4
Р Е Ш Е Н И Е № 98
гр. София, 17.04.2014 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на десети март през две хиляди и четиринадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
при секретаря Цветанка Найденова, като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 7605 по описа на четвърто гражданско отделение на ВКС за 2013 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 307, ал. 2 ГПК.
Образувано е по молбата на Валерия М. П. от [населено място], чрез процесуалния й представител адв. Я. В., за отмяна на влязлото в сила решение № 412 от 28 октомври 2011 г., постановено по гр.д. № 1899 по описа на четвърто гражданско отделение на ВКС за 2010 г.
В молбата се поддържа наличието на нови писмени доказателства, установяващи нови обстоятелства от съществено значение за правилното решаване на делото по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК – на 18 юни 2013 г. молителката се снабдила с копия от декларации на [фирма] и [фирма], справка-данни за осигуряването по ЕГН за периода 1 август – 31 декември 2008 г. на молителката и осигурител [фирма], според които за м. юли 2008 г. за молителката е деклариран нулев осигурителен доход от дружеството купувач, а след него е внесена декларация от първия работодател, според която осигуряването за м. юли 2008 г. е за непълен работен месец (за девет дена) и последен ден на осигуряването е 11 юли 2008 г., поради което от 12 юли 2008 г. осигуряването е прекратено. Работодателят не е уведомил НАП в седемдневен срок – до 18 юли 2008 г., че се прекратява осигурителното и трудово правоотношение. Трудовото правоотношение е прекратено и без издаване на заповед по силата на закона с прекратяване на трудовото правоотношение. С въведена през м. август декларация от дружеството купувач не е породено осигурително отношение, поради което издадената заповед № 38 от 25 август 2008 г. е нищожна, защото към датата на нейното възстановяване работодателят с прекратяване на осигуряването е прекратил и трудовото правоотношение, считано от 12 юли 2008 г. Твърди се, че решението на ВКС е недопустимо, тъй като се потвърждава заповед за прекратяване на трудово правоотношение, което вече е било прекратено. Сочи се, че молителката не допускала прекратяване на осигуряването си, декларациите били конфиденциални и трудно се снабдила с тях, макар да искала удостоверение от СРС, но й били отказано, поради което се иска приемане, че на молителката не й били известни представените писмени доказателства при решаването на делото и не е могла да се снабди с тях за представяне пред двете съдебни инстанции.
Ответникът [фирма], със седалище и адрес на управление в [населено място], в отговор на молбата за отмяна сочи доводи за неоснователността й, тъй като представените справки не съставляват нито нови писмени доказателства, нито обстоятелствата, установени с тях, са от съществено значение за делото, нито пък молителката е била възпрепятствана да се сдобие с тях. Законът не съдържа основание за прекратяване на трудовото правоотношение по силата на самия закон.
Молбата за отмяна е подадена в срока по чл. 305, ал. 1, т. 1 ГПК.
С атакуваното решение касационният съд приема предявените искове по чл. 344, ал. 1, т. 1 и 3 КТ на молителката срещу [фирма] и по втория иск срещу [фирма], за неоснователни – заповедта за дисциплинарно уволнение е издадена законосъобразно за неявяване на П. на работа за периода от 14 юли – 25 август 2008 г., а възражението й за незаконосъобразност на уволнението поради неполучаване на уведомление за промяната на работодателя, е преценено като неоснователно предвид представените по делото писмени доказателства и свидетелски показания за подавани от нея молби и искания до [фирма], ползване на служебен мобилен телефон, и знание за готвената продажба на предприятието заради заеманата от нея позиция на главен счетоводител. За да разгледа спора по същество, съдът е приел за установено, че въз основа на договор по чл. 15 ТЗ [фирма] е станало собственик на предприятието на [фирма] като съвкупност от права, задължения и фактически отношения и с това по силата на закона – чл. 123, ал. 1, т. 6 и ал. 2 КТ [фирма] е станало работодател на ищцата, като съдържанието на трудовото правоотношение с нея се е запазило, като без значение е дали след това ликвидацията на [фирма] е приключила и дали то е било заличено като търговско дружество или не е.
Молбата за отмяна е неоснователна.
Твърдението на молителката е за наличие на основанието за отмяна по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК – поради откриване на нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да бъдат известни при решаването му, или с които страната не е могла да се снабди своевременно. Според ТР 138/67 г., ОСГК, новооткрито е онова обстоятелство, съществувало преди постановяване на решението, но не е било известно на страната, като незнанието се дължи на обективни причини, и като факт е настъпило до приключване на устните състезания във въззивната инстанция, завършили с постановяване на решението, чиято отмяна се иска. Страната – молител не е знаела за него при разглеждане на делото, като незнанието не се дължи на нейна небрежност. Това обстоятелство следва да е от съществено значение за изхода на делото - т.е. доколкото би било приобщено като доказателство по делото, би обусловило правен резултат, различен от постановения с решението, чиято отмяна се иска.
Безспорно в разглеждания случай представените с молбата за отмяна декларации – данни за осигуреното лице Валерия П. за месеците април – юли 2008 г., подадени от [фирма], са съществували по време на гледане на делото, вероятно не са били известни на молителката, но са могли да й станат известни. Искания за съответните справки от НАП за подадени до тях уведомления за промяна на работодателя и за прекратяване на трудовото правоотношение, са правени в процеса. Искане за предоставяне на данни за осигурено лице не е правено. По аргумент от представянето към молбата на доказателства, предоставени по нейно искане, молителката не е била възпрепятствана да се снабди с представените писмени документи още в рамките на инстанционното производство. Посоченото обстоятелство, удостоверено със съответните документи, освен това не е и от съществено значение за изхода на делото, тъй като законът не поставя съществуването на трудовото правоотношение в зависимост от наличието или липсата на осигурително правоотношение, а цитираната от молителката съдебна практика по административни спорове касае различна хипотеза – относно датата на прекратяването на осигуряването, което съвпада с момента на прекратяване на трудовото правоотношение, но неизпълнението на задължението на работодателя да осъществява задълженията си по осигуряването на наетите от него лица по трудов договор, не води автоматично до прекратяване на трудовоправната връзка. На последно място, по вече изложените съображения не може да се сподели тезата на молителката, че решението на ВКС е недопустимо, тъй като се потвърждава заповед за прекратяване на трудово правоотношение, което вече е било прекратено, а и недопустимостта на съдебен акт не е измежду основанията, водещи до отмяна на влязло в сила съдебно решение по смисъла на чл. 303 и сл. ГПК.
Мотивиран от изложеното, състав на четвърто гражданско отделение на ВКС
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Валерия М. П. от [населено място] за отмяна на влязлото в сила решение № 412 от 28 октомври 2011 г., постановено по гр.д. № 1899 по описа на четвърто гражданско отделение на ВКС за 2010 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
|