Р Е Ш Е Н И Е N 724/10 София 12.01.2011г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в открито заседание на осемнадесети ноември........................... две хиляди и десета година в състав: Председател: ТАНЯ МИТОВА Членове: АНИ САРАЛИЕВА ЕМИЛ ТОМОВ при секретаря Р. И.....................….…..................................................в присъствието на прокурора С....….........................................изслуша докладваното от председателя (съдията) ТАНЯ МИТОВА.......................... гр.дело N 448/2010 година. Производството е по чл.290 ГПК. Образувано е по две касационни жалби срещу решение № 481 от 21.10.2009 година по гр.д. N 591/2009 година на Пазарджишкия окръжен съд. Ж. М. /М./ Л. С., лично и в качеството си на пълномощник М. Моли Р., двамата със съдебен адрес[населено място], чрез пълномощника си адв. М. М. от АК-П., обжалват решението в отхвърлителната част спрямо ответника О. администрация,[населено място] и изцяло спрямо ответника М. на здравеопазването, София. Касационна жалба е постъпила и от Областния управител на област П. срещу решението в частта, с която е уважен иск на М. /М./ Л. С., лично и в качеството си на пълномощник на М. Моли Р., двамата със съдебен адрес[населено място], срещу него, като е осъден да заплати на всеки от ищците по 1466, 66 лева със законната лихва, която сума представлява обезщетение за причинени имуществени вреди, съизмеряващи се правото на обезщетяване със собственост /съсобственост/, по иск с правно основание чл.1, ал.1 ЗОДОВ. Касационните жалби са постъпили в срока по чл.283 ГПК. Те са процесуално допустими, тъй като са подадени от легитимирани страни срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт с обжалваем интерес над 1000 лева. С определение № 766 от 21. 07.2010 г. е допуснато касационно обжалване само по жалбата на М. /М./ Л. С. и М. Моли Р., представлявани от адв. М. М. по въпросите, свързани със субсидиарното приложението на общия граждански закон, и в частност на уредбата на пасивната солидарност, при искове по ЗОДОВ, както и за пределите на отговорността на държавата за вреди от пропуснати ползи. В тази част жалбоподателите поддържат, че неправилно от кръга на отговорните субекти е изключено М. на здравеопазването, което чрез бездействието на свои длъжностни лица е допринесло за настъпването на вредите. Неправилно е и приетото, че когато искът се отхвърли спрямо някой от солидарно заявените ответници, претенцията трябва да се уважи частично. В частта, с която е отхвърлен иска за пропуснати ползи от 8040 лева, съставляващи нереализирани доходи в резултат от лишаването на ищците от право на собственост, считат искът си за доказан както по основание, така и по размер и молят да им се присъди съответно обезщетение, съобразно установеното от съдебно-икономическата експертиза. Изложените оплаквания са за материална незаконосъобразност и необоснованост на съдебния акт – касационни основания за отмяна по чл.281, т.3 ГПК. В отговор на поставените въпроси следва да се посочи, че практиката на Върховния касационен съд не е поставяла под съмнение възможността да се реализира солидарна отговорност по ЗОДОВ спрямо няколко субекта, стига да се установят елементите от състава на приложимата правна норма, в случая чл.1, ал.1 от закона. Това следва от §1 ПР ЗОДОВ, чийто текст изрично прогласява приложимостта на разпоредбите на гражданските и трудови закони за неуредените въпроси. Щом вредите са причинени от неколцина при условията на чл.53 ЗЗД, те ще отговарят солидарно за тях. Този отговор предпоставя и следващия – кредиторът може да иска изпълнение на цялото задължение от когото и да е от длъжниците – чл.122, ал.1 ЗЗД. Той може да предяви правата си срещу един, срещу няколко или срещу всички длъжници. В този случай на кредитора не може да се противопостави възражение за разделяне на дълга, нито за реда на задлъжняване. При наличие на законно основание за прилагане на института на пасивната солидарност съдът не може /при това служебно/ да раздели задължението и да уважи частично иска спрямо осъдения ответник, а да го отхвърли за частите на останалите ответници. Правилото за солидарността е израз на обезпечителната й функция, установена в полза на кредитора, чрез осигуряване на възможност за провеждане на изпълнение срещу всеки или няколко длъжници за цялото вземане. При тези отговори следва да се приеме, че въззивното решение е неправилно. В него е посочено, че макар вредите да се претендират солидарно от трима ответници на основание чл.53 ЗЗД, по делото е установено основание за ангажиране отговорността само на един от тях /областна администрация П./ и “тъй като не са конкретизирани претенциите поотделно по размер срещу всеки от тримата ответници, им се следва по 1/3 от така претендираното обезщетение”. Този извод, макар и неясно формулиран, е незаконосъобразен на основание чл.122, ал.1 ЗЗД. Независимо от това е основателно и второто оплакване на касаторите - за наличие на предпоставки за включване в кръга на солидарно задължените лица на още един ответник, а именно М. на здравеопазването. По делото е безспорно установено от фактическа страна, че след изпращането на преписката през м. септември 2002г. на М. на здравеопазването, което е имало компетентност да определи обема на собствеността, с която ищците ще бъдат обезщетени в обект на Държавно аптечно предприятие /аптека/, този ответник не се е произнесъл с акт по чл.6, ал.1 ЗОСОИ. Въззивният съд е приел, че въпреки това неговата отговорност по ЗОДОВ не може да се ангажира, тъй като няма произнасяне с индивидуален административен акт. Непроизнасянето в срок на администрацията на М. на здравеопазването се счита за мълчалив отказ, а ищците са имали възможност да го обжалват. Тъй като липсват доказателства за обжалване и отмяна на мълчаливия отказ съдът е посочил, че липсва елемент от състава на чл.1, ал.2 ЗОДОВ и искът следва да се отхвърли на това основание. Решението е неправилно поради противоречието му на закона. То е в разрез с нормата на чл.1, ал.1 ЗОДОВ, съобразно която държавата отговаря за вредите, причинени на граждани и юридически лица не само от незаконосъобразни актове, но и за действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Законовата уредба е доразвита с ТР № 3/2004г. от 22.04.2005г. на ОСГК на ВКС и с цялостната практика на Върховния касационен съд и Върховния административен съд по приложението на този текст от закона. Несъмнено е, че чл.1, ал.1 ЗОДОВ урежда три самостоятелни хипотези на отговорност за вреди на държавата и общините – от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на администрацията. По този начин са обхванати всички негативни проявни форми от дейността на администрацията, които могат да предизвикат вреди за гражданите и юридическите лица. Непроизнасянето на администрацията на М. на здравеопазването по преписката на ищците, изпратена й служебно от областния управител на П., с който е следвало да се извърши натуралното им обезщетяване на основание чл.2, ал.1, т.1 ЗОСОИ, съставлява бездействие по смисъла на закона. От него за ищците са произтекли вреди, които се съизмеряват най-малко с паричната стойност /оценката/ на техния дял в съсобствеността, която възлиза на 8 800 лева. Ето защо след отмяната на неправилното решение в посочените части следва да се постанови друго по съществото на правния спор, като освен О. администрация П. се осъди и М. на здравеопазването солидарно за пълния размер на претендираната сума – по 4 400 лева за всеки от ищците, ведно със законната лихва и разноските по делото. Искът за пропуснати ползи, които са резултат от нереализираната съсобственост, също е допустим и може да се уважи в зависимост от данните за всеки конкретен случай. Съгласно чл.51, ал.1, изр.1 ЗЗД обезщетение се дължи за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Пропуснатите ползи са неосъществено увеличаване на имуществото, за което съществува сигурност при нормално развитие на правоотношението. Доходите, които ищците биха получили от отдаване на имота под наем, но които са били осуетени от противоправното поведение на администрацията по предпоставящото правоотношение, подлежат на обезщетяване в техния доказан по делото размер. Този размер, обаче, не е установен. Съгласно заключението на съдебно-икономическата експертиза средната пазарна наемната цена за търговска площ в съответния район на града е 6 лв/м2 за периода 1.10.1999 г. – 10.11.2003 г. По делото не са събрани доказателства за реалното изражение на правото на собственост, което ищците биха получили при правомерно развитие на административното правоотношение. В по-късна заповед № 272/24.06.2002 г. на областния управител на П. област за оценка на претенциите са определени идеални части в съсобствеността на магазинната част на жилищния блок на бул. “България” № 10,[населено място]. Не е посочена обаче, общата площ на тази магазинна част, нито е представена експертизата, на базата на която са извършени пресмятанията. По този начин се осуетява възможността съдът да определи евентуалните права на ищците в съсобствеността, а без помощта на вещо лице тези права са неопределими. Задача на експертизата в този смисъл не е поставена. Не е ясно и основанието, на което началната дата на претенцията е определена на 1.10.99 г., тъй като издаването на нищожен административен акт /заповед № 1111/29.09.99г. на областния управител на П. област/ сам по себе си не е достатъчен да обуслови наличието на причинно-следствена връзка между този факт и претендираните пропуснати ползи, свързани с натуралното /имотно/ обезщетяване на ищците. Изложеното налага да се остави в сила въззивното решение макар по съображения, които частично се различават от изложените в него. Ето защо и в съответствие с правомощията си по чл.293 ГПК Върховният касационен съд - състав на I. г. о. Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 481 от 21.10.2009 година по гр.д. N 591/2009 година на Пазарджишкия окръжен съд В ЧАСТТА, с която исковете на М. /М./ Л. С., действащ лично и като пълномощник М. Моли Р., двамата със съдебен адрес[населено място], адв. М. М. от АК-П., са отхвърлени спрямо О. администрация П. за разликата между 1466, 66 лева до 4 400 лева за всеки от тях, и изцяло спрямо М. на здравеопазването, София, и вместо това ПОСТАНОВЯВА: ОСЪЖДА О. администрация П. и М. на здравеопазването, София, ДА ЗАПЛАТЯТ СОЛИДАРНО на М. /М./ Л. С., действащ лично и като пълномощник М. Моли Р., двамата със съдебен адрес[населено място], адв. М. М. от АК-П., сумата по 4 400 лева за всеки от тях, съставляваща претърпени загуби от лишаването на ищците от право на имотно обезщетяване, ведно със законната лихва от 23.03.2004 г. до окончателното изплащане на задължението, както и допълнително адвокатско възнаграждение и държавна такса по съразмерност от 540 лева /петстотин и четиридесет лева/. ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата част. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.