6 Р Е Ш Е Н И Е № 236 София, 14 януари 2019 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и пети ноември две хиляди и деветнадесета година в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА ЧЛЕНОВЕ: РУЖЕНА КЕРАНОВА НЕВЕНА ГРОЗЕВА при секретар: Марияна Петрова и в присъствието на прокурора Тома Комов изслуша докладваното от съдия Ружена Керанова н. дело № 677/2019 година Производството по делото е образувано на основание чл. 346, т. 2 от НПК по протест на прокурор при Окръжна прокуратура – Пловдив против присъда № 36/18.04.2019 г., постановена по ВНОХД № 24/2019 г. от Окръжен съд – Пловдив. В протеста са ангажирани касационните основания по чл. 348, ал.1, т. 1 и т. 2 от НПК. Изтъква се, че втората инстанция е кредитирала едни доказателства, на които е даден превес, за сметка на други. В тази връзка се счита, че съдът неправилно се е доверил на показанията на свидетелката С., а е игнорирал показанията на важен свидетел Е. Т.. Твърди се още, че въззивната инстанция не е коментирала в пълнота инкриминираните в обвинителния акт „лъжливи показания” на подсъдимия. В заключение се претендира, че е налице необоснованост на въззивната присъда, поради което е реализирано и касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК. С тези аргументи се настоява за отмяна на атакуваната присъда и връщане на делото за ново разглеждане от окръжния съд. В съдебното заседание прокурорът от Върховната касационна прокуратура не поддържа протеста по съображения за отсъствие на допуснати нарушения при оценката на доказателствения материал. Счита, че въззивният съд правилно е приложил закона с оправдаването на подсъдимия по повдигнатото обвинение. Затова предлага присъдата да бъде оставена в сила. Подсъдимият Б. К. П. и неговият защитник поддържат становище, че протестът е неоснователен, а въззивната присъда законосъобразна. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите по чл. 347, ал.1 от НПК, установи следното : І. С присъда № 255/14.11.2018 г., постановена по НОХД № 4124/2018 г., Районният съд – Пловдив е признал подсъдимия Б. П. за виновен и го осъдил за извършено от него на 20.07.2017 г. престъпление по чл. 290, ал.1 от НК. При условията на чл. 54 от НК му наложил наказание от четири месеца лишаване от свобода, изпълнението на което е отложено на основание чл. 66, ал.1 от НК с изпитателен срок от три години. Срещу така постановената присъда е подадена въззивна жалба от подсъдимия П., по която е образувано ВНОХД № 24/2019 г. по описа на Окръжен съд – Пловдив. С атакувания сега съдебен акт въззивният съд е отменил първоинстанционната присъда и вместо нея е признал подсъдимия за невинен в това, че на 20. 07.2017 г. пред надлежен орган на властта –старши разследващ полицай, като свидетел по дознание № 266/2017 г. по описа на ІV РУ ОД на МВР – Пловдив, устно и съзнателно е потвърдил неистина, поради което го е оправдал по повдигнатото обвинение по чл. 290, ал. 1 от НК. ІІ. В проведеното пред касационната инстанция съдебно заседание представителят на Върховната касационна прокуратура не поддържа протеста, но това не освобождава съда от задължението да се произнесе по възраженията в него, за разлика от оттеглянето, което преклудира тази възможност. Касационният протест е неоснователен. Преди всичко следва да се направят няколко уточнения. Заявената материална незаконосъобразност на оспорения съдебен акт е самостоятелно касационно основание и когато обжалващата страна се позовава на него, касационната проверка се свежда до съответствието на правните изводи с приетите за установени факти. В процесуалния документ, инициирал настоящето производство, нарушението на закона се обвързва с твърдения, че е налице необоснованост на въззивната присъда, защото има несъответствие на фактическите положения, приети от съда, с доказателствата по делото. Необосноваността е не е от кръга на основанията, посочени в чл. 348, ал.1 от НПК, тъй като касационната инстанция не е съд по фактите, извън хипотезата на чл. 354, ал.5 от НПК, която е неприложима по настоящето дело. Доводите за съществени процесуални нарушения при проверката и обсъждането на доказателствения материал са допустими, но неоснователни. Прегледът на процесуалната дейност на предходната инстанция не дава основание за извод да са допуснати нарушения на изискванията, гарантиращи правилното формиране на вътрешното убеждение при установяване на обстоятелствата, относими към предмета на доказване. Въззивната инстанция е оценила доказателствените материали по делото при спазване на разпоредбите на чл. 13 и чл. 14 от НПК. Проверила е изцяло правилността на първоинстанционната присъда, като е провела и допълнително съдебно следствие, в рамките на което е допуснат повторен разпит на свидетелката Т., назначена и приета е графологична експертиза, събрани са писмени данни, изходящи от „Водоснабдяване и канализация „ Е. – Пловдив (ВиК) и от Общинското предприятие „Жилфонд” – Пловдив, работодател на подсъдимия. Съобразявайки всички доказателства, събрани по делото, окръжният съд е направил пълноценен анализ на доказателствената съвкупност, упражнил е правомощията си по чл. 316 от НПК и е дал нова правна оценка на приетите фактически положения, при които е обосновал своето заключение за отхвърляне на изводите за виновност на подсъдимия. По същество критиката към атакувания съдебен акт е съсредоточена върху анализа, направен от втората инстанция, на доказателствата, съдържащи се в показанията на свидетелката С., съответно на Т., последните според протеста подкрепящи обвинителната теза. Въззивният съд не търпи упрек да е пренебрегнал евентуалната лична заинтересованост на свидетелката С., породена от близките й родствени отношения с подсъдимия П. – негова леля. Това обстоятелство е съобразено от съда, който е аргументирал становище, че сам по себе си фактът на родствена връзка не е достатъчен, за да се дискредитират свидетелските показания на С. поради проявена от нея пристрастност. Тезата, поддържаната в протеста, относно личностните особености на С., произтичащи от „напредналата й възраст” (родена през 1952 г. – виж снемане на самоличност, бел. ВКС), е неубедителна. Използването на възрастов показател като критерий за неубедителност на депозираните показания, при това без да се изтъкват конкретни аргументи, не е от характер да внесе съмнение в оценъчните изводи на съда по отношение на този доказателствен източник. Твърденията за неправилна оценка, съответно неоправдано игнориране на показанията на Т. – инкасатор в дружеството „ВиК”, са изцяло неоснователни. В мотивите на въззивната присъда (стр. 4-6) детайлно са обсъдени данните, изнесени от тази свидетелка. Въззивният съд е изложил достатъчно по обем аргументи защо не им дава вяра, позовавайки се на тяхната противоречивост, непоследователност и конфронтирането им с останалите източници на доказателствена информация – показанията на свидетелите Х., С., писмените данни, изводими от документите, представени от дружеството „ВиК”, както и от работодателя на подсъдимия. С оглед казаното, липсва каквото и да е основание да се счита, че вътрешното убеждение на въззивния съд, което е суверенно не само относно оценката на доказателствата, но и за тяхната достатъчност за формиране на конкретни фактически или правни изводи, е опорочено. Всъщност в касационния протест се допуска оправдателната присъда да е частично правилна, като се поддържа, че съдът е пропуснал да коментира „последното” изречение от свидетелските показани на подсъдимия. Точно обратното следва от непредубедения прочит на атакувания съдебен акт. Експертните изводи на графологичните експертизи относно авторството на подписа в карнет за отчет на водомери № 2120516 срещу датата 18.04.2016 г. са обсъдени, но те не установяват момента на полагането му. Съдът е проследил цялостното съдържание на инкриминираните свидетелски изявления на подсъдимия П. и в контекста, в който ги е депозирал. Съобразно данните по делото е заключил, че неговото отричане да е положил подпис срещу отразените обстоятелства на посочената дата, не може да се приеме за съзнателно и целенасочено потвърждаване на неистина, тъй като той е имал съзнанието, че през месец април на 2016 г. служител на „ВиК” Е. не е отчел показанията за употребената вода в негово присъствие, съответно, не е полагал подпис срещу така отразените данни в посочения карнет. Извън казаното, прегледът на мотивите на атакувания съдебен акт позволяват извод и за съобразеното от съда разбиране на съдебната практика и доктрината, че отговорност за престъплението по чл. 290, ал.1 от НК не може да бъде ангажирана, когато свидетелят депозира показания за факти и обстоятелства, които не са свързани с предмета на доказване по конкретното дело и нямат значение за правилното му решаване, независимо дали потвърждават неистина или затаяват истина. Изложените в тази връзка допълнителни съображения за несъставомерност на деянието са направени при преценката дали фактите, за които подсъдимият П. е свидетелствал, са били от значение за предмета на доказване по образуваното срещу неизвестен извършител досъдебно производство № 266/2917 г. за това, че през 2016 г. е съставил неистински официален документ с цел да бъде използван – престъпление по чл. 308 от НК. Обобщено, касационният състав приема, че подадения, но неподдържан касационен протест, е неоснователен, поради което не може да бъде удовлетворено искането за отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане на въззивния съд . Предвид гореизложеното и на основание чл. 354, ал.1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА въззивна присъда № 36/18.04.2019 г., постановена по ВНОХД № 24/2019 г. от Окръжен съд – Пловдив. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.