Р Е Ш Е Н И Е № 60048 Гр. София, 16.07. 2021 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение, в публично съдебно заседание на двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и първа година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ ПЕТЯ ХОРОЗОВА при участието на секретаря Силвиана Шишкова като изслуша докладваното от съдия Петя Хорозова т.д. № 3000/2019 год., и за да се произнесе, взе предвид: Производството е по реда на чл.290 ГПК, образувано по касационна жалба на СИМЕ ИНДЪСТРИ ООД, чрез процесуален пълномощник, против решение № 1718 от 08.07.2019 г. по в. т. д. № 5790/2018 г. по описа на Софийския апелативен съд, ТО, 9 състав. Въззивното решение се обжалва в частта, с която, след отмяна на решение № 26/15.02.2018 г. /поправено с решение № 76/25.05.2018 г./ по т.д.№ 114/2011 г. по описа на Софийския окръжен съд, в частта, с която е бил отхвърлен искът на БИЗНЕС ЦЕНТЪР И ИНКУБАТОР ИСКЪР ООД по чл.694 ТЗ за установяване несъществуването на вземане на СИМЕ ИНДЪСТРИ ООД към СИМЕ ПРОПЪРТИС ООД /в несъстоятелност/ за неустойка от 4 800 000 лв., е признато за установено на посоченото основание, че предявеното в производството по несъстоятелност на СИМЕ ПРОПЪРТИС ООД /н/ вземане на СИМЕ ИНДЪСТРИ ООД за сумата от 4 800 000 лв., представляващо неустойка по договор за съвместна дейност от 25.06.2007 г. и допълнително споразумение от 12.07.2007 г., сключени между БИЦ СИМЕ АД и СИМЕ ИНДЪСТРИ ООД, не съществува. Решението се обжалва и в частта, с която първоинстанционното решение е потвърдено, а именно - с която е признато за установено на основание чл.694 ТЗ по отношение на БИЗНЕС ЦЕНТЪР И ИНКУБАТОР ИСКЪР ООД, СИМЕ ИНДЪСТРИ ООД и СИМЕ ПРОПЪРТИС ООД /н/ несъществуването на вземане на СИМЕ ИНДЪСТРИ ООД към СИМЕ ПРОПЪРТИС ООД /н/ в размер на 917 290.71 лв., представляващи лихви за забава върху горепосочената неустойка до 14.08.2009 г. Касационно обжалване в посочените части е допуснато на основание чл.280 ал.2 пр.2 ГПК, с определение № 708/17.12.2020 г. В касационната жалба се сочат доводи за недопустимост, както и за неправилност на въззивното решение – основания по чл.281 т.2 и чл.281 т.3 ГПК. Моли се решението в обжалваните части да бъде обезсилено като недопустимо и въззивното производство да бъде прекратено. Евентуално се моли касационното производство да бъде спряно, на основание чл.229 ал.1 т.4 ГПК, до приключване на производствата по предявените от БИЗНЕС ЦЕНТЪР И ИНКУБАТОР ИСКЪР ООД положителни установителни искове по чл.694 ТЗ за съществуване на вземанията му. Съображенията за недопустимост на решението се основават на това, че ищецът няма качество на кредитор на несъстоятелния длъжник, а за надлежното предявяване на иска по чл.694 ал.3 ТЗ за установяване несъществуването на вземане на друг кредитор, е необходимо самият ищец да се легитимира като кредитор на дружеството в несъстоятелност. В случая ищецът е предявил иск по чл.694 ал.2 ТЗ за установяването на вземането. До приключването на този преюдициален спор, производството по чл.694 ал.3 ТЗ е следвало да бъде спряно. Освен това с влязло в сила решение № 111 от 21.10.2015 г. по т.д.№ 8/2010 г. по описа на СОС вземането на ищеца е прието за несъществуващо, т.е. в хода на процеса той окончателно е загубил активната легитимация, на която се позовава в исковата молба, поради което и въззивната му жалба е недопустима. При условията на евентуалност жалбата съдържа и петитум за отмяна на въззивното решение като неправилно, тъй като съдът се е произнесъл в противоречие с утвърдената практика по въпроси, от значение за изхода от спора. В проведеното публично съдебно заседание касационната жалба се поддържа и се моли за нейното уважаване. Според процесуалния пълномощник на касатора, въззивното решение следва да бъде обезсилено като недопустимо, с оглед наличието на хипотезата на т.1 от диспозитива на ТР № 1/2017 г. на ОСГТК на ВКС, като на основание чл.235 ал.3 ГПК се вземат предвид и новонастъпилите факти от значение за спора, а именно, че ищецът БИЗНЕС ЦЕНТЪР И ИНКУБАТОР ИСКЪР ООД е загубил в хода на делото активната си легитимация и по-конкретно – качеството „кредитор“. При тези обстоятелства се моли след обезсилване на постановеното решение, делото да бъде прекратено. Против касационната жалба не са депозирани писмени отговори в срока по чл.287 ал.1 ГПК, нито е заявено становище в хода на процеса. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид материалите по делото и наведените с касационната жалба основания за касиране на решението, намира следното: Съставът на въззивния съд е разгледал спора по същество, без да се произнесе по оспорената активна легитимация на ищеца и без да обсъди, дали същият е кредитор на несъстоятелния длъжник. Същевременно с определение от о.с.з. на 20.02.2019 г. е оставил без уважение искането на настоящия касатор по чл.229 ал.1 т.4 ГПК за спиране на производството по делото, до приключването на други искови производства за установяване съществуването на неприети вземания на БИЗНЕС ЦЕНТЪР И ИНКУБАТОР ИСКЪР ООД в производството по несъстоятелност на СИМЕ ПРОПЪРТИС ООД /н/. В мотивите към това определение е посочено, че към момента на предявяване на иска, ищецът се е легитимирал като кредитор с оспорено от ответника вземане в размер на 732 000 лв., а взаимното оспорване на приети в производството по несъстоятелност вземания между кредиторите не може да обоснове връзка на обусловеност между двете дела. Според съда, последващото установяване на несъществуването на такова вземане с влязло в сила решение следва да се вземе предвид при постановяване на решението по настоящия спор, но не може да доведе до спиране на производството по него, а наличието на висящи производства по предявени положителни искове за установяване други вземания на ищеца е счетено за ирелевантно. Съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, второ отделение намира, че въззивното решение е недопустимо и следва да бъде обезсилено, по следните съображения: Съгласно задължителните указания на ТР № 1/2017 г. от 09.07.2019 г. на ОСГТК на ВКС, ако съдът не приложи императивното правило на чл.229 ал.1 т.4 ГПК, когато основанието за спиране е било налице към момента на постановяване на въззивното решение, то последното е недопустимо, като постановено при наличието на абсолютна процесуална пречка за надлежното упражняване на правото на иск и за развитието на процеса по обусловеното дело. При обжалване пред ВКС, в изпълнение на задължението да следи във всяко положение на делото за валидността и допустимостта на съдебните актове, съдът следва служебно да селектира жалбата поради вероятна недопустимост на въззивния акт, а при установяване наличието на посочената процесуална пречка, ВКС следва да обезсили решението и да върне делото за ново разглеждане и решаване от друг състав на въззивния съд, с указания за извършване на необходимите съдопроизводствени действия, с оглед етапа, на който се намира обуславящото дело. В конкретната хипотеза са приложими дадените от различни състави на ВКС разяснения, че ако вземането, с което ищецът по отрицателен установителен иск по чл.694 ал.3 ТЗ се легитимира като кредитор, не е прието от синдика и не е включено от съда в списъка на приетите вземания с определението по чл.692 ал.4 ТЗ, оспорващият кредитор следва в преклузивния срок по чл.694 ТЗ да е предявил положителен установителен иск за съществуването на вземането си, като от уважаването на този иск зависи качеството му на кредитор, който може да оспорва вземанията на останалите кредитори, включени в списъците на приетите вземания в производството по несъстоятелност. При наличието на висящ спор по предявен положителен установителен иск от кредитор за установяване съществуването на предявеното от него пред синдика, но неприето вземане, решаването на този спор по чл.694 ал.2 ТЗ има преюдициално значение за изхода на делото по предявения отрицателен установителен иск по чл.694 ал.3 ТЗ, предвид установяване на качеството на ищеца като кредитор на дружеството в несъстоятелност. Връзката между производството по иска по чл.694 ал.3 ТЗ и производството по предявения от оспорващия кредитор иск по чл.694 ал.2 ТЗ за установяване съществуването на неприетото му вземане, с което се легитимира като кредитор с право да предяви първия иск, е преюдициална по смисъла на чл.229 ал.1 т.4 от ГПК. Видно от данните по делото, към момента на постановяване на решението от страна на въззивния съд, вземанията на ищеца БИЗНЕС ЦЕНТЪР И ИНКУБАТОР ИСКЪР ООД, включени /под условие/ в списъка на приетите такива, са били признати за несъществуващи по реда на чл.694 ТЗ с влязло в сила съдебно решение, а споровете по чл.694 ТЗ относно установяване съществуването на неприетите му вземания не са били приключили. Предвид изложеното по-горе, съставът на въззивния съд е следвало да приложи разпоредбата на чл.229 ал.1 т.4 ГПК, а като не е сторил това, е постановил недопустимо решение, което следва да бъде обезсилено. Съобразно указанията в цитираното по-горе Тълкувателно решение, ВКС не може за първи път да съобразява резултата от преюдициалните производства. Ето защо делото следва да се върне на въззивния съд, който следва да процедира в зависимост от обстоятелството, дали по преюдициалните дела /т.д.№ 19/2910 г. и по т.д.№ 113/2011 г. по описа на СОС/ са постановени влезли в сила съдебни актове. Ако такива са налице, същите следва да бъдат взети предвид при преценката относно легитимацията на ищеца, а ако не – производството по настоящия иск следва да бъде спряно, на основание чл.229 ал.1 т.4 ГПК. По разноските пред касационната инстанция следва да се произнесе въззивният съд при новото разглеждане на делото, с оглед изхода от спора. Така мотивиран, съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, второ отделение Р Е Ш И: ОБЕЗСИЛВА решение № 1718 от 08.07.2019 г. по в. т. д. № 5790/2018 г. на Софийския апелативен съд, ТО, 9 състав в съответните обжалвани части. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Софийския апелативен съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: