Ключови фрази
Иск за установяване правото на възстановяване на собствеността върху горите и земите от горския фонд * писмени доказателства * гори * доказателства и доказателствени средства * право на възстановяване

Р Е Ш Е Н И Е

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 116

София, 14.04.2010 година

 

                            В    И   М   Е   Т   О    Н   А    Н   А   Р   О   Д   А

 

Върховният касационен съд на Република България, състав на второ отделение на гражданска колегия, в открито съдебно  заседание на осми март  две хиляди и десета  година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА

          ЧЛЕНОВЕ:  СВЕТЛАНА КАЛИНОВА

   ЗДРАВКА  ПЪРВАНОВА

 

 

при  участието на секретар  Теодора Иванова

изслуша докладваното от съдията  БАЛЕВСКА

гр.дело № 4297 /2008  година, образувано по описа на I отд.,

и за да се произнесе, взе предвид:

 

Производството е по чл.290 и сл. ГПК.

 

С определение по чл. 288 ГПК Nо 188/ 14.03.2009 година е допуснато до касационно обжалване на въззивно Решение Nо 414 от 18.07.2008 година, постановено по гр.възз.д. Nо 420/2008 година на Смолянския окръжен съд на основание чл. 280 ал.1 т.2 ГПК поради констатирано противоречиво разрешаване от съдилищата на процесуалния въпрос за „ за доказателствената сила на писмените доказателства- конкретно на „Дневник за идеалните имуществени дялове на членовете на Горовладелската кооперация „О”, списъци на съпритежателите на ревир „О” и др. писмени доказателства, при установяване на правото на собственост на гори или идеални части от тях съгласно изискванията на чл. 13 ал.3 от ЗВСГЗГФ за доказване на собствеността на г. , чието право на възстановяване се иска по реда на предявения иск по чл. 13 ал.2 ЗВСГЗГФ.

С касационната жалба се поддържа , че обжалваното решение, е постановено в нарушение на съществени процесуални правила при събиране на доказателствата и тяхната преценка по делото и материалния закон , основание за отмяна по см. на чл. 281 т.3 ГПК, предвид незачетената доказателствена сила на писмените доказателства

В срока по чл.287 ГПК не е подаден писмен отговор по подадената касационна жалба от ответната страна- Горско с. -с. Хвойна , О. с. “ Земеделие” гр. С. и Р. д. на горите- гр. С..

Състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия, след преценка на изложените с касационната жалба основания по чл. 280 ал. 1 ГПК и доводи,в рамките на правомощията по чл. 291 т.1 ГПК , намира :

С обжалваното Решение , окръжният съд е оставил в сила решение на районен съд по отхвърлените искове на Н. И. А. и П. Г. Б., чрез повереника им адв. Н от АК-гр. Смолян заявен срещу ОбСЗ гр. Ч., Лесничейска с. с. Х. и РДГ- гр. С. на основание чл. 13 ал. 2 и 3 ЗВСГЗГФ, приемайки , че по силата на ангажираните писмени доказателства- Дневник за идеалните имуществени дялове на членовете на Горовладелската кооперация „О” и Списък на съпритежателите на ревир „О” и списък на членове-горовладелци/ подписани от лесничей, кмет комисия/, не се установява правото на собственост на ищците с надлежен титул за собственост.

Поддържа се , че ищците не са доказали , въз основа на представените писмени доказателства , че наследодателя им е бил собственик на гори в процесния ревир. Списъците на съпритежателите на горовладелската кооперация, дневниците за идеалните имуществени части не могат да обусловят извод за собственост , тъй като вписването на имената на лицата по тези документ, само по себе си не удостоверява правото на собственост.

С Решение Nо 156/27.11.2007 година по гр.д. Nо 135/2007 г. на Чепеларския РС, влязло в сила от 18.12.2007 година , в производството по чл. 13 ал.2 от ЗВСГЗГФ ,е прието, че въз основа на представените писмените доказателства- Дневник на имуществените дялове на ГПК”О”, започнат 06.09.1941 година до 15.01.1942 година , представеното ПМС 13072/1940 година / ДВ. Бр. 209/1940 година/, Списък на съпритежателите на ревира „О”. Списък на горовладелците на кооперация „О” и др. може да се признае правото да се възстанови собствеността на гори в дка/ ид. части. С Решение Nо 129/27.11.2007 година по гр.д. Nо 84/2008 година на Чепеларския РС, също в производство по чл.13 ал.2 от ЗВСГЗГФ, е прието също , че „ Дневник на имуществените дялове на ГПК”О”, започнат 06.09.1941 година до 15.01.1942 година, представеното ПМС 13072/1940 година / ДВ. Бр. 209/ 1940 година/ списък на съпритежателите на ревира „О” „са годни доказателствени средства, въз основа на който може да се признае правото да се възстанови собствеността на гори и горски територии.

Настоящият състав на ВКС- второ отделение след анализ на изложените тези по преценка на едни и същи доказателства и доказателствени средства в производството по чл. 13 ал.2 ЗВСГЗГФ, намира на основание чл. 293 ал.2 във вр. с т.1 ГПК, че правилното разрешение на въпроса за това - Дневник на имуществените дялове на ГПК ”О”, започнат 06.09.1941 година до 15.01.1942 година , представеното ПМС 13072/1940 година / ДВ. Бр.209/1940 година/ списък на съпритежателите на ревира „О”е ли са годни доказателствени средства за признаване правото да се възстанови собственост на гори по ЗВСГЗГФ - е становището по цитираните дела .

Посочените писмени доказателства макар и да не съставляват титул за собственост, са такива , имащи удостоверителен характер относно принадлежността на имуществени дялове от г. на лицата , посочени като горопритежатели/ респ. съпритежатели/, издадени са с оглед на действаща по време нормативна уредба или вътрешни правила на горската кооперация. В производството по чл. 13 ал.2 ЗВСГЗГФ въз основа на тези доказателства може да се приз е правото на ищцовата страна , доколкото е установила че наследодателя и е лице , вписано като съпритежател на имуществен дял и в обема на този дял, правото да се възстанови собствеността на гора или горска територия.

 

По основателността на касационната жалба .

 

Предвид на изложената и възприета за правилна теза по въпросите „за доказателствената сила на писмените доказателства- конкретно на „Дневник за идеалните имуществени дялове на членовете на Горовладелската кооперация „О”, списъци на съпритежателите на ревир „О” и др. писмени доказателства, при установяване на правото на собственост на гори или идеални части от тях съгласно изискванията на чл. 13 ал.3 от ЗВСГЗГФ за доказване на собствеността на г. , чието право на възстановяване чрез иск по чл. 13 ал.2 ЗВСГЗГФ , настоящият състав на ВКС намира , касационната жалба на Н. И. А. и П. Г. Б., за основателна.

Незачитайки посочените писмени доказателства като годни такива да удостоверят правото на собственост на гори и горски територии, решаващият съд е допуснал нарушение на процесуалните правила- чл.178 ал.1 ГПК,чл.180 ГПК и чл. 182 ГПК във вр. с чл.13 ал.3 ЗВСГЗГФ, поради което и постановеното решение е порочно и следва да бъде отменено. За преценка на доказателствата в контекста на гореизложеното и на конкретните твърдения по исковата молба за отделните гори и горски територии по местности, делото следва да се върне за ново разглеждане от въззивния съд в производство по реда на § 2 ал.1 от ПЗР на ГПК

 

По изложените съображения и на основание чл. 293 ал.2 ГПК, състав на ВКС, второ отделение на гражданската колегия

 

 

 

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯВА въззивно Решение Nо 414 от 18.07.2008 година, постановено по гр.възз.д. Nо 420/2008 година на Смолянския окръжен съд и

ВРЪЩА делото на Смолянския окръжен съд за ново разглеждане oт друг състав, по реда на чл. 196 и сл. ГПК / отм./ във вр. с §2 ал.1 от ПЗР на ГПК/ изм. ДВ. бр. 50/2008 година /.

 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

 

 

ЧЛЕНОВЕ :