Р Е Ш Е Н И Е
№ 441
С о ф и я, 23 октомври 2012 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ПЪРВО 0наказателно отделение, в съдебно заседание на 17 о к т о м в р и 2012 година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ
ЧЛЕНОВЕ: КАПКА КОСТОВА
БЛАГА ИВАНОВА
при секретар Аврора Караджова
и в присъствието на прокурора Руско Карагогов
изслуша докладваното от съдията Николай Дърмонски
касационно наказателно дело № 1423/2012 година.
Производството е по реда на Глава тридесет и трета на НПК.
Подадено е искане от осъдения П. И. С. от [населено място], област Шумен, понастоящем в затвора-Ловеч, на основание чл.420, ал.2 от НПК срещу влязлото в законна сила решение № 48 от 28.05.2012 г., постановено по ВНОХД № 233/2012 г. от окръжен съд-Шумен, което се атакува с доводи по чл. 422, ал.1, т.5, вр.чл.348, ал.1, т.1 и 3 от НПК. Иска се отмяна на съдебния акт и намаляване на размера на увеличеното от въззивната инстанция наказание.
Представителят на Върховната касационна прокуратура дава становище за неоснователност на искането.
Осъденият С., лично и чрез процесуалния си представител служебния му защитник адв.Пл.В. от САК моли искането да бъде уважено по изложените в него съображения.
Върховният касационен съд разгледа направеното искане в пределите на правомощията си по чл.425 НПК и за да се произнесе, взе предвид следното:
С присъда № 17 от 11.04.2012 г., постановена по НОХД № 95/2012 г. на районен съд-Валики П. осъденият П. И. С. от [населено място], област Шумен, понастоящем в затвора-Ловеч, е признат за виновен в това, че през периода от 16.09 до 05.11.2011 г. в [населено място], област Шумен, при условията на продължавано престъпление, повторно в немаловажен случай, чрез разрушаване на прегради, здраво направени за защита на имот, отнел чужди движими вещи от различни лица на обща стойност 207,30 лв, без тяхно съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои и на основание чл.195, ал.1, т.2, 3 и 7 вр.чл.194, ал.1, вр.чл.26, ал.1 от НК при условията на чл.58а, ал.1 вр.чл.54 от НК е осъден на 8 месеца лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален строг режим в затворническо общежитие от закрит тип, като е признат за невинен и оправдан по първоначално предявеното му обвинение по чл.196, ал.1, т.2 вр.чл.195, ал.1, т.2, 3, вр.чл.29, ал.1, б.”а” от НК.
Приспаднато е предварителното му задържане, на основание чл.59, ал.1 от НК и са присъдени в негова тежест направените по делото разноски.
Присъдата е била протестирана от РП-Велики П. с оплакване за неправилно приложение на материалния закон и за явна несправедливост на наложеното на осъдения наказание лишаване от свобода, претендирайки преквалифициране на деянието в по-тежко наказуемо престъпление, за което е имало обвинение по делото и съответно на него наказание, съобразно претенциите на районния прокурор в съдебните прения пред първата инстанция.
С атакуваното по реда за възобновяване на наказателни дела въззивно решение Шуменският окръжен съд е преквалифицирал деянието на осъдения като такова по чл.196, ал.1, т.2 вр.чл.195, ал.1, т.2 и 3 вр.чл.29, ал.1, б”а” от НК и е увеличил размера на наложеното му наказание от 8 месеца на 2 години лишаване от свобода, а в останалата част присъдата е потвърдена.
Решението не подлежи на касационна проверка и е влязло в законна сила на 28.05.2012 г.
В искането на осъдения от 29.06.2012 г. до ВКС за възобновяване на делото се навежда като основание незаконосъобразното приложение на материалния закон и явната несправедливост на наложеното му наказание, като се прави искане за отмяна на атакувания съдебен акт с връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на районния съд или решаването му по същество, с намаляване на размера на наказанието му до постановения от районния съд.
Върховният касационен съд, Първо наказателно отделение намира, че искането за възобновяване е направено в срока по чл.421, ал.3 НПК, от страна, имаща право на такова искане съгласно чл.420, ал.2 НПК и има за предмет решение, непроверено по касационен ред, поради което е процесуално допустимо.
Разгледано по същество, искането е НЕОСНОВАТЕЛНО по следните съображения :
В протеклото по реда на глава 27 от НПК съкратено съдебно следствие районният съд с основание е вложил в основата на осъдителната присъда обстоятелствата, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт за осъществените от П.С. кражби на чуждо имущество, в условията на продължавано престъпление. Твърде лаконично, без необходимия правен анализ на обстоятелствата във връзка с миналите му осъждания, имащи отношение за правилното приложение на правото, декларативно е отречено инкриминираното деяние да представлява опасен рецидив, с позоваване на разпоредбата на чл.30, ал.1, изр.1-во от НК, т.е. че от изтърпяването на предишното му наказание лишаване от свобода са изтекли повече от 5 години. Първоинстанционният съд не се е съобразил с приложения препис от протоколното определение по ЧНД № 40/2006 г. на окръжен съд-Бургас, влязло в законна сила на 28.02.2006 г., от което се установява, че наказанието по присъдата по НОХД № 1/95 г. на окръжен съд-Шумен осъденият С. е изтърпял ефективно до тази дата, но като е бил освободен условно предсрочно от изтърпяване на остатък от 10 месеца и 22 дни, за който е постановено да се счита като изпитателен срок по чл.70, ал.6 от НК, в който срок са приложени двете задължителни пробационни мерки по чл.42а, ал.2, т.1 и 2 от НК за допълнителен контрол и въздействие върху него. Съгласно ал.2 на чл.30 от НК, началото на срока от 5 години следва да се брои от изтичането на този изпитателен срок и правилно по протеста на районна прокуратура – Велики П. окръжният съд в Шумен е коригирал както квалификацията на деянието на осъдения С. като осъществяващо състава на чл.196, ал.1, т.2 вр.чл.195, ал.1, т.2 и 3 вр.чл.194, ал.1, вр.чл.26, ал.1 вр.чл.29, ал.1, б.”а” от НК, каквото е било първоначално предявеното му обвинение (като е имал основание и за квалифициране на опасния рецидив и по чл.29, ал.1, б.”б” от НК, което не променя основната квалификация на престъплението по чл.196, ал.1, т.2 от НК при съобразяване и на осъждането на С. по НОХД № 257/2008 г. на районен съд-Велики П., като наказанието от 10 месеца лишаване от свобода за умишлено престъпление от общ характер, също квалифицирано като опасен рецидив, е било изтърпяно реално до 07.09.2009 г.), така и размера на наложеното му наказание лишаване от свобода. ВКС намира, че оплакването за неправилно приложение на материалния закон в тази насока е неоснователно и следва да бъде отхвърлено, тъй като не е налице основанието за възобновяване по чл.422, ал.1, т.5 вр.чл.348, ал.1, т.1 от НПК на делото и връщането му за ново разглеждане или за преквалификация на деянието в по-леко наказуемо престъпление, каквото искане се прави в искането.
Не е налице и основанието по чл.422, ал.1, т.5 вр.чл.348, ал.1, т.3 от НПК за корекция на въззивното решение в санкционната му част. Правилно квалифицирайки деянието на осъдения, въззивният съд законосъобразно е наложил и наказанието от 2 години лишаване от свобода, съобразявайки правилото на чл.58а, ал.1 вр.чл.54 от НК. Не са били налице нито многобройни смекчаващи, нито изключително такова обстоятелство, което да сочи едно такова по размер наказание за несъответно на извършеното противоправно деяние, поради което убедително е отказано приложението на чл.55, ал.1, т.1 от НК то да бъде определено значително под законовия минимум на предвиденото за това престъпление. При условията на чл.54 от НК са съобразени всички имащи отношение към тежестта на дължимата се на С. санкция и определеното на минимума на предвиденото в чл.196, ал.1, т.2 от НК наказание е намалено с 1/3 на 2 години лишаване от свобода. По този начин, от една страна, е спазен законът, а от друга, е постигната целената в чл.36 от НК справедливост за наказването му за поредицата престъпни посегателства над чуждо имущество, за пореден път при утвърдения престъпен начин на живот при него. Няма основание за проява на по-голяма снизходителност и затова искането и в тази насока се явява неоснователно и като цяло следва да бъде оставено без уважение.
Поради изложените съображения и на основание чл.424, ал.1 от НПК, Върховният касационен съд – Първо наказателно отделение
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения П. И. С. от [населено място], област Шумен, понастоящем в затвора-Ловеч, за отмяна по реда за възобновяване на наказателни дела на влязлото в законна сила решение № 48 от 28.05.2012 г., постановено по ВНОХД № 233/2012 г. от окръжен съд-Шумен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : |