2 Р Е Ш Е Н И Е № 375 София, 19.01.2012 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в съдебно заседание на седемнадесети октомври две хиляди и единадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОСТАДИНКА АРСОВА ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА ДАНИЕЛА СТОЯНОВА при участието на секретаря Даниела Цветкова и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията ДАНИЕЛА СТОЯНОВА гр. дело № 1469/2010 година Производство по чл. 290 ГПК. С определение № 658 от 28.06.2011г. е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т.3 ГПК касационно обжалване по касационна жалба на Държавата чрез министъра на регионалното развитие и благоустройството, [населено място], представлявани от старши юрисконсулт В. Д. Д., на въззивно решение на Софийския градски съд, ІІ-В състав, от 11.06.2011 год., постановено по гр.дело № 7024/2009 год., с което е оставено в сила решението от 12.05.2009 год. по гр.дело № 30560/2007 год. на Софийския районен съд, 39-ти състав, за уважаване иск с правна квалификация чл.97, ал.1 ГПК/отм./ за следните недвижими имоти: ПИ-1678 с площ 0.900 дка, ПИ № 1558 с площ 0.900 дка, ПИ № 1673а с площ 1.271 дка, ПИ № 1682 с площ 1.174 дка, ПИ № 1677 с площ 0.619 дка, ПИ № 1657 с площ 0.619 дка, ПИ № 1674а с площ 1.296 дка, ПИ № 1689 с площ 0.968 дка, ПИ № 1672 с площ 0.800 дка, всичките попадащи в имот пл.№ 1871, целият с площ 20.346 дка - в.з.”К. ханчета”, м.”М. С.”. В касационната жалбата са изложени оплаквания за неправилност и необоснованост на въззивното решение. Поддържа се, че необосновано и при неправилно приложение на материалния закон съдът е приел за доказано правото на собственост на ищците на основание земеделска реституция и наследство, тъй като теренът, в който попадат процесните имоти е одържавен на основание ППЗПИНМ. От ответниците по касация Г. Д. Г., В. Д. И., В. К. Г., М. К. П., С. П. И., Н. В. М., А. М. Д., С. М. А., А. Й. И., Б. Й. И., Т. И. Н., Г. Д. И., С. Д. И., Н. Д. И., Т. С. Н., К. З. И., С. Г. С., И. Г. С., Н. Г. М., М. Г. Х., С. Д. С., Я. С. Л., И. С. П., И. Г. С., Б. Г. А., Н. Н. К., С. С. Т., М. С. Т., Л. Х. Г., С. А. С., С. И. С., С. С. Ф., М. Н. М., Н. Т. Г., С. Г. И., К. П. И., Н. Д. Д., В. Д. Д., Г. Д. К., представлявани от адвокат Л. Д. К. от С. адвокатска колегия е постъпил отговор със становище за неоснователност на касационната жалба. Ответникът Т. И. Н. е починал в хода на процеса и е заместен от наследницата си В. Т. Н. , представлявана от сина си С. Б. Л. съгласно пълномощно с нотариална заверка от 03.10.2006г. С цитираното по-горе определение № 658 от 28.06.2011г. е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т.3 ГПК по обуславящи изхода на делото въпроси от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото: дали имотите, предмет на делото, са възстановени законосъобразно по реда на ЗСПЗЗ, с оглед приложението на чл. 10б, ал. 1 ЗСПЗЗ и на чл. 24, ал. 2-4 ЗСПЗЗ, и за допустимостта на косвения съдебен контрол в рамките на висящото производство по предявения установителен иск за собственост. Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение като разгледа жалбата в рамките на наведените основания, установи следното: За да потвърди решението на първоинстанционния съд въззивният съд е приел, че ищците се легитимират като собственици на процесните имоти на основание наследяване и земеделска реституция, при което няма приложение чл.10б, ал.1, респ. ал.5, чл.24, ал.2-4 ЗСПЗЗ понеже не са застроени, върху тях не са проведени мероприятия; защото няма доказателства, сочещи частта от целия имот, в който попадат настоящите имоти, да е запазена като предоставена на ведомство за цели, свързани с отбраната и сигурността на страната, обратното – директорът на Националната следствена служба (Н.) на 09.09.2003 год. е заявил писмено отпадналата необходимост за ползване, стопанисване на имота, по който е издаден А. № 8002/1976 год. Взето е предвид, че процесните имоти до влизането им в ТКЗС, учредено 1958 год., са обработвани от собствениците, с посочения А. са предоставени на МВР за строителство на почивна станция, а със заповед № І-В-443 от 07.11.1990год. на министъра на МВР имотът е предоставен безвъзмездно на Националната разузнавателна служба (Н.) към Президентството на РБългария. Отчетено е, че няма нов А. по реда на ЗДС и ППЗДС, а от съдебно-техническата експертиза е установено, че имотите представляват празни, незастроени, неоградени терени, нанесената върху скиците паянтова постройка е напълно разрушена и е останал само положеният бетон на основата й в много лошо състояние. Отчетено е и това, че наведеното едва с въззивната жалба твърдение от ответника за отчуждителна процедура по реда на ППЗПИНМ по отношение на спорните имоти е недоказано в процеса от страна на последния,на когото е възложена и доказателствената тежест. Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение във връзка с въпросите, по които е допуснато касационно обжалване на въззивното решение, намира следното: По въпроса , по който е допуснато касационно обжалване, настоящият състав намира следното: Разпоредбата на чл.10б ал.1 ЗСПЗЗ установява, че собствениците или техните наследници на земеделски земи, притежавани преди образуването на ТКЗС или ДЗС, намиращи се на територията на урбанизирани територии /населени места/ или извън тях, които са застроени или върху тях са проведени мероприятия, които не позволяват възстановяване на собствеността, имат право на обезщетение. Посочената правна норма принципно изключва реалната реституция на земеделските земи, ако върху терена има законно изградени сгради, касаещи реализирано мероприятие на държавата и държавна стопанска организация. Няма легално определение на понятието “проведени мероприятия, които не позволяват възстановяване на собствеността”, но съдебната практика, по пътя на аналогията с други разпоредби на ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ, които ограничават възможността за реална реституция на земеделски земи - арг. чл. 24, ал. 2, 3 и 4 от ЗСПЗЗ, възприемат един гъвкав и съобразен с всяка една от хипотезите критерий, подчинен на нуждата, която задоволява мероприятието. В тази насока задължителната практика на ВКС е трайна и последователна. Налице е трайна и последователна практика и по тълкуването и приложението на нормата на чл.23 от ЗСПЗЗ , въвеждаща също изключения, наличието на които е пречка за осъществяване на земеделската реституция. Съгласно чл. 24, ал.2 и ал.3 ЗСПЗЗ правото на собственост на държавата върху земеделските земи, предоставени на научни, научно-производствени и учебни заведения, включително и на Министерството на транспорта, на местата за лишаване от свобода, на семепроизводствени и племенни стопанства, овощни разсадници, пепиниери и маточници, на горски разсадници и на ловни стопанства и на Министерството на регионалното развитие и благоустройството, доколкото са необходими за тяхната дейност, се запазва в размер, съответстващ на основната им дейност, определен от Министерството на земеделието и храните след вземане мнението на заинтересуваните ведомства, а по отношение на тези, предоставени на Министерството на отбраната за цели, свързани непосредствено с отбраната и сигурността на страната, се запазва в места и размери, определени от Министерски съвет по предложение на министъра на отбраната. Няма спор в теорията и практиката и по въпроса за допустимостта на провеждания от гражданския съд косвен съдебен контрол. Този контрол не влиза в противоречие с тезата за конститутивния ефект и зачитането на обвързващата доказателствена сила на решението на ПК /сега ОСЗГ/ като индивидуален административен акт. Възможността от провеждането на такъв контрол от съда възниква в рамките на правен спор и конкуриращи права на собственост по отношение на обекта на реституция, с оглед на настъпили през годините промени на характера на собствеността, функционалната характеристика, нуждите, които задоволява и др. С оглед на така изразеното становище по приложението на чл. 10б и чл.24 ЗСПЗЗ и възможността на гражданския съд да извърши косвен контрол за законосъобразност на реституционната процедура по ЗСПЗЗ, приключила със стабилен административен акт-решение на ПК/ОСЗГ/, при конкретно реливираните с касационната жалба доводи, настоящият състав на ВКС, І ГО, приема обжалваното решение за правилно, а касационните оплаквания за неоснователни. За да уважи иска, решаващият въззивен съд е възприел тезата на първата инстанция, че са налице предпоставките за признаване правото на възстановена по ЗСПЗЗ собственост, считайки, че не са установени пречки за осъществяване на реституцията – имотът е земеделски, през 1958 г. е внесен в ТКЗС от наследодателите на ищците, към влизане в сила на реституционния закон и към настоящия момент не е застроен, не е осъществено мероприятие, което да препятства реституцията, не са налице и пречките, по смисъла на чл.24 от ЗСПЗЗ . Съдът по реда на косвения съдебен контрол зачита само валидното-съобразено със закона, възстановяване на собствеността. Когато решението на поземлената комисия като административен акт противоречи на разпоредбите на ЗСПЗЗ за възстановяване на земеделската собственост, съдът не обвързан с него. В процесния случай в рамките на искания и извършен косвен контрол за законосъобразност на Решенията на ПК, съдът обосновано и правилно е констатирал незаконосъобразността на решенията на административния орган, постановени по реда на чл.14 ал.6 от ЗСПЗЗ, визираща единствено поправка на явна фактическа грешка, но не и подмяна на волята на органа по реституцията. Решението е правилно, постановено при съобразяване на доказателствата по делото и основните два въпроса- за приложението на чл. 10б ЗСПЗЗ и чл.24 ал.2 и 3 от ЗСПЗЗ и провеждането на косвения контрол за законосъобразност на реституционната процедура в полза на ищците. Неоснователен е и не може да бъде споделен доводът на касатора, че процесните имоти са били отчуждени по силата на ЗПИНМ, поради което и на това основание земеделската реституция е неприложима. В случая в тежест на ответника е да установи по категоричен начин твърдението си, че процесните имоти са отчуждени по реда на ЗПИНМ (отм.). В кориците на делото такива доказателства липсват. Нещо повече, ответникът въвежда такъв довод едва с въззивната жалба срещу първоинстанционното решение, като го основава на описаната в оспорения от ищците А.№8002 от 6.12.1976г. и представена по делото от вещото лице като приложение към изготвеното заключение Заповед на СГНС №89 от 24.03.1970г. , издадена на основание §60 от ППЗПИНМ, съгласно която е одобрено отреждането на теренът, в който попадат процесните имоти, за нуждите на МВР за почивна станция. Посочената заповед е само индиция , но не и достатъчно и категорично доказателство за извършена надлежна отчуждителна процедура по ЗПИНМ. За да се приеме, че действително процесните имоти са били отчуждени по реда на ЗПИНМ, следва да бъде установено наличието на всички предпоставки за това, а именно влязъл в сила регулационен план, с който имотът да е отреден за обществено мероприятие и заплащане на съответното обезщетение на собственика, респ. заемане на имота по предвидения в закона ред. Такива доказателства липсват по делото и не са ангажирани от ответника в хода на производството. С оглед изложеното, обжалваното решение следва да бъде оставено в сила при условията на чл. 293, ал. 1 ГПК. Разноски в полза на касатора не се следват. Същият следва да се осъди да заплати сторените от ответниците по касация С. М. А., С. С. Ф., Г. Д. И., С. С. Т., И. С. П., В. К. Г. и Л. Х. Г., разноски за настоящата инстанция в общ размер 1600лв., представляващи заплатен адвокатски хонорар на адвокат Л. К., така както са документирани по делото. Съдът не присъжда разноски в полза на останалите ответници по касация тъй като липсват доказателства за реализирани такива. Водим от гореизложеното Върховният касационен съд, състав на I г. о. РЕШИ: ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение на Софийски градски съд, ІІ-В състав, от 11.06.2011год., постановено по гр.дело № 7024/2009 год. ОСЪЖДА Държавата чрез министъра на регионалното развитие и благоустройството, [населено място], да заплати на С. М. А., С. С. Ф., Г. Д. И., С. С. Т., И. С. П., В. К. Г. и Л. Х. Г., разноски за настоящата инстанция в общ размер 1600лв., представляващи заплатен адвокатски хонорар на адвокат Л. К.. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: