5
гр. д. № 4456/2013 г. ВКС, І г. о.
РЕШЕНИЕ
N 296
София, 09.01.2014 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, първо отделение в съдебно заседание на трети декември две хиляди и тринадесета година в състав:ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА при секретар Даниела Никова изслуша докладваното от председателя Ж. Силдарева гражданско дело N 4456/2013 год.
Производството е по чл. 290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба подадена от З. Т. Т., В. К. Х. (Н. по исковата молба) и Д. К. К. срещу решение от 05.04.2012 г. по гр. д. № 1763/2012 г. на Варненски окръжен съд. Касационният довод е за неправилно прилагане на материалния закон.
С определение № 502 от 17.10.2013 г., постановено на основание чл. 288 ГПК, е допусната касационна проверка на въззивното решение по въпроса допустима ли е делба на съсобствен поземлен имот, застроен с две жилищни сгради, всяка от които е индивидуална собственост на отделни собственици, които са и съсобственици на терена, когато от терена остава свободна площ, извън застроената и прилежащата на сградите и имотът е останал неурегулиран, т. е. има статут на поземлен имота по смисъла на § 5, т. 2 от ДР на ЗУТ.
Върховният касационен съд разгледа жалбата и провери съдебния акт с оглед посочените касационни основания и въз основа на данните по него намери следното:
С въззивното решение е потвърдено решение по гр. д. № 16536/2010 г. на Варненски РС, с което е отхвърлен предявения от касаторите иск за делба на поземлени имоти с идентиф. 10135.2553.178 и ПИ 10135.2553.180 по КК и КР на адм. район „Приморски, [населено място].
Съдът е приел, че имотите съставляват един общ имот, който е застроен с две сгради, поради което той няма самостоятелен статут, а такъв на обслужващ сградите.
Изводът е основан на приетото за установено от фактическа страна, че имотът е бил застроен с две сгради. След извършена делба между съсобствениците само на сградите, по отношение на тях е възникнала индивидуална собственост в полза на наследодателите на страните. Последните са разпределили по взаимно съгласие ползването на съсобственото дворното място, което е било обективирано с поставена вътрешна паянтова ограда. В резултат на това в предходния кадастрален план, както и в сега действащата КК и КР имотът е заснет като два имота. От това е направен извод, че след като не е извършвана делба на имота между съсобствениците, той по правни характеристики е един имот. След като е застроен с две сгради, които са собственост на отделни съсобственици на терена, е възникналата хоризонтална съсобственост, а теренът е придобил статут на обща част, поради обслужващото сградите предназначение, поради което не подлежи на делба.
Направеният извод не е в съответствие с установените по делото факти.
Установено е, че през 1965 г. ищецът К. Т., починал в хода на процеса и заместен в процесуалното правоотношение от наследниците му З. Т. – съпруга, Д. К. - дъщеря и В. Х. – дъщеря, по време на брака си със З. Т. е придобил чрез участие в публична продан недвижим имот, с предназначение лозе и овощна градина, с площ от 1590 кв. м., в м. „Франга дере”, в землището на [населено място]. През 1969 г. е продал на сестра си М. С. ½ от имота.
Всеки от съсобствениците на имота е построил без учредено право на строеж сграда, като едната е разположена в северната, а другата в южната част на имота. През 1983 г. със съдебна спогодба, постигната по гр. д. № 2305/1983 г. на В., е била прекратена съсобствеността върху сградите, като в дял на Т. е била поставена сградата, намираща се в южната част на имота, а на сестра му – тази в северната.
Съсобствеността върху дворното място не е била прекратена. Разпределено е било ползването му чрез обособяване на две реални части от него, като е била поставена и лека дървена ограда.
През 1986 г. Т. и съпругата му са продали на дъщеря си Василка 1/3 ид. ч. от жилищната сграда и 1/6 ид. ч. от дворното място, което е описано като имот. пл. № 3872б, в кв. 1 по плана на 25-ти подрайон на [населено място].
Във одобрения кадастрален план за местността през 1988 г., имотът, делба на който се иска, е бил заснет като два имота с пл. №№ 239 и 245, поради материализирана в него паянтова ограда, разделяща го на две части. С регулационния план от 1992 г. е било предвидено за имотите да се отредят парцели ІІІ-245 и ІV-239 в кв. 25, по прана на 29 подрайон на [населено място]. С приета техническа експертиза е установено, че предвидената с уличнорегулационния план улицата от изток, не е била реализирана, поради което не е могло да се осигури лице за парцелите. Това е станало причина ЗРП да не влезе в сила, а имотите да останат със статут на неурегулирани дворни места. Към момента на изготвяне на експертизата е установено, че имотите граничат от изток с дере. При изработването на КК и КР през 2008 г. първоначалният имотът е заснет отново като два имота, въз основа на заснемането по предходния кадастрален план, като имот с идентиф. 10135.2553.178 е с площ от 928 кв. м., а имот с идентиф. ПИ 10135.2553.180 е с площ от 641 кв. м.
При така установените факти предмет на иска за делба са два имота със статут на неурегулирани имоти по смисъла на § 5, т. 2 от ДР на ЗУТ, поради което изводът, че първоначалният имот е запазен и той има характер на обща част по предназначение, поради застрояването му е необоснован.
Първоначалните собственици са установили фактически ползването върху реални части от съсобствения имот. Така обособените две реални части от имота са заснети като самостоятелни имоти в кадастралния план, а сега в действащата кадастрална карта. Това фактическо положение не е променено, поради което преценката за това подлежат ли имотите на делба е следвало да се направи съобразно съществуващото фактическо положение относно терена при прeдявяване на иска, което е било заснето и в изработената кадастрална карта за населеното място.
Незаконосъобразен е и изводът, че в резултат на застрояването на първоначалния имот с две сгради, всяка от които принадлежи на отделен съсобственик на имота, а понастоящем на наследниците му, е възникнала хоризонтална етажна собственост.
Когато в едно дворно място има хоризонтално разположени две и повече сгради и те са собственост на отделни лица, не е налице етажна собственост.
Такава възниква, когато в съсобствен урегулиран имот са построени две или повече сгради, които принадлежат на собствениците на терена или когато изградените обекти в сградите са собственост на различни собственици и с построяването им е изчерпан предвидения с регулационния план начин на застрояване, а при действието на ЗУТ предвиденото с ПУП застрояване на урегулирания имот.
В настоящия случай в дворното място, което е било неурегулирано, са били построени две сгради и всяка от тях е принадлежала на отделен собственик, като е била ползвана самостоятелно от него. Разпределено е било и ползването на терена съобразно местоположението на сградите, поради което не е налице основание да се приеме, че теренът е със статут на етажна собственост. Той ще има такъв статут ако с извършеното строителство в имота е изчерпана възможността за застрояването му, каквито факти в настоящия случай не са налице.
Обособяването от имота на две реални части, е продължило от построяването на сградите до предявяване на иска за делба. Това фактическо положение е било заснето в приетия кадастрален план, а по късно и в одобрената и действаща кадастрална карта. То не е променено по предвидения за това ред (чл. 32 З. отм. или чл. 53, ал. 1, т. 1 ЗКИР). Следователно в случая не е налице хипотеза на недопустимост на делбата с оглед естеството или предназначението на застроените неурегулирани имоти. По аргумент от чл. 200 ЗУТ площта на имотите отговаря на изискванията за минимални размери, установени в чл. 19 ЗУТ.
Необосноваността на изводите на въззивния съд е довела до неправилно прилагане на материалния закон, което е основание по чл. 281, т. 3 ГПК за отмяна на обжалваното решение. На основание чл. 293 ГПК следва да бъде постановено друго решение по съществото на спора, с което да се уважи предявения иск, като се допусне делба на двата имота.
По отношение правата на ищците в съсобствеността се установи следното:
К. Т. е закупил имота по време на брака си със З. Т., поради което той е придобит в режим на имуществена общност. През 1986 г. той и съпругата му са дарили на дъщеря си Василка 1/6 ид. ч. от притежаваната от тях ½ ид. ч. (или 3/6 ид. ч.). К. Т. почива през 2013 г. и оставя за наследници съпруга и две дъщери, които встъпват и в процесуалното правоотношение по предявения от него иск за делба. След смъртта му съпругата З. придобива на основание наследствено правоприемство 1/3 от 2/6 ид. ч. или 1/18 ч. и на основание прекратена СИО 1/6 (3/18 ид. ч.), а дъщерите му придобиват по 1/18 ид. ч. на основание наследствено правоприемство. Съобразно придобитото по наследяване и разпореждане те се легитимират както следва: З. Т. на 4/18 ид. ч., Д. К. на 1/18 ид. ч. и Василка Х. на 4 /18 ид. ч.
По отношение на ответниците се установява следното: М. Н. С. е придобила право на собственост върху ½ ид. ч. от първоначалния имот чрез договор за покупко-продажба, сключен през 1986 г. по време на брака й с ответника Д. Н. С.. През 1997 г. М. и Д. С. са дарили на дъщерите си М. Д. С. 1/12 ид. ч. от дворното място от 1590 кв. м. и на В. Д. А. 3/12 ид. ч. от същия имот ( н. а. № 127, т. L., н. д. № 21737/97 г.).
При предявяване на иска първоначалните ответниците М. и Д. С. се легитимират като собственици 2/12 ид. ч. от имотите в режим на СИО, а М. Д. С. 1/12 ид. ч. и на В. Д. А. 3/12 ид. ч. След уточняване на исковата молба като ответници са конституирани и дъщерите им М. С. и В. А..
Д. С. почива в хода на производството на 31.05.2011 г. и оставя за наследници съпруга и две дъщери. На това основание е прекратена съпружеската имуществена общност. Притежаваната от Д. С. 1/12 ид. ч. от дворното място се разпределя по равно между наследниците му на основание чл. 5 и чл. 9 ЗН или всяка от тях получава по 1/36 ид. ч. на основание наследствено правоприемство. В резултат на наследяване и правни сделки квотите на ответниците в съсобствеността са : за М. С. 1/12 на основание прекратена СИО и 1/36 на основание наследяване; за М. С. 1/12 ид. ч. на основание дарение и 1/36 ид. ч. по наследствено правоприемство и за В. А. 3/12 ид. ч. на основание дарение и 1/36 ид. ч. на основание наследствено правоприемство.
Квотите на съделителите в съсобствеността подведени под общ знаменател възлизат както следва: за З. Т. - 8/36 ид. ч., за Д. К. 2/36 ид. ч., за В. Х. - 8/36 ид. ч.; за М. С. - 4/36 ид. ч.; за М. Д. С. 4/36 ид. ч. и на В. Д. А. 10/36 ид. ч. Делбата на двата имота следва да се допусне при така установените права на съсобствениците в тях.
По изложените съображения Върховният касационен съд, І г. о.
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯВА решение от 05.04.2012 г. по гр. д. № 1763/2012 г. на Варненски окръжен съд и решение от 02.05.2012 г. по гр. д. № 16536/2010 г. на Варненски РС вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ДОПУСКА извършване на съдебна делба на поземлени имоти с идентиф. 10135.2553.178 и с идентификатор 10135.2553.180 по КК и КР на адм. район „Приморски, [населено място] между съсобствениците и при права в съсобствеността както следва: за З. Т. Т. - 8/36 ид. ч., за Д. К. К. 2/36 ид. ч., за В. К. Х. - 8/36 ид. ч.; за М. Н. С. - 4/36 ид. ч.; за М. Д. С. - 4/36 ид. ч. и за В. Д. А. - 10/36 ид. ч.
ВРЪЩА делото на Варненски районен съд за продължаване на съдопроизводствените действия по извършване на делбата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: |