Р Е Ш Е Н И Е № 60196 гр. София, 11.01.2022 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховен касационен съд на Република България, II Наказателно отделение в открито заседание на петнадесети декември две хиляди и двадесет и първа година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА ТОНЕВА ЧЛЕНОВЕ: БИЛЯНА ЧОЧЕВА ДИМИТРИНА АНГЕЛОВА при секретаря Галина Иванова и с участието на прокурор Галина Стоянова, като разгледа докладваното от съдия Ангелова наказателно дело № 622 по описа за 2021 г., за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по реда на чл. 346, т.1 НПК и е образувано по жалби от подсъдимия Т. Т. Т. и от неговия защитник. С присъда № 260001 от 15.09.2020г. по НОХД 2112/2019г. Софийски градски съд – Наказателно отделение, 11 състав е признал Т. Т. за виновен в това, че на 03.10.2016 г. около 22.00 часа в гр. София, в кафене „Еврофутбол“, намиращо се в ж.к. "Гоце Делчев" на ул. "Делян Белишки" № 54 направил опит умишлено да умъртви В. Р. И. като деянието е довършено, но смъртта на пострадалия не е настъпила поради оказана своевременна и висококвалифицирана медицинска помощ и на основание чл. 115 вр. чл. 18, ал.1, пр.2 НК и чл. 55, ал.1, т.1 НК го осъдил на наказание лишаване от свобода за срок от три години, чието изпълнение отложил за изпитателен срок от пет години. В рамките на осъществен въззивен контрол по протест на прокурора и жалба от подсъдимия чрез неговия защитник Софийски апелативен съд - Наказателно отделение, 5 състав с решение № 103 от 29.03.2021г. по ВНОХД 41/2021г. е изменил атакувания пред него акт като е отменил приложението на разпоредбата на чл. 66, ал.1 НК, определил е първоначален общ режим за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода за срок от три години, потвърждавайки присъдата в останалата й част. В касационната жалба от подсъдимия декларативно се сочат всички основания по чл. 348, ал.1 НПК и в условията на алтернативност се претендира неговото оправдаване от настоящия съд, отмяна на въззивното решение и връщане на делото в досъдебната му фаза или потвърждаване присъдата на първостепенния съд. В касационната жалба на защитата на подс. Т. също се релевират касационните основание по чл. 348, ал.1, т.1, т.2 и т.3 НПК. Касаторът съзира нарушение на материалния закон в отказа на съдилищата да квалифицират извършеното от неговия подзащитен като престъпление по чл. 124, а не такова по чл. 115 вр. чл. 18, ал.1 НК, тъй като Т. не е желаел смъртта на И., а е имал намерение единствено да го „сплаши“. Допуснатите от съда нарушения на правото на защитата в процеса, адвокат А. обективира в няколко насоки – в отказа на първия съд да приобщи показанията на св. В. И. от досъдебното производство, депозирани на 04.10.2016г. пред полицейски орган, в липсата на мотиви в атакуваното решение поради солидаризиране с позицията на контролирания съд и в неспазване на процесуалните изисквания при приобщаване на възприетото впоследствие като средство на престъплението – метален нож тип „пеперуда“ – взет от чантичката на подсъдимия и предаден доброволно на разследващ полицай, а не иззет по реда на чл. 161, ал.2 НПК. Като аргументи за претенцията си за явна несправедливост на наложеното на Т. Т. наказание защитникът излага хипотезата, че при подвеждане на извършеното от него под правната норма на чл. 124 НК, то наказанието му би било по-леко от актуално наложеното, а при възприемане на липса на негова съпричастност, подсъдимият би бил оправдан. В съдебно заседание защитникът на Т. поддържа касационната си жалба на основанията, изложени в нея, като подробно ги развива. Отново акцентира на необоснования отказ на първостепенния съд да приобщи показанията на частния обвинител от досъдебната фаза на процеса въпреки констатираните противоречия между тях и тези, депозирани в хода на съдебното следствие. Коментира, че тези показания от досъдебното производство са ценени от инстанциите по фактите като препредава и тяхното съдържание. Отново поставя въпроса за „изземване“ на процесния нож и неспазване на процесуалните изисквания при това действие. Заявява, че по делото са допуснати процесуални нарушения както от първата, така и от втората инстанция, изразяващи се в липса на мотиви поради отказа им да обсъдят показанията на В. И., депозирани в досъдебното производство или несъпоставянето им с тези от съдебната фаза на процеса. В заключение, сочи, че това би довело и до удовлетворяване на претенцията му от касационната инстанция да бъдат отменени актовете на двата предходни съдебни състава и делото да бъде върнато за ново разглеждане за отстраняване на коментираните нарушения. По отношение на решението на Апелативен съд за ефективно изтърпяване на определеното наказание лишаване от свобода от Т., декларира, че то е явно несправедливо като следва да се потвърди първоинстанционната присъда. Прокурорът застъпва позицията, че касационната жалба е неоснователна, тъй като законът е приложен правилно в рамките на приетите фактически положения, отговорено е на всички наведени доводи, които се и преповтарят пред този състав, а отмереното наказание е справедливо и съответства на целите на чл. 36 НК. Подсъдимият Т. Т. поддържа позицията на своя защитник и изразява желанието си за потвърждаване присъдата на Софийски градски съд. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните, изложеното в жалбите от подсъдимия и неговия защитник и в рамките на своите правомощия, прецени, че те са допустими и частично основателни. Настоящият състав на първо място следва да вземе отношение по наведените доводи за допуснати от съда процесуални нарушения, тъй като при позитивна констатация в този смисъл, би се обезсмислила необходимостта от произнасяне за основателността на аргументите за нарушение на закона и за явна несправедливост на наложеното на Т. Т. наказание. Според касатора основното процесуално нарушение е отказът на първия съд за приобщаване показанията на частния обвинител В. И., депозирани в досъдебната фаза на процеса, въпреки наличието на предпоставките за това, от една страна, а от друга – необсъждането им от съдилищата и в частност от въззивния съдебен състав. Тази дейност на контролирания съд е довела и до липса на мотиви в неговото решение, която липса се изразява и в некритично възприемане на доводите на Градски съд. В принципен план, солидаризиране на контролиращата инстанция с възприетото от контролираната по фактите и правото, не води до порок в мотивите на съда при положение, че той е отговорил на отправените към него възражения от атакуващата страна, ако те касаят релевантни за спора въпроси. В настоящия случай въззивното решение не страда от подобни пороци. В своя акт Апелативен съд е отговорил детайлно на всички, наведени пред него възражения, които всъщност са били предмет на пледоарията на защитата в хода на първостепенното съдебно следствие и на които и първият съд е дал своя отговор и чието разрешение се търси и от касационната инстанция. По своята същност развитите пред този състав доводи касателно процесуалната дейност на съдилищата относно разпита на частния обвинител от 04.10.2016г., проведен от полицейски орган в рамките на досъдебното производство, представляват правен nonsense. От една страна се твърди, че неоснователно тези показания не са прочетени по реда на чл. 281, ал.1, т. 1 НПК въпреки наличие на основания за това, а от друга – не били взети предвид от съдилищата при формиране на позицията им по фактологията на спора и приложимото право. Действително, първостепенният съд е отказал да прочете по искане на защитата показанията на св. В. И., депозирани пред полицейски орган на 04.10.2016г. от 00.10 часа до 00.32 часа, но не защото е приел, че разпитът е проведен от некомпетентен орган, а защото не е съзрял изискуемите от чл. 281, ал.1, т.1 НПК противоречия. Правомощията на касационния съд не му позволяват да коментира процесуалният подход на предходните състави освен в ситуация, в която превратно са тълкувани доказателствените източници, довело и до опорочаване на възприетата фактология или приложимостта на относимата материално правна норма. След неприобщаване на показанията на частния обвинител, нито първият, нито впоследствие вторият съд /непровел въззивно съдебно следствие/ не са базирали своите изводи на показанията на И. от досъдебната фаза на процеса. В този смисъл са некоректни претенциите на защитата за непроизнасяне на контролирания съд по достоверността на тези показания и причините за кредитиране на едни за сметка на други, тъй като предмет на анализ са били само показанията на В. И., депозирани в хода на първостепенното съдебно следствие. И при него съдът, поставяйки ги в контекста на останалите носители на доказателствена информация, е достигнал до фактическа обстановка, съответна на цялостната носена от тях доказателствена информация. Невключване на тези показания в доказателствената съвкупност, респ. в основата на направените от съда изводи, обезсмисля нуждата от коментар доколко те са депозирани пред компетентен орган. Единствено в отговор на наведения довод следва да се отбележи, че разпитът на пострадалия В. И. е проведен от полицейски орган като първо действие по разследването, поставяйки началото на досъдебното производство по реда на чл. 212, ал.2 НПК и при тази ситуация, съгласно чл. 194, ал.4 НПК полицейските органи в МВР могат да извършват това и други лимитативно посочени в процесуалния закон действия без за тях да притежават компетентността на органи на досъдебното производство по чл. 193 НПК или изрично тя да им е възложена с постановление от тези органи. Последният упрек на адв. А. за допуснати процесуални нарушения, без посочване на неговия адресат, е неприобщаване по установения ред на средството на престъплението – метален нож, тип „пеперуда“, по чието острие е установена кръв, произхождаща от пострадалия В. И.. Действително, той не е иззет по реда на чл. 161, ал.2 НПК /в какъвто смисъл претендира защитата/ или по чл. 164, ал.1 НПК, а е установен в държана от подсъдимия мъжка чантичка от пристигналия на местопроизшествието служител на автопатрул при 4 РУ - СДВР – св. В. Д. и впоследствие предаден от него с протокол за доброволно предаване на разследващ полицай. Неспазването на изискването на чл. 164, ал.1, т.1 НПК, каквато евентуално би била приложимата процесуална норма към конкретния казус, не игнорира изначално качеството на иззетия предмет като веществено доказателство по делото, каквито са претенциите на защитата. Във водения процес е събран достатъчен по обем и еднопосочен материал, че извършеното от Д. действие /както правилно е отбелязал Апелативен съд/ е в рамките на правомощията му по реда на чл.75 ЗМВР, в какъвто смисъл са и самите негови обяснения, отразени в протокол за доброволно предаване на ножа на разследващия полицай. Тези правомощия, съгласно чл. 75, ал.2 ЗМВР, включват извършване на проверка на лицето, което се задържа, за наличие на опасни за живота и здравето предмети или вещи и това е относимо към опазване личната безопасност на съответния полицейски орган. От момента на установяване и изземването на ножа до неговото изследване не е прекъсната доказателствената верига, сочеща на пълна идентичност между оръдието, с което са нанесени ударите в шийната и гръдната област на частния обвинител, установеното във владяна от подсъдимия мъжка чанта и изследваното от експерти, безспорно установили наличие на кръв от И. по неговото острие. Наред с това по делото прилежно е събрана еднопосочна доказателствена информация в немалък обем – чрез показанията на свидетелите В. И., И. Л., Р. Н. и Е. К., че иззетият нож е бил държан преди това от подсъдимия и с него е било осъществено посегателството спрямо телесния интегритет на И.. Въпросът, поставен от защитата, за друга възможна причина за получените от частния обвинител наранявания /от счупени чаши или падане върху металната ограда, рамкираща местопроизшествието/ са получили своя обоснован и адекватен отговор от съда, базиран както на гласните доказателствени източници /показания на И. и К./, така и на доказателствените способи – заключения на съдебно-медицински, биологични и ДНК експертизи, установяващи категорично както, че върху острието на ножа има кръв от пострадалия, така и че нараняванията му са причинени от това оръжие. Съдържимата в доказателствената източници информация в това отношение правилно е разчетена от въззивния съд, за да достигне и до последващите свои изводи относно съпричастността на Т. Т. към опита за посегателство спрямо живота на В. И.. Не намират опора в доказателствената съвкупност възраженията на защитата за неналичие на умисъл у неговия подзащитен за умъртвяване на пострадалия. Средството на престъплението, насочеността на ударите /в областта на шията и гръдната област/, проникване в немалка дълбочина на острието на ножа със засягане на жизненоважни органи, изразяващо се в частично нараняване на гръдно-ключечния мускул на шията вляво в долната му трета и нараняване на външната югуларна вена вляво, достигащо до рогчето на подезичната кост вляво, сочещо на реална опасност от смъртен изход при непредприемането на спешни медицински мерки, местоположението към момента на ударите на телата на подсъдимия и пострадалия и близостта им, сочат на умисъл у Т. за причиняване смъртта на И., а не на твърдяно от защитата желание за респектирането му. Отделно от това изначално несъстоятелна е тезата на защитника за подвеждане на извършеното под състава на чл. 124 НК – умишлено причинена средна телесна повреда и смърт по непредпазливост, тъй като в ситуация на опит за причиняване на смърт /каквато е настоящата/, формата на вината на извършителя би могла да е единствено пряк умисъл - съгласно легалното дефиниция в чл. 18, ал.1 НК: „опитът е започнато изпълнение на умишлено престъпление, при което изпълнителното деяние … е довършено, но не са настъпили предвидените в закона и искани от дееца общественоопасни последици на това престъпление“. Това определя и невъзможността за наличие на опит за причиняване на смърт по непредпазливост дори, когато това причиняване е вследствие на умишлено причинена телесна увреда /в този смисъл и Решение № 73/28.04.1994г. по НД № 817/1993г. на I НО на ВС/. За да постанови отмереното от Градски съд наказание лишаване от свобода за срок от три години да бъде изтърпяно ефективно от Т., Апелативен съд декларативно е посочил, че деянието е с висока степен на обществена опасност, каквато е и тази на дееца. Тази позиция в конкретния случай не може да бъде споделена. При индивидуализиране на наказанието лишаване от свобода, включително и при преценката дали изпълнението му да бъде отложено за определен изпитателен срок или не, следва да се отчетат всички индивидуализиращи дееца и деянието характеристики и доколко въдворяването на подсъдимото лице в пенитенциарно заведение би осъществило целите на специалната и генералната превенция. Според този състав те биха били реализирани и чрез отлагане изтърпяване на наказанието на подсъдимия за максимален изпитателен срок, който ще осъществи възпиращо въздействие спрямо него от престъпни посегателства под угрозата наложеното наказание да бъде активирано по реда на чл. 68, ал.1 НК. Характерът на престъплението, което по своя вид е инцидентно в битието на подсъдимия, влошеното му здравословно състояние и необходимостта от полагане на грижи за членовете на домакинството му, определят като ненужна репресивна мярка отделянето му от социума за срока на наказанието лишаване от свобода. Поради това Върховен касационен съд – Второ наказателно отделение Р Е Ш И : ИЗМЕНЯ решение № 103 от 29.03.2021г. по ВНОХД 41/2021г. на Софийски апелативен съд - Наказателно отделение, 5 състав като на основание чл. 66, ал.1 НК ОТЛАГА изпълнението на наложеното на подсъдимия Т. Т. Т. наказание лишаване от свобода за срок от 3 /три/ години за изпитателен срок от 5 /пет/ години. ОТМЕНЯ решението в частта на основание чл. 57, ал.1, т.3 ЗИНЗС наложеното на подсъдимия Т. Т. Т. наказание лишаване от свобода за срок от 3 /три/ години да бъде изтърпяно при първоначален общ режим. ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата му част. Решението не подлежи на обжалване и протест. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.