Ключови фрази
Делба на наследство * съсобственост * определяне на квоти * наследяване * възстановяване на запазена част * намаляване на дарение

Р Е Ш Е Н И Е
№198/2013год.

гр.София, 08.01.2014 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

В. касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение в съдебно заседание на първи октомври две хиляди и тринадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА

със секретар Зоя Якимова
изслуша докладваното от
председателя (съдията) СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
гражданско дело под № 1619/2013 година

Производството е по чл.290 ГПК.
С определение № 162 от 17.04.2013 год. е допуснато касационно обжалване на въззивното решение № 435 от 13.11.2012 год. по в.гр.дело № 869/2012 год. на Великотърновския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 234 от 05.03.2012 год., поправено с решение № 707 от 13.06.2012 год. по гр.дело № 5719/2010 год. на Великотърновския районен съд. С първоинстанционното решение е допусната съдебна делба на урегулиран поземлен имот І-516 в стр.кв.53 по ПУП на [населено място], с площ 2.701 дка /образуван от имот 110.516/, заедно с построените в него жилищна сграда/къща/ със сутерен, лятна кухня и гараж при квоти: 16639/22890 ид.ч. за Н. И. И. и 6.250/22890 ид.ч. за касатора И. И. В.. Със същото решение е била допусната съдебна делба и на незастроен урегулиран поземлен имот V-133 в кв.27 по ПУП на [населено място] /образуван от имот 110.133/ с площ 971 кв.м., при квоти: ½ ид.ч. за И. И. В. и ½ ид.ч. за Н. И. И.. На основание чл.30, ал.1 във връзка с чл.29, ал.1 З.. е била възстановена запазената част на И. И. В. от наследството на И. И. И., по предявения срещу Н. И. И. иск, като е намалено дарственото разпореждане от 02.09.2010 год., извършено от името на наследодателя в полза на Н. И., оформено с нотариален акт № 445, т.ІІІ, рег.№ 666, нот.дело № 332/2010 год., с предмет правото на собственост върху 4/6 ид.ч. от УПИ І-516 в кв.53 по ПУП на [населено място] с площ 2701 кв.м., заедно с построените в него жилищна сграда, лятна кухня и гараж, от 15260/22890 ид.ч. – на 10388.89/22890 ид.ч.
С касационната жалба се поддържа оплакване, че въззивният съд не е извършил проверка на първоинстанционното решение и не е открил математическите грешки при допълване на накърнената част на ответника, поради което ищецът /сега касатор/ бил ощетен с 2435.55/22890 ид.ч. спрямо неговата реална квота 8686.10/22890 ид.ч.
Ответникът по касация Н. И. И. е на становище, че въззивният съд, макар и кратко, е направил собствено обсъждане и е изготвил собствени мотиви в решението си, които могли да бъдат извлечени от последните два-три абзаца преди диспозитива на решение № 435 от 13.11.2012 год. по в.гр.дело № 896/2012 год.
Преди да се произнесе по основателността на касационната жалба, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. взе предвид следното:
С въззивната жалба срещу първоинстанционното решение ищецът по делото /сега касатор/ е поддържал, че запазената му част, както и делбената му квота от допуснатия до делба УПИ І-516 в стр.кв.53 по ПУП на [населено място] с площ 2.701 дка и построените в него сгради са определени неправилно. Твърдял е, че стойността на прехвърлените от бащата И. И. И. на ответника Н. И. И. 4/6 идеални части от посочения застроен имот е в размер на 15 260 лева, при което, според него, запазената част от 1/3 е равна на 5 086,67 лева. Посочил е още, че тъй като е наследник по закон и на 1/6 идеална част от въпросния имот, което се равнява на 3 815 лева, делбената му квота е следвало да бъде определена в съотношение 8901.67/22890 идеални части, а тази на ответника – 13988.33/22890 идеални части.
С въззивното решение окръжният съд е приел, че е било налице основание за намаляване на дарението, извършено от наследодателя на страните И. И. И. до размер, необходим за допълване на запазената част на И. И. В., от 15260/22890 идеални части на 10388.89/22890 идеални части. Добавено е още, че след уточняване на делбените права на страните, делбата на УПИ І-516 правилно е била допусната в съответствие с тези права. По тези съображения, първоинстанционното решение заедно с решението за поправката му, са били потвърдени.
Касационното обжалване на въззивното решение е допуснато на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК, за да се провери дали са допуснати съществени процесуални нарушения във връзка със задължението на въззивния съд да изложи собствени мотиви, като инстанция по съществото на спора.
Предмет на касационната проверка е правилността на онази част от въззивното решение, с която е потвърдено решението на първата инстанция в обжалваната му пред окръжния съд част – за определяне квотите на страните в допуснатия до делба УПИ І-516 в кв.53 по ПУП на [населено място]. В частта, с която е уважен иска по чл.30, ал.1 във връзка с чл.29, ал.1 З.., както и в частта, с която е допусната съдебна делба на УПИ V-133 в кв.27 по ПУП на същото село, решение № 234 от 05.03.2012 год. по гр.дело № 5719/2010 год. на Великотърновския районен съд не е било обжалвано пред въззивната инстанция и е влязло в сила.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че в обжалваната част въззивното решение е постановено при съществено нарушение на чл.236, ал.2 и чл.272 ГПК, което съставлява основание за отмяна съгласно чл.293, ал.2, предл.второ във връзка с чл.281, т.3, предл.второ ГПК.
Възможността, която предвижда чл.272 ГПК-въззивният съд да извърши препращане към мотивите на първоинстанционното решение, не означава, че тя му дава основание изобщо да откаже да изложи свои собствени мотиви по съществото на спора. Дори в хипотезата на чл.272 ГПК, макар и да препраща към мотивите на решението на първата инстанция, въззивният съд изготвя собствени мотиви, като прави свои мотивите към първоинстанционното решение, с които обосновава изводите си по съществото на спора. Това препращане към мотивите на първоинстанционния съд не следва да бъде формално, а във връзка с изложените от въззивния съд мотиви при преценката на доказателствата и направените въз основа на тях правни изводи.
В случая, мотивите към въззивното решение не съдържат отговор на нито едно от конкретните оплаквания, направени с жалбата срещу първоинстанционното решение, а с необсъждането на доводите на жалбоподателя, окръжният съд не е изпълнил задължението си да изложи собствени мотиви, отразяващи решаващата му, а не проверяваща дейност /срвн., т.19 от тълкувателно решене № 1/2000 год. на ОСГК на ВКС/.
В мотивите на първоинстанционното решение, с което е уважен иска по чл.30, ал.1 във връзка с чл.29, ал.1 З.. е прието, че общата пазарна стойност на УПИ І-516 и сградите в него към 19.09.2010 год. /денят на откриване на наследството/ възлиза на 22890 лева, а на незастроения УПИ V-133 – на 3 880 лева. Прието е по-нататък, че стойностното парично изражение на подарените 4/6 идеални части от УПИ І-516 и градите в него възлиза на 15 260 лева, към която сума е прибавена стойността на 1/3 идеална част, притежавана от наследодателя към момента на смъртта му, от незастроения УПИ V-133, равняваща се на 1 293,34 лева и е определен размера на масата по чл.31 З.. – 16 553,34 лева. Формиран е и чистия актив от наследството или т.н. свободно имущество към 19.09.2010 год. в размер на 646,67 лева /или ½ ид.ч. от стойността на принадлежащата на наследодателя 1/3 ид.ч. от УПИ V-133 – 1 293,34 лева/. Въз основа на общата стойностна маса по чл.31 З.. е пресметнат размера на разполагаемата чат на наследодателя, която при две деца е 1/3 и възлиза на 5 517,78 лева, какъвто е и размера на запазената част на ищеца /сега касатор/. При чист актив 646,67 лева е прието, че запазената част е накърнена с 4 871,11 лева, като със същата сума е намален размера на дарственото разпореждане от 15260/22890 идеални части на 10388.89/22890 ид.ч.
С оглед на така установената с уважения иск по чл.30, ал.1 във връзка с чл.29, ал.1 З.. намалена стойност на дарението, следва да се определят дяловете на страните в допуснатия до делба УПИ І-516 в кв.53 с построените в него сгради. В резултат от намалението с уважения конститутивен иск, ищецът /сега касатор/ има 4871,11/22890 ид.ч., а ответникът – 10388.89/22890 ид.ч. Освен това, всеки един от двамата съделители има и по 1/6 от същия имот по наследство от майка си. Приравнена към общия знаменател 22890 тази 1/6 идеална част се равнява на 3815/22890 идеални части. Към 4871.11/22890 ид.ч. се прибавят 3815/22890 ид.ч., при което квотата на ищеца/сега касатор/ в съсобствения УПИ І-516 в кв.53 ще се равнява на 8686.11/22890 идеални части, а тази на ответника се получава след като към 10388.89/22890 ид.ч. се прибавят също 3815/22890 ид.ч. или възлиза на 14203.89/22890 ид.ч.
В обобщение, след отмяната на въззивното решение в обжалваната му част, следва да се постанови решение по същество от касационната инстанция, с което да бъдат определени квотите на сраните в допуснатия до делба УПИ І-516 в кв.53, в съответствие със съображенията, изложени по-горе. Ответникът следва да бъде осъден да заплати разноски по делото, направени от касатора за настоящата инстанция в размер на 200 лева.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
Р Е Ш И:

ОТМЕНЯВА решение № 435 от 13.11.2012 год. по в.гр.дело № 869/2012 год. на Великотърновския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 234 от 05.03.2012 год. /поправено с решение № 707 от 13.06.2012 год./ по гр.дело № 5719/2010 год. на Великотърновския районен съд в частта, с която са определени квотите на съделителите в УПИ І-516 в стр.кв.53 по ПУП на [населено място], вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ОПРЕДЕЛЯ квотите на съделителите в допуснатия до съдебна делба урегулиран поземлен имот І-516 в стр.кв.53 по ПУП на [населено място], с площ 2.701 дка, заедно с построените в него жилищна сграда, лятна кухня и гараж, както следва:

И. И. В. - 8686.11/22890 ид.ч.

Н. И. И. - 14203.89/22890 ид.ч.

Осъжда Н. И. И., ЕГН [ЕГН], [населено място], общ.П.Т., да заплати на И. И. В., ЕГН [ЕГН], [населено място], [улица] сумата 200/двеста/лева разноски за касационното производство.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/