Ключови фрази
Делба * съсобственост * земеделски земи * възстановяване правото на собственост * определяне на квоти * универсално завещание * саморъчно завещание * доказателствена тежест * възстановяване на запазена част * погасителна давност


6

Р Е Ш Е Н И Е

№166

С., 31.05.2012 год.


В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А


Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в публично съдебно заседание на осми май през две хиляди и дванадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА

при секретаря Зоя Якимова, като изслуша докладваното от съдия К. М. гр.д. № 65 по описа за 2012 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.290 – чл.293 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба от И. А. И. и И. А. М., чрез пълномощника им адвокат Н. И., против решение от 25.05.2011 г., постановено по гр.д. № 4959 по описа за 2010 г. на Софийски градски съд, с което е оставено в сила решение от 3.08.2009 г. по гр.д. № 2811/2008 г. на Софийски районен съд, 66 състав за допускане на съдебна делба на земеделски земи между П. С. Д., С. П. Д., Й. П. Д., П. К. М., Л. Г. М. и С. Г. М. и за отхвърляне на иска за делба по отношение на И. А. И. и И. А. М., както и за отхвърляне на иска за делба на УПИ * от кв.* по плана на [населено място],[жк]заедно с построената в него едноетажна жилищна сграда..
В касационната жалба са наведени твърдения, които по същество се свеждат до доводи за допуснати съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния и процесуалния закон. Иска се отмяна на решението и допускане на делба и по отношение на всички имоти с участието на касаторите, като се присъдят и направените разноски.
Ответниците по касационната жалба П. К. М., С. Г. М. и Л. Г. М. оспорват същата, като П. К. М. претендира възстановяване на направените разноски. Ответниците по касационната жалба С. П. Д., Й. П. Д. и П. С. Д. не са изразили становище в настоящото производство.
С определение № 127 от 21.02.2012 г., постановено по настоящото дело, е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280, ал.1, т.2 ГПК по въпросите: „дали експертно заключение, че завещанието вероятно е написано и подписано от лицето, посочено като негов автор, установява автентичността на документа” и „има ли действие съгласно чл.19, ал.1 ЗН и чл.90а ЗН универсално завещание, произвело действие преди реалното възстановяване на земеделски земи”.
Поставените въпроси са относими към изхода на спора, като Софийски градски съд е приел, че страните са наследници на М. М. П., Г. С. М. и Н. К. Д. и правото на собственост върху земеделските земи е възстановено на наследниците на М. М. П. с две решения и скици към тях от 1999 г. на ПК-Нови Искър, а урегулирания поземлен имот е придобит от С. М. М. и Г. С. С. при права съответно * ид.ч. и * ид.ч. По повод представените по делото завещания, чиято автентичност е оспорена, е прието, че графологичните експертизи /че завещанието от 3.04.1991 г. е подписано от С. М. М. и вероятно ръкописния му текст е написан от него/ установяват, че завещанието на С. М. М. от 19.01.1995 г. и на С. М. М. от 3.04.1991 г. са автентични, а това на С. М. М. от 10.03.1995 г. не е автентично. При отчитане универсалните завещателни разпореждания е направен извод, че правоприемници на С. М. по завещанието от 19.01.1995 г. са Н. Д. и П. Д., а на С. М. по завещанието от 3.04.1991 г. – Г. С. М.. С оглед универсалния характер на завещанията за неоснователен е счетен довода на И. И. и И. М., че същите нямат действие по отношение на земеделските земи, тъй като към момента на откриване на наследствата имотите не са били възстановени.
По въпроса „дали експертно заключение, че завещанието вероятно е написано и подписано от лицето, посочено като негов автор, установява автентичността на документа”: С решения № 202 от 24.07.2001 г. по гр.д. № 583/2000 г., ВКС, І г.о., № 493 от 9.07.2003 г. по гр.д. № 106/2003 г., ВКС, І г.о. и № 92 от 20.05.2011 г. по гр.д. № 120/2011 г. на Окръжен съд-Сливен е прието, че експертиза, която установява само вероятност завещанието да е написано изцяло и подписано от лицето, посочено като негов автор, не доказва автентичността на завещателното разпореждане и тази практика следва да се приеме за правилна по следните съображения: съгласно чл.127, ал.1, изр.първо във връзка с 154, ал.3 ГПК –отм. /сега чл.154, ал.1 във връзка с чл.193, ал.3 от действащия ГПК/ тежестта на доказване автентичността на завещание е на страната, която се ползва от завещателното разпореждане. Чл.25, ал.1 ЗН изисква като форма за действителност на саморъчното завещание, същото да бъде изцяло написано ръкописно и подписано от завещателя. При оспорване автентичността на завещанието или спазването на формата му, страната, която се ползва от документа следва да проведе главно доказване, т.е. да установи по безспорен начин, че завещанието е написано и подписано от лицето, посочено като негов автор. Експертно заключение, че завещанието вероятно е написано и подписано от лицето, посочено като негов автор, не позволява направата на безспорен извод за автентичността на документа или спазването на формата по чл.25, ал.1 ЗН и съответно не е достатъчно за установяване действителността на завещателното разпореждане.
По въпроса: „има ли действие съгласно чл.19, ал.1 ЗН и чл.90а ЗН универсално завещание, произвело действие преди реалното възстановяване на земеделски земи”: с решение от 26.04.2011 г. по гр.д. № 158/2001 г. на Окръжен съд-Ловеч е прието, че универсално завещание, извършено след заявяване на земеделски имоти, но произвело действие преди окончателното им възстановяване, няма действие по отношение на тези имоти. Правилна е практиката по атакуваното в настоящото производство решение от 25.05.2011 г., постановено по гр.д. № 4959 по описа за 2010 г. на Софийски градски съд. Чл.19, ал.1 ЗН касае само частни завещателни разпореждания, като предвижда недействителност на завет на индивидуално определена вещ, която не се намира в патримониума на завещателя към момента на откриване на наследството му. С Тълкувателно решение № 1 от 19.05.2004 г. по гр.д. № 1/2004 г., ВКС, ОСГК е прието, че нормата на чл.90а ЗН не се прилага по отношение на универсални завещателни разпореждания, включващи и земеделски земи, чиято собственост се възстановява по ЗСПЗЗ щом споровете не са разрешени с влязло в сила решение до 16.03.1996 г., когато влиза в сила Решение № 4 на КС на Република България от 27.02.1996 г., обнародвано в ДВ бр.21 от 12.03.1996 г. Следователно универсалните завещателни разпореждания, щом са валидни и отговарят на изискванията на закона произвеждат действия и по отношение на земеделски земи, реституционната процедура по отношение на които не е приключила към момента на откриване на наследството.
По основателността на касационната жалба:
Правото на собственост върху процесните земеделски земи е възстановено на наследниците на М. М. П. /М. М. З./, починал на 10.07.1970 г. и наследен от сина си С. М. М., поч.25.08.1996 г., като вдовец, без деца, дъщеря си С. М. М., поч.17.08.1995 г. и сина си С. М. М., поч.21.03.1995 г. Правоприемници на С. М. М. са наследниците на дъщеря й Н. К. Д., поч.25.02.2007 г., а именно ищците П. С. Д., неин съпруг и децата й Й. П. Д. и С. П. Д.. Наследници на С. М. М. са сина му Г. С. М. /поч.9.10.2004 г. и наследен от съпругата си П. К. М. и децата си Л. Г. М. и С. Г. М./ и дъщеря му Б. С. С. /поч.23.02.2003 г., чиито наследници са касаторите И. А. И. и И. А. М./. Следователно С. М. М., С. М. М. и С. М. М. са придобили по * от наследството на М. П., вкл. и от процесните земеделски земи. Правата на С. М. М. са преминали към племеницата му Н. К. Д. и съпругът й П. С. Д. по силата на саморъчно завещание от 19.01.1995 г., за което експертното заключение от 17.11.2008 г. е, че е написано и подписано от лицето, сочено като негов автор.
По делото са представени две завещания – от 3.04.1991 г. и от 10.03.1995 г. – на С. М. М. в полза на сина му Г. С. М.. Експертното заключение от 6.03.2009 г. по отношение завещанието от 3.04.1991 г. е, че същото вероятно е написано и подписано от едно и също лице, че е подписано от С. М. М. и вероятно ръкописния текст е положен от него, а по отношение завещанието от 10.03.1995 г. не е установено авторството. Посоченото доказателство не е достатъчно за установяване автентичността на завещанието от 3.04.1991 г., но същото следва да се обсъди съгласно чл.157, ал.3 ГПК-отм. /чл.202 от действащия ГПК/ заедно с другите доказателства и по-специално с установеното от свидетелските показания на С. П. и М. Х., пред които С. М. е казвал за направеното в полза на сина си завещание. Съвкупната преценка на посочените доказателства и липса на данни за нещо различно в останалия доказателствен материал /включително и показанията на свидетелката М. Н./ обосновава извода, че завещанието от 3.04.1991 г. е написано и подписано от С. М. М.. Същото е универсално и придава на заветника Г. С. М. качеството на единствен наследник на завещателя.
Неоснователни са доводите на касаторите относно изводите на съда, че искането по чл.30 ЗН е погасено по давност. Следва да се отбележи, че самите касатори нямат право на запазена част от наследството на дядо си С. М. М.. Такова право е имала тяхната майка Б. С. С., което наследниците й са упражнили след нейната смърт. В тази връзка без значение е дали касаторите са знаели за завещанието. Релевантно е, че праводателката им Б. С. С. е знаела за завещанието и е била съгласна с него /показанията на свидетелката М. Х. и С. П./, че заветникът Г. М. е приел наследството по завещание, а сестра му, чиято запазена част е била накърнена не е поискала възстановяване в петгодишния давностен срок, поради което правото й по чл.30 ЗН се е погасило по давност още преди смъртта й на 23.02.2003 г. В тази връзка ирелевантно е, че ползващите се от завещанието лица не са демонстрирали спрямо касаторите качеството си на наследници по завещание, в каквато насока са доводите за доказателственото значение на представения по делото договор за покупко-продажба по нотариален акт № *, том *, рег. № *, дело № * от * г. на нотариус рег. № *.
С оглед извода, че Г. М. е единствен наследник по завещание на С. М. следва, че същия е придобил и правата му от * ид.ч. от УПИ * от кв.* по плана на [населено място],[жк]и построената в него едноетажна жилищна сграда, с което наследниците му се легитимират като собственици на този имот.
В обобщение изводите на въззивният съд, че касаторите нямат права в съсобствеността на процесните имоти, както и че не е налице съсобственост по отношение на УПИ * от кв.* по плана на [населено място],[жк]и построената в него едноетажна жилищна сграда по същество се явяват правилни, поради което атакуваното решение следва да бъде оставено в сила.
С оглед изхода на настоящото производство касаторите следва да възстановят на П. К. М. направените по повод обжалването разноски в размер на 650 лв., представляващи заплатено възнаграждение за процесуално представителство от адвокат Л..
По изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА решение от 25.05.2011 г., постановено по гр.д. № 4959 по описа за 2010 г. на Софийски градски съд.
ОСЪЖДА И. А. И. и И. А. М., двамата с адрес: [населено място],[жк], [улица], съдебен адрес: [населено място], [улица], ет.1, к-ра № *, адвокат Н. И. да заплатят на П. К. М., [населено място],[жк], ул.Б.” № * разноски за касационното производство в размер на 650.00 /шестстотин и петдесет/ лева.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: