението на чл. 24 НК. В останалата част е потвърдил присъдата на първоинстанционния съд. Касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА. Изложените в нея доводи са били изтъкнати и пред Варненския апелативен съд, който ефективно ги е разгледал и отхвърлил с достатъчно подробни, задълбочени и логични съображения. Доводът, че въззивният съд приел извършено престъпление от подсъдимия, предоверявайки се на пострадалата представлява оплакване за необоснованост на възприетите фактически положения поради несъгласието на жалбоподателя с оценката за достоверност, която съдът по същество е дал на свидетелските показания. Необосноваността не е касационно основание по чл. 348, ал. 1 НПК и в рамките на настоящето производство Върховният касационен съд не може да приема различни фактически положения и да преоценява показанията на св. И. М.. Мотивите на въззивното решение показват, че те са били подложени на внимателно аналитично обсъждане поотделно и при съпоставка с останалите доказателствени източници. Жалбата съдържа и формулирано по най-общ начин оплакване, че Варненският апелативен съд превратно е ценил и е изопачил доказателствения материал по делото. Отсъствието обаче на нужната конкретика не позволява то да бъде проверено. Жалбоподателят твърди, че правната квалификация на престъплението блудство е неправилна. Противопоставя възражението, че липсва особено тежък случай, тъй като подсъдимият до момента не бил извършвал дори административно нарушение и от престъплението не били настъпили вредни последици за пострадалата М., която всякога посещавала учебно заведение, нямала смущение в половите функции или психиатрични отклонения. От мотивите на решението се установява, че Варненският апелативен съд отново е обсъдил и напълно е възприел разрешението на въпроса, дадено от първоинстанционния съд, съблюдавайки законовата дефиниция по чл. 93, т. 8 НК. Съобразно правомощията си на съд по същество обстойно е преценявал установените и релевантни фактически обстоятелства по делото, които в своята съвкупност са обосновали извода за особено тежък случай на престъпление по чл. 149 НК - многобройните престъпни посегателства, които подсъдимият като родител, упражняващ надзор по закон върху детето си, последователно и систематично е осъществявал в рамките на дълъг период от време; подчертаното разнообразие и бруталност на самите блудствени действия и заплахите, съпътстващи поведението му; тежките вредни последици, изразили се както във физическо и емоционално страдание на пострадалата, така и в наличието на изразени симптоми на тревожни разстройства вследствие на преживяното; отрицателната характеристика на дееца в семейна среда (чести прояви на агресия спрямо съпругата и децата) наред с негативните данни за подсъдимия, разкриващи се чрез специфичните белези на извършеното от него престъпление. Ето защо Върховният касационен съд намира, че мотивите на обжалваното решение съдържат убедителен отговор на възражението на защитника и на отказа да се приложи по-леко наказуемия състав по чл. 149, ал. 2 вр. ал. 1 НК. Искането в този аспект, отново направено с касационната жалба на подсъдимия, е неоснователно. При установените факти по делото, съдът не е допуснал нарушение на материалния закон, а го е приложил правилно, приемайки че подсъдимият е осъществил състава на престъплението по чл. 149, ал. 5, т. 4 вр. ал. 2, т. 1 и т. 4 вр. чл. 26, ал. 1 НК в обективно и субективно отношение. Не е налице и явна несправедливост на наказанието, подържано в жалбата единствено с твърдение за завишен размер. Наказанието за извършеното продължавано престъпление, съответно по чл. 149, ал. 5, т. 4 НК и по чл. 155б, ал. 2 НК, е било в достатъчна степен намалено от Варненския апелативен съд, а необходимост от корекция не се установява и по отношение на наказанието, отмерено близо до предвидения в санкцията минимум за престъплението по чл. 155б НК. Избраният размер на лишаването от свобода при условията на чл. 54 НК за всяко от трите престъпления държи сметка за относителната тежест на доказаните по делото обстоятелства от значение за справедливостта на наказанието. При отсъствието и на касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК, решението на въззивния съд следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения Върховният касационен съд, на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА решение № 132 от 26.05.2017 г. на Варненския апелативен съд по в. н. о. х. д. № 22/2017 г. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: