Р Е Ш Е Н И Е №35 С., 27.02.2015 год. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в публично съдебно заседание на десети февруари през две хиляди и петнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ВЛАХОВ ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА ВЕСЕЛКА МАРЕВА при секретаря Зоя Якимова, като изслуша докладваното от съдия К. М. гр.д. № 6594 по описа за 2014 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.290 – чл.293 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на Ю. Г. Б. чрез пълномощника му адвокат Р. С. Г. против решение от 5.07.2013 г., постановено по гр.д. № 1081 по описа за 2011 г. на Софийски градски съд, ІV-А въззивно отделение, с което е обезсилено решение от 15.05.2010 г. по гр.д. № 9863/2005 г. на Софийски районен съд, 42-ри състав в обжалваната му част и е прекратено производството по предявения от Ю. Г. Б. като частичен ревандикационен иск по чл.108 ЗС за осъждане на К. В. К., П. А. Т., Т. А. В., П. Д. Д., Б. П. С., С. Д. Г., Д. Г. П., Т. Б. В., Н. И. К., И. Ж. М., С. Х. Т., Х. Ц. Т. и Р. Ц. Т. да му предадат владението на 0.92 % идеални части от общо притежавани 9.2 % ид.ч. от жилищната сграда, находяща се в [населено място], [улица]. В касационната жалба са наведени доводи за неправилност на изводите на съда, че е недопустима защита на вещни права чрез предявяване на частичен иск, както и че вещта, по отношение на която са заявени права на собственост – сграда в режим на етажна собственост – не представлява самостоятелен обект на право на собственост. П. А. Т., Т. А. В., П. Д. Д., Б. П. С., С. Д. Г., Д. Г. П., Н. И. К., И. Ж. М., Х. Ц. Т., Р. Ц. Т., С. Х. Т., К. В. К. и Т. Б. В. са подали писмен отговор чрез пълномощника си адвокат М. К., с който са оспорили наличието на основание за допускане на касационно обжалване, но не са изразили становище по основателността на касационната жалба. С определение № 428 от 1.12.2014 г., постановено по настоящото дело, е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК по въпросите: 1. Допустима ли е защита на вещни права чрез предявяването на частичен петиторен иск, респ. допустим ли е ревандикационен иск, предявен като частичен и 2. Кои са надлежните ответници, към които собственика на засегнатия имот следва да предяви ревандикационен иск за частта от сградата, съответстваща на построеното в повече, за която се твърди че е придобита от него по приращение по чл.92 ЗС, когато сградата е построена от Ж. и член-кооператорите са снабдени с нотариални актове и сградата остава в режим на етажна собственост. Въпросите са относими към настоящия правен спор, по който въззивният съд е констатирал, че в исковата си молба ищецът е заявил, че като собственик на УПИ І-3, кв.457, м.Центъра по плана на [населено място], е придобил по приращение правото на собственост върху идеална част от незаконно построена от Ж. „Е.” сграда на пет етажа, съответстваща на частта от сградата, която попада в неговия парцел. С това твърдение, е поискал посоченият в исковата молба за ответник Ж. „Е.” да му предаде владението върху собствената му идеална част от въпросната сграда. С молба от 08.12.2005 г. ищецът е определил размера на идеалната си част на 18.6 %, а с молба от 22.03.2006 г. е заявил, че претендира да е собственик на 9,2% идеални части от цялата сграда на Ж. ”Е.”. С разпореждане от 12.04.2009 г., влязло в сила, исковата молба е върната за разликата над 9,2 % идеални части до 18, 6 % идеални части. С молба от 14.07.2006 г. ищецът е заявил, че изменя иска си, като го предявява като частичен – за 0,92 % от общо притежаваните 9,2 % идеални части. С молба от 24.10.2007 г. ищецът се е отказал от иска си срещу Ж. „Е.” и го е насочил срещу етажната собственост на [улица] изброените в нея етажни собственици в сградата – физически лица. На основание чл. 117, ал.3 ГПК последните са конституирани като ответници по иска, а впоследствие и други физически лица – етажни собственици, с оглед указанията на съда искът да бъде насочен срещу всички етажни собственици. При констатациите за описаните изменения и уточнения в исковата молба, е прието, че предявеният иск, по който първоинстанционният съд се е произнесъл, е частичен ревандикационен за право на собственост, придобито по приращение, върху идеална част от пететажна жилищна сграда на [улица], [населено място], която е в режим на етажна собственост, срещу етажните собственици в сградата. Направен е извод, че така предявеният иск е недопустим по следните съображения: На първо място, ревандикационният иск не може да бъде предявен като частичен. Българското законодателство не съдържа изрична правна уредба на частичния иск, но теорията и практиката са утвърдили категорично разбирането, че предмет на частичния иск е количествено определената в исковата молба част от вземането на ищеца. Предвидената възможност да се предяви частичен иск се основава от материалноправна страна на обстоятелството, че делимостта само при притезателните права (вземанията) се проявява във възможността за частично изпълнение - чл.66 ЗЗД. В случая предмет на иска не е вземане, а вещно право и защитата му чрез частичен петиторен иск е недопустима. На второ място, вещта, върху която са заявени права - жилищна сграда в режим на етажна собственост, не представлява самостоятелен обект на право на собственост. Сградите могат да бъдат предмет на собственост, ако са обособени в самостоятелен обект. Сградата в режим на етажна собственост не е такъв. По правната си природа етажната собственост представлява комплекс от неразривно свързани помежду си права на собственост върху самостоятелни и обособени обекти на вещни права, съчетани със съсобственост върху общите части на единна постройка. В този смисъл заявяването на права върху цялата жилищна сграда в режим на етажна собственост, която не е индивидуално определена вещ, е равнозначно на предявяване на иск за собственост върху съвкупност от вещи, което отново е недопустимо. На трето място, при така заявеният недопустим обект на защита на правото на собственост, етажните собственици в сградата не са надлежни ответници. Вещта, върху която се претендира вещно право, трябва да съвпада, да е идентична с вещта, която трето лице владее или държи и чието предаване се иска. Ищецът твърди да е съсобственик в незаконно построена жилищна сграда на [улица] (без други индивидуализиращи белези), а насочва иска си срещу лица, които са етажни собственици в тази сграда, което им качество изключва възможността да са „останалите” съсобственици на жилищната сграда като цяло. Отделно от това, те осъществяват фактическа власт върху вещи (жилищата им), върху които ищецът нито е заявил собственически права, нито е посочил в чие държане са. Насочването на иска срещу ответниците физически лица ищецът обосновава с проблемите по призоваването на първоначалния ответник Ж. ”Е.” (така молбата от 24.10.2007 г.), без да промени обстоятелствената част на исковата си молба, в която твърди, че Ж. ”Е.” е построила и държи цялата сграда. По основанието за допускане на касационно обжалване по въпроса: допустима ли е защита на вещни права чрез предявяването на частичен петиторен иск, респ. допустим ли е ревандикационен иск, предявен като частичен. В съдебната теория и практика е прието, че е допустимо ищецът да предяви с иска си не цялото спорно право, а само част от него, като запази възможността да предяви останалата част от правото си в друг процес. При уважаване на частичен иск обективните предели на силата на пресъдено нещо обхваща основанието, от което са придобити правата и размера им, до който са били предявени и признати от съда. Съдебната практика е формирана по предявени частични искове за вземания. Липсва пречка обаче като частичен да бъде предявен и петиторен иск – установителен, при наличие на правен интерес или ревандикационен. Собственикът разполага с правото на владение, ползване и разпореждане с вещта, които упражнява изцяло или частично по своя воля, доколкото в законите не са предвидени ограничения. Правото на собственост не е неделимо, тъй като собственикът може да се разпорежда частично с него, прехвърляйки идеални части на друг правен субект или самото право да се съпритежава от два или повече правни субекти. Ограничения на правата на собственика могат да бъдат да бъдат въвеждани само със закон. С оглед характера на правото на собственост и свързаните с него правомощия на носителя му и при липса на подобно ограничение в процесуалния закон, следва че е допустима защита на вещни права чрез предявяването на частичен петиторен иск, респ. допустим е ревандикационен иск, предявен като частичен. По основанието за допускане на касационно обжалване по въпроса: кои са надлежните ответници, към които собственика на засегнатия имот следва да предяви ревандикационен иск за частта от сградата, съответстваща на построеното в повече, за която се твърди че е придобита от него по приращение по чл.92 ЗС, когато сградата е построена от Ж. и член-кооператорите са снабдени с нотариални актове и сградата остава в режим на етажна собственост. Чрез ревандикационния иск се защитава правото на собственост в случаите, в които собственикът е лишен от владението на вещта. Следователно индивидуализиращите белези на спорното право са твърденията за юридическия факт или факти, от които произтича правото на собственост, индивидуализация на вещта, предмет на това право, субекта, който упражнява фактическата власт върху тази вещ и петитума да предаде владението на собственика. Предмет на правото на собственост, което се защитава, може да бъде само вещ, която е самостоятелен обект на вещни права, а искането за предаване на владението може да касае цялата вещ или онази реална или идеална част от нея, владението върху която е отнето. Допустима е ревандикация и между съсобственици, ако се оспорват правата и/или е отнето владението на ищеца от един или повече от останалите съсобственици. Ако е налице съсобственост върху повече от един самостоятелен обект, то всяка отделна вещ, за която ищецът защитава правото си на собственост е предмет на отделен ревандикационен иск, който може да бъде предявен самостоятелно или при условията на обективно съединяване, а пасивната легитимация по всеки от исковете следва от твърдението кой от съсобствениците упражнява фактическата власт върху конкретния имот. Следователно в случаите, когато сграда в режим на етажна собственост е построена отчасти върху чужд имот и собственикът на този имот претендира, че по приращение идеална част от сградата е станала негова собственост, същият по същество твърди, че е съсобственик във всеки от самостоятелните обекти в тази сграда и съответно надлежни ответници по всеки от исковете са лица, владеещи съответния самостоятелен обект в сградата в режим на етажна собственост. Самата сграда не се съпритежава от отделните етажни собственици, нито съставлява отделен и обособен обект на вещни права, а такъв са отделните самостоятелни жилищни и нежилищни обекти. С оглед отговора на въпросите, обусловили допускане на касационно обжалване, следва че е неправилен извода на въззивния съд, че е недопустимо предявяване на частичен ревандикационен иск. Правилен е обаче изводът, е предявеният частичен ревандикационен иск е недопустим като насочен срещу вещ, която не е самостоятелен обект на вещни права и не се съпритежава от ищеца и ответниците, тъй като се касае до сграда в режим на етажна собственост и съответно ищецът може да защитава претендираното от него право на собственост върху идеална част върху всеки от самостоятелните обекти в сградата и то срещу лицата, за които твърди, че са съсобственици на конкретния самостоятелен обект, но не и спрямо сградата и лицата-етажни собственици, притежаващи самостоятелни обекти в нея, поради което възивното решение за прекратяване на производството по делото поради недопустимост на иска се явява правилно и следва да бъде потвърдено. Ответниците по касационната жалба не са направили искане за възстановяване на направените в настоящото производство разноски, поради което такива не следва да се присъждат. С определение № 428 от 1.12.2014 г., постановено по настоящото дело, е присъединено ч.гр.д. № 6593 по описа за 2014 г. на Върховния касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, образувано по частна жалба на Ю. Г. Б. против определение от 31.01.2014 г. и определение от 23.06.2014 г. по гр.д. № 1081 по описа за 2011 г. на Софийски градски съд, ІV-А въззивно отделение, с които на основание чл.192, ал.4 ГПК-отм. /в определението от 31.01.2014 г. погрешно е посочено чл.193, ал.2 ГПК/ Ю. Г. Б. е осъден да заплати разноски за въззивното производство на Т. А. В. в размер на 200 лв., на Н. И. К. в размер на 150 лв., на П. А. Т. в размер на 150 лв. и на Б. П. С. в размер на 150 лв. В частната жалба са наведени доводи за недопустимост на определенията, тъй като искането по чл.192, ал.4 ГПК-отм. е направено преди влизане в сила на въззивното решение и произнасянето по него е недопустимо, а искането по чл.193, ал.1 ГПК-отм. е направено след изтичане на едномесечния срок. Частната жалба е неоснователна по следните съображения: при постановяване на въззивното решение съдът не се е произнесъл по искането на страните за възстановяване на направените от тях разноски. На основание чл.64, ал.3 ГПК-отм. право на разноски с оглед изхода на въззивното производство са имали ответниците по иска. Същите са били уведомени за въззивното решение чрез процесуалния си представител адвокат М. К. на 26.08.2013 г. и с молба от 25.09.2013 г. са поискали да се измени въззивното решение в частта за разноските, като им се присъдят същите. Искането е подлежало на разглеждане по реда на чл.192, ал.4 ГПК-отм. и именно на това основание се е произнесъл съдът, макар погрешно в определението от 31.01.2014 г. да е посочил чл.193, ал.4 ГПК, каквато норма липсва в отменения процесуален закон. Чл.192, ал.4 ГПК-отм. урежда само крайния срок до който може да бъде направено искането за допълване или изменение на решението в частта за разноските – два месеца от влизането на решението в сила – но не и началния срок. Съгласно чл.189, ал.1, б.д ГПК-отм. произнасянето на съда по разноските е част от съдържанието на съдебното решение и ако е пропуснато да се формира воля в тежест на кого се възлагат разноските или произнасянето е неправилно, заинтересованата страна във всеки един момент от постановяване на решението до изтичане на двумесечния срок от влизането му сила може да поиска допълване или изменение на решението в частта за разноските, по което искане съдът дължи произнасяне независимо дали решението е обжалвано или не. Поради изложеното атакуваните определения са процесуално допустими, а по същество и правилни, поради което следва да бъдат потвърдени. По изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение от 5.07.2013 г., постановено по гр.д. № 1081 по описа за 2011 г. на Софийски градски съд, ІV-А въззивно отделение. ПОТВЪРЖДАВА определение от 31.01.2014 г. и определение от 23.06.2014 г. по гр.д. № 1081 по описа за 2011 г. на Софийски градски съд, ІV-А въззивно отделение, постановени на основание чл.192, ал.4 ГПК-отм. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: