Р Е Ш Е Н И Е № 95 Гр.София, 04 март 2013 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и втори февруари, две хиляди и тринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛИЛЯНА МЕТОДИЕВА ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА СТАМБОЛОВА БИСЕР ТРОЯНОВ При участието на секретаря ПАВЛОВА В присъствието на прокурора ГЕБОВ Изслуша докладваното от съдия СТАМБОЛОВА К.Н.Д. 215/13 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: С решение № 318/ 16.11.12 г.,постановено от АС-София /САС/, НО, 8 състав по В.Н.Д.703/12 г., е потвърдена оправдателна присъда на ГС-София /СГС/, НО, 13 състав, постановена по Н.Д.1564/11 г., с която подсъдимата Р. Х. С. е призната за невиновна за извършено от нея престъпление по чл.203 вр.чл.202,ал.2,т.1 вр.чл.201,пр.1 и 3 НК. Срещу решението на САС е постъпил касационен протест от представител на САП, с релевирани оплаквания по чл.348,ал.1,т.1 и 2 НПК и искане за отмяната му и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. Постъпило е и възражение срещу протеста от страна на подсъдимата, чрез нейния защитник, в което се оспорва на допустимостта на този документ, поради което се настоява за оставянето му без разглеждане. Отделно от това се оспорва и несъстоятелността му в съдържателен план. В съдебно заседание пред ВКС представителят на ВКП не поддържа протеста. Подсъдимата, редовно призована, не се явява. Нейният защитник моли решението на САС да бъде оставено в сила. Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение, като взе предвид протеста, възражението срещу него и изтъкнатото в тях, като съобрази становищата на страните в съдебно заседание и след като сам се запозна с материалите по делото, в рамките на компетенциите си по чл.347 НПК, намира за установено следното: На първо място трябва да се вземе отношение по качеството на касационния протест, доколкото защитата отправя същностно възражение за негова допустимост, тъй като отговорът на този въпрос ще предопредели дали е необходимо произнасяне по съществото на производството, в контекста на изложеното по сезиращия настоящата инстанция прокурорски документ. Поначало доводът не е напълно лишен от основание. Казаното е така, тъй като видно от съдържанието на касационния протест, с изключение на минималистично цитиране по атакувания акт и посочването му като такъв на САС, всичко останало е буквален препис на въззивния протест, изготвен от прокурор от СГП. Дори е отразена неправилност на намереното за установено от втората инстанция по фактическата обстановка, разработена от СГС, поради приемане или не на събрани по делото доказателства, без да се сочи конкретно незаконособразие на тези действия. Просто се изразява несъгласие с тях. Иначе казано, се оспорва правилността и обосноваността не решението на САС, които, както е известно, не са касационни основания. От друга страна разпоредбата на чл.351 НПК предвижда активност на съдия от въззивния съд, който трябва първоначално да разреши въпроса дали протестът отговаря на определени предпоставки, в конкретния случай такива по т.1 на ал.4 на цитирания законов текст и дали същият не се нуждае от връщане на подателя, след неизпълнение на конкретни дадени указания. Понастоящем такова произнасяне няма. Делото освен това е образувано по редовен касационен ред пред върховната съдебна инстанция по наказателни дела и не е предприета процедура по правилно приложение на нормата на чл.351 НПК преди посоченото действие. При това положение подалата сезиращия ВКС акт страна има разумно очакване за произнасяне по същината на претенциите, след като представителят на ВКП не оттегля, макар и да не поддържа протеста. Така и ще бъде сторено. Погледнат по същество, протестът е неоснователен. Извлечимите от него касационни основания се субсумират под разпоредбата на чл.348,ал.1,т.1 и 2 НПК. Накратко казано, може да се счете, че се набляга на незаконосъобразен анализ на събраните по делото доказателствени материали от страна на САС, откъдето е последвало неправилно формиране на съдебната воля, довела до нарушение на материалния закон чрез потвърждаване на оправдателната присъда спрямо подсъдимата. Същевременно обаче, както правилно е отразено във възражението на защитата на С., атакуването на мотивировката на въззивната инстанция не държи сметка за казаното в нея и на това, че е даден отговор на всеки проблем, повдигнат по протеста на СГП. По този начин действително може да се формулира, че възраженията са декларативни, непротивостоящи на аргументацията на САС и на практика лишени от всякакво основание. В най-общ план ВКС следва да отговори, доколкото възприема изцяло изводите на въззивния съд и не намира за нужно да ги повтаря дословно, че няма доказателствена основа, на която да се стъпи, за да се изключи споразумението от 20.12.04 г., постигнато между подсъдимата и представителя на дружество Д. 7507 ЕООД, за трансформиране на процесната сума от 1 315 000 лв., отпусната като служебен аванс на С., в безлихвен заем за срок от десет години. Това се признава и от представителя на ВКП, което пък води до изключване на умисъла за своене. В светлината на последното казано за липса на субективна страна на присвояване, което очертава неприсъствие на престъпно деяние, държавният обвинител от най-висшата прокуратура се съгласява и с друга теза, обосноваваща негово неподдържане на протеста. Тя е свързана с дълготрайно оповестяваното от защитата възражение, което обаче не е намерило почва за обсъждане от съдилищата по фактите. То се отнася до инкриминирано присвояване на 16.12.04 г.-датата,когато са прехвърлени дяловете на дружеството на свидетеля Н. /сам по себе си нов собственик, неоплакващ се от своителни действия от страна на С./. По никакъв начин държавното обвинение не е въвело яснота в позицията си какви неправомерни разпоредителни действия е реализирала подсъдимата на посочената дата на извършване на престъплението, след като е ясно по доказателствата, че по-рано по надлежен документален ред е взела процесните пари като служебен аванс. Обстоятелството, че вземането на С. към Д. продължава да съществува и да бъде считано за актив на дружеството, не е свързано престъпно с прехвърляне собствеността на същото и не формулира своене. Всички останали засегнати въпроси- дали сумата от 1 315 000 лв. действително е постъпила като неустойка по договор на дружеството или става дума за фиктивен трансфер, когато обяснимо липсващи пари не биха могли да бъдат присвоени; какво поведение е реализирал собственикът на Д. и какво е било дължимо; дали сумите по дадените от С. парични заеми на две лица изхождат от споменатата по-горе неустойка /неустановено по съответен процесуален ред обстоятелство, освен механично позоваване на сумите/; защо самата подсъдима в декларацията си за доходите до НАП не е описала дадените заеми; или казано по друг начин, дали би могло да се изведе наличие на различна от инкриминираната престъпна деятелност, най-малко престъпление против данъчната система, въобще не е предмет на разглеждане по настоящото производство. Водим от изложените съображения и на основание чл.354,ал.1,т.1 НПК, Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № 318/16.11.12 г.,постановено от АС-София, НО, 8 състав по В.Н.Д.703/12 г. РЕШЕНИЕТО е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1/ 2/