Р Е Ш Е Н И Е
№ 60
гр. София, 24.07.2019 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в публично заседание на двадесети май през две хиляди и деветнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА
При секретаря Валерия Методиева като изслуша докладваното от съдия Николова т. д. №1727 по описа за 2018г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.290 от ГПК.
С определение №8/08.01.2019г. по реда на чл.288 от ГПК е допуснато касационно обжалване по касационна жалба на община Царево срещу решение №8 от 14.02.2018г. по в.т.д.№323/2017г. на Бургаски апелативен съд, ТО, само в частта, с която е потвърдено решение от 07.03.2016г. по т.д. №234/2015г. на Бургаски окръжен съд, в частта, с която ответникът община Царево е осъден да заплати на ищеца „Г.“ ООД, гр. София сумата от 12000 лв. – обезщетение за нанесени вреди върху почивната база, настъпили в периода след м.май 2012г. ведно със законна лихва, върху тази сума, от датата на подаване на исковата молба - 18.05.2015г., до окончателното плащане и 4970,81 лв. – разноски, съразмерно с уважената част от исковете.
Жалбоподателят поддържа, че решението на съда е постановено в нарушение на материалния закон, на съществени процесуални правила и е необосновано. Счита за необосновани констатациите на въззивния съд, че процесните бунгала са в държане на община Царево и че ползването на същите от страна на общината е било налице през процесния период и продължава във времето и понастоящем. Прави оплаквания, че съдът не е взел предвид и доводите му, че съдебно – техническата експертиза за установяване на размера на щетите в процесния имот е изпълнена от предубедено вещо лице, което не е правило оглед на имота. Наред с това твърди, че решението е постановено и при нарушение на материалния закон, тъй като първата и въззивната инстанция неправилно са квалифицирали претенцията на ищеца за присъждане на обезщетение за вредите върху почивната база в размер на 12 000 лева. Поддържа, че претенцията не е за неоснователно обогатяване, тъй като ответникът не се е обогатил с размера на тези вреди. Претендира разноски.
Ответникът по касация „Г.“ ООД, гр. София, твърди, че касационната жалба е изцяло неоснователна, а обжалваното с нея въззивно решение е правилно, обосновано и законосъобразно.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, след преценка на данните по делото и заявените касационни основания, съобразно правомощията си по чл.290 ал.2 от ГПК приема следното:
Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 от ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да потвърди обжалваното първоинстанционно решение Бургаски апелативен съд е приел за основателни предявения от „Г.“ ООД иск за обезщетение за причинени вреди на предадените на община Царево четири броя бунгала, настъпили в периода след месец май 2012г. Намерил е за правилна определената от съда правна квалификация на предявения иск като такъв по чл.59 от ЗЗД. Счел е за несвоевременно въведено възражението на общината, че въззиваемото дружество не е проявило грижа на добър стопанин, поради което следва да понесе последиците, произтичащи от разпоредбата на чл.83 ал.2 от ЗЗД, като е изтъкнал, че същото е направено за първи път във въззивната жалба. Приел е, че заключението на приетата по делото съдебно – техническа експертиза е изготвено от компетентно вещо лице, притежаващо необходимия ценз. Счел е за неоснователен довода за предубеденост на вещото лице по съдебно – техническата експертиза, като е посочил, че участието на вещото лице в изготвянето на експертизи по предходни дела между страните, не е основание да се счита за необективно или некомпетентно. Посочил е, че участието на вещото лице в изготвянето на експертизи по предходни дела и позоваването на свидетелски показания, както и извършения оглед на 04.12.2015 год. са в полза на страните, за да се направи реална преценка за състоянието на бунгалата и настъпилите щети, след периода на предходното дело и тяхната правилна оценка. Приел е за основателен иска на ищцовото дружество за заплащане на обезщетение за вредите върху почивната база, причинени в периода след м. май 2012 год., като е заключил, че вещото лице, изготвило съдебно – техническата експертиза, компетентно е отразило действителното състояние на процесните бунгала, като е оценило увреденото имущество.
С определение №8/08.01.2019г. по настоящото дело решението на Бургаски апелативен съд е допуснато до касационен контрол на основание чл.280 ал.1 т.1 от ГПК, за проверка за съответствие на въззивния акт с практиката на ВКС по въпроса относно задължението на съда при направено оплакване във въззивната жалба за допуснати процесуални нарушения при изготвянето на заключението на експертиза, приета в първоинстанционното производство, да назначи допълнителна или нова експертиза по същите въпроси.
Съгласно задължителните разяснения в т.3 на ТР№1/2013г. на ОСГТК на ВКС, въззивният съд е длъжен да събере доказателствата, които се събират служебно от съда /експертиза, оглед, освидетелстване/, само ако е въведено оплакване за допуснато от първата инстанция процесуално нарушение, от което може да се направи извод, че делото е останало неизяснено от фактическа страна; или оплакване за необоснованост на фактическите изводи, поставени в основата на първоинстанционното решение, или когато доказателствата са необходими за служебно прилагане на императивна материалноправна норма.
С оглед отговора на правния въпрос, по който е допуснато касационно обжалване настоящият съдебен състав на ВКС намира за основателна подадената касационна жалба срещу решението на Бургаски апелативен съд.
Въззивният съд въпреки изложените във въззивната жалба доводи за допуснати процесуални нарушения при изготвяне на заключението на приетата в първоинстанционното производство съдебно - техническа експертиза и въпреки твърдението на вещото лице инж. Я. Добрев, че е извършило оглед на 04.12.2015г., тоест след датата на депозиране на самото заключение – 01.12.2015г., е кредитирал това заключение, вместо да назначи нова експертиза със същата задача. По този начин въззивният съд е постановил обжалваното решение, без да отстрани допуснатите от първоинстанционния съд процесуални нарушения, въпреки изричните оплаквания във въззивната жалба.
Наред с посоченото касационно основание по чл.281 т.3 от ГПК, по отношение на обжалваното въззивно решение е налице и касационно основание по чл.281 т.2 от ГПК.
Въззивният съд не е съобразил, че обезщетение за нанесените от ответника вреди по време на ползването процесната почивна база, е присъдено с влезли в сила решение №120 от 21.12.2011г. по т.д.№286/2011г. на Бургаски апелативен съд, постановено по предявен частичен иск и решение №V-7 от 30.01.2015г. по в.гр.д.№1743/2014г. на Бургаски окръжен съд, постановено по иск за разликата до пълния размер на вземането за обезщетение. С решение №120 от 21.12.2011г. по т.д.№286/2011г. на Бургаски апелативен съд, община Царево е осъдена да заплати „Г.“ ООД сумата от 1800 лева, представляваща част от обезщетение за нанесените от ответника щети при ползването на ведомствената почивна база, при пълен заявен размер на претендираното обезщетение от 22750 лева, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от предявяването на иска до окончателно плащане. С решение №V-7 от 30.01.2015г. по в.гр.д.№1743/2014г. на Бургаски окръжен съд, община Царево е осъдена да заплати „Г.“ ООД сумата от 3770 лева, представляваща обезщетение за нанесените от ответника щети при ползването на ведомствената почивна база, считано от предявяването на иска до окончателно плащане, като искът е отхвърлен за разликата до пълния предявен размер от 15 000 лева. Предмет на производствата по двете дела са същите вреди, обезщетение за които се претендира и по настоящото дело. Независимо, че в предишните две производства е претендирано обезщетение за вреди, настъпили до 21.04.2009г., видно от възпроизведеното в мотивите на решение №V-7 от 30.01.2015г. по в.гр.д.№1743/2014г. на Бургаски окръжен съд описание на вредите, посочени в молба – уточнение на иска, както и на вредите, констатирани и оценени от вещите лица, те са идентични с вредите, за които „Г.“ ООД претендира обезщетение в настоящия процес. Заявеното от ищеца и недоказано твърдение, че вредите, предмет на настоящото производство, са настъпили в различен период от време, не може да обуслови разлика в предмета на двете производства. Докато при претенцията за обезщетение за ползване на имота без основание периодът е съществен елемент от основанието на предявената претенция, то при претендирано обезщетение за причинени вреди, определящо за основанието за претенцията е описанието на самите вреди, а не момента на настъпването им.
Съгласно разпоредбата на чл.299 ал.1 от ГПК, силата на пресъдено нещо /СПН/ като законова последица на влезлите в сила съдебни решения по т.д.№286/2011г. на Бургаски апелативен съд и по в.гр.д.№1743/2014г. на Бургаски окръжен съд по посочените дела, представлява процесуална пречка за наличието на правото на иск относно съществуването на вземането на дружеството за обезщетение за същите вреди. Съответно повторно заведеното дело по решения с влязло в сила съдебно решение спор следва да се прекрати служебно от съда - ал.2 на чл.299 от ГПК.
С оглед изложеното, съдът намира, че обжалваното въззивно решение в допуснатата до касационно обжалване част се явява недопустимо, поради което същото, ведно с потвърденото с него първоинстанционно решение, следва да следва да се обезсили като постановено по недопустим иск, а производството по последния следва да се прекрати.
По отношение на разноските:
Предвид изхода на производство по двата предявени от ищеца иска – за обезщетение за ползване без основание и за обезщетение за вреди, нанесени на процесните бунгала, въззивното решение следва да бъде отменено в частта, с която на „Г.“ ООД са присъдени разноски за разликата над 2524,68 лева до присъдения размер от 3509 лева. Неоснователни са доводите на касатора за прекомерност на присъденото от въззивния съд адвокатско възнаграждение. Същото съответства на фактическата и правна сложност на спора и на извършените от пълномощниците на въззивника - ищец действия – явяване в две съдебни заседания и изготвяне на подробно мотивирана писмена защита.
Следва да бъде отменено и потвърденото с обжалваното въззивно решение първоинстанционно решение на Бургаски окръжен съд в частта, с която на „Г.“ ООД са присъдени разноски за разликата над 3576,44 лева до присъдения размер от 4970,81 лева.
Ответникът по касация „Г.“ ООД следва да заплати на касатора разноските в настоящото производство в размер на заплатената държавна такса в размер на 480 лева, съобразно изхода на касационното производство. Касаторът община Царево следва да заплати на ответника по касация направените разноски за адвокатско възнаграждение съобразно изхода на касационното производство в размер на 2166,02 лева, с оглед обстоятелството, че с определение №8/08.01.2019г. по настоящото дело не е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на Бургаски апелативен съд в останалата обжалвана част.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Първо отделение
Р Е Ш И:
ОБЕЗСИЛВА решение №8 от 14.02.2018г. по в.т.д.№323/2017г. на Бургаски апелативен съд, ТО, в частта, с която е потвърдено решение от 07.03.2016г. по т.д. №234/2015г. на Бургаски окръжен съд, в частта, с която ответникът [община] е осъден да заплати на ищеца „Г.“ ООД, гр. София сумата от 12000 лв. – обезщетение за нанесени вреди върху почивната база, настъпили в периода след м.май 2012г. ведно със законна лихва, върху тази сума, от датата на подаване на исковата молба - 18.05.2015г., до окончателното плащане, както и потвърденото с въззивното решение първоинстанционно решение в съответната част.
ПРЕКРАТЯВА ПРОИЗВОДСТВОТО по иска на „Г.“ ООД, гр. София, срещу община Царево за сумата от 12000 лв. – обезщетение за нанесени вреди върху почивната база, настъпили в периода след м.май 2012г. ведно със законна лихва, върху тази сума, от датата на подаване на исковата молба - 18.05.2015г., до окончателното плащане.
ОТМЕНЯ решение №8 от 14.02.2018г. по в.т.д.№323/2017г. на Бургаски апелативен съд, ТО, в частта, с която община Царево е осъдена да заплати на „Г.“ ООД, гр. София, разноски за въззивното производство в частта над сумата от 2524,68 лева / две хиляди петстотин двадесет и четири лева и шестдесет и осем стотинки/.
ОТМЕНЯ решение от 07.03.2016г. по т.д. №234/2015г. на Бургаски окръжен съд, в частта, с която община Царево е осъдена да заплати на „Г.“ ООД, гр. София, разноски за първоинстанционното производство в частта над сумата от 3576,44 лева / три хиляди петстотин седемдесет и шест лева и четиридесет и четири стотинки/.
ОСЪЖДА „Г.“ ООД, ЕИК[ЕИК], с адрес гр. София,[жк], [жилищен адрес] да заплати на Община Царево, с адрес [населено място], [улица] направените в касационното производство разноски за държавна такса в размер на 480 лева / четиристотин и осемдесет лева/.
ОСЪЖДА Община Царево, с адрес гр. Царево, [улица], да заплати на „Г.“ ООД, ЕИК[ЕИК], с адрес [населено място],[жк], [жилищен адрес] сумата от 2166,02 лева /две хиляди сто шестдесет и шест лева и две стотинки/ направени в касационното производство разноски за адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.
|