5 Р Е Ш Е Н И Е № 134 С., 30 март 2011 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение в съдебно заседание на седми март две хиляди и единадесета година в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН НЕДЕВ ЧЛЕНОВЕ: РУЖЕНА КЕРАНОВА НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ при секретар: Даниела Околийска и в присъствието на прокурора Антони Лаков изслуша докладваното от съдията Ружена Керанова н. дело № 1110/2011 година Върховният касационен съд е трета инстанция по делото, образувано по жалба на подсъдимия Р. П. Б. против въззивно решение № 4 от 13.01.2011г., постановено по ВНОХД № 368/2010 г. от Апелативен съд – В. Търново, с което е изменена частично осъдителната присъда на окръжния съд от същия град. Жалбата се позовава на касационното основание по чл. 348, ал.1, т. 3 от НПК. Твърди се, че при определяне на наказанието по чл. 116 от НК предходната инстанция не е съобразила наличието на многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, наличието на които води до приложението на чл. 55 от НК. Оспорва се още и справедливостта на присъденото обезщетение за неимуществени вреди. В съдебното заседание жалбата се поддържа от подсъдимия Б. и от процесуален представител. Гражданския ищец и частен обвинител Н. П. Б., като майка и законен представител на Е. Б. И. не се явява, редовно призована. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите по чл. 347, ал.1 от НПК, установи следното : І. С първоинстанционната присъда № 141/18.10.2010 г. по НОХД № 164/2010 г. по описа на Окръжен съд – Велико Търново подсъдимият Р. П. Б. е признат за виновен в това, че : - на 15.09.2009 г. е направил опит предумишлено да умъртви малолетната Е. Б. И., по особено мъчителен начин за нея и с особена жестокост, като деянието е извършено при условията на опасен рецидив – престъпление по чл. 116, ал.1, т. 4, т. 6, т. 9 и т. 12 във вр. с чл. 29 във вр. с чл. 18, ал.1 от НК. Наложеното наказание е петнадесет години лишаване от свобода; - на 15.09.2009 г. при условията на опасен рецидив е отнел чужди движими вещи на обща стойност 958, лева, собственост на К. Г. С., С. К. Г. и Н. П. Б., с намерението противозаконно да ги присвои – престъпление по чл. 196, ал.1, т. 1 от НК. Наложеното наказание е три години лишаване от свобода.; - на основание чл. 23 от НК е определено едно общо най-тежко наказание, а именно петнадесет години лишаване от свобода. - подсъдимият Б. е осъден да заплати на Н. П. Б., като майка и законен представител на малолетната Е. Б. И. сумата от 30 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди. С въззивното решение, предмет на касационен контрол, по протест на прокурора и жалба на частното обвинение и гражданския ищец, присъдата е била изменена, като наказанието е било увеличено на “доживотен затвор”, предопределило и изменение по чл. 23 от НК и първоначалния режим на изтърпяване на наказанието. Увеличен е размерът на присъденото обезщетение от 30 000 лева на 50 000 лева. ІІ. Жалбата, подадена от името на подсъдимия Б., е частично основателна. За извършеното престъпление законът предвижда три алтернативни санкции, което задължава съда да изследва много прецизно всички обстоятелства от значение за индивидуализация на наказанието. Съгласно разпоредбата на чл. 38а, ал.2 от НК наказанието “доживотен затвор” се налага само на лица, извършили изключително тежко престъпление, като преценката за това се прави с оглед наличните данни за деянието и неговия автор, разкриващи особена степен на обществена опасност и морална укоримост, значително надхвърляща тези на останалите случаи. Тази оценка обхваща всички обстоятелства, извън квалифициращите убийството по чл. 116 от НК. В случая, въззивният съд е отправил критика към дейността на първата инстанция при индивидуализацията на наказанието, наложено за престъплението по чл. 116 от НК, тъй като неоснователно са надценени установените смекчаващи отговорността обстоятелства. За да премине към втората алтернатива на наказанието, предвидена в чл. 116 от НК, въззивният съд е акцентирал върху тежестта на деянието – посегателство върху живота, оценена в съвкупност с наличните данни за предходни осъждания на подсъдимия Б., “тежък предумисъл”, упоритост при осъществяване на намерението. Посоченото очертава, че част от обстоятелствата, коментирани от въззивния съд, като такива, сочещи, че личността на подсъдимия Б. е с висока степен на обществена опасност, са отчитани при обосноваване на квалифициращите признаци на престъплението и повторното им обсъждане, свързано със степента на отговорноста е в противоречие с изискванията на чл. 56 от НК. Отделно от това съдът не е обсъдил наказанието на подсъдимия Б. в контекста на чл. 58, б. “а” от НК, доколкото деянието е останало в стадия на опита. Това, разбира се, не означава, че наказанието на подсъдимия Б. следва да се определи в съответствие с този текст и приложението на чл. 55 от НК, към което насочва защитата на подсъдимия. Върховният касационен съд, констатирайки този пропуск, счита, че предвид степента на осъществяване на намерението и причините, поради които престъплението е останало недовършено, наказанието следва да се определи при условията на чл. 54 от НК. Обстоятелството, че престъплението е останало в стадия на опита следва да се обсъжда в цялостната комплексна оценка на всички отегчаващи и смекчаващи отговорността обстоятелства, значими за индивидуализация на наказанието. Съвкупната им оценка и последно посоченото, не дава основание да се приеме, че е наложително подсъдимият Б. да бъде изолиран в местата за лишаване от свобода до края на живота му. В конкретния случай подходящото за подсъдимия наказание е по – лекото алтернативно по вид, а именно “лишаване от свобода”. Завишената степен на обществена опасност на деянието, преценена във връзка с установения превес на отегчаващите отговорността обстоятелства, налагат извод, че на подсъдимия Б. следва да се определи наказание от двадесет години лишаване от свобода. Така определеното наказание е съответно на тежестта на престъплението и личността на дееца, като в достатъчна степен удовлетворява целите, визирани в чл. 36 от НК. Въззивното решение подлежи на изменение и в частта, с която е определено общото наказание, което също следва да бъде намалено до размера на двадесет години лишаване от свобода, респективно първоначалния режим на изтърпяване в съответствие с разпоредбата на чл. 61, т. 2 от ЗИНЗС. Неоснователно е искането за намаляване размера на присъденото обезщетение за неимуществени вреди в полза на гражданския ищец, което в жалбата е и немотивирано. С въззивното решение е направена корекция в размера на присъденото обезщетение, като същото е увеличено до 50 000 лева, който размер на гражданската претенция удовлетворява принципа на справедливост по чл. 52 от ЗЗД. В предвид на горните съображения и на основание чл. 354, ал. 2, т. 1 и ал.1, т.1 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, Р Е Ш И : ИЗМЕНЯ въззивно решение № 4 от 13.01.2011г., постановено по ВНОХД № 368/2010 г. от Апелативен съд – В. Търново, като НАМАЛЯВА наказанието на подсъдимия Р. П. Б. за престъплението по чл. 116, ал.1, т. 4, т. 6, т. 9 и т. 12 във вр. с чл. 18, ал.1 от НК и общото наказание, определено по чл. 23, ал.1 от НК, от доживотен затвор на двадесет години лишаване от свобода, както и първоначалния режим за изтърпяване от “специален” в “строг”. ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата му част. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.