2 Р Е Ш Е Н И Е № 479 София, 26 януари , 2015 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, II наказателно отделение, в съдебно заседание на 15 декември, две хиляди и четиринадесета година, в състав: Председател: Лидия Стоянова Членове: Юрий Кръстев Жанина Начева При участието на секретаря Н. Цекова и в присъствието на прокурора М. Велинова изслуша докладваното от председателя (съдията) Ю. Кръстев наказателно дело № 1547/2014 година. Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимата Б. Х. К. от [населено място], против въззивна присъда на Софийския градски съд, постановена по внохд № 5452/2013 г. Твърди се, че съдебният акт е постановен в нарушение на закона и при допуснати съществени процесуални нарушения, че е необоснован, а наложеното наказание – явно несправедливо. Исканията са за неговата отмяна и връщане на делото за ново разглеждане или за прилагане на закон за по-леко наказуемо престъпление, тъй като веща е била върната на собственика. Представителят на Върховната касационна прокуратура счита, че деянието следва да се преквалифицира по чл. 206, ал. 6, т. 1 НК, като следва да намерят приложение разпоредбите на чл. 78а НК. Върховният касационен съд, в пределите на касационната проверка по чл. 347, ал. 1 НПК, за да се произнесе съобрази следното: С въззивна присъда № 69/17.03.2014 г., Софийският градски съд, наказателно отделение, 10-ти въззивен състав, е отменил присъда от 07.12.2012 г., постановена по нохд № 24593/2011 г., на Районен съд гр.София, НО, 114 състав, като вместо нея е признал подс. Б. Х. К. за виновна в извършено 04.12.2011 г.,в [населено място], престъпление по чл. 206, ал. 1 НК и я е осъдил при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 НК на шест месеца лишаване от свобода, условно за изпитателен срок от три години, на основание чл. 66, ал. 1 НК. Оправдал я е по първоначалното й обвинение по чл. 194, ал. 1 НК. По жалбата: Въпросите за необосноваността на съдебния акт не могат да бъдат предмет на касационна проверка, тъй като не са включени в касационните основания, съгласно чл. 348 НПК. Поради това няма законно основание за обсъждане доводите на касатора в тази насока. Посоченото касационно основание – по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК, в смисъла изложен в жалбата и допълнението към нея, не се подкрепя от данните по делото и е неоснователно. Възраженията по този довод, се свеждат лаконично до твърденията, за неправилна преценка на събраните доказателства и от там за незаконосъобразен извод за съставомерност на деянието по чл. 206, ал. 1 НК. По своята същност те се свеждат до оспорване обосноваността на второинстанционният съдебен акт, във връзка с приетата фактическа обстановка. Достоверността на доказателствените материали обаче, не подлежи на преобсъждане в касационното производство. Тази инстанция следи само за правилното приложение на закона и не може да установява нови фактически положения. Затова, процесуалният закон не предвижда необосноваността като касационно основание. В случая същественото е, че в хода на събиране и проверка на доказателствата е спазен регламентирания процесуален ред. При това въззивната инстанция, при установяване на правно - релевантните факти не е възприела превратно доказателствата, в разрез с правилата на формалната логика. Изводите за виновността на подсъдимата в осъществяване състава на посоченото престъпление, са подкрепени от събраните по делото безпротиворечиви доказателства, подробно изброени в мотивите – обяснения на подсъдимата, показанията на свидетелите Й., Г. и Д., протокол за претърсване и изземване и останалите писмени доказателства, от експертните заключения. Установените данни от доказателствените източници, правилно оценени от тази съдебна инстанция, при спазване на процесуалните изисквания по чл. 303 НПК, законосъобразно са я мотивирали да приеме, че е осъществен от подсъдимата К. състава на това престъпление. При приетите за установени от въззивният съд фактически положения, които не подлежат на касационен контрол, с оглед ограничителните основания по чл. 348 НПК, направените правни изводи, че подс. К. не е осъществила състава на престъплението по чл. 194, ал. 1 НК, както е бил внесен обвинителния акт, а този по чл. 206 НК, са напълно законосъобразни. Те се подкрепят от събраните гласни и писмени доказателства, подробно изброени в мотивите и на техния сериозен и задълбочен анализ. Следователно, вътрешното убеждение на този съд, не се основава на произволно възприети фактически положения. Установените данни от доказателствените средства, правилно оценени от въззивната съдебна инстанция, при спазване на процесуалното изискване по чл. 303, ал. 2 НПК, законосъобразно са я мотивирали да приеме, че е осъществен състава на престъплението по чл. 206, ал. 1 НК. При така установените факти и обстоятелства, относими към предмета на доказване, направените изводи, че не се касае за извършено престъпление по посочения текст от НК, са законосъобразни. Второинстанционният съд в мотивите си, подробно и задълбочено е обсъдил всички събрани доказателства и е изложил убедителни, логични и законосъобразни съображения, подкрепени от тях, защо не възприема изводите на районният съд, за липса на процесуална възможност, оправдавайки я по първоначалното обвинение да бъде осъдена за извършеното от нея деяние. Посочил е какви обстоятелства счита за установени, въз основа на кои доказателствени материали и какви са правните съображения за взетото решение Правилно е било прието, че подсъдимата е осъществила състава на престъплението по чл. 206 НК. Не могат да бъдат направени други изводи, с оглед на приетите данни по делото освен тези, че тя е извършила това деяние. При положение, че при постановяване на съдебния акт, не са допуснати нарушения на процесуалните правила, касационната инстанция го проверява в рамките на приетото за установено от фактическа страна. Върховният касационен съд не може да установява нови фактически положения, тъй като те са свързани с доказателствата и предполага друга оценка та същите. Въззивната инстанция е допуснала нарушение на закона, тъй като не е приложила разпоредбите на чл. 206, ал. 6, т. 1 НК и от там тези на чл. 78а НК. По делото от фактическа страна е безспорно установено – показанията на св. Д. и Й. – управител на соларното студио, а така е прието и в мотивите към съдебния акт, че подс. К. ги е уведомила за извършеното от нея, посочвайки че е оставила веща в заложна къща, от където е била иззета и възстановена. Следователно, се налага извода, че имуществото е било възстановено на собственика, вследствие активното участие и посоченото поведение на подсъдимата, което прави възможно прилагането на посочените текстове от НК. Поради това въззивната присъда следва да бъде изменена, като деянието се преквалифицира по чл. 206, ал. 6, т. 1, вр. ал. 1 и подс. К. призната за виновна по този текст. Налице са основанията за приложение и на чл. 78а НК – за извършеното престъпление се предвижда наказание до три години лишаване от свобода, деецът е с чисто съдебно минало и не е освобождаван от наказателна отговорност по чл. 78а НК, имуществените вреди са възстановени, поради което следва да бъде освободена от наказателна отговорност, като й се наложи наказание глоба в размер на 1 000 лв., в който смисъл следва да бъде изменен въззивният съдебен акт – Т.р. № 1/2011 г., на ОСНК. Съдебният акт на въззивната инстанция не страда от пороците визирани в разпоредбите на чл. 348, ал. 3 НПК, наличието на които са само основание за неговото отменяване и връщане на делото за ново разглеждане. В съответствие с правомощията си по чл. 313 и 314 НПК, съдът е проверил изцяло правилността на протестираната първоинстанционна присъда. Не са били допуснати нарушения на специалните правила за провеждане на второинстанционното производство. Вътрешното му убеждение е изградено на основата, на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото. Обезпечена е била процесуална равнопоставеност на страните, осигурена възможност за искания и устно изложение по направени доводи. Изводите и заключенията относно правно-релевантните факти са основани на цялостен анализ, на събрания доказателствен материал. По делото няма данни за нарушения на установения процесуален ред, за събиране и проверка на доказателствата. Те са били обсъдени поотделно и в съвкупност, като точно е посочено на кои от тях се градят направените правни изводи. Не възприемайки изводите на първоинстанционния съд относно процесуалната невъзможност за приложението на чл. 206 НК, въззивната инстанция не е допуснала нарушение на процесуалния закон. Точно е прието, че фактите обосноваващи съставомерността от обективна и субективна страна на престъплението по чл. 206 НК, са били посочени изчерпателно в обвинителния акт, с който подсъдимата е била обвинена по чл. 194, ал. 1 НК, те са част от съставомерните обстоятелства, били са предмет на установяване и в хода съдебното производство и е могла ефективно да се защитава. Поради това е и законосъобразен извода, че липсват процесуални пречки въззивният съдебен състав да упражни правомощията си по чл. 336, ал. 1, т. 2 НПК и да признае подс. К. за виновна в извършване на по леко наказуемото престъпление, по чл. 206, ал. 1 НК. Ето защо и този довод се явява неоснователен. С оглед на изложеното по-горе досежно приложението на чл. 206, ал. 6, т. 1, вр. ал. 1 и чл. 78а НК, възражението за явна несправедливост на наложеното наказание не следва да бъде обсъждано. Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 3 НПК, състав на 2-ро наказателно отделение при Върховния касационен съд Р Е Ш И : ИЗМЕНЯ въззивна присъда № 69/17.03.2014 г., постановена по внохд № 5452/2013 г., на Софийския градски съд, НО, 10-ти въззивен състав, като ПРЕКВАЛИФИЦИРА извършеното деяние в престъпление по чл. 206, ал. 6, т. 1, вр. ал. 1 НК и на основание чл. 78а НК, ОСВОБОЖДАВА подс. Б. Х. К. от наказателна отговорност, като й налага наказание ГЛОБА в размер на 1 000 лв. ОПРАВДАВА подс. Б. Х. К. по обвинението й по чл. 206, ал. 1 НК. Председател : Членове :