Р Е Ш Е Н И Е № 155 гр. София, 18.07.2011 год. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, ІІ гражданско отделение, в открито съдебно заседание на девети май две хиляди и единадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ при участието на секретаря Т. И., като разгледа докладваното от съдията Николова гр. д. № 242 по описа за 2011 год., и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 307, ал. 2 ГПК, образувано по молба на М. Д. К., И. К. К. и Т. К. К. от [населено място], за отмяна на влязлото в сила решение от 17.11.2008 год. по гр. д. № 8737/2006 год. на Варненския районен съд, оставено в сила с решение от 16.06.2009 год. по гр. д. № 248/2009 год. на Варненския окръжен съд. Молителите твърдят, че са налице нови писмени доказателства от съществено значение за спора за собствеността на имота към момента на образуване на ТКЗС, които не са могли да им бъдат известни при разглеждането му, но имат съществено значение за решаването му. Искат отмяна на влязлото в сила решение и връщане на делото за ново разглеждане, при което тези доказателства бъдат приобщени към доказателствения материал. Ответниците по молбата за отмяна – М. М. К., С. М. С., С. М. А. и Г. М. М., чрез пълномощника им адв. М. Р., оспорват молбата за отмяна, а останалите – Т. Г. Т., М. Г. Т. и К. Г. Т. не са взели становище. Върховният касационен съд, в настоящият състав на ІІ гражданско отделение, като прецени данните по делото и ги обсъди във връзка с доводите на страните, приема за установено следното: За да уважи предявеният иск по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ относно спорния имот, възстановен с решение на О. на наследниците на единия син на общия наследодател М. К. К., починал през 1951 год., въззивният съд приел, че последният е бил собственик на имота и към момента на образуване на ТКЗС всички негови наследници се легитимират като такива, поради което и възстановяването на собствеността следва да бъде в лицето на всички тях. Приел, че и така е бил заявен имота за възстановяване от името на сина му К. К., наследодател на ответниците, с оглед посочване на името на общия наследодател и негов баща М. К. в заявлението по чл. 11, ал. 1 ЗСПЗЗ, искането за възстановяване е включвало и други наследствени имоти, като е било приложено и удостоверение за наследници на общия наследодател в образуваната преписка. Обстоятелството, че имотът бил внесен в стопанството от сина му, наследодател на ответниците, сега молители, не обосновавал извод, че той е бил негов собственик, тъй като от събраните свидетелските показания било установено, че общият наследодател М. К. е упражнявал фактическа власт върху него в периода от 1930 до смъртта му през 1951 год., поради което и е налице необходимия двадесетгодишен срок за придобивната давност. Съдът приел възражението на ответниците за изключителна собственост на имота в лицето на техния наследодател К. К., син на М. К., на основание завещание от неговия дядо, за неоснователно, тъй като доказателства в тази насока не са били представени в хода на висящото производство, а и позоваването на давностно владение приел за неоснователно, с оглед липсата на необходимия срок за придобиване на собствеността от него към момента на внасянето на имота в стопанството. В настоящето извънинстанционно производство молителите, ответници по предявения и уважен иск по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ, представят публично нотариално завещание от 6.06.1929 год., с което К. К. е завещал на внука си К. М. К. една нива в м. „К.” от 9 дка, при описаните граници, както и крепостен акт от 1906 год. за придобиването й от завещателя чрез покупко-продажба. Представен е и протокол от 20.06.1949 год. по ч. гр. д. № 393/48 год. за делба на наследството на К. К. между неговите наследници, един от които е М. К. К., получил описания в р. 4 наследствен дял, който не включва спорния имот, а и последният не е бил предмет на делбата. Горните доказателства представляват нови писмени такива, тъй като не са били представени в хода на висящото исково производство, но установяват обстоятелства, които са съществували по време на разглеждане на делото и имат съществено значение за спора по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ, тъй като ако бяха приобщени към доказателствения материал биха обосновали различен от направения във влязлото в сила решение извод за принадлежността на правото на собственост върху спорния имот към момента на внасянето му в ТКЗС през 1951 год. от К. М. К. /К./, обстоятелство, установено с представения във въззивното производство списък-декларация за внесения имот от 9 дка. Горното обосновава извод за наличие на основанието на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, съгласно което отмяната на влязло в сила решение може да се иска, когато е налице непълнота на фактическия или доказателствен материал, дължаща се на обективна невъзможност да се разкрие истината по време на висящността на делото, като се установи наличието на новооткрити обстоятелства или писмени доказателства – т. е. такива, които са съществували към приключване на устните състезания, но не са били приобщени към доказателствата, без обаче това да се дължи на допуснато нарушение от съда или небрежност на страната. Представянето на приложените към молбата за отмяна нови доказателства по време на висящността на делото не се дължи на бездействието на молителите, с оглед данните по делото за момента и начина на снабдяването им с тях, поради което и влязлото в сила решение следва да се отмени и делото се върне на въззивния съд за ново разглеждане от стадия на събиране на доказателства. Водим от горното и на основание чл. 307, ал. 3 ГПК, настоящият състав на ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ІІ гражданско отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯВА, на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК влязлото в сила решение № 871 от 16.06.2009 год. по гр. д. № 248/2009 год. на Варненския окръжен съд, с което е оставено в сила решението с № 3146 от 17.11.2008 год. по гр. д. № 8737/2006 год. на Варненския районен съд и ВРЪЩА ДЕЛОТО за ново разглеждане от друг състав на Варненския окръжен съд от стадия на събиране на доказателства. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: