Р Е Ш Е Н И Е № 315 гр.София, 30 юни 2011 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение в съдебно заседание на двадесети юни две хиляди и единадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛИДИЯ СТОЯНОВА ЧЛЕНОВЕ: БИЛЯНА ЧОЧЕВА ЖАНИНА НАЧЕВА със секретар Надя Цекова при участието на прокурора СТЕФКА БУМБАЛОВА изслуша докладваното от председателя (съдията) ЛИДИЯ СТОЯНОВА наказателно дело под № 1695/2011 година, за да се произнесе, взе предвид: Производството е образувано по искането от главния прокурор на Република България за възобновяване на нохд № 1976/2010 год. на Сливенския районен съд и отмяна на протоколното определение от 30.11.2010 год., с което е одобрено споразумението по глава 29 НПК между прокурор, защитник и осъдения К. И. К. на основанията по чл.422, ал.1, т.5 НПК. Обосновава се с допуснати нарушения на процесуалните правила, неправилно приложение на закона и явна несправедливост на наложеното наказание, възможността за отстраняването на които е ново разглеждане на делото от друг състав на съда. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура поддържа искането по изложените в него съображения. Осъденият К. И. К. лично и чрез защитника си мотивират в становището си основателност на искането. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение извърши проверка по доводите и намира: Сливенският районен съд е образувал делото въз основа на внесено от прокурора споразумение, изготвено след приключване на разследването, проведено за извършено от К. К. престъпление по чл.196, ал.1, т.1 вр.чл.194, ал.1 НК. Съдът е изпълнил процесуалните си задължения по чл.382, ал.4 и ал.6 НПК и съобразно пълномощията си по чл.382, ал.7 НПК като е приел, че споразумението не противоречи на закона и морала го е одобрил-подсъдимият е признат за виновен по повдигнатото му обвинение и му е наложено наказание лишаване от свобода при предпоставките по чл.55, ал.1, т.1 НК в размер на 1 година и 6 месеца, което да изтърпи при условията на чл.61, т.2 вр.чл.60, ал.1 ЗИНЗС. С одобряване на споразумението с предложеното съдържание съдът не е изпълнил задължението си да извърши проверка отговаря ли на изискването за установяване на истината, изяснени ли са обстоятелствата относно деянието, авторството, формата на вина и др. Ако установи, че законът не е приложен правилно или предложението за вида, размера, начина на изпълнение на наказанието не отговаря на закона и на морала има правомощие съгласно чл.382, ал.5 НПК да предложи промени. В конкретния случай е бил длъжен да съобрази доказателствата за предходните осъждания на подсъдимия. Данни се съдържат в приложената справка за съдимост, от която е видно, че е осъждан за извършени умишлени престъпления от общ характер за периода 16.05.1995 год. – 27.08.1999 год., за които има общо 5 влезли в сила присъда. С протоколно определение № 110/03.10.2001 год. по нохд № 169/2000 год. на Котелския районен съд на основание чл.25 вр.чл.23 НК му е наложено едно общо наказание - най-тежкото от определените по нохд №№ 186/2002 год., 100/2000 год., 30/2000 год., 169/2000 год., 151/2000 год. – всички на Котелския районен съд и по нохд № 119/1999 год. на Районния съд в гр. Елена -една година лишаване от свобода, увеличено на основание чл.24 НК с шест месеца. С присъдата по нохд № 286/2002 год. в сила от 07.08.2006 год. Софийският окръжен съд е приложил чл.25 вр.чл.23 НК и е наложил едно общо наказание - най-тежкото от определените по това и по посочените по-горе дела – 7 години лишаване от свобода, изтърпяно на 29.08.2006 год. Съгласно чл.30, ал.1 НК разпоредбите на чл.28 и чл.29 НК не се прилагат, когато са изтекли 5 години от изтърпяване на наказанието по предишните присъда, а този срок не е изтекъл само по отношение на наказанието по нохд № 186/2002 год., с присъдата по което е осъден за извършено престъпление по непредпазливост – по чл.124, ал.1 НК. Правилната квалификация на деянието при установените данни указва на незаконосъобразно квалифициране на деянието на осъдения по обвинението да е извършил кражба като престъпление по чл.196, ал.1 вместо по чл.195, ал.1 НК. Нарушението на закона по смисъла на чл.348, ал.2 вр.ал.1, т.1 НК е довело и до налагането на явно несправедливо наказание на осъдения. Това е последица от допуснатите от съда процесуални нарушения с неизпълнение на задължението за преценка преди одобряване на споразумението дали с оглед на събрания доказателствен материал действително не противоречи на закона и на морала и ако констатира нарушения да упражни правомощията си по чл.382, ал.5 или ал.8 НПК. Искането е основателно, защото съдебният акт е постановен при касационните основания по чл.348, ал.1, т.т.1, 2 и 3 НПК, поради което подлежи на отмяна по реда на възобновяването, а делото – на ново разглеждане от друг състав на съда. Предвид горното и на основание чл.425, ал.1, т.1 вр.чл.422, ал.1, т.5 вр.чл.348, ал.1 НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение Р Е Ш И: ВЪЗОБНОВЯВА нохд № 1976/2010 год. на Сливенския районен съд; ОТМЕНЯ протоколно определение от 30.11.2010 год., с което е одобрено споразумение по глава 29 НПК по отношение на осъдения К. И. К. и ВРЪЩА делото на същия съд за ново разглеждане от друг състав. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ ЧЛЕНОВЕ: /п/