Р Е Ш Е Н И Е
№ 741
С. 30.12.2010г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в открито заседание на двадесет и трети ноември през две хиляди и десета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ :Ц. Г. ЧЛЕНОВЕ: М. ИВАНОВА
И. ПАПАЗОВА
при участието на секретаря Анжела Богданова
като изслуша докладваното от съдия Папазова гр.д.№ 143 по описа за 2010г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.290 от ГПК.
Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от К. З. Х. от гр.Видин,чрез процесуалния представител - адвокат М. против въззивно решение № 179 от 19.11.2009г. по в.гр.д. № 438 по описа за 2009г.на Видински окръжен съд,с което е отменено решение № 92 от 11.06.2009г. по гр.д. № 248 по описа за 2009г. на Районен съд Видин и вместо това е постановено друго,с което са отхвърлени като неоснователни и недоказани исковете на К. З. Х. за присъждане на обезщетение за имуществени вреди от професионално заболяване”Хроничен бронхит и хроничен ринофарингит”за усилена храна в размер на 559.70лв. и за лекарствени средства в размер на 1 022.67лв.за периода 1.08.2008г.-1.03.2009г.,за присъждане на мораторни лихви върху тези суми до 16.02.2009г. и законната лихва върху главниците,считано от 16.02.2009г. до окончателното изплащане.В останалата част,в която исковете са били отхъврлени до първоначално претендираните суми първоинстанционния акт-като необжалван е влязъл в сила.Искането е за отмяна на постановения въззивен акт на основание чл.281 т.3 от ГПК и решаване на въпроса по същество с уважаване на предявените искове. Касаторът претендира направените по делото разноски.
С определение № 390 от 20.04.2010г. е допуснато касационно обжалване на основание чл.280 ал.1 т.3 от ГПК по поставения въпрос за подлежащите на обезщетяване имуществени вреди по реда на чл.200 ал.1 от КТ и за допустимите съгласно ал.3 от същата норма- приспадания от размера на определеното като дължимо обезщетение.
В съдебно заседание страните не се явяват и не се представляват. Постъпила е писмена защита от касатора.
Върховният касационен съд,състав на ІІІ г.о.,след като обсъди направеното искане и доказателствата по делото,намира следното:
Първо по поставеният въпрос,във връзка с който е допуснато касационно обжалване:
Задължението на работодателя за обезвреда –съгласно чл.200 от КТ- възниква независимо от това дали той,или негов орган или друг негов работник е виновен за увреждането.За основателността на иска е достатъчно - наличието на трудово правоотношение,през времетраенето на което да е придобито професионално заболяване,надлежно установено по съответния ред и причинени във връзка със същото вреди на работника. Работодателят отговаря имуществено пред пострадалия работник или служител за всички действително претърпени имуществени и неимуществените вреди,които са пряка и непосредствена последица от увреждането /т.6 от Постановление № 4 от 30.10.1975г.на Пленума на ВС/. От определените като дължими от работодателя вреди не са допустими приспадания.
В случая- независимо,че е приел за установено по делото,че ищецът страда от професионално заболяване,което е хронично и изисква постоянно поддържащо медикаментозно лечение,което вещо лице е остойностило за процесния период на 1 022.67лв.,както и спазване на точно определен хранителен режим,за което необходимите средства са определени на 559.70лв., въззивният съд е отхвърлил предявения иск за присъждане на претърпени имуществени вреди с мотива,че дължимата сума за лекарства и храна,възлизаща на 1 582.37лв./1 022.67лв. + 559.70лв./ следва да се приспадне от получаваната от ищеца социална пенсия за инвалидност,която за процесния период е в размер на 1 685.41лв.
Така постановения въззивен акт е неправилен.
При положение,че е безспорно установено,че в резултат на дългогодишната работа в ответното дружество/от 1974г.до 2008г./- ищецът е получил професионално заболяване/”Хроничен бронхит и хроничен ринофарингит”/,установено по надлежния ред с протокол ДК № 4 от 9.07.1998г.,препотвърдено с ЕР на Т. № 0121 от 25.01.2008г./с което му е призната 50% нетрудоспособност,поради професионално заболяване със срок за инвалидност до 1.01.10г./, изискващо подържащо медикаментозно лечение и специален хранителен режим,паричната стойност,за които за процесния период от 1.08.2008г.до 1.03.2009г. е определена със заключения на приети по делото експертизи-предявения иск за присъждане на имуществени вреди се явява основателен и следва да бъде уважен. Както вече беше посочено задължението на работодателя е за пълна обезвреда.От неговото задължение - не може да се приспадано друг вид задължение, което се дължи от друг орган, на друго основание, каквато е пенсията от Държавното обществено осигуряване.Нормата, на която се е позовал въззивния съд-чл.200 ал.3 от КТ –има друго приложение и то е свързано със задължението на работодателя да обезщети една друга имуществена вреда /каквато в случая не се претендира/ -изразяваща се в разликата между заплащаното преди непозволеното увреждане трудово възнаграждение и отпусната след това пенсия.В този случай имуществената вреда /пропусната полза/,която се дължи от работодателя -се изразява най-често в разликата между пропуснатото по-високо възнаграждение и полученото обезщетение за временна нетрудоспособност или пенсия.
Постановеният въззивен акт като неправилен следва да бъде отменен,а въпросът решен по същество с уважаване на предявените искове,съгласно установения с експертизите размер.
С оглед направеното искане,изхода от делото и на основание чл.78 от ГПК в полза на касатора следва да бъдат присъдени направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение,които възлизат общо на 1 430лв. /480лв.за първата инстанция,450лв.-за въззивната и 500 за касационната/.
С оглед на горното, Върховен касационен съд,състав на Трето гражданско отделение
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № № 179 от 19.11.2009г. по в.гр.д. № 438 по описа за 2009г.на Видински окръжен съд и ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВИ
ОСЪЖДА „В.” АД, представлявано от изпълнителните директори А. и Д., със седалище и адрес на управление: гр.Видин, Ю. промишлена зона да заплати на К. З. Х. ЕГН xxxxxxxxxx от с.Флорентин,със съдебен адрес: гр.Видин ул.”Витоша”№9 ет.2 сумата от 1 582.37лв.,представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди,вследствие на професионално заболяване ”Хроничен бронхит и хроничен ринофарингит”,от които 559.70лв. /петстотин петдесет и девет лева и седемдесет стотинки/- за усилена храна и 1 022.67лв./хиляда двадесет и два лева и шейсет и седем стотинки/-изразходвани средства за закупуване на лекарства за лечение на професионалното заболяване за периода 1.08.2008г.-1.03.2009г.,ведно със законната лихва,считано от 16.02.2009г.до окончателното й заплащане, както и сумите от 24.46лв.-мораторна лихва върху главницата от 559.70лв.и 45.94лв.- мораторна лихва върху главницата от 1 022.67лв., както и да му заплати сумата от 1 430лв.,представляваща направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА „В.”АД,представлявано от изпълнителните директори А. и Д., със седалище и адрес на управление: гр.Видин, Ю. промишлена зона да заплати на държавата по бюджетната сметка на В. сумата от 66.11лв./шейсет и четири лева и единадесет стотинки/,представляваща държавна такса върху предявения иск,както и сумата от 200лв./двеста лева/-възнаграждение за вещи лица,внесена от бюджета.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.