8 Р Е Ш Е Н И Е № 150 гр.София , 28 юли 2016 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на седми юни две хиляди и шестнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПАВЛИНА ПАНОВА ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ ЛАДА ПАУНОВА при участието на секретаря Илияна Петкова и в присъствието на прокурора от ВКП ПЕТЪР ДОЛАПЧИЕВ като изслуша докладваното от съдия ПАУНОВА наказателно дело № 357/2016г., за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производство е инициирано по жалба от подс. З. К. Г., чрез защитника му – адв. М. Г., срещу решение № 7 от 11.01.2016г. по внохд № 1076/2015г. по описа на Софийски апелативен съд, НО, 2-ри състав, със заявени касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 2 и т. 3 НПК. С присъда № 1608 от 15.04.2015г., постановена по нохд № 336/2013г. по описа на Окръжен съд – Благоевград, подсъдимият З. К. Г. е признат за виновен в това, че на 28.06.2012г. около 19.00 часа в /населено място/, на [улица], вх."вход", ет.5, на стълбищната площадка пред апартамент № 15, без надлежно разрешително, издадено при условия и ред, уредени в Закона за контрол на наркотичните вещества и прекурсорите, е разпространил /продал за сумата от 15 лв./ на К. Л. високорисково наркотично вещество – амфетамин, с нето тегло 0,759 грама с процентно съдържание на активнодействащия компонент 4,6%, на стойност 22,77лв., като деянието е извършено при условията на опасен рецидив, поради което е на основание чл. 354а, ал. 2, изр. 2, т. 4, вр. ал. 1, изр. 1, пр. 5, вр. чл. 29, ал. 1, б ”а” от НК и чл. 54 от НК е осъден на шест години лишаване от свобода при първоначален строг режим в затвор и глоба от 30 000лв. Извършено е приспадане на основание чл. 59, ал. 1 от НК. На основание чл. 354а, ал. 6 от НК е отнет в полза на държавата предмета на престъплението – амфетамин с нето тегло 0,759 грама. Направените по делото разноски са възложени в тежест на подсъдимия. Първоинстанционната присъда е била проверена по реда на въззивното обжалване по жалба от защитника на подсъдимия и с решение № 7 от 11.01.2016г. по внохд № 1076/2015г. по описа на Софийски апелативен съд, е била потвърдена. В касационната жалба, подадена от подсъдимия З. Г. чрез защитника му, са заявени касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 2 и т. 3 от НПК. В подкрепа на оплакването за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила се сочат съображения за липса на безпристрастност на решаващия съдебен състав, за избирателна и превратна преценка на доказателствата, за кредитиране само на обвинителни доказателства. Подробно се развиват доводи, подкрепящи оплакването за явна несправедливост на наложеното на подсъдимия наказание, като се твърди неотчитане на смекчаващи вината обстоятелства. Прави се искане за отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на апелативния съд. Алтернативното искане, което се прави, е за изменение на атакуваното решение и намаляване на размера на наложеното наказание. В съдебно заседание пред касационната инстанция защитникът на подс. Г. – адв. Г., поддържа касационната жалба по изложените в нея съображения. Подчертава оплакването за извършен от инстанциите по същество превратен анализ на доказателствата, както и оспорва оценката на показанията на свид. Л.. В рамките на касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК навежда и довод за неспазване на принципа на случайно разпределение на съдията-докладчик и на съдебните заседатели. Поддържа алтернативно направените в жалбата искания. Представителят на ВКП излага мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба. Счита, че при постановяване на въззивното решение е извършен задълбочен анализ на доказателствата, които са оценени според действителното им съдържание и са обсъдени противоречията между тях. Намира за неоснователни доводите за явна несправедливост на наложеното на подс. Г. наказание. Моли жалбата да бъде оставена без уважение. Подс. З. Г. моли да бъде признат за невиновен. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и провери обжалваното решение в пределите на правомощията си по чл. 347, ал. 1 от НПК, намери касационната жалба за НЕОСНОВАТЕЛНА, поради следните съображения: Оплакванията, направени в касационната жалба и в съдебно заседание, свързани с касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК, са лишени от основание. Касационната инстанция разгледа на първо място довода на защитника за липсата на случайно разпределение на съдебните заседатели, участвали в първоинстанционното разглеждане на делото, направен в подкрепа на тезата за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила. Това оплакване изобщо не намира опора в материалите по делото. Осъщественото съобразно случайния подбор разпределение на образуваното съдебно производство на конкретен съдия-докладчик е удостоверено в писмен документ на л. 12 от нохд № 336/2013г. на Благоевградски ОС, а случайният подбор на съдебните заседатели е удостоверен в приложените на л. 32 и л. 33 документи. Изложеното сочи, че оплакването, направено от защитника е напълно голословно. Независимо от това, че в конкретния казус е проследим процеса на осъществяване на случаен принцип на подбора на членовете на съдебния състав, касационната инстанция намира за необходимо да разгледа в принципен план поставения от защитника въпрос, който е такъв, за законността на съдебния състав, разгледал делото като първа инстанция. Съобразно нормата на чл. 9, ал. 1 от ЗСВ, разпределението на делата в органите на съдебната власт се извършва на принципа на случайния подбор чрез електронно разпределение съобразно поредността на постъпването им. По мнението на настоящия касационен състав, липсата на документ, удостоверяващ начина на сформиране на съдебния състав, не представлява абсолютно процесуално нарушение, което да налага отмяна на съдебния акт и връщане на делото за ново разглеждане. Такова процесуално нарушение би било осъществено, ако по отношение на членовете на съдебния състав е било налице основание за отвод по чл. 29, ал. 1 или ал. 2 от НПК и те не са били отведени от разглеждането на делото. Така че, липсата на удостоверяване на начина на подбор на съдебния състав по конкретното дело, сама по себе си не би могла да аргументира незаконност на същия, след като не са налице обстоятелства, които да сочат на негова зависимост, пристрастност или предубеденост. Ако обстоятелства, сочещи на някакво формирано лично отношение към разглежданото дело, на предварително формирано мнение или на някаква форма на заинтересованост от изхода на делото от страна на членовете на съдебния състав не се установяват от материалите по делото, не може да се обоснове незаконност на съдебния състав. В касационната жалба се излагат доводи за липса на отговор от въззивния съд на възраженията на защитата срещу възприетата фактическа обстановка и оценка на доказателствата, въз основа на които е изведена. Тези съображения не могат да бъдат споделени като основателни. Второинстанционният съд е изпълнил в пълен обем процесуалното си задължение да се произнесе по фактическата правилност на постановената присъда, като е проверил доказателствената дейност на окръжния съд и предвид оспорването, направено пред него, е извършил и собствен анализ на доказателствената съвкупност. Това му е позволило да възприеме като правилна и обоснована фактическата обстановка, залегнала в основата на присъдата. Във въззивното решение се съдържа собствена аргументация касателно доказателствената основа на фактическите изводи, включваща и отговор на възраженията на страните във връзка с оценката на доказателствата. Проверката на правилността на процеса на формиране на вътрешното убеждение у въззивния съд, която касационната инстанция следва да извърши при релевираните оплаквания, имайки предвид, че оценката на доказателствата е суверенна дейност на решаващия съд, сочи, че не се констатират процесуални нарушения в процеса на събиране, проверка и оценка на доказателствата. Не се набелязва нарушение на задълженията по чл. 13 и чл. 14 НПК за обективно, всестранно и пълно изясняване на обстоятелствата по делото, защото за всички фактически обстоятелства, включени в предмета на доказване и значими за съставомерността на деянието, са събрани относимите и допустими доказателства, при това – в обем, позволяващ стабилност на фактическите изводи. В унисон с изискването на чл. 107, ал. 3 НПК оправдателните доказателства не са останали извън преценката на решаващия съд. При наличното противоречие между доказателства, подкрепящи обвинителната теза и оправдателните такива, въззивният съд е изпълнила задължението си да ги подложи на внимателна оценка и да аргументира кредитирането им с доверие. Възраженията в касационната жалба за превратно и избирателно обсъждане на доказателства, за игнориране на оправдателни доказателства от контролирания съд, са лишени от основание. Много прецизно съставът на САС е изключил от доказателствената съвкупност определени доказателства поради негодност на средствата за тяхното установяване, като е градил фактическите изводи само въз основа на валидно събрани доказателства. При констатираните противоречия по отношение на главния факт на доказване – осъществена от подс. Г. продажба на амфетамин на свид. Л., въззивният съд внимателно е изследвал достоверността на гласните доказателствени средства, съпоставил ги и помежду им и с други доказателствени източници и това му е позволило да обоснове кредитирането на част от тях, като процесът на формиране на вътрешното му убеждение е ясно обективиран в решението. При ярко изразеното противоречие между, от една страна, показанията на свид. Л. и свидетелите – полицейски служители, касателно осъщественото от подсъдимия разпространение на инкриминираното вещество, и от друга страна – на множество свидетели, че подс. Г. през целия ден до задържането си е бил в заведение в близост до дома си, възприетият от въззивния съд подход, споделящ и този, приложен от първата инстанция, е аналитичен и убедителен. Апелативният съд аргументирано се е съгласил с изградената от първата инстанция логическа верига от доказателства – преки и косвени, аргументиращи по несъмнен начин извършването на деянието от подс. Г.. В рамките на тази доказателствена последователност, са ценени приобщените чрез прочитане показания на свид. Л., дадени пред съдия на досъдебното производство, относно факта на закупуване от подс. Г. на амфетамин за 15лв., за времето и мястото на събитието, както и за предшестващите го уговорки чрез комуникация по телефона. Тези свидетелски показания са били преценени като достоверни предвид на тяхната кореспонденция със заявеното в разпитите на свидетелите – полицейски служители К., К. и И., които освен, че са източник на косвени доказателства, също така служат за проверка на заявеното от Л.. Във връзка с посочените гласни доказателствени средства са ценени и данните, изведени от разпечатката от мобилния оператор „мобилен оператор“ относно времето на проведени разговори между подсъдимия и свид. Л.; ВДС, изготвени въз основа на експлоатирани СРС – относно съдържанието на проведения между двата разговор, заключението на техническата експертиза, удостовереното в протокола за доброволно предаване. Оплакването за това, че въззивният съд изцяло бил игнорирал събраните по съответния процесуален ред доказателства, оборващи обвинителната теза, че те са останали извън обсъждане в решението, е неоснователно. Съставът на апелативния съд не е имал основание да не се съгласи с изложените от първата инстанция доводи, аргументиращи лишаването от доверие на показанията на свидетелите, които са изложили твърдения, че през целия ден подсъдимият се е намирал в заведение в близост до дома си. В допълнение към това, в атакувания съдебен акт тези гласни доказателствени средства също са били подложени на внимателна преценка, мотивиран е извод, че част от тях не могат да се преценят като надеждни, както и че тази група свидетелски показания не може да обори или разколебае комплекса от доказателства и доказателствени средства, подкрепящи факта на извършената от подс. Г. продажба на инкриминираното вещество на свид. Л.. Така, твърденията на свидетелите Д. И. и Т. К. за непрекъснатото им престояване на процесната дата в заведението, са намерени за опровергани от заключението на техническата експертиза /досежно местонахождението им в района на клетки на мобилните оператори, различни от тази, обслужваща района на заведението/. Заявеното от свид. Д. Г. – съпруга на подсъдимия, че последният от 17 часа до задържането му е бил на барчето, също е в дисонанс със съдържанието на ВДС, отразяващо проведен между съпрузите разговор по телефона в 19,28 часа и с конкретиката на този разговор, което е дало основание тези показания да бъдат дискредитирани. Показанията на свидетелите И. И., Н. С., Е. П. М. Д., Р. Т. правилно не са били възприети като несъмнено установяващи факта на непрекъснато присъствие на подсъдимия, понеже част от тях не са го наблюдавали непрекъснато, а друга част са били ангажирани с определени дейности. Така че, оплакването на касатора за игнориране на оправдателните доказателства и твърдението, че те оборват обвинителната теза, са лишени от основание. Касационната инстанция не намира за основателни и възраженията в касационната жалба срещу кредитирането на показанията на свид. Л., дадени на досъдебното производство по реда на чл. 223 от НПК и приобщени чрез прочитане в съдебното заседание. Преди всичко следва да се отбележи, че възприемането на определени свидетелски показания като достоверни, е въпрос на вътрешно убеждение на решаващия съд, в което настоящата инстанция не може да се намесва. От друга страна, подлежи на контрол правилността на процеса на формиране на вътрешното убеждение и този контрол сочи, че възприемането на приобщените показания на обсъждания свидетел не е произволно, а е резултат на внимателен критичен анализ и съпоставяне с други доказателствени източници. Всички доводи, свързани с оценката на показанията на свид. Л., залегнали в касационната жалба, са били направени и пред въззивния съд, който аналитично и задълбочено ги е отхвърлил – л. 7 и л. 8 от решението. Кредитирането с доверие на приобщените от досъдебното производство показания в разпита му пред съдия /с изключение на обстоятелството къде е бил задържан/, е внимателно аргументирано, при констатираната промяна в показанията му. То е обосновано освен с преценката за вътрешна логичност и последователност, така и с конкретни изводи досежно подкрепеност на заявеното от други обективни доказателства. Посоченият в касационната жалба критерий за кредитиране – дали показанията си свидетелят е дал в присъствието или в отсъствието на полицейски служители, не може да бъде възприет, тъй като на досъдебното производство свид. Л. е разпитан пред съдия, което е гаранция за свидетелстване без върху свидетеля да бъде упражнявано въздействие. Не е вярно заявеното в касационната жалба, че доказателствата, удостоверяващи психическо и физическо насилие над свид. Л. при свидетелстването му на досъдебното производство, не са били обсъдени от въззивния съд. Доколкото с тези обстоятелства подробно се е занимал първоинстанционния съд, САС се е съгласил с аргументацията, посочвайки, че твърденията за необективност на свид. Л. поради обсъжданите обстоятелства са само хипотетични, предвид стабилната подкрепеност на показанията му от доказателствени факти, изводими от други гласни, писмени и веществени доказателствени средства. В касационната жалба не са изложени съображения в подкрепа на оплакването, че заключението на съдебно-психиатричната и психологична експертиза на свид. Л. е превратно анализирано. А и това възражение не може да бъде възприето, понеже очертаните от експертите личностови особености на свидетеля са били обсъдени от решаващите съдилища, включително и във връзка с противоречията в показанията му, дадени в различните етапи на производството и не са били намерени основания да бъдат дискредитирани показанията на свидетеля, дадени пред съдия на досъдебното производство. Изложените съображения сочат на неоснователност на оплакванията на касатора за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при осъществяване на доказателствената дейност на контролирания съд, което обосновава и неоснователност на оплакването за липса на безпристрастност на съдебния състав, доколкото то е аргументирано именно във връзка с процеса на формиране на вътрешното му убеждение. Нито процесуалните действия на въззивния съд, нито съдържанието на въззивното решение сочат на предубеденост или пристрастност на решаващия съд. В хода на съдебното производство са събрани, проверени и внимателно обсъдени както обвинителните, така и оправдателните доказателства, като не е налице превратна или не според действителното им съдържание оценка. Несъгласието на жалбоподателя с възприетото по фактите не може да послужи за обосноваване на теза за липса на безпристрастност, след като контролираният съд е спазил процесуалните правила за допускане, събиране, проверка и оценка на доказателствата, както и е гарантирал равни възможности на страните да участват в процеса. С оглед на горните съображения, не се установява да е налице касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК и не може да бъде уважено искането за отмяна на атакувания съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане от въззивния съд. В рамките на установената фактическа обстановка материалният закон е приложен правилно, като подс. З. Г. е признат за виновен за извършено престъпление по чл. 354а, ал. 2, изр. 2, т. 4, вр. ал. 1, изр. 1, пр. 5, вр. чл. 29, ал. 1, б ”а” от НК. Оплакването за явна несправедливост на наказанието, наложено на подс. З. Г. за извършеното престъпление по чл. 354а, ал. 2, изр. 2, т. 4, вр. ал. 1, изр. 1, пр. 5, вр. чл. 29, ал. 1, б ”а” от НК също не може да бъде възприето като основателно. Въззивният съд е извършил внимателна проверка на правилността на индивидуализацията на наказанието по отношение на подсъдимия, като обосновано е споделил преценката за висока степен на обществена опасност както на деянието, предвид степента на засягане на правно защитения обект, така и на дееца, с оглед на липсата на поправителен и превъзпитателен ефект от наложените по предходни осъждания наказания. Правилно като смекчаващо вината обстоятелство е взето предвид количеството и стойността на предмета на деянието. Обстоятелствата, свързани със социалния и семеен статус на подс. Г., сочени в касационната жалба, са били съобразени от въззивния съд, който е констатирал пропуск на първоинстанционния съд да ги съобрази при определяне на наказанието. Отчитайки тези обстоятелства обаче, апелативният съд правилно е приел, че те нямат такава относителна тежест, че да обосноват смекчаване на наказателно правното положение на подсъдимия. Този извод следва да бъде споделен, понеже определянето на наказанието за извършеното от подсъдимото лице престъпление съставлява единен логически процес, в който се преценяват всички обстоятелства, визирани в разпоредбата на чл. 54 от НК, което е сторено в настоящия случай. Определените на подс. Г. наказания шест години лишаване от свобода и 30 000лв. глоба, са значително под средния размер, предвиден в специалната норма, и така отмерени, те са в унисон с целите на специалната и на генералната превенция. При тези съображения, касационната инстанция намери, че липсва очевидна диспропорция между наложените на подс. Г. наказания с обществената опасност на деянието и на дееца, като оценката на смекчаващите и отегчаващи вината обстоятелства е съответна и изчерпателна. Поради това претенцията за намаляване на наказанията, направена с касационната жалба, е лишена от основание. Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, Трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № 7 от 11.01.2016г., постановено по внохд № 1076/2015г. по описа на Софийски апелативен съд, НО, 2 състав. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.