Р Е Ш Е Н И Е № 22 София, 30.01.2013 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в открито заседание на двадесет и четвърти януари две хиляди и тринадесета година, в състав: Председател: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА Членове: МАРГАРИТА СОКОЛОВА ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА при секретаря Даниела Цветкова, като разгледа докладваното от съдия Г. гр.д.№626 по описа за 2012г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.295 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Б. С. С. срещу решение №154 от 03.05.2012г. по гр.д.№10/12г. на Смолянския окръжен съд. Жалбоподателят поддържа, че въззивният съд не е обсъдил в съвкупност доказателствата по делото, от които се установява, че неговият наследодател е установил фактическа власт върху спорния имот още през 1949г. Освен това съдът неправилно е приложил чл.12, ал.7 ЗСПЗЗ. Ответниците в производството Р. А. В.-К., В. С. Г. и А. Н. Г. оспорват жалбата. Считат, че тя е неоснователна. Останалите ответници не вземат становище. С определение №814 от 15.10.2012г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280, ал.1, т.2 от ГПК по въпроса за прилагането на чл.12, ал.7 ЗСПЗЗ. По поставения въпрос настоящият състав приема следното: За да отхвърли иска по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ въззивният съд е приел, че наследодателят на ищците С. С. С. не е могъл да стане собственик на спорния имот въз основа на частния писмен договор от 16.03.1957г., тъй като той не е сключен в нотариална форма. С. не е станал собственик на имота към момента на образуване на ТКЗС през 1958г. и въз основа на давностно владение, тъй като към този момент не е изтекъл десетгодишният срок по чл.79, ал.1 ЗС. И на последно място – в случая е неприложима разпоредбата на чл.12, ал.7 ЗСПЗЗ, тъй като тя урежда последиците на давността след момента на образуване на ТКЗС, а с иска по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ се доказва собственост към момента на образуване на ТКЗС. В практиката на ВКС се застъпва обратното разбиране за смисъла на чл.12, ал.7 ЗСПЗЗ. В решение №331 от 22.04.09г. по гр.д.№1046/08г. на ВКС, ІV ГО, на което се позовава касаторът, е прието, че владението на имот, установено с частен писмен договор от 1946г., следва да се цени при условията на чл.12, ал.7 ЗСПЗЗ и обуславя основателност на предявения иск по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ. Още по-ясно тази идея е изразена в решение №176/22.05.2012г. по гр.д.№120/12г. на ІІ ГО на ВКС, постановено при действието на ГПК /отм./. В него е прието, че при спор по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ следва да бъде зачетена изтеклата след включването на имота в блоковете на ТКЗС придобивна давност, ако владението е установено преди включване му в ТКЗС въз основа на предвидения в чл.12, ал.7 ЗСПЗЗ писмен договор. Същият смисъл е вложен и в решение №260/22.03.10г. по гр.д.№10/09г. на І ГО и решение №261/24.03.10г. по гр.д.№362/09г. на ВКС, І ГО, постановени по реда на чл.290 ГПК. В тях е прието, че писменият договор за продажба на земеделски имот, който не е сключен в нотариална форма, но в който е отбелязано, че на купувача по този договор се предава и владението на имота, е документ, който установява началото на давностното владение. Съгласно чл.12, ал.7 ЗСПЗЗ, тъй като внасянето на такъв имот в ТКЗС не прекъсва придобивната давност, следва да се приеме, че имотът е придобит по давност от купувача по писмения договор. Поради това именно купувачът по този договор, а не продавачът, има правото да иска възстановяване на правото на собственост на този имот по предвидения в ЗСПЗЗ ред. Настоящият състав приема, че правилна е практиката в посочените решения на ВКС, като последните две от тях съставляват и задължителна практика по смисъла на т.2 на ТР №1/19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС. При спор по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ съдът следва да зачете правата на купувача по частния писмен договор, дори ако придобивната давност е изтекла за него след включване на имота в ТКЗС. Именно това е лицето, което съгласно чл.12, ал.7 ЗСПЗЗ има право да иска възстановяване на собствеността, въпреки че формално не е било собственик на имота към момента на образуване на ТКЗС. По съществото на касационната жалба: Установено е по делото, че с частен писмен договор от 16.03.1957г. наследодателят на ищците С. С. С. е закупил процесния имот от наследодателката на ответниците Р. А. Синапова. Въз основа на този договор С. е осъществявал владение върху имота още преди внасянето му в ТКЗС. Заявил е този имот при подаване на молба за членство в ТКЗС. Същото е сторила и Р. Синапова. Имотът е признат за възстановяване по преписката на С. С., но е възстановен по преписката на Р. Синапова. При тези данни и във връзка с приетото по-горе за тълкуването на чл.12, ал.7 ЗСПЗЗ следва да се приеме, че правото на възстановяване на собствеността върху спорния имот принадлежи на ищците, в качеството им на наследници на С. С., а не на ответниците, като наследници на Р. Синапова. Затова и предявеният иск по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ е основателен и следва да бъде уважен. Като е приел обратното, въззивният съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено. Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение №154 от 03.05.2012г. по гр.д.№10/12г. на Смолянския окръжен съд и вместо него постановява: ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иска с правно основание чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ, предявен от Б. С. С. от [населено място], [улица]; Ф. С. С. от [населено място], [улица] С. С. С. от [населено място], [улица] срещу Л. А. Б. от [населено място], област С.; Ц. А. В. от [населено място], [улица]; А. Н. Г. от [населено място], [улица]; В. С. Г. от [населено място], [улица]; С. А. Д. от [населено място], [улица], Н. А. П. от [населено място], [улица], Р. А. В.-К. от гр.гр.С., [улица] С. А. С. от гр.гр.С., [улица], че наследодателят на ищците С. С. С. /С. С. С./, б.ж. на [населено място], обл.С., починал на 02.09.1961г., е бил собственик към момента на образуване на ТКЗС на следния недвижим имот: пасбище в местността „К.” /П./ , землището на [населено място], с площ от 4,00 дка, при съседи: от изток – път и С. С. С., от север – Т. Ф., от запад – Р. Б.. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: